Възстановени архиви от ChurchBG.com
само за разглеждане и четене без възможност за писане
(всеки, който чете тези страници се съгласява с условията за ползване)

Възстановени архиви > Форуми > Християнство > Реална и върховна власт на Исус Христос.
Не знам дали ви е направило впечатление че почти всички деноминации акцентират изключително върху това че Исус умря за греховете ни и някак си забравят за всичко останало и за възкресението и най главното за неговите думи"даде ми се всяка власт на небето и на земята".Разбира се ако ги притиснеш с по-ясен и конкретен въпрос те не биха отрекли тези факти но когато говориш изключително само за един факт пренебрегвайки всичко останало е много вероятно тези които те слушат ще възприемат едностранчиво всичко което се отнася за Бога.Затова и повечето го възприемат като Княз на мира и Спасител на света забравяки че Исус Христос е и Господ на господарите,Въздаващият за греха,Великият и Страшен Господ на силите който истребва дори цели народи за нечестието им.Струва ми се че всичко това се прави преднамерено за да се заблудят хората и да не признаят реалната власт на Исус Христос и да си го представят като някакъв отвлечен Бог стоящ някъде си в имагинерността и нямащ нищо общо със света.

Струва ти се???

Всички, с които споря в тези форуми, правят точно това, и въобще не е нужно да ти се струва такова нещо, можеш направо да го видиш. Emenei и Ники Юдаиста преди време, сега разни методистки псевдореформатори, Приятели 666 и Съботяновци, всички настояват точно на това - Исус Христос няма реална власт, няма цялата власт, той е далеч, на небето, и няма нищо общо със земята. Човекът решава, избира, управлява, върши всичко, Бог е само фон, обстоятелство, застрахователна полица, осигурителна мрежа за активно действащия човек. Ако някъде се вижда активното действие на Бога, то е само в премилениалния възглед, че Бог активно е предопределил поражение за Църквата и Благовестието в историята и на земята.

И какъв е въпросът за дискутиране? Колко метра е властта на Исус ли? Ами то много трудно може да се сравни обективно размера на властта в разбирането на отделните хора и дори на цели деноминации. Още от първите църковни събори еретиците, които са принизявали Исус като по-ниско стоящ от Бог Отец, са били изритани от християнството. Та кое точно трябва да дискутираме? Дали има подобни еретици и днес ли?

Ами именно това ,дали древното арианство не се е завърнало триумфално там откъдето е било изгонено е вярно в нова модернизирана и ъпгрейдвана версия.
Божидаре проблемът е че когото и от тях да попиташ няма да каже в прав текст че Исус няма реална власт но на практика това в което вярва и начинът му на живот говори за съвсем друго.Арианите поне са имали доблестта да заявят открито и последователно това в което са вярвали.А днешната версия освен всичко е и двулична и е по трудна за изобличаване.

Е, разбира се, както християнското учение се развива и усъвършенства, така и ересите се усъвършенстват в умението си да се крият. Например, когато Пелагий е проповядвал своята ерес за "свободната воля," той открито отрича предузнанието, и поквареността на човека, и спасението единствено по благодат чрез вяра, защото е бил и интелектуално последователен с ереста си, и не е осъзнавал как е давал идеологическо оръжие в ръцете на Августин и другите истински християни да го отлъчат.

Днес Сатана е развил ересите дотам, че никога да не казват открито нещата, в които вярват. Например, и Псевдото, и Приятел 666, и Съботянов отричат Божието върховенство. Но винаги ще извъртат така въпроса, че никога да не го признаят. Ще си говорят за "предварителна благодат," за "Бог е върховен в обстоятелствата, но не и в избора," за "свободният избор не нарушава Божието върховенство,"
за "предопределение, което следва от предузнание, което следва от човешките дела," но никога няма да назоват нещата с истинските им имена.

Затова е толкова важно ние днес да познаваме историята на Църквата, и особено Реформацията, защото и Лутер, и Калвин са назовавали нещата с истинските им имена, и само така успяват да възстановят чистото учение на Ранната Църква. Затова аз съм такъв привърженик на острите думи и спорове, защото знам, че винаги когато любезността пусне корени в една дискусия, тя става оправдание за избягване на истинските понятия.

А иначе половинчатостта на съвременните пелагианци е оръжие против тях самите. Защото отричането на Божието върховенство всъщност ги вкарва в компромис със света, и с течение на времето църквите им стават покварени от света. Това се вижда ясно в англиканската църква, в папистката църква, в методистките църкви. Единствените църкви, които са запазили огъня на Ранната Църква, са църквите, които безкомпромисно пазят учението за Божието върховенство. Някои от тях го приемат не толкова с умовете си, колкото със сърцата си - като някои млади харизматични църкви. С течение на времето биват принудени да го приемат и с умовете си, и когато го отхвърлят, поемат по широкия път на методисти, съботяни и паписти.

Така че каузата на пелагианците отново е обречена.

Значи тогава римляните са били най-доблестните ни противници .Те поне са воювали кавалерски с меч в ръка или с ноктите на лъвовете.А за днешните врагове основното оръжие е подлостта и двуличието.