В една църква в планините в западната част на щата Вирджиния - Covenant Church of Willis, на която съм член - има една възрастна жена на име Мили. Тя е на 93 години. През целия си живот е била запалена алпинистка. Престанала е да се занимава с алпинизъм преди 15 години.
Мили веднъж ми каза: "Скритата цел на всеки алпинист не е толкова да покори някакъв връх. Алпинистът се катери не заради самата височина, а за да излезе от тесния свят на малките подробности и да види нещата от високо, да види голямата картина, за да осъзнае своето място в големия свят там долу. И за разлика от авиатора, алпинистът държи да постигне това със собствените си усилия."
Венци Данев е теологичен алпинист. Той не се задоволява да остане в тесния свят на изолираните подробности. Той винаги иска да види и осъзнае голямата картина, в която да вмести малките парчета. Не са много християните в България, които като него желаят и умеят да се изкачат на върха, за да видят цялата картина на света, в който живеят. Повечето християни предпочитат да останат в равнината и да се заровят в подробностите. Така е по-лесно. Венци го влекат върховете и цялостният поглед.
Затова когато аз и моите опоненти в дебата относно десятъка се заровихме в подробностите на тълкуванията и личните емоции, Венци е решил да се изкачи на върха и да погледне отгоре. Оттам той е видял голямата картина, цялостният поглед, който ние в дебата не успяхме да видим.
Какво е видял Венци? Видял е, че цялата същност на десятъка се състои не толкова в подробностите на Закона, нито в издръжката на Църквата, нито в обещаното благословение или проклятие, свързано с десятъка. Десятъкът е поклонение. Това е изводът на Венци, след като се е върнал от върха. И като поклонение той остава валиден и в Новия Завет. Всички останали функции на десятъка са подчинени на тази основна истина - ние дължим 10% от нашите приходи като поклонение, а не заради издръжката на Църквата или очакваните благословения.
Ето статията на Венци:
Десятъкът: Отминаваща сянка или поклонение
Искам да отбележа, че това не е единствената статия, в която Венци показва себе си като зрял мислител и автор. Повечето християни, които напускат държавните деноминации, за да изграждат домашни църкви, обикновено са изпълнени с огорчение и не искат и да чуят за всички неща, които за тях са символи на деноминациите - десятък, църковно ръководство, църковна дисциплина и т.н. Венци не позволява на емоциите да победят неговия здрав теологичен разум. Той защитава домашната църква, но не като изолирани групички от вярващи, а като основа на цялостна нова организация на Църквата в България, която да замени държавните деноминации. Още един пример за това, че за разлика от другите, Венци се е изкачил на върха и е видял цялата картина.
Другите статии на Венци Данев можете да намерите тук:
Ако сте истински загрижен за бъдещето на Църквата в България, статиите на Венци са наистина важни за вас.