Мисля, че в християнските среди много се спекулира по темата за божието водителство и доста хора в харизматичните среди стоят бездействени само защото чакат да чуят "гласът на бога", пряк резултат от чувственото християнство. В Старият завет Давид например се допитваше дали да отиде на война чрез Урим и Тумим. На нас ни е даден Духа. Но как ни води той - чрез мисли, мирът на Бог- какво означават те? Въобще бихте ли споделили свои опитности и размишления.

Вярно е това, че сме водени от Бога и от Духът на Бога. Но е вярно и това, че хората са водени от много духове и от много богове. Най-трагичното е, че има и такива, които си мислят, че са водени от Светия Дух, а не са. Примери бол. А борячът шеметно върви...[addsig]

Леон, първо смъмряне. Когато говориш за неща като "броячът," които вероятно не са известни на всички, слагаш линк, и за предпочитане го правиш в bold. Ето така:

Броячът шеметно върви...

Научете се най-после да работите с целия инструментариум на ChurchBG.com!

Много хубава тема!

За да бъде човек воден от Бога първо трябва наистина да Му се е предал, т.е. да е решил твърдо да следва Исус където и да иде. Когато Бог бъде потърсен от цялото ни сърце, Той ще бъде намерен от нас.

Има разлика между чуване Божия глас и следване на Бога. Ако човек иска да чуе "мнението на Бога", Бог може и да му даде да чуе, но само за да се изяви сърцето му, че не е искрено и НЕ желае да слуша Божия глас, а само иска Бог да подпечата предварително скроените планове. /Виж примера с лукавството на израилтяните Еремия 41-43 глава/

Така че Божието водителство се осъществява при два фактора: чуване и покоряване на Божия глас. Мнозина се радват, че са "чули" гласа на Бога, а истината е, че истинската радост идва когато му се покориш. Разликата е толкова голяма, колкото разликата между радостта от това "че демоните ти се покоряват" и радостта, че "името ти е написано в книгата на живота на Небесата".

Спомена за "чувственото християнство"... Божието водителство не се разбира чрез емоции, а чрез убеждение. Чувствата са толкова преходно нещо, че ако някой разчита на тях, за да познае Божието водителство си е жив за оплакване /по-точно мъртъв за оплакване/. А убеждението, което е чрез Святия Дух съединен с Божието Слово е нещо вечно, което може да те прекара през всякакви трудности и изпитания и пак да му останеш верен.

Аз вярвам, че мнозина новородени християни са имали опитности с Бога и са изпитали неведнъж силата и верността на Божието водителство. Но на някои им писва да живеят само чрез вяра и в един момент решават да стъпят на нещо "твърдо". Така направиха и израилтяните, когато си поискаха цар, много несигурно им се струваше цял живот да ги управлява някакъв "Божий глас". По-добре им беше да изпълняват заповедите на един цар, който се вижда, когото могат да питат и да го чуват как им отговаря, макар и да не е тъй съвършен като Небесния Цар. И тъй, много християни се задоволяват да "се запишат в историята" с една две опитности, за които да си спомнят цял живот, и след това вземат нещата в свои ръце. Но речника им продължава да изобилства от кличета като: "Бог каза", "Бог ме заведе", "Бог ми откри" и т.н. Но фалшивото никога не може да стане истинско и затова бях страшно отвратена в началото на моята вяра. Направо бях казала на Бог, че вярвам, че Го има и е умрял и възкръснал, но на тези театри не желая да ходя." И му поставих едни условия, че ако има такава и такава и такава църква- там ще отида. До седмица Бог ме заведе...Разбира се после в течение на година Бог ми откри, че това не са най-правилните критерии, защото с плявата бях изхвърлила и житото...И така се започна ходенето ми с Него.

Свидетелства конкретни нямам намерение да давам за общо четене, ако искаш да се запознаем по-отблизо прати ми лично съобщение. Но вярвам, че човек трябва да живее ежедневно в чудеса /или най-малко през три дена, както писах в една тема тук, защото всяко чудо е за три дена, мине ли този период вече си склонен да се съмняваш, ако нямаш друго прясно свидетелство/ Опитностите ни с Бога са храна за нашата вяра, а без храна не можем да растем във вярата. Някой може да опонира, че Божието Слово е храна, не казвам обратното, но опитностите именно са провереното, опитано и въплътено Божие Слово, което е вече оживено в нас. А целта е всичките Му думи към нас да оживяват в нас, иначе само лъжем себе си.

В моя жижот Господ ме учи и променя чрез трудностите и изпитанията.Чрез тях ме обучава в покорство на словото Му и любов към брата.Това за мен е практично водителство.

Благодаря на всички взели участие в тази дискусия до сега. Моята цел, като я поставих беше да науча практични неща на добра основа, защото, когато се изправиш пред избор в живота си (не говоря за морален ясно очертан от словото) всички ти казват - "слушай Господа" - как да го слушам? - "...неговите овце познават гласът Му...".

Толкова много се спекулира с това Божие водителство, че може фермани и истории да се опишат. Нещата не са толкова сложни, ако подбудени от Светия Дух на Бога Словото ни покаже нещо, което после бъде потвърдено от тези, който Господ е поставил в църквата да пасат овцете Му, ние спокойно можем да го приемем за Божие водителство за нас в конкретната ситуация. Което се привръща в откровение и манна за нас сега и днес. Поне аз това от опит съм познал и знам, че работи. Естествено това не е някаква строга дефиниция.

Поздрави[addsig]