Естествено, много малко хора вярват в Рождество Христово. Целият свят го празнува, но не го вярва. Повечето хора дори не вярват, че Исус Христос е истинска историческа личност. За тях празникът е просто традиция, атавистичен остатък от средновековната история. Мюсюлманите вярват, че Исус е бил историческа личност, но пък не вярват, че е Божий Син. Просто е политически коректно да празнуваш заедно с другите. Религиозните различия са без значение в света на политическата религия на демокрацията. А за политическите ръководители Рождество Христово е още една възможност да добавят някой друг процент към своя електорален рейтинг. И да кажат някоя реч.
Наистина, има много християни, които наистина вярват, че Христос е бил историческа личност и наистина се е родил преди около 2,000 години във Витлеем. Събират се в големи зали с концерти. Децата получават подаръци. Питах един такъв християнин какво точно празнува. ?А бе да се повеселят децата,? каза ми той. ?И да има мир между хората. Нали така казва Библията.?
(Забележка: Библията не казва така. Точният текст е: ?И на земята мир между хората, в които е Божието благоволение.? Това е важно уточнение. Текстът предполага, че хората се разделят на две групи ? според това дали притежават Божието благоволение или не.)
?Стълба към небето?
През август 1994 бях попаднал случайно в компания на млади евангелски пастори. По онова време модата в евангелските църкви беше да се говори за скорошното Грабване (до две-три години, не повече), за започналия строеж на Храма в Ерусалим (флотилии от кораби били плавали натам с камъни за Храма), за надвисналия Армагедон (Русия ще настъпи в Израел и т.н.) и за отстъплението в последните дни (точно тогава присъствувахме на евангелизаторската конференция на Джон Остин във Варна; за какво правим евангелизаторски конференции, ако очакваме отстъпление?). Моите събеседници уверено говореха за всякакви такива неща; моето участие не беше много зачитано, защото аз бях единственият, който не е пастор. Разговорът се насочи към това какви ще бъдем, когато излезем от плътта и влезем в Духа. Какво ли е там, на небето, разсъждаваха те.
В този момент се намесих и им казах, ?Господа, аз мисля, че вие напълно сте объркали посоката. Вие се движите в напълно различна посока на тази, в която Бог се движи.?
Внезапно всички млъкнаха. ?Какво искаш да кажеш? Да не искаш да кажеш, че няма да отидем на небето??
?Не знам,? отговорих, ?знам само, че докато вие искате да отидете на небето, Бог работи вече 2,000 години да доведе небето на земята. Вие искате да се движите нагоре, а Той очевидно се движи надолу. Вие искате да излезете от плътта и да отидете в Духа, а Той работи да вкара Своя Дух в плът.?
?И откъде извади тази странна доктрина?? Естествено, този въпрос трябваше да бъде зададен. Такъв досадник като мен трябва да бъде поставен на мястото му.
?Аз не съм я извадил. Вие самите я празнувате. Какво празнувате в трите големи християнски празника: Рождество, Възкресение и Петдесятница? Духът излиза от плътта? Или обратното? Не казва ли Библията, че Словото стана плът??
Очевидно развалих разговора. Всички замълчаха, а след малко компанията се разпръсна. За тях християнството е някаква ?стълба към небето.? Всяка друга идея нарушава техния духовен мир.
Исидор от Севиля
Макар да не е заповядан в Библията (заповядани са само водното кръщение и Господната вечеря), празникът на Раждането на Христос е възприет от Ранната Църква много сериозно. Обикновено на празничните служби на този празник са били обявявани сериозни решения на Църквата, определяли са се дати за църковни събори, дори императори и крале са избирали именно този ден, за да поискат благословията на Църквата и дори да приемат от ръцете на църковния служител своята корона. Нерядко на този ден висши държавни служители са идвали на служба облечени в прости дрехи и дори боси (в студен зимен ден по каменния под!) и са сядали на обикновените места в Църквата. Това е била тяхната изповед, че държавната власт не е тяхна собственост, а им е поверена от истинския Собственик, Исус Христос, Чийто рожден ден Църквата празнува. Накратко, Рождество Христово в никакъв случай не е било само детски празник с маловажно значение. Вярващите са го приемали като важен символ. Този ден е изобразявал важна част от библейското учение.
Какво е виждала Църквата в този ден? ?Словото стана плът.?
През 600 година от Хр. умира Леандър, архиепископ на Севиля, и бива заменен от своя брат, Исидор. Двамата братя са изключително начетени и ревностни за вярата, и двамата имат за цел на своя живот да просветят и образоват населението на Пиренейския полуостров в християнската вяра. В онези трудни времена при разпадането на империята те успяват да съберат библиотека от около 1000 различни ръкописи, третата най-богата библиотека за онова време след Александрия и Константинопол. Испания по онова време е под властта на варварски вестготски владетели, току-що обърнати във вярата, но запазили много от своите стари езически навици, включително братоубийствените борби за престола. Голямата част от населението е келтско-романско, бивши поданици на Римската империя и съзнателни езичници. В тези трудни условия Исидор от Севиля трябва да извърши огромна просветителска работа.
Исидор съсредоточава своите теологични изследвания върху раждането на Христос и следствията от това раждане в света след възнесението на Христос. Конкретният библейски принцип, който приковава неговото внимание, е именно теологичната обосновка на раждането на Христос в Йоан 1:14: ?Словото стана плът и пребиваваше между нас.?
Като изследва теологичните следствия от думите, ?Словото стана плът,? Исидор стига до важното заключение, че тези думи не се ограничават до земното служение на Исус Христос. Словото наистина е започнало Своето изявление в плът на земята в една единствена Личност в Юдея, но това е било само началото на цялостно изпълване на всяка плът с Божия Дух (Йоил 2:28). Словото не е напуснало плътта и земята с възнесението на Христос. То започва своята истинска експанзия с Петдесятница, и след Петдесятница не може да има нито една част от земята и земния живот, която да избегне властта на Божия Закон.
Това води Исидор да обяви историята след раждането, смъртта и възкресението на Христос за специална, особена историческа епоха ? regnum Christi, или Царството на Христос. Историята вече има смисъл единствено като история на разширяването на властта на Христос по цялата земя, географски, институционално, политически, икономически, юридически, научно, медицински и т.н. ?Словото стана плът? е пророчество за целия свят, не само за едно човешко тяло, и задачата на Църквата и на християните като цяло е да работят за изпълнението на това пророчество според Великото Поръчение на техния Господар в Матей 28:18-20.
На основата на това теологично откритие Исидор започва огромния труд да намери приложения на Словото във всяка област от живота. ?Словото стана плът? означава, че всяка земна дейност трябва да бъде подчинена на Божието Слово, от всекидневните дейности на работника на полето и бащата в семейството до висшите политически решения на владетелите. Нещо повече, Исидор първи въвежда и обосновава идеята за ?християнски свят,? или християнска цивилизация, която се различава от езическите цивилизации по своето уникално обществено устройство, основано на Библията. Исидор вярва, че това обществено устройство (въплътено Божие Слово в обществената област) ще бъде пример за евангелизиране на цели народи (Второзаконие 4:6).
Но най-революционната за времето си идея в труда на Исидор е неговото отхвърляне на божествеността на земната политическа власт. Дори след приемането на християнството от императорите в Константинопол държавата продължава да бъде смятана за някаква форма на посредничество между Бога и хората. Политическите решения са изцяло прерогатив на владетеля и Църквата като стълп и подпорка на истината няма какво да каже за общественото и политическото устройство на една нация. Наистина, има много примери, в които отделни епископи отправят смели и успешни критики против християнските императори. (Например, през 388 миланският епископ Амвросий отправя открито предизвикателство срещу император Теодосий за избиването на 7,000 въстаници в Солун. Той иска публичното покаяние на императора. Теодосий, суровият и непреклонен воин и законодател, се подчинява на искането на епископа.) Но като цяло идеята за божествеността на земната политическа власт остава господствуваща в Източното Средиземноморие.
Исидор категорично се противопоставя на това политическо идолопоклонство. Той вижда във владетеля не господар, а слуга на Бога и народа. Държавата е само една от земните институции, и като всяка друга институция тя трябва да се подчинява на Божия Закон, изявен в Божието Слово. Това е сериозно отстъпление от класическия езически идеал за обществено устройство. (Това също е основата на съвременните идеи за политическата свобода на индивида.)
Плод на интелектуалния труд на Исидор от Севиля е първата цялостна енциклопедия в историята на света, Етимологиите на Исидор. (За тези, които могат да четат латински, Етимологиите са публикувани в Интернет на този сайт: Isidori Hispalensis Episcopi ETYMOLOGIARVM Sive Originvm Libri XX.) Ако християните трябва да построят цялостна християнска цивилизация, въплъщение на Божието Слово във всяка област от живота, те трябва да имат цялостно познание за действие и цялостен морален критерий за добро и зло. ?Словото стана плът? означава, че Словото трябва да изпълни целия свят. А това означава, че християните трябва да са подготвени с всяка мъдрост и познание, които Словото ни дава.
Етимологиите са сборник от двадесет книги. Почти нищо не избягва от погледа на Исидор. ?За математиката?; ?За владетелите и земната власт?; ?За медицината?; ?За човека и животните?; ?За архитектурата?; заглавията показват, че Исидор не разделя света на ?духовен? и ?недуховен,? както правят това съвременните християни. Дори междудържавните отношения са важна част от разширяването на Божието царство и християнските владетели трябва да спазват библейските правила на праведно политическо и юридическо поведение. Библията дава познание за всяко нещо; следователно, християните са длъжни да познават библейското познание за всяко нещо и на основата на това познание да променят земята и историята. Сега е благоприятният ден, сега е regnum Christi (Христовото Царство), сега е времето това царство да се изяви на земята.
Наследството на Исидор
Исидор поставя своята надежда за видимо изпълнение на тези идеи в царуването на вестготския крал Сизебут, който е ревностен християнин. За съжаление, вестготските кралски династии страдат от това, което Григорий, епископ на Тур (автор на История на франките), нарича ?готската болест? ? владетелите на готите никога не умират от естествена смърт, а след тяхната смърт винаги има поне двама претенденти за престола, които веднага влизат в братоубийствена война. Около 80 години след смъртта на Исидор, през 710, херцог Родерик започва война срещу синовете на току-що починалия крал Витиза. Тарик ибн Зияд, владетел на мюсюлмански Танжер, използва междуособиците, дебаркира в Гибралтар (името Гибралтар идва от Джебел ал-Тарик, Планината на Тарик) и за кратко време завладява изтощеното Вестготско кралство. Испания остава под мюсюлманска власт за цели петстотин години.
Но много преди това Етимологиите са напуснали тесните рамки на Вестготското кралство и са се разпространили в Западна и Северна Европа. В манастирите в Ирландия се правят преписи на тази първа енциклопедия. От Ирландия те се разпространяват в християнските графства Нортъмбрия и Малмсбъри в Британия. Църквите на континента също използват наследството на Исидор за да създадат християнска цивилизация, различна от всичко, което досега е съществувало на европейския континент.
Джудит Херин, член на Лондонското общество на изследователите на древността и преподавател в Принстънския университет, пише за наследството на Исидор:
Тъй като [Исидор] дава цялостно и авторитетно ръководство към древното мислене, както и правилен християнски отговор на това мислене, той е уникално подготвен да обучава образованите кръгове в Западна Европа. Тъй като тези кръгове са били съставени предимно от свещеници, неговото настояване върху християнското управление на обществото също бива добре прието. Християнските владетели в Запада често са осъзнавали своите задължения, осъзнавали са необходимостта от спасение на хората от проклятието, и някои са се стремели да ги изпълняват. Така, за всички християни, били те практически мисионери, църковни съветници на светски владетели, монаси в изолирани общности или интелектуалци и писатели като Беде, разпространението на трудовете на Исидор дава нов смисъл на техните дейности. Те са изследвали и са преписвали неговите ръкописи както никои други трудове преди това. (Judith Herrin, The Formation of Christendom, Princeton, NJ: Princeton University Press, 1987, p. 246-7)
Първият голям триумф на трудовете на Исидор идва с възхода на франкския престол на Карл Велики. Съветниците на първия император на Свещената римска империя са образовани от Исидор и Карл съзнателно се стреми да създаде християнско общество, цивилизация за пример на езическите народи извън пределите на неговата империя. Макар този процес да не е завършен в неговото време, наследството от усилията на Карл Велики е очевидно и днес в голяма част от Западна Европа. Мечтата на Исидор ?Словото да стане плът? във всяка област на живота започва постепенно да се изпълнява. От Европа въплъщението на Словото тръгва и завладява и други континенти. Макар и несъвършено, то унищожава езическите цивилизации, изградени върху човешки жертвоприношения, робство и идолопоклонство, и ги замества с по-висша цивилизация ? regnum Christi.
Изгубеното наследство
Днешните християни са изгубили това наследство. Източната Църква никога не го е имала. Източните патриарси никога не се отказват от старото езическо схващане за божествеността на държавната власт. След 12 век Западната Римска църква постепенно започва да приема хуманизма на Аристотел, а след 17 век тръгва напълно по пътя на либерално-хуманистичното мислене. На изток идеята за regnum Christi като изпълнение на ?Словото стана плът? никога не е съществувала, а в запада тази идея е изоставена в полза на ?божественото право? на папата като светски владетел.
Възгледът за regnum Christi бива възстановен по време на Реформацията от Лутер, а също и от Калвин. Техните наследници в Англия и Северна Америка ? пуританите ? създават общества, основани върху идеята за въплътеното Божие Слово. (Наследниците на тези общества днес са най-преуспяващите и политически свободни области на земята.) Идеите на Исидор са възстановени частично и от католическите мисионери в Азия и Латинска Америка през 16-19 век ? сблъсъкът с местните езически религии неминуемо е предполагал сблъсък на цивилизации, християнската цивилизация срещу езичеството. (На основата на тези идеи йезуитските общности в Южна Америка се противопоставят на робството и стават убежища за роби, избягали от плантациите и мините.) Политическият живот в Англия през 17 и 18 век е почти напълно доминиран от идеята за ?заветно християнско общество.? Това води властите в Англия да обявят забрана на всяка търговия с роби по моретата, и дори да я прилагат и спазват съвсем сериозно. В Индия английските власти отменят робството, унизителната кастова система, както и езическите ритуали на убиване и погребване на съпругите заедно с починалите съпрузи. ?Словото стана плът? започва да се прилага на практика в много области на обществения живот.
През 20 век, обаче, и самите протестантски църкви се поддават на езическия дуалистичен възглед, че истински ?духовни? области са само личният живот, църквата и може би семейството. Рождество Христово отстъпва на Санта Клаус, Дядо Коледа и Пер Ноел. Думите, ?Словото стана плът,? вече не са бойния вик на християнската цивилизация. Християните изоставят своето наследство.
Засега.
Заключение
И така, какво е Рождество Христово за вас? Празник за децата? Спомен за едно отминало събитие? ?На земята мир между хората??
Аз ви предлагам отговора на Исидор от Севиля: Рождество Христово е ясната декларация на Църквата, че всяка област от живота, от личния живот до политическото устройство и международните отношения, трябва да бъде подчинена на regnum Christi, Царството на Христос.
Помислете върху това до следващия 25 декември.