Тези дни европейските финансови министри се събраха на специално заседание да решат какво да правят с Швейцария. От медиите стана ясно, че те искат да наложат санкции срещу Швейцария. Например, да прекратят свободното движение на капитали между Швейцария и Европейския Съюз. Или да забранят или ограничат работата на швейцарските банки в страните от Европейския Съюз. Медиите не споменават дали са обсъждали най-изпитаната санкция в историята на човечеството ? военна интервенция. Може и да са го обсъждали, но не е политически коректно това да излиза в медиите. Но най-вероятно са го имали наум, след като австрийският финансов министър напусна заседанието с възклицанието, ?Господа, нека да имаме предвид, че все пак Швейцария не е вражеска страна!?
Да се чуди човек какво толкова са направили кротките алпийски планинци. Какво ли е страшното престъпление, поради което Швейцария си е навлякла гнева на Съюза на Европейските Социалистически Републики?
Швейцария отказва да премахне законите си за банковата тайна. С други думи, Швейцария отказва да позволи на евробюрократите да си пъхат любопитните алчни носове в частни банкови сметки в швейцарски банки. От гледна точка на брюкселските чиновници това е непростимо престъпление, което заслужава възмездие.
Преди няколко години Лихтенщайн ? ?малката Швейцария? ? създаде един от най-големите политически скандали в Европа през втората половина на 20 век. Германски данъчни агенти чрез хакерска дейност проникнали във файловете на две банки в Лихтенщайн и извадили информация за банкови сметки на германски граждани. Тази операция противоречи както на законите на Херцогство Лихтенщайн, така и на всички международни договорености относно ненамеса в делата на суверенни страни, които Федерална Република Германия е подписала. След тази незаконна операция германските данъчни служби показаха извратено безочие, като заведоха дела за неплатени данъци срещу гражданите, чиито сметки са били разкрити. Сигурно са си мислели, че никой няма да реагира. Правителството на Лихтенщайн, обаче, демонстрира висока принципност и морал, както и истинска загриженост за правата и свободата на отделните хора. Прокурорът на Лихтенщайн незабавно заведе дело срещу германската държава в съда в Страсбург за нарушение на законите на Лихтенщайн и намеса в делата на суверенна държава, а правителствените говорители на херцогството се погрижиха събитието да бъде разпространено във всички световни информационни агенции. Германските данъчни служби не очакваха такава съпротива. Общественото мнение в Германия, което и без това не е добронамерено спрямо данъчните инспектори, избухна в негодувание. Данъчните служби си подвиха опашките, оттеглиха съдебните искове и обявиха публично административни наказания за инициаторите на хакерската операция.
(Официалната държавна пропаганда в Германия тогава твърдеше, че агентите са следели мръсни пари на престъпни организации. Германски журналисти призоваха правителството да разкрие имената на разкритите ?престъпници,? за да се види дали наистина става въпрос за престъпници. Правителството отказа. Явно е нямало престъпници, а само обикновени граждани, чието единствено престъпление е, че искат да запазят за децата си честно спечелено благосъстояние.)
Ако малкото планинско херцогство застана смело срещу икономическия и военен колос Германия в защита на свободата, какво да кажем за Швейцария, която е много по-голяма и могъща от Лихтенщайн?
По стар йезуитски маниер Европейската финансова комисия предложи преговори: току виж успели да прилъжат швейцарците да сложат някакъв подпис някъде. Не стана. Ако е за подписи, подписа са го измислили именно швейцарците ? те от 700 години печелят от банково дело. Да ги надлъжеш в преговори също не е лесно ? ако една нация държи 30% от корабния брокераж на Европа без дори да има излаз на море и нито едно пристанище, това определено не е поради липса на умения за преговори. Няма как да стане и с военна интервенция: даже психопатът Хитлер се уплаши от Швейцария; а и някак не върви да нападнеш страната, в която се намират половината от агенциите и комисариатите на ООН.
Пък и европейските финансови министри си знаят, че на планинците едва ли ще им мигне окото от някакви финансови санкции. Съвсем наскоро швейцарските банки изкупиха на ниски цени всяко злато по световния пазар, което им се мерна пред погледа, а след 11 септември цените на златото се удвоиха. Само това е достатъчно за да им стигне като финансов резерв за още някое друго столетие ? или поне докато Европейската империя се разпадне от собствената си тежест след десетина години.
Това не е първото враждебно действие на европейска империя срещу малката планинска крепост на свободата. Легендата разказва, че още в началото на 14 век Вилхелм Тел воюва против австрийския губернатор за свободата на трите горски кантона Ури, Швайц и Унтервалден. Два века по-късно свободните алпийски кантони воюват за своята свобода срещу най-могъщите европейски династични фамилии: френските Бургунди, италианската Савой, и испанско-австрийските Хапсбурги. Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война, утвърждава вечния неутралитет на Швейцария, и това се потвърждава от различните конгреси на европейските велики сили в следващите два века. Въпреки това все още има строители на империи, които мечтаят да отнемат свободата на швейцарците. Социалистът Гарибалди вижда естественото място на Алпите в обединена Италия. Бисмарк също има идеята за обединение на всички немци, включително и тези в Алпите, в неговата милитаризирана феодално-социалистическа Германия. През 1940 Хитлер започва да събира войски на швейцарските граници, но когато швейцарското правителство отправя призив към всички 850,000 въоръжени мъже в страната да положат клетва, че ще дадат живота си за свободата на страната, се отказва и насочва погледа си към Балканите и Русия.
Настоящата политическа агресия на европейския социализъм срещу Швейцария започва след 1957, когато е създадена Европейската икономическа общност и западноевропейските страни поемат по пътя на бюрократичния социализъм. От гледна точка на бюрократите Швейцария с нейните строги закони за личната свобода, банковата тайна, ниски данъци и почти нулева бюрокрация дава много лош пример за европейските народи. Страната е поканена няколко пъти да наруши неутралитета си и да стане член на Европейската икономическа общност. Швейцарците отказват дори да преговарят по такова предложение. Западна Европа отговаря с поредица от икономически и финансови санкции, най-тежката от които е официалният отказ на европейските правителства от златото като стандарт за стойност. (Известно е, че повече от две трети от активите на швейцарските банки са в злато и други скъпоценни метали. Очевидно швейцарските банкери продължават да вярват на Библията за истинските парични стойности, Бит. 2:12, а не на чиновниците от европейските централни банки.) През 80-те следва покана за членство в ООН. На референдума през 1985 три четвърти гласуват против членство в ООН и резултатите от този референдум са обявени за валидни за следващите 100 години. (Сред младите хора под 30 години процентът гласували против ООН е почти 100%!) През 1990 идва първото искане от Европейската общност за премахване на банковата тайна. Отказът на швейцарците е наказан навсякъде в западноевропейските страни със закони, които ограничават дейността на швейцарските компании, както и деловите взаимоотношения на европейски фирми с швейцарски банки. В средата на 90 се появиха серия компромати: Например, че швейцарската компания Хуго Бос била шиела униформи за нацистите. (Забележка: По същото време президент на Франция беше Франсоа Митеран, който през войната е бил активен сътрудник на нацистите, чиновник в марионетното правителство във Виши, изпращало цели влакови композиции с еврейски деца право в газовите камери на Аушвиц. Безпринципният политически играч и властолюбец Митеран беше погребан с почести като национален герой.) Или че швейцарските банки били конфискували еврейското злато, депозирано при тях; а правителството било използвало робския труд на евреи имигранти от нацистка Германия. Швейцарското правителство предложи обезщетения за евреите, които могат да докажат, че са били ощетени. Явиха се всичко на всичко десет човека, от които пет въобще никога не са стъпвали в Швейцария, и тази лъжлива кампания заглъхна. (Забележка: По искане на Хитлер през 30-те и 40-те ?неутрална? Швеция извършва задължително държавно кастриране на лапландци и хора с тъмни коси и очи в мащаби, непознати в европейската история ? около 150,000 души в нация от 4 милиона. Никой не критикува социалистическа Швеция за това зверство; но свободна Швейцария е виновна за ушити униформи.)
Накратко, сегашният политически натиск не е нещо ново. Но защо малка Швейцария е такъв трън в очите на евробюрократите?
Лошият пример
Швейцария е страна без никакви природни богатства и съвсем малко население. Към това можем да прибавим факта, че през своята история тя почти неизменно се намира във враждебна външнополитическа среда, което изисква отделянето на огромни средства за поддържане на отбранителната способност на малка страна с малко население и без никакви съюзници. Въпреки тези изключително неблагоприятни фактори, Швейцария е с най-високо благосъстояние на глава от населението в света и с най-висока политическа стабилност.
Как става така? И защо нашите политици ни показват за пример Испания или Германия, а не тройно по-богатата от тях Швейцария?
Защото Швейцария е лош пример от гледна точка на бюрократите. Швейцария е свободна страна. Нулева държавна намеса и регулация в икономиката, почти нулева бюрокрация, ниски данъци, пълна политическа децентрализация, свободно притежаване на оръжие от гражданите, строги правила и закони за защита на частната собственост и банковите сметки срещу чиновническа намеса, абсолютен външнополитически неутралитет.
Накратко, обществената, политическата и икономическата система в Швейцария е изцяло основана на библейския обществен модел ? личната свобода на индивида да изпълнява своето призвание под Бога. Именно така швейцарците постигат своя невероятен икономически и обществен напредък.
И именно затова са така мразени от антихристиянските бюрократи в Европа. И затова не чуваме нищо за Швейцария в антихристиянските медии. Но европейските данъкоплатци знаят по-добре. Те оценяват героизма на планинците и им поверяват благосъстоянието на децата си, спасявайки го от алчните грабливи ръце на европейските данъчни чиновници . . . докато брюкселската империя се разпадне и Европа отново поеме по пътя на икономическата и политическата свобода, заповядани от Бога на Библията.