Какво мислите за поклонението, което сме свикнали да виждаме в църквите си: Затворени очи, издигнати ръце, сякаш летим някъде из небесата? Това не са ли емоции и ако са правилно ли е?
Какво казва библията за поклонението? В какво се състои то?
/Обяснявам така поклонението, защото това е най-честата асоциация, която се прави споменавайки го/.

Какво казва Библията за поклонението? Библията говори за хваление и поклонение, не знам дали имаш впредвид само поклонение, или и хваление, за това ще говоря и за двете. Хвалението е най-вече в отговор на Божиите деля за нас, защото само Той може да върши грандиозни и велики неща за нас. Ето защо Неемия прогласява, че "най-грандиозната хвала" принадлежи на Бога, а не на някой друг ( неем. 9:5). В Библията оригиналните думи използвани за хваление и поклонение за различни. Някои от значенията на 'хваление' са: празнуване, възклицаване, развеселявам се, да издигнем ръце, да издигнеш глас, да приветствапш, да славиш в победа, да извикаш. Ние хвалим Бога поради Неговата същност и поради това, което Той прави за нас. За разлика от поклонението, което не се обляга на това, което Бог прави за нас, хвалението обикновено идва в отговор на нещо, което знаем за Него или което Той е направил. Поклонението е да се снижиш пред някого, да се поклониш, да напраиш поклон, да се простреш, да коленичиш, да се молиш със смирение. Поклонението е нашето обожаване, преклонение и възвеличаване на Бога. В Нвговото свято присъствие ние копнеем да изразим външно чувствата си към Него и да коленичим. Следователно поклонението е нещо видимо, нещо, което и самия Бог и хората около нас могат да забележат.
Доста голямо встъпление направих, за да отговоря на въпроса ти... но исках да кажа тези неща, за да стане ясно, че наистина това, което е в нас, то ще бъде изразено и външно. "Весело сърце прави засмяно лице" (притчи 15:13).
Бог ни е създал с емоции! Тогава е нормално да употребяваме тези емоции, за Него! За да изразяваме нашата любов, благодарност и обожаване към Бога!
Истина е обаче, че понякога се прекалява... напоследък някой конференции (особено младежки) приличат повече на дискотеки, където се чуват изрази от рода на " Айде скачай де, виж колко е яко, скачай-така трябва"...
Аз вярвам, че да танцуваш за Господа е нещо невероятно и чудесно! Лично аз съм много емоционален човек и обичам да изазявам външно, това което чувствам и точно така е и когато хваля Бога. За мен Давид е страхотен пример за човек, който се покланя и изразява външно това ( 2 Царе 6:5, 14,15)
Бог е величествен - няма нищо лошо в това да Му го покажем издигайки ръце и танцувайки пред Него ( но със правилните мотиви и отношение!) Ние трябва да помним пред Кого заставаме, когато хвалим и се покланяме![addsig]