Десятъкът - отминаваща сянка или поклонение

Тук ще се опитам да разгледам темата за десятъка, която от една страна е пренебрегвана, а от друга, тема с която често се злоупотребява. Но преди да преминем към детайлите нека първо начертаем основната рамка на картината на Божието откровение и Неговия спасителен план за човечеството, в които десятъкът има своето заслужено место.

Закона и благодатта

В начало Бог създаде небесата и земята? И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета; И БОГ ВИДЯ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРО? И БОГ ВИДЯ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРО. И стана вечер, и стана утро, ден трети? И БОГ ВИДЯ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРО. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти? И БОГ ВИДЯ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРО. И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята! И стана вечер, и стана утро: ден пети? Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И БОГ ВИДЯ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРО. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие!? И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде? И Бог видя всичко, което създаде. И ЕТО, БЕШЕ ТВЪРДЕ ДОБРО. И стана вечер, и стана утро: шестият ден? на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. (Битие 1:1 ? 2:2)

Господи БОЖЕ наш, Колко е величествено Името Ти по цялата земя ? Ти, който си положил славата Си над небесата!. (Псалм 8:1)

В началото Бог създаде всичко за шест дни. Представата на много от християните днес за тези шест дни е обвита в мъгла. Какво точно се случи? Наистина шест ли са били тези дни? Защо Бог решава небето и земята да са такива, тревата и дърветата да са такива, животинския свят да е точно такъв? От къде си ги е измислил?

Първо, като дълбоко вярващ християнин и Божие творение аз вярвам, че тези шест ?дни? са буквални шест дни, в които Бог сътвори целия свят. Но нека преминем към по-интересния въпрос свързан с нашето разглеждане: ?Откъде накъде Бог реши всичко, което създаде да е такова каквото е, а не друго??. Отговора може да е само един. Бог изля сърцето си в своето творение, в своя шедьовър. Цялата Земя със своята изумителна природа: величествени планини, необятни равнини, девствени гори, чудно красиви създания в небето, на сушата и в морето, прекрасни залези, едно прекрасно творение, за което няма думи да опишеш красотата му. И сега следва логичното заключение, че само един чудесен и велик Бог може да направи това. Той изля Себе Си в творението, Неговата красота може да се види навсякъде. И в седмия ден Бог си почина, беше напълно удовлетворен от Себе Си (?И ето, беше твърде добро?), виждайки Себе Си в творението ? ?И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде?. Казано с прости думи, Бог може да се види и открие в творението, което е създал (Рим. 1:19-20).

Давайки началото на човешката история, Бог ни най-малко не променя този Свой принцип ? Неговото сърце във всяко нещо, което е сътворил. Всичко, което Той прави, го прави защото е такъв какъвто е. Сключвайки завети с Ной, Авраам, Бог отново показва Своята любов, изявява Своето Бащинско сърце, давайки им обещания, за които те самите на са могли и да мечтаят. В дадения по-късно на Мойсей закон, Бог за пореден път показва Своята същност ? любов и святост. Законът със своите две части ? морална и церемониална, разкрива в детайли Неговото сърце към избрания Му народ, за да заяви Мойсей по-късно: ?Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?? (Второзаконие 4:8). Ето още няколко пасажа, доказващи, че Бог е излял сърцето Си в Своя Закон:

И Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и истинни закони, добри наредби и заповеди. (Неемия 9:13)

Законът на Господа е съвършен, освежава душата; свидетелството на Господа е вярно, прави невежия мъдър; наредбите на Господа са прави, веселят сърцето; заповедта на Господа е светла, просветлява очите. (Псалм 19:7-8)

Нека дойде върху мен състраданието Ти, за да живея, защото законът Ти е моята наслада. (Псалм 119:77)

Така че законът е свят и заповедта ? свята, справедлива и добра. (Римляни 7:12)

Стотици години след даването на Закона, когато Исус дойде на земята за да стане доброволна жертва, единствена, съвършена и последна, Той извърши това, което е писано за Него. Церемониалната част бе съвършено изпълнена в Исус. Точно това има предвид и автора на Евреи 8:13, заявявайки ?А като каза ?нов? завет, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване?. Тоест ние днес не трябва да принасяме жертви, да пазим съботата и другите празници описани в закона. Павел също говори по тази тема казвайки:

И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона (Римляни 3:28)

Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на възпитател. Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос, понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. (Галатяни 3:24-25)

Контекста в Римляни 3-та глава е, че всички са грешници и езичниците и юдеите т.е. извършването на един или друг ритуал няма да спаси никого, а единствено вярата в Исус и Неговата жертва на кръста за нас. За същото се говори и в Галатяни, единствената църква за която Павел не благодари в началото писмото си. Защо? Защото те се опитваха да заслужат спасението чрез закона и място за благодарение нямаше. Същия контекст имаме и в Римляни от 2-ра до 7-ма глави. Не можем от текстовете в Новия Завет да правим заключение, че закона вече не върши никаква работа, но по скоро, че чрез вършенето на дела спасение няма. Новия Завет по никакъв начин не отхвърля закона, точно обратното. Павел доказва това цитирайки Второзаконие 25:4 в писмото си до църквата в Коринт.

Защото в Моисеевия закон е писано: ?Да не обвързваш устата на вола, когато вършее?. За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да; това е писано заради нас; защото който оре; трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода. (1 Коринтяни 9:9-10)

На пръв поглед на едно место Павел говори срещу закона, а тук дори го цитира за да го приложи в конкретна ситуация. Дали нещо апостола се е объркал? Не мисля. В единия случай той говори за отпадането на церемониалната част на закона и използването му като средство за спасение, докато в другия, използва ?справедливите повеления и съдби? на същия закон за да изясни как служителите на словото имат право да ползват средствата на църквата като заплата.

Жан Калвин в своя труд ?Институти на християнската религия? пише:

Тъй като всички са осъдени за престъпление, колкото повече той заявява Божията правда, толкова повече, от друга страна, разкрива нашето нечестие; колкото по-сигурно ни уверява, че живот и спасение са запазени като награда за правдата, толкова по-сигурно ни уверява, че неправедните ще загинат. Но тези качества са толкова далеч от това да хвърлят позор върху Закона, че тяхната главна склонност е да дават по-ясно изявление на Божията благодат. Защото те показват, че само нашата слабост и извратеност е това, което ни пречи да се наслаждаваме на благословението, което Законът открито поставя пред нас? Когато Господ заявява, че не е дошъл да унищожи Закона, а да изпълни (Мат. 5:17), че докато преминат небето и земята, всяка йота и точка от Закона ще се изпълни; Той показва, че Неговото идване в никакъв случай не беше за да отмени спазването на Закона. Истината е, че самата цел на Неговото идване беше да изкупи престъпването на Закона. Следователно, Христос не нарушава учението на Закона, но Законът остава, за да може чрез поучение, увещаване, укоряване и поправяне да ни съобрази и приготви за всяко добро дело? Това, което Павел казва относно отмяната на Закона, очевидно важи не за самия Закон, а само за неговата сила да връзва съвестта? Случаят с церемониите е различен, тъй като те са отменени не като действие, а като употреба. Макар че Христос чрез Своето идване слага край на тяхната употреба, това е толкова далеч от това да принизява тяхната свещеност, че дори я препоръчва и показва ясно. (?Institutes of the Christian Religion? 1559, John Calvin, Book II, chapter 7 [превод на български])

Закона има днес голяма роля в нашия живот, както Чарлз Спърджън казва по отношение на благовестието, че ние трябва първо да пронижем с ръждивата игла на Закона, след което да зашием с копринения конец на благодатта. Закона сочеше към Исус, всички жертви и приноси говореха за Агнето, което щеше да изкупи греховете на света. Тези неща бяха сянка, но моралната част на Закона, от която ние познаваме кое е грях и кое не, продължава да действа. Точно затова Павел казва: ?Така че законът е свят и заповедта ? свята, справедлива и добра?. Ако днес ние отречем валидността на Закона, тогава как ще разберем кое е грах, как човек ще разбере, че е безпомощен да достигне Божия стандарт изявен в същия Закон?! За какво ?изчезване? говори автора на Евреи в 8:13? Точно затова, за което говори и Павел в Римляни 7, Кол. 3:13-14, Еф. 2:14, автора на Евреи, Калвин, а именно изчезването на

безпомощността, безсилието на окаяния човек за достигане на Божия стандарт за праведност без Исус, за отпадането на всяко церемониално постановление, но не и за отпадане на неговия смисъл. И пак, отричайки целия Закон, тогава трябва да отречем и действието на принципите описани във Второзаконие 28 глава, а за тях всички знаем че днес те са валидни. Народ, които издига и почита Бога, преуспява във всяка една област и обратното, народ, който не зачита Неговото съществуване е обречен на духовна и материална бедност. Както идеален пример за това е България.

Защо бе нужно цялото това въведение? Понеже голяма част от съвременното християнство заявява, че десятъкът е едно минало, вече сме Нов Завет, действието на Закона приключи, ?старото премина ето всичко стана ново?. Казано просто, причината за отхвърлянето на десятъка това е погрешното разбиране и приложение на това учение. За доста голям брой християни десятъкът се е превърнал, поради това в едно бреме, което вместо да им носи благословение, то им носи оскъдност. Голямо число църкви злоупотребяват с десетата част от доходите (плодовете) на своите членове, което логично води до крайните идеи за премахването на десятъка (Матей 23:23). Защитниците на тези идеи заявяват че 10% за тях са едва ли не обида, защо трябва те да бъдат ограничавани в някаква точна цифра като 10%. Понеже, казват те, сме под благодат всеки да дава колкото иска, 10% са много малко. На всеки смятащ себе си за посветен Христов ученик е известно, че десятъкът бе описан в Закона даден на Мойсей (Левит 27:30,32). Но както казах, Закона се разделя на две части ? церемониална (чиято употреба, жертвата и възкресението на Исус отмени) и морална. Ако ние приемаме, че чрез Закона става познаването на греха (Римляни 7:7) то тогава той се превръща в едно правило, морален кодекс за всеки един следващ Господа. Ако пък някой се мисли, че след неговото новорождение в Царството, изведнъж, като по чудо получава христов ум и Закона му е подсъзнателно ясен до последната подробност, жестоко се заблуждава и е застрашен от опасността да изпадне в духовна инфантилност ? неспирно млечно парти с много захарен памук.

В заключение можем да кажем, че никъде в Новия Завет не се говори за това, че закона трябва да бъде изхвърлен и че вече е непотребен. Бог който изля сърцето Си при сътворението, изяви вечният Си характер чрез Закона по никакъв начин няма да каже, че тези неща вече не ни ползват и са за изхвърляне Тоест, аргументът да се отхвърля десятъкът, като част от Закона е неоснователен, понеже той не част от Церемониалния Закон, а от Моралния и сега ще видим как.

Дисекция на десятъка

Произхода на десятъка се открива на най-малко 400 години преди даването на Закона чрез Мойсей. Или дори да предположим, че има отпадане на Закона, то на десятъка няма, понеже той е по-стар от Закона. Ето и този текст от Писанието:

Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята! Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Авраам му даде десятък от всичко. (Битие 14:18-20)

Племенника на Авраам, Лот беше пленен (12ст.) след битката межди няколко царе (пет срещу четири). Авраам чувайки вестта за пленяването на Лот и имота му въоръжава 380 мъже, с които разгроми похитителите на племенника си. След което бе посрещнат от Содомския цар в долината Сави, намираща се близо до Ерусалим, където Салемският цар Мелхиседек изнесе хляб и вино, и благослови Авраам, а той от своя страна му даде десятък от всичко. Така ние откриваме Авраам, които дава десятък на Мелхиседек, царят на мира и правдата (мелех ? цар, седек ? мир). Много по-късно в посланието към Евреите виждаме автора да напомня за тази случка във връзка с едно поучение имащо за цел да покаже смисъла на церемониалната част на закона, това че нейната цел не бе да спаси човека от греха, а да сочи към истинския Спасител, Който единствен е способен на това.

Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир; без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячка. И наистина, ония от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам; той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. А Безспорно по-долният се благославя от по-горния. И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там ? от Този, за когото се свидетелства, че живее. (Евреи 7:1-8)

Автора тук иска да покаже превъзходството на свещеничеството на Исус пред това на Левиевите свещеници. Понеже посланието е отправено към евреите, които изключително много държаха на своите свещеници, несъмнено една свята и чудесна институция. Контекста тук обаче не е десятъка, но той е споменат във връзка с Царят на Правдата, Съвършеният Свещеник ? Исус Христос. Тоест това е десятък приет от Свещеник по горен от тези установени по късно от Закона, Свещеник според Мелхиседековия чин ?където Исус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.? (Евреи 6:20). И това не само че не отхвърля десятъка, но напротив ? утвърждава го. Несериозно е да се твърди, че тези 10% са нещото което отминава като сянка, какъвто е случая с церемониите на Закона, но пък ако е така кое е това нещо в десятъка, което говори за жертвата направена от Исус и нямащо значение днес за нас, в смисъл на употреба?

Продължавайки да изследваме живота на Авраамовото потомство преди даването на Закона, откриваме че и Яков на път за Месопотамия също говори за десятък на Бога на сутринта след видението за стълбата получено в съня му.

Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб. (Битие 28:20-22)

Тук виждаме същия принцип както и в случая с Авраам. Бог, който снабдява нуждите ни и дава в ръката ни победата над враговете, в замяна получава десятък от нашите плодове т.е. от всичко, което с Негова помощ сме придобили. Години по-късно в Закона десятъкът е описан така:

Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е на Господа; той е свят на Господа. Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, да му добави петата част на цената му. И всеки десятък от едър и дребен добитък, от всичко, което при преброяване минава под тоягата, десятъкът да бъде свят на Господа. (Левит 27:30-32)

Непременно да отделяш десятък от цялата реколта на посевите си, която нивата ти произвежда всяка година. (Второзаконие 14:22)

Дали всичко това е едно бреме за съвременния християнин? Вероятно да, ако не е ясенa самата същност на десятъка. На този въпрос обикновено се отговаря така: ?За да има храна в Божия Дом, за да се издържат служителите на Словото Му.?. Аз не отричам това, но мисля, че има нещо друго преди това и то много по-важно от средствата в Църквата.

В случая с Авраам и Яков ясно се вижда един принцип мотивиращ даването на десятък и това е поклонението. Авраам благодарен на Бог за спечелената победа Му се покланя давайки десятък, докато преди това той е получил от Мелхиседек хляб и вино, символ на тялото и кръвта на Исус. Яков се обрича на Бог издигайки един камък за стълб, назовавайки мястото Божий Дом и заявява че ще Му даде десятък от всичко, което Господ му даде, което всъщност изразява благодарното и покланящо се сърце на Яков. В Псалм 96:8-9 се казва:

Отдайте на Господа славата на Името Му; донесете принос и елате в дворовете Му, поклонете се на Господа в свято великолепие! Треперете пред Него, цялата земя! (Псалм 96:8-9)

Даването на приноси, какъвто бе и десятъкът се свързва много тясно с принасянето на слава на Бога. Приносите са един вид пропуск за Неговите дворове, където влизащите се покланят на Господа. Или с други думи приносите са част от поклонението. Не може да идваме в Божието присъствие с празни ръце. Нека отбележим още, че това поклонение се извършва в свята премяна или както казва този превод ? в свято великолепие. Празниците, които Бог бе назначил еврейския народ да чества бяха един вид поклонение, условието за които бе ?никой да не се яви пред Мен с празни ръце? (Изход 23:15). Едва ли празниците бяха нещо обременяващо и ограбващо, но по-скоро начин евреите да си спомнят за изхода от Египет, покланяйки се по този начин. В това даване ? десятъкът е и начин по-който поставяме Бог на първо място в нашия живот. Всеки човек отделя на ден от 8 до 10 часа да работи и да изкарва прехраната си, уповавайки на Бог за всяко едно нещо. Логично е да заключим тогава, че всичко, което той е придобил, всичките плодове на неговия труд са възможни единствено благодарение на Единствения, който може да се грижи с любов и грижа за нас ? Бог. Така че получавайки материалното изражение на своя труд изразен в парични знаци, тогава даването на 10% от първите плодове т.е. от най-доброто, това е поклонение и признаване на първото место на Бог в нашето сърце.

Често обаче изниква въпроса: ?защо точно 10%?. В своята книга ?Даване на десятък и Църквата? Гари Норд отбелязва:

Бог, Владетеля на цялата земя е установил най-щедрата комисионна структура в историята, 90 процента след

удържане на разходите от печалбата. Всеки бизнес, който може да даде 90 процента без разходите би привлякъл най-вещите търговци. Фирмата би се наводнила с кандидати за всякакво бизнес предложение, което може да бъде предложено. Това е Божията оферта към Неговия народ. Те задържат 90 процента, а Неговата църква десет. (Tithing

And The Church, Gary North, 1994)

Числото 10 в Библията винаги се свързва със съвършенство. Десет бяха чудесата, с които Бог изведе народа си от Египет, много от нещата в Мойсеевата скиня бяха или 10 на брой (завесите, стълбовете, златните подложки) или 10 лакътя дълги, притчите за десетте девици и десетте таланта. С други думи 10 не е случайно число в Словото, както и всичко останало. Но връщайки се на горния цитат можем да кажем, че Нашият Бог е много мъдър. Десет процента не са толкова много, каквито са процентите на днешните данъци ограбвани от езическата държава, но са достатъчни са за да предпази сърцето от гордост, проблем, който Исус забеляза когато наблюдаваше как хората пускаха пари в касата (Марк 12:41). От друга страна пък десет процента не си толкова малко, иначе къде е жертвата. Бог не се нуждае от бакшишите ни, от жълтите стотинки в джоба ни. По-точно би било да кажем, не че Бог иска, а по-скоро заслужава нашата почит и поклонение чрез десятъкът, който даваме изразен най-често в парични знаци, от векове приетият начин за заплащането на нашия труд. Бог не се нуждае от парите ни, а от почита и поклонението, което Му дължим, изразявайки това чрез десятъка ? десетте процента от първите, най-добрите плодове на трудът ни. Тоест глупаво би било да отделяме най-новите банкноти за да Му ги дадем, но по-скоро да дадем пред Създателя едно сърце изпълнено с признателност и почит, да дадем най-доброто от себе си, първите плодове, да Го признаем за наш Господ.

Когато съгрешаваме пред Своя Бог, който е дал Сина Си за нас, ние Го нараняваме и Му причиняваме болка, по същи начин постъпваме и когато отказваме да се поклоним чрез десятъците си.

От дните на бащите си се отклонявахте от наредбите Ми и не ги опазихте. Обърнете се към Мен, и Аз ще се върна при вас, Казва Господ на Войнствата. А вие казвате: От какво да се обърнем? Ще краде ли човек Бога? А вие Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и във възвишаемите приноси. Вие сте наистина проклети, защото Ме крадете, вие, целият народ! Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега затова, казва Господ на Войнствата, дали няма да ви отворя небесните отвори и да ви излея благословение в изобилие! И заради вас ще смъмря изедника и няма вече да поврежда плодовете на земята ви, и лозата ви на полето няма да бъде безплодна, Казва Господ на Войнствата. Всичките народи ще ви облажават, защото ще бъдете земя на благоволение, казва Господ на Войнствата. (Малахия 3:7-12)

Задържането на всичките 100% за себе си и отхвърлянето на най-предизвикателната оферта 90 към 10, Бог нарича кражба. Следствието на което е бедност и проклятие. Не може Бог да се грижи нас, да бъде нашият Работодател, а ние да задържаме цялата печалба. Това не са заветни взаимоотношения. От друга страна, ако ние се покланяме чрез десетата част от плодовете на нашия труд, то тогава Бог обещава ?благословение и изобилие?. Но не това е всичко, Бог обещава, първо: да смъмри изедника и второ: да бъде такъв народ облажаван от всички. Той обещава закрила и благословение на трудът ни, бизнеса ни. Даването на десятък е свидетелство за посветеност и ред в нашите финанси, което от своя страна е белег за посветен живот, понеже когато ние умеем да ходим с вяра в двете най-прости ежедневните области ? хранене и финанси, то тогава вярата изпълва цялото ни същество. И същността е поклонение. Днес обаче голям брой християни нямат предвид поклонението, а бизнеса, печалбата. Масово се проповядва от амвоните: ?дайте и ще ви се даде, посейте и ще пожънете?. Хората се втурват да дават пари не с признателност и поклонение към Бога, но с идеята, че тези вложения ще им се върнат стократно. На това в България му се казва ?алъш-вериш? или на по-съвременен език ? далавера. Тук прозира едно сребролюбиво сърце, където няма никакво место или поне то е много малко, за Бог, за Създателя, за истинския любящ Баща. Като резултат цялата тази атака срещу десятъка, като мъдър и любящ начин определен от Бога за нашето поклонение, е довела до това, че днес в църквите не се говори толкова за десятък а за ?волни пожертвувания?, където няма завет, няма обвързване, няма обратна връзка.

В цитирания по-горе пасаж се казва, че десятъците трябва да бъдат донасяни в съкровищницата, за да има храна в Божия Дом. Първо, десятъците трябва да бъдат давани в Божия дом (Числа 18:24) т.е. Църквата. Тя има единственото право да приема и разпределя десетата част от плодовете на своите членове. Десятъците принадлежат единствено на Бога, не може и не е редно отделния човек сам да решава как да разпредели своя десятък, понеже той е част от Христовото Тяло ? Църквата. Апостол Павел съветва да бъдем единодушни и единомислени (Филипяни 1:27, 2:2; Римляни 12:6; 2 Коринтени 13:11). Тоест, трябва да има единомислие не 51% кворум (демократично-хуманистичния светски модел), а 100% единодушие, което е библейският принцип за вземане на решения. Думата преведена като съкровищница използвана в Септуагинтата е 'тезарос', която може да бъде преведена като склад, съкровищница, хазна, каса за пари т.е. това вероятно е било място служещо за склад, в който се събираха десятъците необходими за храна на свещениците служещи в скинията и в последствие в храма. Днес ние като християни трябва да даваме десятъците си в местното събрание към което принадлежим, където са хората на които ние сме се посветили. И нещо повече, това трябва да е местото където ние получаваме духовната си храна. Ние сме длъжни да знаем къде отиват нашите десятъци, както евреите знаеха това ? за левитските свещеници. И според мен по-точно би било да се каже не да знаем къде отиват десятъците ни, а нашият глас да участва в разпределението на тези средства т.е. говорим за единодушие ? 100% кворум. От тази гледна точка десятъкът е признак за принадлежност, посветеност към дадена група от хора събираща се в Божието име.

Заключение

От всичко казано до тук можем да кажем, че десятъкът е нашето поклонение пред Бога имащо материален характер. Той е нещо, което ние сме спечелили, една жертва пред Бога изразяваща нашата почит и признателност пред Създателя на цялата земя и небе. Това не са просто пари, които влагаме за да ни се върне стократно, както някои сребролюбиви човеци неспирно прокламират. Десятъкът не отминала сянка на Закона, а отражение на Божия характер изявен в цялото творение и по-късно и на Синай. Той е една отговорност декларираща нашето посвещение и съпричастност към Божието дело, доказателство за това че сме част от Христовото Тяло и напълно ангажирани с задачата и поръчението завещано на Църквата от нашия Господ Исус Христос.

Публикувано на 04.10.2002 05:03:41 от daneff

< назад към всички статии