
Публикувано на 05 март 2005 г. в 15:09:00 ч. от потребител 8
Quote:
|
Ако тезата за предопределението е вярна, то Бог е виновен за погиването на хората, защото техният избор не е свободен, а предначертан. Следователно и погиването не е нещо, което е свързано с избора на самия човек и отговорността му за начина на вяра и живот, а е свързано с някои странни неща като късмет дали ще е в предузнато-предопределените или не. Ако е така, то в какво се изразява отговорността на човека? Не става ли той пионка да шахматната дъска на живота? Бил ли е предопределен Адам да съгреши и ако е така, защо той носи отговорност а не Бог, който го е предопределил за грях и погибел? |
|
В крайна сметка всеки пелагианец трябва да стигне до аргумента, който противниците на Павел и на Благовестието използват:
Quote:
|
На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? (Рим. 9:19) |
|
Псевдореформатор също не устоя на изкушението да докаже себе си като противник на Павел и на Благовестието, като използва същите аргументи като противниците на Павел.
Какво трябва да отговорим ние? Трябва просто да отговорим с думите на Павел:
Quote:
|
Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? |
|
Това е единственият отговор, и най-добрият отговор, който противниците на Благовестието заслужават.
Quote:
|
Не мога да приема довода, че евангелизацията на некалвинистите е маниполация и убеждаване. Евангелизацията е възможност за информиран избор на невярващия човек. |
|
И така, въпросът на повярването е въпрос на достатъчно информация, не въпрос на новорождение отгоре или от Духа. Ако просто му дадем достатъчно информация, невярващият ще може да направи "информиран избор." Естественият човек може да разбере духовните неща чрез "информиран избор."
Quote:
|
Ако не беше така, то хората щяха сами да се спасяват, без някой да им каже, защото уж са предопределени за това. |
|
"Сами да се спасяват"? Какво трябва да означава това? Май Псевдото не разбира за какво става дума. Да не би според пелагианството евангелизаторът да спасява хората? Значи така пелагианецът гледа на нещата: Ако хората са предопределени, тогава "сами се спасяват." Ако хората се спасяват по "свободна воля," тогава ги спасява...кой? Евангелизаторът?
Умът на Псевдото е объркан, както е объркан умът на Уесли.
Нека да видим какво казва християнството по този въпрос: Да, Бог може да спасява хора и без посредничеството на евангелизатор, като направо им говори чрез Святия Си Дух (Мат. 3:9). Но Бог е избрал да спаси повечето хора чрез посредничеството на евангелизатори. "Информираният избор" няма никакво значение тук, защото Павел ни казва в Рим. 1:19, че всички вече имат "информираност," тъй като им е изявено всичко, което може да се изяви за Бога. Следователно въпросът не е на "информиран избор," а на активно действие на Святия Дух в сърцето на човека, което го новоражда и го прави способен да разбере и приеме Божията истина. Това активно действие не идва от избора на човека, а от Божия избор. Когато Бог изпраща евангелизатори, Той ги изпраща като инструменти за благословение или проклятие, а не като носители на "информиран избор."
Quote:
|
Иначе Библията, особено житейския път на Павел щеше да изглежда много по-различно. Той нямаше да обикаля цяла Мала Азия за да разнася благовестието, а просто щеше да се надява, че тези, които Бог е предопределил, Бог и ще ги спаси. Или да не би Бог да се е нуждаел от услугите на Павел, за да изпълни плана си, щом става въпрос не за избор, а за предопределено спасение? |
|
Това са абсолютни глупости. Откъде накъде пътят на Павел е щял да бъде различен, ако бил предопределен, а не действал по "свободна воля"? Павел е бил предопределен да измине точно този път.
Точно обратното, ако Павел действаше по "свободна воля," той още щеше да гони вярващите. Павел тръгна към Дамаск за да избива вярващи. "Свободната воля" ли го събори от коня и го ослепи?
Quote:
|
Това, пак казвам, не е предопределение, а чист езически фатализъм. Жалко, че чрез това учение езичеството е намерило толкова широка база в християнските среди. |
|
Ако имах някакво съмнение, че Псевдото знае нещо за езическите учения, можеше и да да коментирам това. Но тъй като се вижда ясно, че говори от невежеството си, няма да го коментирам.
За всеки случай ще попитам точно кое езическо учение вярва в личностното предопределение. Защото аз познавам много такива, и все още не съм виждал такова. За сметка на това всички езичници, които познавам, вярват в "свободната воля."
Quote:
|
Свободният избор не е ограничаване на Божията свобода, сила и мощ, а е път, по който изработеното изцяло от Бог спасение може да бъде приложено върху определения човек. Така не човек спасява, а Бог, но не изнасилва този, когото иска да спаси, а му предлага спасението, което важи за всички хора, а не само за предопределените! |
|
В крайна сметка можем да похвалим "свободния избор" за това, че без него Бог не би могъл да приложи спасението Си върху "определения" човек. Бог всъщност няма избрани хора. Той "предлага" спасението. Оставя го да виси в пространството като суджук на балкон, като вероятност, възможност за онези, на които им се яде суджук. Някои хора имат апетит, вземат си суджук. Други нямат апетит, не си вземат суджук. Но в крайна сметка зависи от апетита на хората.
Е, апетитът на хората за суджук е нещо естествено. Въпросът е,
Как точно хората придобиват апетит за духовните неща?
Когато Псевдото започне да хвали Бога, той вероятно трябва да изпее и два-три химна във възхвала на своя "свободен избор." Без този "свободен избор" Бог не би могъл да направи нищо. Той не изнасилва, Той оставя нещата да си вървят независимо от Него. И в крайна сметка едни хора се спасяват, защото са избрали, а други хора не се спасяват, защото не са избрали. На кого тогава принадлежи заслугата? На хората!
Като попитат християнина, "На кого принадлежи заслугата за твоето спасение?" той отговаря, "Единствено на Христос. Той ме извади от смъртта и греха още докато бях Негов враг."
Като попитат пелагианеца, "На кого принадлежи заслугата за твоето спасение? той отговаря, "Отчасти на Христос, защото ми го предложи, и отчасти на мен, защото го приех."