
Публикувано на 08 март 2005 г. в 23:31:00 ч. от потребител 8
Глупости на търкалета. Псевдото никога не е чел нищо от калвинисти, и затова си измисли глупости, че калвинистите били избягвали темата за отговорността. Като ги видиш едни такива хора, дето през целия си живота са прочели пет дописки от вестник, а се опитват да се изказват компетентно, се вижда ясно умопомрачението на хората, които с всички сили се стремят да бягат от истината.
Най-големите евангелизатори от 16-ти век насам са калвинисти. Най-успешните евангелизатори са калвинисти. Най-успешните учители и хората, които са променяли историята, са калвинисти. За какво говори Псевдото? За неща, които не разбира.
Отговорът на Библията на простотията на Псевдото е следният:
Отговорността е свързана с избор и воля. Тези избор и воля са непринудени, тоест те идват от вътрешното естество на човека, и нямат външна принуда върху себе си. Но те не са свободни в смисъла, че са еднакво способни да изберат две противоположни неща, защото не е възможно човек да съдържа в себе си едновременно две противоположни естества, добро и зло. И когато Бог действа в човека, Той действа чрез промяна на вътрешното му естество. Ако човекът няма променено естество, неговата воля не може да избере Бога: от вътрешна принуда тя винаги ще избира злото. Ако човекът има променено естество, тоест ако е "нов човек," тогава той от вътрешната принуда винаги ще избира доброто, макар че Бог позволява в променения човек да остава част от старото естество, за да го учи на покорство в процеса на освещение. Но новият човек никога не избира злото съзнателно, с цел да се противопостави на Бога, както това правят неновородените. В крайна сметка изходът от избора и волята принадлежи на Бога, тъй като само Бог е Който определя дали да промени или да изостави вътрешното естество на даден човек.
Ето това е отговорът на Библията и на християнското учение. Сега очаквам поредната порция антибиблейски възражения от Псевдото в стила, предвиден от Павел:
Quote:
|
На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? |
|
Псевдото си е Псевдо.
Между другото, за онези, които за разлика от Псевдото са мислили по тези въпроси искрено, а не просто за да атакуват библейското учение, ще кажа следното:
Един християнин не трябва да се занимава с тези въпроси. От примера на Павел виждаме, че въпросът за връзката между отговорността и волята на човека не трябва да се разисква, или поне не трябва да се разисква докрай, и такава дискусия винаги трябва да завършва с признание за върховенството на Бога и че Той има право да прави каквото си иска със Своите създания, независимо дали това за нашия ограничен ум изглежда справедливо или не:
Quote:
|
Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? |
|
Когато срещнете човек като Псевдото, който упорито се опитва да налага този въпрос за обсъждане, да знаете, че това е човек, който не търси какво Бог ни казва да правим, а търси да се занимава с неща, които са забранени за нашето ограничено познание. Много често срещаме хора, които се опитват да подкопаят библейското познание като го принизяват и омаловажават. Но има и хора, които се опитват да унищожат библейското познание като показват прекомерна показна ревност по въпроси, които Библията открито ни забранява да изследваме. В Библията няма да намерите нито един случай на разсъждения относно свободата връзката между свободата на волята и отговорността на човека. Самият Павел въобще не иска да говори по този въпрос, с което ни показва, че този въпрос е забранен за нас. Посягането към него е нарушаване на очевидната заповед на Павел в Рим. 9.
Истинският християнин не трябва да се занимава с изследване на това как точно волята му е свързана с неговото спасение или осъждение, а с благодарности към Бога за това, че му е дал спасението дори когато човекът не го е искал. Това е основното послание на Реформацията. И Лутер, и Калвин, и всички евангелски теолози от времето на Реформацията отричат папистката презаетост със заслугите на волята и избора на човека за неговото спасение или отговорност, и вместо това обръщат погледа на християните към благодарността и поклонението пред Бога. Лутер е особено красноречив за това в своята книга,
Робството на волята.
И така, когато видите човек, който така упорито се опитва да налага този въпрос, да знаете, че след въпроса идва някаква идеология на спасение чрез дела. Човекът или е прикрит папист, или е откровен пелагиански еретик, или е някакъв друг враг на Благовестието. Във всеки случай той е дошъл за да "съгледва свободата ни в Христа." Не е доволен, когато истинските християни се радват в своето спасение, и се опитва да разколебае тяхната вяра с езически въпроси за
заслугите за това спасение.