Преди няколко години госпожа Тансу Чилер, която тогава беше министър-председател на Турция, когато беше запитана публично от испански журналист относно демокрацията в Турция, отговори: ?Турция е демократична република от 1922. А вие в Испания откога имате демокрация??
Труден въпрос. Испания има демокрация от 1975. Всъщност, Турция може да се похвали с по-стара традиция на демократични институции в Европа от която и да е друга европейска държава, с изключение на Великобритания и Швейцария. (Но тъй като Швейцария не е истински тип ?европейска демокрация,? можем спокойно да я изключим.) По времето, когато в Европа са вилнеели диктатори като Хитлер, Сталин, Пилсудски, Мусолини, Франко, Салазар, маршал Петен и други, в Турция са действували истински демократични институции като всеобщо избирателно право, парламентарно законодателство и т.н. Дори кюрдският проблем не може да хвърли сянка върху тази традиция, като се има предвид, че само в Истанбул има поне три кюрдски периодични издания, а поне четири от министър-председателите на Турция след 1950 са били кюрди, а колко са били със смесена кюрдска кръв, не ми е известно. Още по-удивително е, че армията, която в Турция има почти латиноамериканско ниво на авторитет и одобрение сред обикновените хора, никога не се е възползвала от този авторитет за да наложи военно управление, както това стана в ?люлката на демокрацията,? Гърция, или в любимите демократични примери Испания и Португалия. Изглежда невероятно, че Германия, която само преди половин век доведе на власт втория по жестокост и кръвожадност (след Сталин) диктатор в човешката история, може да отправя критики към Турция относно демократичните институции в страната. Невероятно е да слушаме френските критики срещу човешките права в Турция, като имаме предвид политическите вълнения във Франция през 1968 и тоновете сълзотворен газ, които се изляха по улиците на Париж тогава. А за британските кървави изстъпления в Ирландия през почти целия 20 век дори не си заслужава да говорим.
Накратко, ако искаме европейски пример на най-дълго действуваща, политически стабилна демокрация на всеобщо избирателно право и истинска политическа еманципация, това е Турция.
И все пак, стъпка по стъпка, година след година, турският бастион на светската ? официално и по конституция ? демокрация предава политическата власт в ръцете на привържениците на агресивната мюсюлманска религия. Обикновените турци като че ли не забелязват всички предимства, които светската демокрация, подкрепяна и гарантирана от физическата сила на турската армия ? на шесто място по личен състав и може би на второ място по боеспособност в света ? им е донесла. За 80 години от събарянето на империята Ататюрк и неговите светски наследници превърнаха ?болния човек на Босфора? в модерна демократична нация, с високо ниво на икономическа производителност и доходи на глава от населението колкото Испания или Португалия. Но от това вярата в светските устои на турската държава не се заздравява. Дори образованите млади турци днес гласуват за ислямистите, умерени или крайни. От гледна точка на политолозите това изглежда напълно ирационално; да не говорим, че според еволюционната есхатология на съвременната политология демокрацията е най-съвършената и исторически последна форма на политическо управление. (Опитайте се да кажете на някой политолог, че демокрацията не само че ще отстъпи на някоя друга форма на управление, но и в наши дни вече отмира; той ще ви се изсмее.) Преходът ? първо психологически, а след това и политически ? на една цяла нация от демокрация към религиозна форма на управление изглежда някакъв невъзможен атавизъм.
Коментаторите нямат обяснение за това явление. Затова и можете да срещнете много коментари относно последствията от идването на власт в Турция на поредния ислямист ? Реджеп Ердоган ? но твърде малко и твърде постни са тези, които се опитват да обясняват причините за тези настроения в Турция. Малкото такива коментари обикновено застъпват инфантилните тези, че това било поради икономическата криза в Турция, поради инфлацията и т.н. Но и самите автори едва ли вярват в своите си тези.
И така, каква е причината най-старата и политически най-стабилна светска демокрация в Европа да се предава пред ?ретроградните? сили на религиозния фанатизъм? Можем ли да хвърлим вината върху временните икономически проблеми, каквито всъщност днес в Турция няма? Поради ниските данъци Турция реализира десетки милиарди долари печалби от туризма и транспорта, а турската търговска експанзия в две посоки ? на изток и юг към арабския свят, и на северозапад към Балканите и Европа ? е на безпрецедентно ниво в икономическата история на Турция. Корупция във властта наистина има, но тя не е фрапиращо висока (не и на умопомрачителните нива, които се наблюдават в Европейската комисия, която иначе е назначена за страж срещу корупцията).
Или може би трябва да търсим причината в успешната мюсюлманска пропаганда? Едва ли. Турция не само не е мюсюлманска страна, но по конституция в страната е забранено публичното проповядване на всякаква религия, включително на исляма. Има много строги правила за това къде да се разполагат джамиите ? далеч от училищата, например ? има и строги наказания срещу онези, които публично говорят и проповядват каквато и да е религия. И тези правила се спазват много строго още от 1920, когато Мустафа Кемал избива над 60,000 мюсюлмански свещеници и техни привърженици, за да положи с тяхната кръв основите на светската държава. Опитайте се в Турция да говорите с някой ходжа за исляма на публично място. Той ще се огледа нервно и след това бързо ще ви остави. Той знае добре какво ще стане, ако го чуят.
Така че не можем да припишем успеха на ислямистите на някаква религиозна пропаганда, защото такава просто няма.
Тогава какво?
Обществената философия на барон Мюнхаузен
Съвременните нехристиянски политолози и социолози упорито отказват да признаят една очевидна истина: Светската демокрация всъщност не е светска. Тя е толкова дълбоко религиозна, колкото е радикалният ислям, или колкото е калвинизмът в Европа и Северна Америка през 16 и 17 век. Тя си има своите религиозни догми, има си своите религиозни ритуали, има дори и божество, както и мистичния стремеж към единство на човека с божественото естество; има си и своите жертвоприношения ? особено човешки. Светската демокрация в Турция, а и по целия свят, завзема властта в името на рационалното мислене и реализма; всъщност, тя е напълно ирационална и мистична в своите презумпции, колкото дори и най-отвлечената магическа митология в амазонските джунгли. Светските убеждения са религиозна вяра без рационално основание, но нехристиянските обществени учени упорито отказват да признаят това.
Ето и основните догми на учението на светската демокрация:
Не е трудно да забележим, че това са именно догми, а не доказани твърдения. С всичките си претенции за рационалност, идеолозите на светската демокрация не са в състояние да обяснят защо вярват в тези догми. Те нямат доказателство за тях. Нямат и доказана статистика за тях. Нямат и исторически данни за светска демокрация, която да е просъществувала повече от стотина години, без да произведе обществена парализа и в крайна сметка обществена смърт. Накратко, светската демокрация е сляпа вяра в недоказани и невъзможни неща.
Аз наричам това ?обществената философия на барон Мюнхаузен.? В една от своите невероятни истории известният лъжец разказва как се е измъкнал от блатото, в което е попаднал ? като се е хванал за плитката със собствената си ръка и е дърпал нагоре, докато се измъкне. Вярата в способността на човека сам да определи какво е добро за него, сам да формира добри закони и сам да произведе смисъл за своя собствен живот е именно това: опит на човека да се измъкне от блатото като се хване за косата и дърпа силно нагоре. Светската демокрация е институционален опит на обществото ? ?колективния човек? ? да повтори подвига на барон Мюнхаузен.
Реалността е известна на всички, макар и светските обществени учени да отказват да я признаят. И тази реалност е описана в Библията: човекът е създание, а не случаен продукт на еволюцията; той е създаден съвършен, но поради греха е отпаднал от своето съвършено състояние; падението на човека го е направило напълно извратен в неговото естество, и следователно целият му живот е стремеж не към доброто и рационалното, а към злото; единственият път към изцеление и спасение на човека (включително обществено изцеление и спасение) е жертвата на Исус Христос като заместителна жертва за цялото човечество; вярата в това изцеление означава също отказ от човешките закони, обществени и индивидуални, и приемането на законите на Бога Създател, обществени и индивидуални.
Всяка друга вяра е утопия. А в реалния свят всяка утопия е обречена на смърт ? понякога бърза и насилствена, понякога тиха и естествена. Светската демокрация в Турция се радва на привилегията да умира тихо и спокойно, сред грижите и вниманието на все още живите роднини.
Тихата естествена смърт на светската демокрация
След 80 години светска демокрация в Турция вече е очевиден главният проблем на светската религия: Човекът не може да произведе сам за себе си смисъл на живота. Не може да има земен източник на морални, а оттам и на обществени ценности. Икономическият просперитет, всеобщото избирателното право, политическата еманципация, макар и желателни, не могат сами по себе си да бъдат дългосрочни морални цели нито за отделния човек, нито за цялото общество. Човекът и обществото се стремят към благоденствие, но когато източникът на ценностите е самият човек, самото понятие ?благоденствие? започва да губи ясните си очертания и постепенно се изражда или в цинизъм и хедонизъм, или в мистичен фанатизъм, лишен от досег с реалността.
Светската демокрация в Турция вече губи способността си за живот. Причината: Източникът на ценностите, индивидуални и обществени, трябва да е трансцендентен. Смисълът на живота и стандартите за добро и зло трябва да са извън човека или обществото, трябва да идват отвън, от свръхестествен източник, за да може човекът и обществото истински да осмислят своето съществуване. Езическата Римска империя се срути сама, без външна помощ, именно поради този проблем. Турската светска демокрация е на път да го направи. Да се готвят европейските демокрации.
Три века преди падането на Римската империя вътре в нея се зароди християнството, което при падането на империя единствено беше в състояние да даде необходимите трансцендентни стойности ? лични и обществени ? за да запази цивилизацията. В Турция най-близо до идеята за трансцендентни стойности е традиционната мюсюлманска религия; и именно в това е причината за постепенното настъпление на ислямистите. И вярата в светската демокрация, и вярата в исляма са ирационална и мистична вяра. И двете нямат рационални доказателства за своята достоверност. Но светската демокрация вече е изчерпана морално и не е в състояние да даде смисъл за съществуване, било то лично или обществено. Ислямът, дори да е осакатена карикатура на библейското учение, дава трансцендентен смисъл.
А бъдещето принадлежи именно на тази идеология, която може да вдъхнови хората със смисъл за тяхното съществуване. Един урок, на който християните трябва да обърнат внимание.