Четирите есхатологични схеми

На първо място искам да отговоря на въпроса: "Кое ме накара да изложа тази информация тук?". Години наред в цървите в България се говорят какви ли не фантасмагорични неща за предстоящите дни. На други места тези въпроси се отбягват или за тях се говори изключително символично и неясно, което не помага на хората да стоят твърди във вярата, но ги обърква още повече. В допълнение на това бих казал, че много малко християни в България са чували за наличието на четирите есхатологични възгледа описани по-долу.

Защо е важно да знаем тези неща? Едва ли има здравомислещ човек, който няма никакво очакване за бъдещето или с други думи, това което ние като християни вярваме и очакваме за "последните времена" до голяма степен определя начина ни на живот тук и сега. Ще илюстрирам това с един пример. Добър финансист е този, който умее да предвиди поведението на пазара и да инвестира там където би имал печалба. На базата на своите знания относно пазарните закони и принципи той прави своята преценка и взема най-правилното решение. Човек, който не е запознат с тези принципи и закони бързо би загубил всичко. Извода е, че имайки определените знания, този финансист прави своя анализ, взема правилното решение и пречели. Това важи със същата сила и за християните. Ако ние знаем какво Бог говори в Словото си за това, което предстои, то ние бихме инвестирали в правилните неща.

Доста дълго време близо 98% от определящите себеси като християни, нямаха и най-малката предсава за останаите три есхатологични системи. Днес в Българските църкви е известна само една - диспенсационалната есхатология. Били сме ощетени в това, че за нас другите три възгледа, са останали обвити в мъгла. С това не искам да да кажа, че едната е по-вярна от другата. Мисля, че всеки сам трябва да прецени, но за да го направи, необходимо е да се знае през какви теории и учения е минала християнската мисъл в историята.

Общи понятия

• Есхатология - есхатос гр. (последен), логиа гр. (слово, беседа). Това е наука занимаваща се с изучаването на "последните неща" т.е. това, което предстои да се случи.
• милениум - mille лат. (хиляда) + annus лат. (година); chiliad от chilias гр. (хиляда). Използваното днес понятие в есхатологията е "милениализъм".

Четирите есхатологични системи са както следва: диспенсационен премилениализъм, исторически премилениализъм, амилениализъм и постмилениализъм. Названието им се получило в следствие на това как всяка система обяснява наличието, мястото или липсата на Милениума в есхатологичната наука.

За да бъда по-точен в обясненито си, по-долу ще цитирам част от книгата на Кенет Джентри "Той ще владее", която можете да прочетете на този линк: "Той ще владее".

Диспенсационен Премилениализъм

Описателни характеристики

1. Давидовото Царство, земно, политическо царство е било предложено от Христос през първи век. То е било отхвърлено от юдеите, и така е отложено за бъдещето.[1]
2. Eпохата на Църквата е напълно непредвидена и отделна епоха в Божия план. Тя е била напълно непозната и неочаквана от старозаветните пророци. Тя е наречена ?скоби.?
3. Бог има отделна и различна програма и план за расовия Израел, различен от Църквата. Църквата на Исус Христос е непредвидена в първоначалния Божий план.
4. Църквата може да преживее отделни малки успехи в историята, но в крайна сметка тя ще изгуби влиянието си, ще се провали в мисията си и ще стане покварена, докато световното зло се увеличава към края на Епохата на Църквата.
5. Христос ще се върне тайно в небето за да грабне живите светии и да възкреси телата на починалите светии (първото възкресение). Те ще бъдат отнети от света преди Голямата скръб. Съдът над светиите ще се извърши на небето през седемгодишния период на Голямата скръб, преди Христос физически да се върне на земята.
6. В края на седемгодишната Голяма скръб Христос ще се върне на земята за да установи и лично да управлява юдейско политическо царство с център Ерусалим за 1000 години. През това време Сатана ще бъде вързан и храмът и жертвената система ще бъдат възстановени в Ерусалим като възпоменателни.
7. В края на Милениалното царство Сатана ще бъде пуснат и Христос ще бъде обкръжен и атакуван в Ерусалим.
8. Христос ще извика от небето огън за да унищожи враговете си. Ще се извършат възкресението (второто възкресение) и съдът над неправедните, което ще постави началото на вечен ред.

Представители

В древната църква: никой (създаден около 1830).[2] В съвременната църква: Робърт Андерсън, Глийзън Арчър, Чарлз Бейкър, Емъри Банкрофт, Доналд Барнхаус, У. Блекстоун, Джеймз Брукс, Ричард Буб, Л. С. Чафър, Джон Нелсън Дарби, М. Р. ДеХаан, Уилиям Евънс, Чарлз Лий Файнбърг, Джон Файнбърг, Пол Файнбърг, А. С. Гебелин, Норман Гайслър, Джеймз Грей, Хари Айрънсайд, Уолтър Кайзър, Уилиям Кели, Хол Линдзи, Робърт Лайтнър, Алва Дж. Маклейн, Г. Кембъл Морган, Дж. Дуайт Пентекост, Чарлз Райри, С. И. Скофилд, Хенри Тисен, Джон Уолвурд и Уорън Уиърсби.[3]

Исторически Премилениализъм

Описателни характеристики

1. Църквата от новозаветната епоха е първоначален етап на Христовото царство, както е пророкувано от старозаветните пророци.
2. Новозаветната църква може да спечели случайни победи в историята, но в крайна сметка ще се провали в своята мисия, ще изгуби влияние и ще стане покварена, докато световното зло се увеличава към края на епохата на Църквата.
3. Църквата ще премине през бъдещо, всеобхватно, небивало време на скръб. Тази епоха е позната под името Голямата скръб, която ще сложи края на съвременната история. Историческите премилениалисти са пост-трибулационисти.
4. Христос ще се върне в края на Голямата скръб за да грабне църквата, да възкреси мъртвите светии и да извърши съд над праведните в ?миг на око?.
5. Тогава Христос ще слезе на земята със Своите славни светии, ще се бие в битката при Армагедон, ще върже Сатана и ще установи световно политическо царство, което ще бъде лично управлявано от Него в продължение 1000 години от Ерусалим.
6. В края на милениалното царуване Сатана ще бъде освободен и ще има всеобщ бунт срещу царството и яростни атаки срещу Христос и Неговите светии.
7. Бог ще се намеси с огнен съд за да избави Христос и светиите. Ще се извършат възкресението и съдът над нечестивите и ще започне вечният ред.

В древната църква: Папий (60-130), Юстин Мъченик (100-165), Иреней (130-202) и Тертулиан (160-220). В съвременната църква: Хенри Алфърд, Е. Б. Елиът, У. Дж. Ердман, А. Р. Фосет, Хенри Фрост, Ф. Годет, Х. Гинес, Робърт Гъндри, С. Х. Келъг, Д. Х. Кроминга, Джордж Елдън Лад, Филип Моро, Дж. Бартън Пейн, Джордж Питърс, Алекзандър Рийз, Р. А. Тори, С. Ф. Трегелс, Натаниъл Уест и Теодор Зан.[1]

Амилениализъм

Описателни характеристики

1. Епохата на Църквата е епохата на царството, пророкувана от старозаветните пророци. Божиите хора преминават от Израел в Стария Завет до вселенската Църква в Новия Завет, която става Божия Израил.

2. Сатана е вързан по време на земното служение на Христос при Неговото първо идване. Връзването му го възпрепятствува за да не попречи напълно на прогласяването на благовестието. Това позволява обръщането на големи множества от грешници към Христос и осигурява известно възпиране на злото.

3. Христос сега управлява духовно в сърцата на вярващите. Ще има редки, краткотрайни влияния на християнството върху обществото, където християните ще живеят според принципите на своята вяра.

4. Историята постепенно ще се влошава, като злото ще нараства с приближаване на края. Това ще кулминира в Голямата скръб, с възхода на личностен Антихрист.

5. Христос ще се върне за да сложи край на историята, да възкреси и съди всички хора и да установи вечен ред. Вечното предназначение на изкупените може да бъде или в небесата, или на напълно обновена нова земя.

В древната църква тези хора са били не-милениалисти, които изглежда най-добре се вписват в амилениалния възглед: Ерма (първи век), Поликарп (69-105 от Хр.), Климент от Рим (30-100 от Хр.) и Игнатий (около 107 от Хр.).[1] В съвременната църква можем да отбележим следните: Джей Адамс, Луис Беркхоф, Г. С. Беркуър, Уилиям Кокс, Ричард Гафин, У. Дж. Гриър, Флойд Хамилтън, Хърман Ханко, Уилиям Хендриксън, Джеси Уилиям Хюз, Антъни Хьокема, Филип Хюз, Абрахам Куйпер, Р. Ленски, Джордж Мъри, Албертус Питерс, Върн Пойтрес, Херман Ридербос, Рей Съмърс, Е. Дж. Янг и Брус Уолтке.[2]

Постмилениализъм

Описателни характеристики

1. Месианското царство е основано на земята по време на земното служение и чрез изкупителното дело на Господ Исус Христос. Това установяване на ?небесното царство? е изпълнение на старозаветните пророчески очаквания. Царството, което Христос проповядва и представя, не е нещо друго, освен това, което е било очаквано от старозаветните светии. При постмилениализма Църквата става преобразения Израел, наречен ?Божия Израел? (Гал. 6:16).
2. Фундаменталното естество на това царство е по същество изкупително и духовно, а не политическо и плътско. Въпреки че то има приложения в политическата област, постмилениализмът не е същностно политически, съревновавайки се със съвременните народи за държавна власт. Христос управлява царството Си духовно и в и чрез Своите хора в света (представителност), както и чрез общото Си провидение.
3. Поради вътрешната сила и намерение на Христовото изкупление, Неговото Царство ще упражнява преобразяващо обществено-културно влияние в историята. Това ще става, когато все повече хора се обръщат към Христос, не чрез бунт на малцинството и завземане на политическата власт. ?Същностната отличителна черта на постмилениализма е извлеченото му от Писанията сигурно очакване за евангелски успех на църквата през настоящата епоха.?[1]
4. Постмилениализмът, следователно, очаква постепенно, развиващо се разширяване на царството на Христос във времето и на земята. Това разширяване ще става чрез пълното служение на Словото, пламенна и изпълнена с вяра молитва и посветения труд на Неговите изпълнени с Духа хора. Христовото лично присъствие на земята не е необходимо за разширението на Неговото царство. Цялото това разширение на царството ще се насочва и благославя от всеприсъстващия Христос, Който сега е издигнат като Цар от дясната страна на Бога, управляващ и царуващ над земята.
5. Постмилениализмът уверено очаква време в земната история (продължение на настоящето), в което самото благовестие, вече действуващо в света, ще е спечелило победата по цялата земя в изпълнение на Великото поръчение. ?Следователно това, което различава библейския постмилениалист от амилениалиста и премилениалиста, е неговата вяра, че Писанието поучава успеха на великото поръчение в тази епоха на църквата.? През това време преобладаващото мнозинство от хора и народи ще бъде християнизирано, правдата ще изобилства, войните ще престанат а благосъстоянието и сигурността ще процъфтяват. Дейвид Браун пише за постмилениалното царство в неговия пълен разцвет: ?То бъде белязано от всеобщо приемане на истинската религия и неограничено покоряване под жезъла на Христос.? ?Ще е време на световен мир.? ?Ще се характеризира от голям времеви просперитет.?[2]
6. Трябва да се отбележи на това място, че има някои важни разлики между двата вида постмилениализъм днес: пиетисткия и теономичния постмилениализъм. ?Между съвременните постмилениалисти, със сигурност има някои, които не са реконструкционисти. . . . Нереконструкционистките постмилениалисти естествено биха отрекли някаква връзка? между теономичната етика и постмилениализма.[3] Пиетисткият постмилениализъм (какъвто се намира в кръговете около Banner of Truth)[4] отрича, че постмилениалният растеж на царството включва пълно преобразяване на обществото чрез прилагането на библейския закон. Теономичният постмилениализъм твърди именно това.
7. можем ?да очакваме велика ?златна епоха? на духовен успех, продължаващ с векове или дори хилядолетия, през което време християнството ще тържествува над цялата земя.?[5] След този продължителен период на успех за благовестието ще се сложи край на земната история чрез личното, видимо, физическо завръщане на Исус Христос (придружено от буквално възкресение и общ съд), за да въведе изкупените с кръвта Си хора в окончателната и вечна форма на царството. И така ще сме винаги с Господа.

В древната църква: Евсевий (260-340 от Хр.), Атанасий (296-372 от Хр.), и Августин (354-430 от Хр.). В съвременната църква: Дж. А. Алекзандър, О. Т. Алис, Грег Бансен, Албърт Барнс, Дейвид Браун, Жан Калвин, Родерик Кембъл, Робърт Л. Дабни, Джон Джеферсън Дейвис, Джонатан Едуардс, Матю Хенри, А. А. Ходж, Чарлз Ходж, Еръл Хълс, Франсис Найджъл Лий, Марселъс Кик, Дж. Грешъм Мейкен, Джордж Миладин, Ян Мъри, Джон Мъри, Гари Норт, Джон Оуен, Р. Дж. Рашдуни, Стив Шлисел, У. Г. Т. Шед, Норман Шепърд, Огъстъс Стронг, Дж. Х. Торнуел, Ричард Тренч, Б. Б. Уорфийлд, и много от пуританите.[6]