Здравейте!
Много ми харесва този сайт и поздравявам авторите му!

Първо ще ви разкажа какво се случи, та така ще си дойдем на темата
Разказаха ми за някакъв нигериец, който бил умрял, но възкръснал (подробно не знам случката). Но интересното за мен беше да чуя, че той бил казал, че щял да отиде в ада, ако не е бил възкресен.. Той е бил християнин. А защо е щяло да стане така според него, е че преди да умре се бил скарал с жена си и след това не й бил простил. Така ми беше разказана случката и изводът беше, че липсата на прощка може да заведе покаян християнин в ада.

От тук обаче възникна нещо като спор - за прощаването. Мненията се разделиха на две най-общо:
- някои твърдяха, че християнинът е длъжен да прощава и прощката става независимо от чувствата, които изпитваш
- другите - не е толкова лесно да се прости понякога; дори да кажеш, че прощаваш, нещо в теб остава да те гложди и понякога изисква време

Аз се замислих за това и се чудя дали наистина прошката може да се окаже нещо толкова сериозно. В Библията се казва, че понеже на нас Бог ни е простил, затова и ние трябва да простим на другите. Което си е верно.
Но аз ще ви кажа какво ме кара да се чудя: Бог ни прости, понеже ние приехме жертвата на Исус, но ако не я приемем, Той няма да ни прости. Моля ви да ми простите, ако ви прозвучи дръзко, но не е ли така и между нас хората понякога - ти би простил, ако ти поискат прошка, но ако не ти я поискат, няма да простиш..?!
Това ме обърква.. Да прощавам ли безвъзмездно или само, когато другият се разкае за това, което е извършил или се извини..?
Освен това, понякога е трудно да простиш - не става просто с изричане. Не мислите ли, че ако кажа "прощавам ти", а в сърцето си тая непростителност, ставам лицемер.. Но тогава значи не съм простила и какво да правя?! След като се казва да си прощаваме

Понякога прощаваш сам, но понякога наистина ти е нужен Святия Дух за това, съгласете се..

Много ще се радвам някой да ми отговори! (ще приема всякакви коментари )
За сега довиждане, приятели!

здрасти лена,

за мен важи - "както Бог е простил вам, така и вие прощавайте" (по памет). Аз много добре знам КАК Бог е простил на мен - "докато бяхме грешници Исус УМРЯ за нас" - т.е. докато човекът отсреща е все още оскърбителен спрямо мен, аз съм длъжен да УМРА за него. Едва ли разбираме добре какво означава всичко това, но ако го повярваме, чрез Духа Си Бог е верен да ни даде да го преживеем. Аз съм го преживял неведнъж. Но преди това доста се мъчих.

По принцип нещата не опират до това на минутата да кажеш "простих ти", а да не го чувстваш така в сърцето си. Обикновено човек има време да влезе в скришната си стая и да поговори насаме с Духа. После ела гледай колко лесно става всичко. И друго - ти никога не прощаваш истински "сама". Това или не е истинска прошка, или не си истински наскърбена. Истинската прошка е само от Духа и САМО когато наистина адски те е заболяло.

дерзай

поздрави

niki_b, благодаря, че си ми отговорил!
значи, действително, сме длъжни да прощаваме всичко, така ли? ти си много прав за "скришната стаичка", особено за "умирането"; като че ли е така..
аз просто исках да се уверя, че има и други, които мислят, че прошката не може да стане моментално с едно изричане на дума.. това като че ли ме успокоява
благодаря ти!
а мислиш ли, че някои неща, дори да ги простим все пак променят.. нещата (повтарям се); в смисъл вече не може да е същото?

здрасти лена
питаш ме дали "някои неща, дори да ги простим все пак променят.. нещата в смисъл вече не може да е същото?". този въпрос в действителност дава добро описание на повечето "прошки". пак ще те върна на начина по който Бог ни прощава - "ето старото премина, всичко стана ново". С това искам да те насърча след голямо огорчение, не просто да искаш от Бог да направи "нещата да бъдат същите като преди", а да искаш от Него нещо много по-велико - ДА СТАНАТ НОВИ !!! Алилуя!!! Когато Исус възкръсна, той не просто възкръсна, а възкръсна в НОВО ТЯЛО. Така е вярвам и във взаимоотношенията между хората - нужно е всяко нещо да се изпита или с огън или с вода - и когато то умре, да възкръсне с божията сила. Нужно е нашите исааковци, любимите ни, да умират и по "един начин на възкресение" да ни бъдат връщани обратно, нови !
Виж същото казва и Павел

Quote:

за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му

Често ние се молим така "Боже дай ми да Те познавам!", "Хубаво", ни казва Бог, "Ок, няма проблем, има обаче само един начин, само един Път". Ако искаме да опитаме от възкресението ние ТРЯБВА да станем СЪобразувани в смъртта Му. Нито повече нито по-малко. Ако искаме да опитаме силата и дълбочината на човешките взаимоотношения, трябва да сме готови да не се плашим от "песента на петела" (Йоан 13.3.

Бог да бъде с духа ти

Като цяло съм напълно съгласен с това, което казва Ники. Бих искал само да направя няколко уточнения:
1. Ники е напълно прав, когато казва, че ние трябва да прощаваме, дори и когато не ни е поискана прошка. Христос се молеше на кръста "Отче, прости им не знаят какво правят." и смятам с това ни даде добър пример.
2. Според мен след като се е наложило да простим и сме го направили нещата между двама души все пак могат да се променят. В момента се сещам поне за 2 причини.
а) Даването на прощение не значи непременно примирение и възстановяване на общението. Една прошка трябва да е не самод даена, но и приета и общение не може да съществува там където едната от страните не желае да участава в него.
б) Понякога начина, по който даден човек постъпва може да наложи да променим отношението си към него. Например има много хора, някои от тях християни, с които аз съм в добри отношения, но на които не бих споделил някои лични неща, тъй като не желя те да станат "обществено достояние." Тук водещият фактор не е прощението, а разума. Понякога въз основа на постъпките на някой човек (които могат да изискват прощение) се налага да коригираме отношението си към него.
3. Самото естество на християнството, което е изградено върху любовта, създава нуждата от прощение. Да обичаш някого означава да направиш себе си уязвим за нараняване. И понеже ние не сме идеални хора ако обичаме ще бъдем наранявани и следователно ще се налага да прощаваме. Това е цената, която плащаме докато все още сме в процес на освещение. Алтернативата е да платим още по-високата цена като откажем да обичаме поради страх да не бъдем наранени. Според мен няма средно положение ето защо решението и умението да прощаваме е жизнено важно за нашия християнски живот.
Поздрави

Здрасти Ники,
Току що видях, че са рестартирали сайта, макар че не намирам твоите последни писма. Както и да е - да, съгласен съм, че ако прощението осъществи това "възкресение," за което говориш, моите две подточки отпадат. Може би грешката е моя, че писах в един малко по-широк контекст на човешките взаимоотношения.
Единственото друго, което в момента ми идва на ум е, че когато прощаваме даваме на човека втори (или n-ти) шанс - така както Христос ни дава нови и нови шансове колкото и често да се издънваме. В този смисъл да прощаваме означава да ставаме "съобразни с Христос" - тема, която е широко развита от новозаветните автори.
Поздрави:
Anonimen

здравей анонимен,

абсолютно съм съгласен с теб, че прошката дава шанс на другия и ни приближава и оприличава на Исус. Знаеш ли, напоследък много ме вълнува темата за това кога и как ще бъдем готови да постъпваме като Бог. Отговорът, който Духът ми даде е - "Тук, сега и такъв какъвто си, ти МОЖЕШ да постъпваш като Бога". Все чакаме да "поораснем", да "помъдреем", а пък е писано че от устата на младенците и сучещите Бог си е приготвил хвала. Пък и писаното не може да се наруши - "богове сте вие, всички сте синове на Всевишния". Имам предвид, че ако си чакаме, няма да дочакаме никога, Исус казва на паралитика (мен, теб, ...) "простри ръката си" и ако имаме и малко вяра в Него ще я прострем, няма къде да ходим, няма какво да му мислим, няма какво друго да очакваме освен словото, което е дошло до нас "простри ръката си" (ма не мога бе Боже!), "прости на брат си 77 по 7" (ма не мога бе Боже!), "обичай ближния си" (ма не мога бе Боже!). Ние сме лигльовци. Това е. Бог е казал нещо, ние не можем. Ако можехме къде щеше да ни е проблемът въобще? Номерът е да повярваме, че щом Бог е казал няма мърдане. Все едно че Бог ни казва - JUST DO IT !!!

поздрав

бях отговорила на niki_b и някой анонимен, но странно къде се е дянало съобщението ми
както и да е, благодарих ви на двамата, че сте ми отговорили и много ми хареса начина, по който niki_b гледа на прошката - това отношенията да възкръснат за нещо ново! точно това е, което като че ли ми отвори очите
много се радвам, че сте ми отговорили и ви благодаря и на двамата!

niki_b, трябва да повярваме, че можем, нали?
аз май съм от тези лигльовци.. но Бог е верен, дори когато ние сме неверни, нали така

Здрасти пак Ники,
Тъй като съм чел другите ти писма не смятам за нужно да пиша за разликата между вмененnата святост и практическото освещение на християнина - сигурен съм че си наясно. Относно това, което казваш мисля, че докато все още сме в процес на освещение нашите възможности са по-малко отколкото ни се иска, но все пак по-големи отколкото често си мислим или желаем да признаем. Не зная дали бих се изразил като теб, че можем да постъпваме като Бога, но съм съгласен с основната ти идея. Както и да го кажем важното е дори и да сме още "в строеж" да разкриваме Бога и да бъдем "живи знаци" които сочат към Него. Мисля, че в един по-тесен смисъл прощението се явява важн част от този "знаков живот", това посланичество, което Бог ни е поверил.
Предполагам, че до преди някоко години бих поставил ударението на друго място (виж двете подточки на моето първо включване). Но от тогава нашите ограничения като хора бяха осъзнати, обмислени, дискутирани и (понякога) превърнати в извинение за несъответствието между думите и делата ни измерени с аршина на Словото.
Смятам, че в основни линии мислим еднакво, нали.
Поздрави
Anonimen

здрасти Лена,
и аз съм лигльо. това което казах беше отправено най-вече към мен, повярвай ми. О! Ако Бог не оставаше верен, когато ние сме неверни, къде щеше да му се дене краят? Слава Богу, че е верен. Иначе е така, наистина, трябва да повярваш че сухата си ръка ти можеш да я простреш, единствено на основата на словото, което си чул - "простри я" или "прости му/й". Ние НЕ можем, но за всичко имаме сила чрез Него. Просто наистина, ама наистина за всичко имаме сила, щом Той ни е казал да го направим. Страхотно е!

Към анонимен -
радвам се че ме считаш за приятел и ти е приятно да събеседваме. Виж, за израстването - дълго време, твърде дълго ако питаш мен, бях учен и вярвах в израстването тип "и утре е ден". Разбираш ли ме? Християнинът като че ли очаква неговото порастване да стане във всеки друг ден или отрязък от време, но не и днес! Просто днешния ден е встрани от възможността ние да пораснем точно сега и точно в тази ситуация и точно в този момент, като постъпим както Исус. Стигнем ли до нещо болезнено, по-скоро търсим утеха, а не победа, по-скоро скривалище, а не атака, по-скоро утеха, а не да станем "повече от победители" ! И въобще това "повече от победители" ти някъде виждал ли си го? Щото аз не съм. С поведението си християните показват, че тези думи са само християнска лексика, павлова хипербола някаква, преминават през ушите ни като думи в сън. Аз вярвам, че утехата вече ни е дадена. Павел казва

Quote:

после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

Иде ми не знам какво да кажа!? Кога за последно сме чули някой някого да утешава с това, че той ще бъде грабнат да посрещне Господа във въздуха, и на наскърбеният да му светне пред очите и да каже "Да бе! Това е наистина страхотно!" и да се насърчи?! Ние не можем изглежда да се насърчим с тези думи. Друго си е да ти каже някой - "Виж сега, ще ти се разреши проблема, ще се оправят нещата" нали?
Едно нещо разбрах - ако искаш да си мъж, постъпвай като мъж (не се пита дали можеш). ако искаш да си християнин, постъпвай като христос (и пак не се пита дали можеш - то е ясно, че не можеш). Ние от самото начало бяхме призвани да вярваме в невъзможни за нас неща, така че няма какво да се учудваме, че не можем. Просто ако искаш да си голям, постъпвай като голям и ако наистина не можеш, то горещото ти желание и съкровенната ти молитва (и покаяние) пред Бога за това че си парализиран в слабостта си ще отворят небето за теб.
Едно нещо разбрах - аз пораствам днес ! не утре! Прав си, че това е процес, немислимо е да се отрече това. Просто се страхувам, че за мнозина този процес е някак си странно disconnected from day-to-day reality. Поради това мнозина са в летаргия. Колко е жалко човешкото сърце само. Божието слово е способно само изричайки "Да бъде светлина" и да стане светлина, но за човек не е достатъчно да чуе "Мир на тебе" за да получи мир, нито му е достатъчно да чуе "Върви след Мене" и просто да тръгне. Ако в Словото на Бог няма сила за да ни раздвижи, боя се че няма да се намери нищо, което да го направи.
Поздравявам те с един стих

Quote:

За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса

от приятел

Ники,
Мисля, че Спърджън беше казал "Хората казват "Ще направя всичко, което зависи от мен" Всеки глупак може да направи това. Християнина започва това, което е невъзможно и го осъществява." (цитирам по памет)
Ако наистина живееш това което пишеш това е много по-ценно от цялото богословие, което си разменяте с Божидар през последните седмици.
Поздрави
Anonimen
P.S. "Днес е благоприятно време, днес е спасителен ден. Днес, ако чуете гласа Му не закоравявайте сърцата си."

да, спърджън е страхотен. и аз много го харесвам. а колко съм плакал над лекциите му към студентите му ако знаеш !
ами да, животът е повече от богословието. но знаеш ли, за мен темата за Израел не е богословие, тя е живот. Прав си иначе и съм съгласен с теб, че можеш да живееш Христос и без напълно да разбираш всичко за Израел, но за мен се получи някак си обратното - чрез Израел аз си дадох сметка за невероятно много неща. Израел за мен стана онзи ключ, който подреди пъзела в главата ми и ме съгради вътрешно. Израел е едно от тези "невъзможни неща от живота" за които си говорим. Разбираш ли? - Бог дали може да се справи с този невъзможен народ ? Как? "Кой е способен на това"? Кой може да изтърпи това? В един определен момент аз бях смазан от верността на Бога и това не слиса, съкруши и промени дълбоко. Това промени качествено отношенията ми с Исус и "трудните израелчовци" около мен. Както казах в частен мейл на един друг участник тук във форума - "Божидар нямаше шансове, защото за него това беше просто богословска дискусия, за мен Израел не е богословие, а ключ към божии откровения и личностна промяна" (по памет). Иначе си прав, богослови - с лопата да ги ринеш, и какво от това?

успешен ден ти желая