НЕ МОЖЕШ ДА ДАВАШ ПО-ДОБРЕ ОТ БОГ
От
Р.У.ШАМБАХ
1
Нашето ?Нищо? е ?Нещо? за Бог
Бог е най-добрият дарител в света. Затова е и тази книга ? да ви покаже, как Бог продължително дава на онези, които Му се покоряват, понеже не можеш да даваш по-добре от Бог! Спомням си стърготините по земята по време на една от някогашните служби в палатката и майки и дребни бабки, минаващи в редица към олтара с техните дарения за Бога, пеещи:
Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!
Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!
Колкото повече даваш, Той ти толкова повече дава.
Да даваш просто продължавай ? понеже истината е, че
Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!
Но, знаете ли, това не са просто думите на една прекрасна песен. Това е една опитност и един принцип от Божието Слово. Хората, за които ще прочетете в тази книга, са също като вас и мен ? хора, които са чули гласът на Бог, покорили са Му се и заради това са били богато благословени. Те са хора, като бедната вдовица от Сарепта в 3 Царе 17:8. Помните ли нейната история?
Бог беше разгневен на безчестието на народа на Израел, защото тяхната царица Езавел беше направила Ваал идолът в земя им. Бог беше помазал Илия и го беше пратил да яви на Езавел, че ще има голям глад в земята, защото Езавел не се бе покаяла и не бе върнала хората към Бог. Гладът настана и беше ужасен ? без дъжд, без реколта. Хората започнаха да се измъчват до смърт. С Илия всичко бе наред за известно време, защото Бог го бе завел до едно прекрасно бълбукащо поточе, където той можеше да си почива по цял ден и всяка вечер да яде храната, за която Бог пращаше враните да му донесат. Но един ден потокът пресъхна, защото нямаше никакъв дъжд. Враните не само че позакъсняха през онзи ден, но те изобщо не се и появиха. Но Бог каза на Илия, ?Няма проблем, аз имам план за теб. Иди в Сарепта; Аз имам една овдовяла дама там, която ще се погрижи за теб.?
Тази идея вероятно не се хареса на Илия. Първо на първо, защото Царица Езавел никак не бе доволна от него, всъщност тя го търсеше навсякъде, като смяташе, че той е виновникът за глада по земята. А Сарепта бе родното място на Езавел. По същия начин Бог можеше да му каже: ?Постави си главата в устата на лъва!?. На второ място, вдовиците в Библейските времена обикновено не бяха известни като такива, които финансово да издържат умиращи от глад пророци. Ако една вдовица нямаше пораснал син, който да я издържа, тя щеше да е просто обречена на гладуване до смърт, особено в такова време на глад по земята.
Но Илия направи, каквото Бог му каза. Виж в 3 Царе 17 глава.
?Тогава Господното слово дойде към него и рече: Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.? 3 Царе 17:8-16
Представяте ли си тази картина? Когато пророкът пристигна до портите на Сарепта, той видя една съсипана, бедна вдовица, кожа и кости, събираща дърва. ?Слава на Бога, сестро,? и каза той. ?Много съм жаден. Би ли ми донесла нещо за пиене??
Тя отговори, ?Слава на Бога, брат. Ей сега ще ти донеса за пиене.?
Но тогава Илия каза, ?Чакай малко. Ще ми донесеш ли и малко хляб??
Бедната жена, с поразено изражение на лицето каза на пророка, ?Заклевам се в живота на Господа, нямам никакъв хляб. Не си ли чул за глада?? (Ако тя само знаеше, че той е негодникът, който причини глада!) ?Аз започвам да приготвям последната си пита. Излязла съм тук да събирам дърва за последен път. Ще замеся за последен път брашно и за последен път ще го изпека на огъня; после синът ми и аз ще седнем заедно пред ястието за последен път.?
Всичко беше за последен път, за последен път, за последен път. Тази жена си мислеше, че това беше нейният последен ден на земята, понеже тя и момчето й щяха да умрат от глад, след като приключат това малко количество храна.
Как мислите, че се почувства Илия, знаейки, че Бог смяташе, че тази умираща от глад, бедна вдовица, ще да се погрижи за него?
Но ще ви посветя в една тайна: Бог не гледа на нещата по начина, по който ние гледаме. Това, което на нас ни изглежда като нищо, за Бог е нещо. Бог е Създателят. От нашето нищо Той може да направи нещо. Ето защо, много пъти, когато ти чакаш Бог да направи нещо в живота ти ? да ти даде нещо или да промени ситуация в живота ти, когато ти се нуждаеш от истинско докосване от Него ? Той просто чака. Той чака докато бъдеш направен на ?нищо?; защото точно тогава е моментът, когато Бог може да извърши своите най-велики чудеса ? с твоето ?нищо? Бог може да направи нещо велико. Но е нужно послушание за да се проправи пътя на Бог да извърши чудо!
Познавам много проповедници, които се молят, ?Господи, просто изпрати един милионер в моята църква. Изпрати ми един милионер?. Но това вероятно няма да се случи. Илия може да се е молил, ?Господи, нека тази овдовяла дама от Сарепта да е една богата вдовица?, но, не, Бог изпрати Илия при една бедна вдовица, която тъкмо умираше от глад. Не е нужно Бог да действа чрез милионери и богати вдовици; Той може да действа чрез хора като тази бедна вдовица от Сарепта.
Тази бедна вдовица нямаше достатъчно храна за да нахрани такъв гладен пророк като Илия; тя имаше да нахрани само собственото си дете. Но Илия и каза, ?Иди, направи точно каквото ти казах ? приготви това последно парче хляб ? дай го на мен, после нахрани себе си и сина си?. (Виждате ли, проповедниците винаги са имали здрави нерви, даже в тези далечни времена на Библията). На Илия, който до скоро беше чакал враните да му носят храна, му трябваха здрави нерви за да поиска сега от тази жена да му даде последното си ядене.
Но тази вдовица знаеше, че Илия е човек на Бога и Бог вече и бе говорил и й бе казал да направи крачка на вяра и да даде на Божия човек това, което има.
Ако Бог ти говори, Той очаква ти да слушаш. Даже ако си изпаднал до последния си лев, ако Бог ти каже да го дадеш на Неговата Църква, по-добре е да Го послушаш. Той не иска от теб да даваш нещо, освен ако Той няма нещо по-голямо и по-добро приготвено за теб.
Вдовицата от Сарепта отиде и замеси своята последна малка пита за да я даде на Илия. После замеси пита за сина си и пита за себе си. И Библията казва, че имаше повече брашно и масло, и че делвата с брашното не се изпразни за повече от 1000 дни. Това е повече от три години! За три години тази жена вечно живееше в чудо право в собствения и си дом, защото се бе покорила на гласа на Бог.
Просто мога да я чуя, ?Брат, по-добре да останеш тук в Сарепта. Няма нужда да търсиш дома на друга сестра. Там нямат нищо за ядене. Остани тук и аз ще се погрижа за теб?. И за три години, докато глада не свърши, те ядяха и пиеха и бяха добре в нейната къща.
Много хора ми казват, ?Брат Шамбах, това са най-тежките времена в икономиката, за които някога си спомням. Аз едва си плащам сметките за домакинството. Аз просто не мога да си позволя да давам дарение докато нещата не се пооправят. Даже съм спрял да давам и десятък.?
А аз винаги казвам на такива хора: Ти правиш възможно най-голямата грешка. Времето на бедствие, на бедност и на нещастие е най-лошото време за спиране на даването. Можете ли да си представите по-голяма беда от тази, която бе сполетяла бедната вдовица от Сарепта? Тя и синът й оцеляваха, споделяйки една малка пита всеки ден, докато окончателно те стигнаха до самата последна пита. Изобщо не й бе работа да дава тази пита на някой друг! Това бе най-ужасния ден в живота й. Тя нямаше какво да сподели. Но какво щеше да се случи с нея и със сина й, ако бе казала на Божия човек, ?Знаеш ли, просто не мога да си го позволя ? не мога да ти дам, докато нещата не започнат да се оправят?? И тя, и синът й щяха да погинат. Вместо това, понеже тя го послуша и даде, даже всред ужасна нужда, тя получи вечно чудо на изобилна храна за три години.
Всичко край нея беше глад; хиляди хора умираха от глад, но понеже Илия и вдовицата се покориха на Бог, гладът изобщо ни ги докосна. Така че, макар да има тежки за икономиката времена и навсякъде около теб хората да са в ужасна обстановка, Бог няма да позволи това да те докосне, ако се покориш на Него.
Ето едно обещание от Бог за теб:
Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи.
Псалм 91:5-7
Не бива да се безпокоиш за рецесията или за икономиката. Каквото и да се случва на останалия свят, не трябва да те докосва. Всичко, което се изисква от теб е да се покориш на гласа на Бог.
Имаше глад в земята и всичките роднини на вдовицата гладуваха и умираха, но тя не обръщаше внимание на това; тя просто разчиташе на Думата на Бог. Тя даде една малка пита, а Бог и върна хиляда пъти онова, което тя даде. Не можеш да даваш по-добре от Бог!
Аз не ви казвам че ще забогатеете, ако днес дадете последните си пари за Божията работа, защото не вярвам, Бог да прави такива жалки сделки. Но ще ви кажа това: Бог почита нашето даване!
Ние имаме Божието обещание:
А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; 2 Коринтяни 9:6-8
В моята работа и служение аз съм срещнал стотици хора и съм чул стотици разкази за Божиите деца, които са се покорили на Божия глас и са получили в отплата желанията на сърцето си. Вие ще се срещнете с някои от тях на страниците на тази книга и аз съм сигурен, че това ще ви благослови и вдъхнови.
Надявам се, след като приключите четенето на тази книга да бъдете убедени, че не можете да давате по-добре от Бог ? колкото и да опитвате. И се вярвам, че като четете тези разкази и се удивлявате на благодатта на Бог, вашият дух ще бъде отворен да сее семето, което Бог дава, в Неговите плодородни нивя. Вижте, повечето хора изяждат своето семе вместо да го посеят. Но какво се случва тогава? Ако изядете семето си, то си отива; но ако вместо това засеете семето си, то пониква и израства, и ви дава реколта. И така, продължете да четете и се срещнете с някои хора, които са посели семето си в плодородна земя и които са били благословени от великия Дарител на Дарове!
2
Двадесет и шест Чудеса
Когато бях поканен на шоуто на Фил Донау, той ме попита, ?Кое е най-великото чудо, което някога си видял??
Разбира се, аз му казах, че най-великото чудо е когато Исус достига до низините на греха, вдига човека, изчиства го със Своята кръв, облича го със Своята правда и му записва името в Агневата книга на живота. Това е най-великото чудо.
Но Фил искаше да знае, какво изцеление или свръхестествена случка в ежедневието е било най-драматичното движение на Бог, което някога съм виждал. А аз съм виждал толкова много.
През 1957, Гене Мулинекс от Литъл Рок, Арканзас, имаше диагноза ? туберкулоза на белия дроб. Дробът трябваше да бъде премахнат и за тази цел три от ребрата му трябваше да бъдат отстранени. След тази операция, той остана с дупка в гърба. Когато той дойде на нашето събрание ние положихме ръце на него, молихме се с него и Бог му даде нов новеничък дроб и три заместващи ребра, и излекува тази дупка в гърба му.
Спомням си една скъпа малка дама от свети Луис, Мисури, която бе безнадеждно осакатена в инвалидна количка. Тя бе моментално изцерена, щом се молихме са нея. До днес тя си пази медицинския картон. Нейният лекар написа думата ?чудо? върху листа.
Един човек от Западна Вирджиния бе загубил двете си очи в злополука във въглищна мина. Ние положихме ръце на него и се молихме за него. Когато си свалихме ръцете, Бог беше поставил две нови новенички кафяви очи в очните ябълки. Бог извършва чудеса на сътворяване!
Една дама от Чикаго, Илиноис, бе загубила ходилото на крака си заради гангрена. Но Бог започна да работи с тази жена и ходилото й започна да расте. След четири месеца тя имаше ново ходило с нови пръсти на него.
Също така, често съм виждал чудеса, идващи в резултат на пожертване на дарения. Това не означава, че ние си купуваме изцелението; но ние можем да покажем вяра чрез едно дарение и Бог да вземе тази вяра и да я използва за посрещане нашите нужди. Няма никога да забравя, че най-великото чудо, на което някога съм бил свидетел, започна с дарение. То се случи в служението на Брат А.А.Алън. В продължение на пет гони аз бях с този човек на Бога през петдесетте. Когато това велико чудо се случи, Д-р Жон Дъглас и Брат Алън бяха заедно. Вярвам, че това бе най-добрият благовестителски екип през ония дни. Една жена донесе в нашето събрание своето дете, което имаше двадесет и шест основни болести. Докато съм жив, няма да забравя това. Момчето беше сляпо родено, глухо и нямо. Двете му ръце бяха сакати и деформирани. Лакътят му изпъкваше върху малкия му крем. Двата му крака бяха сакати и деформирани. Ходилата му бяха изкривени. Когато се е родило детето, лекарите казали, че то няма да доживее своя първи рожден ден, но те не са били прави. То навършваше сега четири години. Разбира се, това негово състояние беше съкрушило сърцето на майка му. Тя присъстваш на нашето събрание през цялата седмица и аз се загрижих за това момче. През тези събрания ние давахме на хората с нужди да попълнят картончета и както Святия Дух се движеше, ние се молехме за нуждите, за които Бог ни вдъхновяваше да се молим. А Святия Дух не изглеждаше, че ще ни подтикне да се молим за това малко момче.
Следващата неделя, майка му дойде при мен и каза, ?Брат Шамбах, останах само с двадесет долара. Платих сметката в хотела, хранихме се в ресторант, идвахме на трите служби всеки ден и давахме при всяко дарение. Всичките ми пари се свършиха. Но за моето момче не се помолиха. Тя беше много разстроена и беше готова да се предаде и да си отиде у дома.
Казах й, ?Майче, аз не мога да се извинявам за това, че Святия Духа не се движи. Знам че ще трябва да си тръгваш тази вечер, но ако дойдеш на служба още веднъж, и ако Святия Дух води в друга посока и отново не се молят за твоя син, аз лично ще занеса твоето дете при Божия човек за да видя, че той полага ръцете си на него. Ти няма да си отидеш разочарована?. И аз казах това от сърце.
Онази нощ аз излязох отпред и водих хвалението във вечерната служба. После представих Брат А.А.Алън и той изскочи бодро на подиума и каза, ?Тази вечер ще приемаме едно дарение на вяра?. Никога не го бях чувал да използва този израз преди и видях повдигнати вежди навсякъде из събранието. Той продължи, ?Сега, ако ме разбирате какво има пред вид под `дарение на вяра` , аз има пред вид вие да дадете нещо, което не можете да си позволите. Това е добро определение, не е ли така? Ако можете да си го позволите, в това няма никаква вяра. Така че, дайте Му нещо, което не можете да си позволите да дадете.?
Веднага щом Брат Алън каза това, аз видях как майката на момчето скочи в междуредията и дойде тичайки. Три хиляди души, присъстващи в това обширно място за събрания в Бирмингам, я наблюдаваха. Докато тя отиде и хвърли нещо в кофичката за дарения. Никога не бях виждал някой да дава толкова забързано. И трябва да си призная, бях любопитен. Аз слязох от подиума за да мога да видя какво беше дала тя. Знаете ли какво видях в кофичката? Нейните двадесет долара.
Аз знаех, че това беше всичко, което тя имаше. Тя ми го беше казала. Тя беше шофирала от Кнохвил, Тензси до събранието в Бирмингам, Алабама. Тя не знаеше как щеше да се прибере и как щеше да нахрани детето си и себе си по пътя. Аз отидох зад платформата и заплаках. Молих се ?Господи, аз се опитвах да поучава тази жена да има вяра през цялата тази седмица. Но сега Те моля да ми дадеш такава вяра, каквато тя има.?
Не зная дали аз бих могъл да направя това, което тя направи и вие не знаете, дали бихте могли да го направите. Ние никога не знаем, освен ако не изпаднем в подобна ситуация. Но Брат Алън отиде и прибра дарението и се впусна в своята проповед. Но след около петнадесет минути от началото, той спря и каза ?Аз съм отведен в духа ...?
Казах си, ?Отново потегляме на поредното пътешествие?. Това бе начинът, по който Бог го употребяваше: той казваше, че може да вижда какво Святия Дух иска да му предаде, като че го гледа на телевизионен екран. И той го описваше така като го вижда. Онази нощ той каза ?Аз съм отведен в голяма бяла постройка. О, това е болница?. Разбира се, аз бях слушал подобни неща всяка вечер, докато работих с Брат Алън, така че си стоях неподвижен.
Тогава той каза, ?Аз съм вътре в болницата и без съмнение зная накъде се насочвам защото чувам бебета да плачат. Това е майчинско отделение. Виждам петима лекари около масата. Родило се е едно ново бебе. Бебето се е родило с дванайсет, ... не, с шестнайсет, ... не, с двадесет и шест болести.?
Когато каза това, ме побиха студени тръпки по целия гръбнак. Аз продумах, ?О, Боже, тази вечер е вечерта на това бебе!?
Брат Алън продължи, ?Двадесет и шест болести. Лекарите казаха, че то никога няма да доживее да види първия си рожден ден, но това не е така. Това момче е вече на четири години. Сега виждам майка му да си приготвя един куфар. Те тръгват на път. С нея има и една друга жена. Детето е в бебешко кошче. То е на задната седалка на стар Форд. Те карат по магистралата. Виждам да излизат от Тензси и да влизат в Алабама. Автомобилът паркира на паркинга. Госпожо, вие сте тук тази вечер. Донесете ми това дете! Бог ще ви даде двадесет и шест чудеса.?
Тази жена излезе бягайки за втори път през онази нощ. Тя постави детето в ръцете на Брат Алън. Аз скочих за да застана до него и всеки в това място ? над 3000 души ? стояха прави. Брат Алън трябва да е искал да е сигурен, че всички присъстващи са съгласни във вярата за това чудо, защото той каза, ?Всички си затворете очите?. Но аз си помислих, Не и аз, служителю. Тук аз ще постъпя според писанията. Аз ще бдя и ще се моля. Аз чаках за това цяла седмица.
Езикът на това момче висеше извън устата му през цялата седмица. Първото нещо, което видях, когато Брат Алън се молеше беше как този език се шмугна обратно в устата като гумен ластик. За първи път от четири години езикът на момчето се прибира в устата му. Видях два малки водовъртежа в очите му, точно като млечен цвят. Не мога да кажа дали беше син или кафяв или какъв беше цвета на очите, но по време на молитвата водовъртежите спряха и аз видях две нови, новички новородени очи! Аз знаех, че Бог отвори слепите очи и ако Бог отвори слепите очи, знаех че той отвори и глухите му уши.
Тези малки ръце започнаха да пукат като дървени клончета и за първи път те се протегнаха. Краката изпукаха като пукане на дърво. Изведнъж видях Бог да оформя пръсти върху тези крака, както дете прави нещо от пластилин. Тълпите, които наблюдаваха, този път полудяха. В живота си никога не бях виждал хора да викат и да се радват по такъв начин.
Видях как детето стъпи на краката си и започна да тича за първи път в живота си. То никога не бе виждало майка си преди, никога не бе казвало дума, но то започна да тича през подиума ? а аз бягах след него за да го уловя. То скочи в ръцете на майка си и аз го чух да казва първата си дума, ?Мама?.
Това чудо толкова зареди с енергия присъстващите хора на Бог, че даже започнаха да става и още повече чудеса в Бирмингам. Ние останахме там за още една седмица. Хората довеждаха техните сакати приятели и роднини. Имаше около дванайсет ? тринайсет души в инвалидни колички наредени от ляво на подиума и около петнайсет души на носилки от дясно на подиума. Когато видяха как силата на Бог действа, всички инвалиди станаха от инвалидните колички като взвод войници и си тръгнаха изцерени чрез Божията сила, без дори да им бяха полагали ръце. Тогава 3000 чифта очи, както ги бяха преброили организаторите, погледнаха в очакване към хората в носилките. Следващото нещо, което видяха, бе как всички тези хора стават от носилките, изцерени чрез Божията сила! Шестима слепи в залата се втурнаха през междуредията с техните бели бастуни в ръце и ги хвърлиха на подиума. Техните очи бяха отворени! Слухови апарати, бастуни и патерици започнаха да се трупат на купчина. Всеки един в залата бе изцерен.
Това бе удивително време за чудеса и силата на Бог се спусна, започвайки с двадесет и шестте чудеса за онова малко момче. Седмица след изцелението му аз получих писмо от майка му. Тя знаеше, че бях загрижен за малкия й син и затова ми писа. Тя каза, ?Брат Шамбах, заведох детето в болницата в понеделник сутринта и лекарите не искаха да ми го връщат. Те го задържаха цяла седмица. Там извикаха всички лекари от цялата страна, които имаха връзка със случая. Те обявиха моето дете за излекувано от двадесет и шест основни болести.?разбира се и ние отидохме да вземем копие от свидетелството на лекарите, деклариращо, че животът на момчето е истинско чудо.
Но имаше и P.S. - послеслов в това скъпоценно писмото от жената, а P.S. винаги означава нещо в допълнение към историята. Нейното писмо продължи така, ?Спомняте ли си, че в онази неделя ви казах, че всичко което имах беше двадесет долара? Бог знае, че това е истината. Но когато Божият човек каза да дадем нещо, което не можем да си позволим, аз скочих в междуредиято. Щом се намерих в междуредието, за първи път чух дявола да ми говори. Дяволът ми каза, `Не можеш да дадеш това; то не е твое. Петнайсет от тези долари са за лекаря. Пет долара са за бензин за да се прибереш в къщи`. Колкото по-бързо бягах, толкова по-бързо той ми говореше. Но в момента, в който се освободих от тези пари, той спря. Сега вече нямаше повече полза от говоренето му. Парите си бяха отишли! Вече бяха пуснати в кофичката.
Брат Шамбах, всичко което вие видяхте бяха тези двадесет и шест чудеса, но има едно, за което вие нищо не знаете. След като вие си тръгнахте, много хора останаха там. Те искаха да видят това дете и какво Бог бе направил. Хората се ръкуваха с мен. Когато една жена се ръкува с мен аз усетих лисиче хартия между дланите ни. Отворих го и видях, че това бяха двайсет долара. Докато се ръкувах с хората, които се бяха наредили, всеки от тях имаше сгъната хартийка в ръцете си. Отделих се в една стая и ги преброих ? $235!
Не е ли Бог превъзходен? Той не само че ми даде двадесет и шест чудеса за моето дете, но и ми позволи да живея в хотел за една седмица, да си платя сметките, да се храня по три пъти на ден в ресторант, да давам дарения по три пъти всеки ден и накрая пак да се прибра у дома с повече пари, отколкото имах като дойдох!?
Не можеш да дава по-добре от Бог, колкото и да опитваш. Алелуйя! Аз вярвам с цялото си сърце, в резултат от всичко, което видях, че това чудо произлезе от онова дарение на вяра. Когато Бог докосна тази жена, тя даде последното ? и последното стана първо.
3
$10,000 Подкуп
В Сакременто един човек даде в ръцете ми чек и каза, ?Ей, проповеднико, това е твое?.
Аз казах, ?Благодаря?. Той каза, ?Това е твое, ако ... ?
В сърцето си казах, ?О, не?, понеже разбрах, че той ще добави условие към подаръка. ?Ако какво??
Той каза, ?Ако можеш да излекуваш дъщеря ми. Тя има епилепсия?.
Аз казах, ?Ще имаш ли нещо напротив да погледна какво пише в чека, ... преди да го скъсам?? Беше чек за $10,000. Аз го сгънах и го поставих обратно в ръката му. ?Кой си мислиш, че си?? попитах го аз, ?Само защото можеш да напишеш чек като този, ти си мислиш, че можеш да купиш нещо от Бог? От Бог ти трябва да получаваш по същия начин, по който получава един беден човек. Ти трябва да вярваш на Бог, ако искаш да имаш това чудо, господине?.
Всъщност ? това аз не му казах ? но вярвам, че ако той бе поставил чека в кутията за дарения, без да прави сцени, той би могъл да докосне Бог, чрез вярата, която би му показал, давайки това дарение. Виждате ли, има си начин, по който да се дава. Хората искат да ги виждат; затова нямат да бъдат благословени. Но Господ не гледа на размера на дарението, Той гледа на сърцето, което го дава и на жертвата, която се съдържа в дарението.
Щом можем да докосваме Бог с нашата вяра при даване на дарение, ние не можем да купуваме нищо от Бог. Ако се опитаме, тогава нашето упование е в парите, а не в Бог.
Помните ли лептите на вдовицата в Лука 21 глава?
Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.
Лука 21:1-4
Можеш да докоснеш Бог чрез даване, защото твоето даване показва на Бог твоята вяра. Исус забеляза даже мъничкия принос на вдовицата и беше докоснат. Но за да докоснеш Бог чрез даване, трябва да даваш с вяра, със смирение и с жертвоготовност. Не очаквай Бог да подкупен с твоите $10,000.
4
Кола за $100
Веднъж проповядвах в ?Христос за Народите? ? училище, основано от Гордън и Фреда Линдзей в Далас, Тескас ? и година по-късно получих писмо от един от учениците.
Той пишеше, ?Брат Шамбах, аз бях във вашата служба в Арлинктън, Тексас, миналата година. Вие приемахте дарение и бяхте поискал хората да се молят за даване по $100. Това беше всичко, което имах. Тези пари бяха данъка ми за колата. Бог ми каза да си дам данъка за колата?.
Аз не искам от хората да правят това. От никого не искам да ми дава пари, които са за нещо друго ? както той пишеше. Да ощетиш Павел за да платиш на Петър. Но когато Бог ти казва да направиш нещо, по-добре направи каквото Той ти казва.
Писмото продължаваше, ?Аз дадох данъка си и после дойдох при вас и ви казах това. Вие ми стиснахте ръката и ми казахте: Бог ще ти даде чисто нова кола? (Аз даже не си спомням да съм казал такова нещо, защото съм бил под помазанието на Святия Дух).
Момчето продължаваше в писмото, ?Вие казахте също и че Бог ще ми плати три-годишното обучение в Библейското училище. Искам да знаете, че Бог ме благослови с нова кола и $19,000. Едно дарение вече пътува към вашия офис в Тейлър, Тексас.?
Аз започнах да танцувам, щом прочетох това: $19,000. И всичко това бе произлязло от засяването на едно семе от $100. Не можеш да даваш по-добре от Бог!
5
Къща за $100
Вярата беше силна в Чикаго. Имахме една голяма среща. Аз отнесох почти цял камион патерици, бастуни и инвалидни колички от там. Вярата беше толкова силна, че всъщност аз направих едно предизвикателство към тези 3,500 души в залата, ?Предизвиквам ви да дадете на Бог най-голямата банкнота, която имате?. Никога не бях чувал толкова много пъшкане в живота си. Имаше двадесет и един проповедника на подиума, които си казваха ? О, Господи, знаех си, че трябваше да разваля тази двайсет?доларова банкнота, преди да дойда в църквата.
Вярвам, че това беше едно от най-големите дарения, които съм получавал за Бог. Всеки откликна на предизвикателството. Имаше един тъмнокож проповедник, мой скъп приятел, който дойде зад мен, държейки нещо в ръка. Поставих кофичката пред него и му казах, ?Пускай, брат?.
Той каза, ?Човече, ти не знаеш, какво държа?. Казах му, ?Какво държиш??. Той каза, ?Човече, държа една от онези $100-ви банкноти?. ?Ще ти трябва известна вяра за да я пуснеш? ? му казах аз. Той каза, ?Всъщност тя не е моя?. Попитах го, ?Тогава какво прави в ръцете ти?? ?Всъщност?, каза той, ?бях глобен за превишена скорост. Глобата е $100. Ще плащам тази глоба утре?. Казах му, ?Иди, плати си глобата?. Той каза, ?Но аз си искам благословението!?. Казах му, ?Пусни я тогава?. ?Но какво ще стане с глобата??. Казах му ?Плати я?. ?Но аз искам да бъда благословен?. ?Не ме поставяй на тясно?, му казах аз, ?Бори се самият ти с дявола?. През това време хората продължаваха да идват и да оставят банкноти по $20 и $10 в дарението. Окончателно той хвърли онези $100. Той продължаваше да ги гледа докато потънаха на дъното на кофичката.
Никога няма да забравя това докато съм жив. Продължихме срещата 30 дни. Имаше страхотни събрания в това място в Чикаго. Още следващата вечер след това дарение, чух много свидетелства, как хората са били благословени, защото са приели предизвикателството и са дали.
Един пастор каза: ?Аз имах $6. Дадох $5, оставих си $1. Днес Бог ме благослови с $167?. Друг каза, ?Дадох двадесет, получих шейсет?. Друг каза ?Дадох $10, получих $400?. Отидох при моя приятел и казах, ?А ти какво получи?? Той каза, ?Нищо?.
Втората нощ повече хора свидетелстваха. Когато отново попитах моя приятел, какво бе получил, той каза, ?нищо?. Той сега беше нервен. Третата вечер, се поколебах да го попитам. Главата му беше между коленете, и той охкаше, ?О, Господи?. Аз разбрах, че не бе получил нищо. Четвъртата нощ него изобщо го нямаше. Но на петата нощ, аз тъкмо се готвих да проповядвам, когато задния вход се отвори и той се втурна вътре. Видях нещо бяло в ръката му. Той носеше лист хартия и викаше ?Шамбах, получих го!?
В себе си си казвах, ?Господи, сега е време да проповядвам?. Но му казах, ?Хайде, брат, разкажи ни за това?.
Аз така и не проповядвах онази вечер. Казвам ви, той просълзи мястото с историята, който разказа. Той каза, ?Този проповедник ме научи нещо: че Бог не винаги отвръща едно благословение за двадесет и четири часа. Понякога трябва да Го чакате.
?Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат.?
Исая 40:31
Той продължи, ?Седях тук, измъчвайки се, през последните няколко дни, слушайки вашите свидетелства?. Аз също дадох най-доброто, което можах. Вие всички получихте нещо насреща, а аз седях и се питах, кое не е наред с мен. Аз бях дал $100. Тази сутрин по телефона ми се обади един бизнесмен от Чикаго, евангелистки вярващ.?
Този Християнин казал: ?Брат, можете ли да дойдете в офиса ми днес, в един часа? Имам нещо за вас?. Моят приятел казал, ?Да, господине. Но, къде е офиса ви? Аз не знам кой сте.? Бизнесменът казал, ?всъщност и аз не знам кой сте, но бъдете тук.? И така, той му обяснил, как да намери офиса.
В един часа, в офиса му, този бизнесмен казал, ?Бог ме благославя в този град в продължение на 30 години. Преди да тръгна за работа всяка сутрин, аз се моля за водителство на Святия Дух. Тази сутрин Бог ми каза да ви дам една къща.?
Моят приятел се втренчил в човека и казал, ?Но аз даже не ви познавам?. Бизнесменът отговорил, ?Точно това казах и аз на Бог, `Не познавам човека`. Бог каза, `Аз го познавам`. Бог ме е благословил с много имоти в този град и той ми каза да ви дам най-хубавата къща, която имам?. Той вече бил приготвил нотариалния акт за моя приятел за къща, струваща $50,000.
Със сълзи на очи, моят приятел казал на бизнесмена, ?Жена ми и аз работим за Бога тук от три години и живеем в една стая с нашите три деца. Почти бяхме започнали да се съмняваме в Божието призвание за нас тук. Ако Бог ни бе призовал, защо преминавахме през всичко това? Онази вечер бях в събранието на един друг проповедник с последните си $100, а и те даже не бяха мои. Но Бог подейства в мен, така че да ги пусна за дарение. Как да благодаря сега на Бога, че ги пуснах! Трябваше да остана без нищо. Но как ме намерихте, брат? Името ми го няма в телефонния указател, а вие не знаете, къде живея.?
Бизнесменът казал, ?Така е. Казах на Бог, че не знам как да се свържа с вас. Не знаех къде живеете. Но Бог ми каза вашия телефонен номер. Бог ми даде номерът на който позвъних тази сутрин и ви казах да дойдете в офиса ми.?
Когато моят приятел свърши разказа, той ми даде в ръцете нотариалния акт за къщата ? аз го видях. Аз го прочетох. Бях първият, на който го показваше. Искаше ми се аз да разкажа тази история, но това бе неговата история и той я разказа с такава радост!
Разбира се, след службата онази вечер всеки искаше да даде $100 и да получи безплатна къща, но аз се обърнах и ги изобличих. Казах, ?Сега, само защото видяхте, че за някой това проработи и той бе благословен, и вие искате да опитате. Това няма да проработи по същия начин за вас. Вие трябва да се движите, когато Бог се движи или иначе ще действате на своя глава.?
Помните ли, когато Израилтяните бяха в пустинята Кадис (в Числа 13, 14). Дванайсетте съгледвача, пратени да съгледат Обещаната Земя дадоха два отчета по следния начин: десетте съгледвача казаха ?Няма как да превземем тази земя?, а двамата съгледвача казаха ?Да вървим в Господното име!?
Десетте съгледвача бяха толкова уплашени от отиването им в онази земя и те уплашиха народа толкова много, че тълпата взе камъни за да убие Исус Навиев и Халев ? двамата верни съгледвачи.
Бог беше така разгневен за провала им, че не го послушаха да отидат в земята, че той каза, ?Ще погубя всеки един от тях?. Но Мойсей ходатайства и каза ?Не ги погубвай, Господи?. Бог каза, ?Добре, Мойсей, аз няма да ги погубя, но ще ги отвърна. Те няма да влязат в земята, която им обещах.?
Но когато народът чу това ? и когато имаха възможност да си отспят ? на другата сутрин те дойдоха при Мойсей и казаха: ?Променихме мнението си. Ние вярваме в Бог след всичко това. Искаме да отидем и да превземем земята.? Но Бог каза, ?Не, те няма да отидат. Ако отидат, те отиват на своя глава?.
Когато Бог се движи, когато чуваш шума на Святия Дух, по-добре се движи с Него, за да не се движиш на своя глава!
6
Зала за $600
Една вечер, по време на едно съживление, казах на хората, ?Ако 1000 души в тази страна дадат по $100, тази зала ще бъде изплатена?.
Видях един тъжен човек, добре облечен и можех да се досетя, че беше проповедник. Той ридаеше и силно хълцаше и се бе насочил право към мен. Той носеше своите $100 в ръката си. Той ги постави в моята ръка. Казах, ?За какво плачеш, брат??
?Ох,? каза той, ?Аз съм евангелист, аз изгубих моята зала. Бях спестил това за покупка на нова. Но седейки тук, Бог ми каза да дам моите спестявания за зала на вас.?
Аз знаех, какво преживяваше той. Но знаех също и, че щом Бог ти казва да направиш стъпка на вяра, Той има план и награда на ум. Казах, ?Това ли е всичко, което Той ти каза ? просто да ги дадеш??. И този млад евангелист каза, ?Не, господине. Той ми каза, че ако аз ги дам, Той ще ми даде зала?. Аз казах, ?Тогава избърши сълзите, брат?. Хванах го за ръката и се молих за него. Казах, ?О, Господи, дай му не само зала, но и столове в нея. И като правиш това, Господи, дай му и един нов орган. И докато правиш това, Господи, дай му и един нов камион за да го пренесе?. Младежът не плачеше повече. Той каза, ?Да, Господи! Дано Бог отговори на молитвата на Божия човек!?
Шест месеца по-късно, същият млад евангелист дойде, сграбчи ме танцувайки и каза, ?Благодаря ви, проповеднико! Благодаря ви, че взехте тези пари!?, казах, ?Трябва да го запиша някъде ? някой да ми благодари, че съм събирал дарение?. Той каза, ?Бог отговори на вашата молитва. Бог ми даде чисто нова зала със столове и подиум, Хамондски орган и чисто нов камион, и за всичко това не съм платил и десет цента. Слава на Бога, че послушах гласа му!?
Когато се довериш на Бог с дарение, може да не получиш същото насреща, но Бог знае от точно какво се нуждаеш. Той ни отговаря според нашата вяра и послушание. Когато се доверяваме на Бог, макар и в нужда, той знае как да отваря врати, за които никога не сме и мечтали, че е възможно да се отворят!
7
?Но, Господи!?
Дякон Уилиамс от Конектикът ме беше поканил да провеждаме евангелски поход и по време на дарението, Бог казал на Брат Уилиамс, ?Дай $100?. Брат Уилиамс казал, ?Господи, аз платих за залата?.
Бог казал, ?Дай $200?. Брат Уилиамс казал, ?Но, Господи, аз платих за рекламата?
Бог казал, ?Дай $300?. Брат Уилиамс казал, ?Но, Господи, аз?
Бог казал, ?Дай $400?. Брат Уилиамс казал, ?Но, Господи ? ?
Бог казал, ?Дай $500?. Окончателно, Брат Уилиамс казал, ?Да, Господи!?
Той трябвало да спре преди Бог да е отишъл още по-високо.
Той ми даде това дарение от $500, и аз знам, това беше тежко за него, особено защото той спонсорираше походите, плащаше за залата и за толкова много подробности, и освен това, неговото събрание се опитваше да купи нова постройка.
През онази вечер Брат Уилиамс ми каза, ?Брат Шамбах, има една църковна-постройка, която искам да имам. Методистите, които я притежават се преместват. Би ли дошъл и се молил с