В момента започнах да разглеждам теологичните публикаций на Исаак Нютон. Бях заинтригуван относно твърдението, че той е бил един от пророците на пуританизма, но когато разгледали личната му библиотека разбрали, че е бил таен унитарианец. Разбирасе когато видях доказателствата, разбрах че историците сигорно ще се пържат в ада заедно с журналистите и еретиците.
Прочетох обаче нещо което ме шокира много повече, понеже то касае всички учени и богослови за времето му, не само пуритани, но и католици и презвитериани. Накратко; Нютон е водил оживен спор с историци за хронологията, дали е бил прав за това изследване или не, днес не толкова важно, но бях удивен, че в историческите събития в тогавашната хронология са включени и такива определено литературни произведения като! одисеята на Омир.
За мен това е просто немислимо, ми ако историята за санта клаус беше по стара, дали учените глави щяха и нея да зачислят към историята?
Интересъва ме, кой е получил просветление по въпроса?
Какво е смятал Лутер и другите вярващи иследователи на историята, за писанията на древните, всички ли са се заблуждавали или е имало и по разумни?
Ако някой е запознат че съм му благодарен за отговора..[addsig]

Когято Нютон е на 16 години, през 1658 в Англия бива публикуван огромният труд на епископ Джеймс Ъшър, История на света (Bishop James Ussher, Annals of the World).

Ъшър прави изчисления по Библията кога точно е създаден светът, и достига до заключението, че това е на 23 октомври 4004 г. пр. Хр. След това извършва огромния труд да събере всички налични тогава исторически данни и да напише хронология на световната история от Сътворението на света до Падането на Ерусалим през 70 г. от Хр. По онова време това е била много популярна книга и определено е играла голяма роля върху умовете на младите начетени англичани, един от които е бил Айзък Нютон. За съжаление, поради настъплението на дарвинизма влиянието й се е изгубило през вековете. През 1997 Answers in Genesis се сдобиват с фотокопия на оригиналните издания на латински и английски, и Лари и Мариън Пиърс се заемат с обработката им на съвременен английски. През 2003 Master Books я издават отново след 350 години. (Това е огромна тухла. Струва ми се, че аз съм единственият в България, който има тази книга.)

Та в тази книга епископ Джеймс Ъшър посочва за година 2820 от Сътворението, или 1184 пр. Хр.:

Quote:

Троя е унищожена от гърците четиристотин и осем години преди първата Олимпиада. {Евсевий, Хроники, 1.1.1:148} Ератостен, Аполодор и Диодор сицилийски се съгласяват с тази дата.

По-нататък, когато описва опожаряването на Атина през 85 пр. Хр., Ъшър споменава Апиан, който в своята история на Войните на Митридат говори за две разрушавания на Троя, едното от Агамемнон, а другото 1050 години по-късно, в годината на 173-тата Олимпиада.

Така че Нютон е имал достатъчно причини да вярва в историчността на Троянската война.

Ясно е че имало воини само дето град троя не е ясно дали е имало а и героите в тази война са имали някой напълно нехристиянско способностти, от тук и извода; междузвездни войни са толкова също толкова реални колкото илиада и одисея. Има някакъв човешки елемент, и огроменна литературен дарба. а историята разглежда ли отношението към античните текстове?
Бях чел че огромна част от творбите на историците от античноста са политическа пропаганда и философия,далеч от реалните факти.[addsig]

Град Троя е имало, това е сигурно. Няколко древни историци се съгласяват в това, и са единодушни относно датите на двете разрушавания. И разкопките на Шлиман потвърждават и мястото, и годините на двете разрушавания. Троянската война е датирана към шестия пръстен на Троя.)

Разбира се, Омир живее 300 години след Троянската война и е основал произведенията си повече върху митове, отколкото върху реални исторически факти. Да, голяма част от написаното от Омир е политическа пропаганда на победителите ахейци, която е била особено важна през 9 век пр. Хр., когато монархиите и тираниите в Гърция започват да западат и се нуждаят от консолидация. Особена роля във формирането на пропагандата вероятно е играл атинският тиран Хипарх.

По времето на Нютон не са съществували откритията на Шлиман, така че Нютон е нямал никакви причини да се усъмни в историческата достоверност на книгите на Омир. Имали са потвърждението на историците, имали са потвърждението на Енеида на Виргилий, приемали са, че Омир преувеличава малко, но са нямали причина да се съмняват въобще.

Quote:

През 2003 Master Books я издават отново след 350 години. (Това е огромна тухла. Струва ми се, че аз съм единственият в България, който има тази книга.)

Да не би и аз да я имам? Ей така, най-случайно?

Нямаш я. Такива случайности не се случват. Всичко става по Бож(ов)ия план.

Абе вие що само се карате. Нека този, който я има да я даде на този, който я няма и готово.
Още по добре ако е в превод на български та така да е доступна и за други!![addsig]

Не се караме. Лични шеги.

Бих се радвал, ако някой я преведе. Аз засега нямам тази възможност - книгата е огромна, близо 1,000 страници в двоен формат (2,000 страници в стандартен формат), и ще струва доста пари да бъде издадена, още повече че такава книга не се издава на обикновена хартия, а също има и специална корица. А българските християни (или това, което минава за "християни" в България) рядко купуват книжки по-дълги от 50 страници. Повечето църковни посетители с готовност биха дали 10 лв всеки месец за кабелна телевизия, плюс 10 лв на месец за вестници, но не биха отделяли по 20 лв на месец за християнски книги.

Най-добрата възраст да се научим да четем и да придобием интелектуалната дисциплина, свързана с четенето на сериозни книги, е възрастта между 15 и 25 години. Точно тази възраст обаче в българските църкви бива съзнателно оглупявана от пасторите и църковните ръководителите. Иди на сайта на Новата Вълна, например. Няма да намериш никакво споменаване на християнски книги, никакви връзки към издателства, нищо, което въобще да те накара да си помислиш да седнеш и да четеш. Иди на mladejkoto.com. Същата работа - има само три книги, двете от които са кратки романчета, а третата е тънка книжка без някакви особени изисквания към интелектуалното ниво и дисциплина на читателя. Същото е положението във всички други християнски сайтове. Единствените места, където човек може да прочете за смислени християнски книги, са Издателство Нов Човек, ChurchBG.com и БИБЛИОТЕКАТА. Даже и двата сайта на Висшия евангелски богословски институт, които са дадени в Линкове, не рекламират особено много четенето на книги - единият съдържа реклама на три книги и само бегло споменаване на библиотека от 7,000 заглавия, а другият въобще не съдържа нито една препратка към някакви книги.

Положението е направо трагично. Единствената надежда се вижда в онези, които съзнателно са се обърнали към учението на Реформацията. Ето тези хора четат, и то здраво. Някои от тях вече имат повече познания от преподавателите във ВЕБИ - което не е кой знае какво постижение, но все пак си заслужава да го споменем. Все още са малко, но това няма да е за дълго.

Божидаре, за съжаеление си абсолютно прав - трагично, но истина.
В едно нещо не съм съгласен, но то не е вследствие на неинформираност, а по-скоро на недоглеждане на фактите.
То хората си четат и то яко четат. Даже до толковаса се захласнали в четенето на книги и книжлета, че чак Божието слово - Библията са оставили.
Седем стъпки към помазание не щеш, към просперитет ли не щеш, за изцеление ли не щеш.
Това си е сериозна литература, а ти си седнал да им даваш линкове за книги с повече от "седем".
Я не се занасяй и се вземи в ръце, че току виж и помазанието те отминало, а с него и просперитета.[addsig]

Вярно, забравих за седемте стъпки. Онзи ден идваха едни приятели у дома, та един от тях ми прерови старите кашони с книги и откри някои такива ценни книжки, дето съм ги купувал от любопитство да видя какво има вътре. И ми ги взе всичките! Казва ми, "Ще направя CD с тях," казва, "и уеб-сайт." Това, казва, е по-ценно от всички комедии написани през последните 400 години.

А пък с едни други приятели в Силистра седим преди година, и четем една от тези книжки, май се казваше Орли и пуйки, или нещо такова за птицевъдство беше, и четем, че "вярващите не трябва да си сядат на дрождите." А, сега де! Като не можем да разшифроваме тоз израз! Мислим, мислим, но то е твърде духовно за нас. Накрая единият отиде до магазина, взе две бутилки червено вино, отворихме ги . . . и като си заседнахме на дрождите, до вечерта. Тогава ни просветна какво означавал изразът, ама вече късно. До гушата бяхме в дрожди.

Това е сериозна литература, както казваш ти, но трябва да затънеш до гуша, за да я схванеш. Не е лесно.

Божидаре, ако не ви достигат за да изпълните този проект, аз имам доста от тези реликви на "християнската мисъл", кеф ти на аудио, кеф ти на видео, кеф ти на книга. Само да искаш. Бисер до бисер, като огърлица подредени - все титани на мисълта, които "започнаха в духа", но забравиха, че е по -добре "завършването на работата, нежели започването"
Бог да ни пази да не отлитнем и ние по тази наклонена плоскост, че си бая опасно и никой не е застрахован!![addsig]

Ех, Единсървънт, как можем да се разберем да ми ги дадеш тези съкровища на мисълта?

Quote:

Бог да ни пази да не отлитнем и ние по тази наклонена плоскост, че си бая опасно и никой не е застрахован!!

То тая плоскост хем е наклонена хем си е направо в облаците ,та като се подхлъзнеш -абе какво да ти кажа -тежко приземявяне ,ама "е реално Брат" ,реално е и отрезвяващо.

Разкопките на шилман нищо не доказват, а само изравят неопределено място със сигорност не толкова голямо че да се юрка цяла гърция да превзема.
Не разбрах след като има толкова езически и литературни моменти заслужава ли си да се търси историяя в това нещо.[addsig]

Бого, изумяваш ме. Откъде си ги измисляш тези работи? Я прочети повече за разкопките на Шлиман за да видиш какъв град е изкопал. И колко е важно стратегическото му положение по отношение и на Дарданелите, и на корабоплаването към източното Средиземноморие, като се има предвид, че по онова време цялото корабоплаване е било крайбрежно.

Заслужава си да се търси история във всяко нещо. Човек може да отсява на основата на вярата си в Библията и здравия разум.

Спора за който споменах се отнасяше за одисеята, а за троянската война мога да приема, че е рибараски конфликт с участие на жена. За да се види исторически смисъл в творбата поне трябва да има реални хора и държави.
Забравих да спомена и друго , освен по времето на Александър дъ гей, Гърция винаги е била разпокъсана с чести междуособици, това е вдъхновило и Омир да поетизира воините който със сигорност са били нещо много гадно. Няма начин да е имало значителна война след като не е имало истински военнен съюз, а само при някой конфликти са се обособявали политически и икономически обединения. [addsig]

А, Одисея си е пълна измислица. Магьосници, циклопи, Сцила и Харибда, Сънчо за лека нощ.

Ти ми напомняш за един коментар, който Джеймс Джордан направи, когато присъствах на негова лекция в Реформистката семинария в Санкт Петербург. Възрастта на повечето "герои" в Троянската война е била между 16 и 25 години. "Старецът" Нестор е бил между 45 и 52 години, и са го смятали за много "древен" и мъдър. Та Джеймс Джордан коментира, че Илиада е многословна приказка за тинейджъри, които са се сбили заради гадже.

Сега, относно това дали е имало военен съюз. Според Омир ръководител на съюзниците срещу Троя е Агамемнон, цар на Микена (Аргос). Това съвпада с историческите данни от други източници. Предкласическият период на Гърция се нарича още "микенски" период, защото в периода 1600-1000 пр. Хр. Микена е била доминиращ полис сред гръцките градове. (Троя е разрушена през 1184, точно в кулминацията на господството на Микена.) Разкопките в Микена (проведени от същия Шлиман, който разкопава и Троя) показват град, който преди 1000 г. пр. Хр. не е имал равен на себе си в континентална Гърция. В сравнение с него Атина или Тива, например, са били като малки селски укрепления.

От разкопките на Троя се вижда, че по онова време Троя е била равна по големина и величие на Микена, само че на малоазийския бряг. В същото време Троя е държала стратегическо положение в корабоплаването, както през Проливите, така и в крайбрежното корабоплаване към Близкия Изток. (Преди 1000 г. пр. Хр. западното Средиземноморие е "дива Индия"; няма почти никаква развита търговия, нито значителна цивилизация.)

Напълно е възможно двата града, Микена и Троя, да са имали нещо като взаимна вражда и съперничество, и Троянската война да е била последния голям сблъсък в това съперничество, в който Микена е организирала голям военен съюз срещу Троя, за да наложи своето господство над гръцкоговорящия свят и Егейско море.

Друг е въпросът доколко подробностите в епосите на Омир са правдоподобни или верни.

От Арената си дръпнах филмче на нешанал географик за разкопките в троя и ето какво научих.
Шлиман е бил маниак, който не открива Троя а там го насочва някакъв историк, от снимките включително и от хеликоптер се вижда малък хълм с основи на малки згради и стени. Няма пристан, пътища, дворци и храмове. Мястото е било стратегическо и укрепено, но толкова малко че и 1000 души ще им е тясно. Било е съграждано на няколко пъти и в най дълбока древност. но и изоставяно многократно. Съкровището на маниака Шлиман е било 100% фейк, явно като златотърсач в калифорния е прихванал от бъдещия дух на някой хора в щата Той разказва противоречиви историй за намирането, а и след това накичва гръцката си съпруга с очуканите накити който имат доста турски вид. Съкровището е и измислено поради факта че града е съществувал и хиляди години след предполагаемото превземане. Най голямото доказателство за измилицата е историята на дайлара , не може цял отряд хора да бъдат укрити във дървена фигура и да не ги забележат.[addsig]