Христос казва така:

Quote:

Matthew 10:38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

Много използвана е тази фраза ,обаче колкото и да съм я чувал все ми се струва,че нещо не я схващам пълноценно,та затова ще ви питам дали някой знае защо Христос използва именно тоя пример с "кръст",дали се отнася за показната смърт на осъдени престъпници според римските обичаи,или има някое друго нещо от онова конкретно историческо време,свързано с някакъв кръст или някой характерен обичай, широко известен сред населението?мисля ,че Ххристос използва обичаен пример за времето си ама нали живея 2000 години след това ,та не ми е твърде ясно.

В античността думата - ставрос - означавала кол, ограда от колове, палисада. В новозаветни времена придобива новото значение - кръст, мъченическа смърт. Едва ли, Христос е използвал, в случая някаква поговорка.

Според мен, говори за следване, не само на думи, но и с дела. Следване, към което е призован човек още от времето на Моисеи, пък дори и от времето на Авраам.
Авраам се е доверил на Бог и е последвал Неговото Слово. Моисеи е говорил с Бог и е призовал целия Израил да следва Бога (в пустинята след облака, а в живота, чрез Тората(. Давид, облагодатен от Святия Дух, призовава Израил да дойде, да вкуси и да види, колко Благ е Господ!
А днес , онези които следват Господ, наистина вкусват от Неговата благост!
А Го следват във всичко, в страданията с радост, в молитвата с благодарение!

И не забравайте, че медната змия издигната от Моисеи в пустинята, според някои е предобраз на Издигнатия на дървото, чрез когото днес ние се спасяваме, така както са се спасявали евреите в пустинята. За евреите е било достатъчно да потърсят змията с поглед, но ние трябва да търсим Господ със сърцето си, да копнеем и жадуваме за нашия Бог!

Matthew 10:38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

Осъдения на смърт сам е дигал напречната греда на която саго разпъва ли, Исус я е носил известно време но са накарали друг човек да му помогне.[addsig]

Исус когато вдигна кръста си не знаеше, че някой ще му помогне. Дори не вярвам да се е молил за това, защото носенето на кръста не може да се сравни със самата агония на него. Не мисля, че се е молил за нещо друго освен да бъде изпълнена Божията воля.
Така и ние, като сме чули от Бога, че трябва да вдигнем кръста си, да не се съсредоточаваме върху факта, че може би по пътя ще получим някаква помощ, а да се съсредоточим върху думите на Исус: ВДИГНИ СИ КРЪСТА. И да го направим.

На въпроса на Тодор!
Какво има тук за философстване, брат. Дали било притча, дали било обичай...Всеки знае, че вдигането на кръста не е приятно забавление и мнозина всячески го избягват. Но да не се заблуждава някой, че ще влезе в Небесната Слава по заобиколен път - няма такъв.

Matthew 10:38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

В последния ден или си достоен или не! Едните са отдясно, а другите отляво; едните са със свтбарски дрехи, другите - без!
Едните са загубили живота си, за да го спечелят за вечен живот, а другите са си запазили живота тук, но губят вечния.

ей тук можеш да си свалиш едно послание в ритъм и рима по твоя въпрос:

www.geocities.com/priziw_2/wdigni_swoja_kryst

Бъди благословен!

Мисля, че кръстът е мястото, което разделя живота ПРЕДИ от живота СЛЕД.
Кръстът е мястото, на което всичко старо умира, за да даде място на новото, т.е. кръстът е и начин на живот.

В евангелията на Матей и Лука, в които е стихът за кръста има продължение, което го обяснява.

Матей 10:38,39

"и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.
Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."


Матей 16:24,25

"Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери"


Лука 9:23,24

"Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си ВСЕКИ ДЕН и нека Ме следва.
Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси."

Подчертавам "всеки ден", заради връзката с думите на Павел, които още по-ясно показват "кръста" на християнина:

"Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса."
/ 2 Коринтяни 4:10 /


"А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света."
/ Галатяни 6:14/


П.П.: Май всички говорим за едно и също, но с различни думи.

Тодор Вачев, има една чудесна книга на Джон Стотт "Кръста на Христос" Нов човек я преведе и издаде. Това е изключителен трактат действително.[addsig]

Иво, какво става тук? Не мога да си го обясня, а и другия постинг насочен срещу Божидар?
Христяните сте претрепат с думи, пак ако им паднеш и в ръцете - линча би бил удоволствие, :-?
На какво заприлича общението в този сайт?
Обиди, заяждане, наддумване високоумстване, а сега и за връх на сладоледа - цинизми и бруталност!
Къде отидоха братското съветване и дълоготърпението???[addsig]

Сървънт, защо се учудваш на цинизмите? Защо си мислиш, че всеки, който се нарича "християнин" е такъв? По плодовете им ще ги познаете - и така и стана. Познахме ги вече, че не са християни.

??? Сървънт и Радослава, май объркахте постингите. Тук се води смислен и възпитан диалог, нито Иво, нито Божидар са си разменяли реплики тук. ???

Единсървант, оставих постингите с цинизмите, за да покажа на всички какъв е плодът от омразата срещу Християнската реконструкция. Просто Супникът не издържа и се върна към бълвоча си.

Интересно е дали Вале сега ще каже, че щом плодът от омразата срещу Християнската реконструкция е такъв, значи тя е истинското християнство. Защото трескаво и отчаяно се опитваше да докаже някакъв "зъл плод" в Християнската реконструкция, и не успя. А сега го подкрепят Изроди, и даже го насърчават да продължи, и то с цинизми. Само че Вале неизвестно защо винаги търси злите плодове вътре в Християнската реконструкция, а не ги забелязва извън нея, дори когато са очевидни.

Аз съм доволен. Нека да се види ясно каква е същността на Вале, Супника, qwerty, и другите антиномистки клакьорчета. Ние, които сме истински християни, никога не сме прибягвали до такъв гнусен цинизъм. Групичката на клакьорчетата използва такива методи.

А на Вале ще кажа да се събере с Изрода-Супник и да си направят едно истинско "общение" с думичките, които Изродът-Супник използва (не искам да ги повтарям). Ще стане голямо хваление - много духовно.

Бусари, извинявам се, ако е станало объркване, но в който и постинг да попитах все щеше да се получи същата ситуация, защото цинизмите и бруталността бяха заляли няколко теми. Божидар отговори на въпроса, но аз бих искал да попитам ще се позволява ли хора на такъв дух да пишат?[addsig]

Много интересна тема- поздрави! Тъй като съм сигурна, че много малко хора знаят тази притча, а тя е много поучителна, ще си позволя да ви я разкажа.
Един човек бил много недоволен от кръста си- постоянно негодувал и се оплаквал от него. Тъй като Бог обича всичките си творения, решил да му се яви, за да разбере от какво има нужда човека, какво иска. И така... явил му се Той, питал го какво иска, а човекът отговорил, че не може да го опише точно, детайлно и добре. Затова Бог му предложил всички възможни кръстове, които съществували на света- малки и големи, високи и ниски, от различни дървета... Човекът ги огледал много добре един по един, след което посочил един от всичките и казал: "Ето, Господи, ей този кръст искам!" А Бог се засмял и му отговорил: "Мило мое творение, та това е твоят собствен кръст!"
Аз тълкувам въпросния цитат като призив към всеки да не се оплаква или бунтува напразно от съдбата си, защото Бог никога не ни дава кръст, който не можем да носим... да разберем, че живота, който живеем, е най- подходящият в съответствие със знанията, възможностите, съзнанието и възпитанието ни и най- вече, въпреки всичко да го живеем в съответствие с Христовите думи и Божията повеля. Сигурна съм, че по времето на Христос също е имало хора, за които мъмренето и оплакването са били не просто хоби, но и необходимост и Той ги е призовал да се откажат от този грозен и ненужен навик, а да откриват грешките си, да се учат от тях и въпреки всичко да спазват християнския морал.
И още нещо - призив от мен за горните постинги на негодувание и нападки- спомнете си: "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?" (Мат.7:3) Дори и споменатият човек да ви е убидил или да е говорил глупости и грубости, "Аз пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата." (Мат. 5:39)
Какъв е смисълът от форуми за Христовото учение, ако не го следваме?! А Той, Бог знае, че не можем да бъдем съвършенни- за Него е важно, че се опитваме!

Вижте какво намерих по темата за кръста в интернет! Сметнах, че е интересно и реших да го препиша. Тоя Кирил, май беше епископ в Ерусалим по време на арианските вълнения (4век).
Та едно мнение по темата от 4 век



Кирил Йерусалимски
Слово за Кръста



Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Йоан 9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.

Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан 10:17-1.

Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол. 1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр. 2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.

Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).
[addsig]