Преди няколко седмици почина моята баба. Най-възрастната от девет братя и сестри, тя надживя всички тях. Беше последният представител в своя род на онова поколение, което е израстнало и възпитано през 20-те и 30-те години на миналия век, когато ?комунизъм? и ?демокрация? са били само смешни думички за голобради ентусиасти, а мнозинството от българските семейства са слушали сериозно проповедите в църквите, дори в православните църкви. Християнството не е било отхвърляно като ?опиум за масите.? Нито е било модерно да се говори за ?християнското минало на Европа,? защото за 95% от хората християнството ? пък било то и изкривеното християнство на източноправославните жреци ? въобще не е било минало, а настояще. Когато децата от малки са били учени, че служението и саможертвата за другите е смисъл на човешкия живот, и е нямало ?образователни експерти,? които да учат родителите, че престъпните бунтовни нагони на децата са ?стремеж към себереализация.? Непокорните деца са били лишавани от наследство, а децата с изградено себевладение и способности да служат на другите са били награждавани.
Накратко, това е онова поколение, което само за 20 години ? от 1920 до 1940 ? направи България от военно победена и икономически ограбена от победителите да стане икономически преуспяваща нация с лични доходи на глава от населението четворно по-високи от тези на страните-победителки, Гърция, Румъния и Югославия. (Познавам 70-годишен гръцки капитан на кораб, чийто родители през 30-те са идвали в България всяко лято като сенокосачи. Заплатата от едно лято на един сенокосач е стигала за две години за 10-членно семейство в Гърция.)
Тя от малка е трябвало да избере ? дали да учи, или като най-голямо дете в семейството да помага на своите родители в грижите за добитъка. Отказва се от ученето още във второ отделение и 8-годишна започва да пасе стадата на баща си по високите пасища на Пирин. Нейният съпруг и мой дядо ? той почина през 1995 ? по същия начин е започнал да работи някъде на тази възраст, а на 15-годишна възраст за първи път слиза в мина Брежани, с което започва неговата 30-годишна кариера на миньор, прекъсната за две години само от военната му служба.
И двамата са живеели в свят на несигурност, в който човек е свободен да избира съдбата си, но и е задължен да поема отговорности за себе си, за семейството си, за своите близки, за своя имот и взаимоотношения. Свят, в който няма сигурно парче хляб, но пък усиленият труд и уменията задължително дават успех и развитие нагоре.
Именно този свят е светът, който Библията препоръчва за всички хора. Само в такъв свят на несигурност и възможност за грешки израстват силните мъже и жени, които променят историята и създават трайно благосъстояние. Колкото и изкривено и смесено с езически елементи да е християнството в България, обществото преди 1945 е било сериозно повлияно от християнските принципи. Вниманието на онова общество не е било върху правата и желанията на човека, а върху задълженията и отговорностите. Саможертвата е била сред основните ценности, както и стратегическият поглед към бъдещето. Теорията за възпитанието на децата не е включвала някакъв период, в който децата да имат възможността свободно да се отдават на своите апетити и нагони; напротив, от малки те е трябвало да се научат на отговорност за своите действия и на саможертва за другите.
Докато изпращахме моята баба в нейния последен земен път, пред мен вървяха моите родители. Не можах да устоя на изкушението на направя мислено психологическо и морално сравнение между нейното поколение и поколението на моите родители, израстнали през 50-те и 60-те години на миналия век. Баба ми е била възпитавана в трансцендентна кауза ? тоест, източникът на нейните морални принципи беше Бог, Създателят на вселената, макар и тя да имаше само смътна представа за това какъв би могъл да е този Бог. Моите родители са възпитавани в напълно земна кауза; източникът на морала и отговорността е напълно земен ? историческите сили, Партията, икономическите взаимоотношения. Баба ми е била учена, че смисълът на живота на човека е да води праведен живот и да бъде угоден на Бога. (За съжаление, православните жреци не говорят твърде много върху изкупителната сила на жертвата на Христос на кръста, поради което вярата и моралът на моята баба бяха твърде легалистични; но тя поне имаше някакъв морал.) Моите родители са убедени, че смисълът на живота на човека е да реализира себе си, като увеличава своето благосъстояние и удоволствие. Тя намираше удоволствие в служението към другите; родителите ми намират удоволствие в това някой да им служи. Така и са били учени ? че да бъдеш ратай, слуга или нещо такова, е унижение. Цялото тяхно поколение е било учено, че върховна ценност в света е да имаш сигурна работа, сигурна заплата, да не се налага да мислиш за бъдещето, и да изразходваш парите си само за своето удоволствие.
Едно цяло поколение, родено между 1935 и 1955 е било възпитавано, че смисъл на живота на човека е собственото удоволствие. Това поколение приложи на практика тази вяра ? то първо изяде и прахоса натрупаното от родителите, а след това изяде и прахоса бъдещото благосъстояние на своите деца, като натрупа астрономически дългове, които децата трябва да плащат.
Баба ми никога не се оплакваше, че пенсията й е малка. Тя се пенсионира през 1980. От 1980 до началото на инфлацията през 1990 получаваше пенсия от 20 лв. Хлябът беше 50 ст., киселото мляко беше някъде към 25-30 ст. Нямаше много стоки по магазините, а където ги имаше, можеха да се купят само с връзки. Режимът на електричеството беше всекидневие. Магазините ?плод-зеленчук? често имаха точно това ? един плод и един зеленчук. Захарта беше на режим. Месото и саламите бяха на много ниска цена . . . само дето нямаше откъде да ги купиш. Да не продължавам нататък. Но никога не съм чувал моята баба да се оплаква от обстоятелствата. Приемаше ги като дадени от Бога и се опитваше да се пребори с тях. Нейните собствени апетити и желания никога не са заемали такова централно място в нейното мислене, че да започне да се оплаква. Тя считаше себе си за по-долна от всички и съзнателно се стремеше да слугува на другите.
Моите родители и тяхното поколение вече започнаха да навлизат в пенсионна възраст. Днес цените на стоките са същите, както бяха и през 80-те, с една разлика ? днес вече има всякакви стоки по магазините. Но днес пенсиите са поне три пъти по-високи от тези през 80-те. Баба ми получаваше 20 лева пенсия. Днес такива ниски пенсии няма. Моят дядо, с 30-годишен стаж като миньор, получаваше 60 лева пенсия. Днес такава пенсия получават дори онези, които са нямали никакъв трудов стаж. Но днешните пенсионери надигат вой до небесата за това колко им били малки пенсиите и как не стигали дори за хляб и кофичка кисело мляко. Хлябът днес е на същата цена, както през 80-те. Киселото мляко е на същата цена. Пенсиите са поне три пъти по-високи. Пенсионерите на 80-те не се оплакваха. Съвременните пенсионери се оплакват. Защо?
Защото основният въпрос никога не е размерът на пенсиите, а личното морално посвещение.
Затова пенсионната система в България ще се провали. Тя е политически ръководена, а политическото мнозинство в България принадлежи на гласоподавателите пенсионери, възпитани в лозунга, ?Всичко в името на човека, всичко за благото на човека.? За тези, които днес навлизат в пенсионна възраст, думи като ?саможертва? и ?служение? са нереалистичен идеализъм. Всичко което те виждат, са техните собствени страсти и апетити. И това е основният фактор в тяхното политическо гласуване. Те цял живот са живели от благосъстоянието на своите родители. Не са оставили никакво икономическо наследство, от което да идват техните пенсии, но въпреки това протестират и искат по-високи пенсии. Няма откъде да бъдат взети тези пенсии, освен от благосъстоянието на децата. Но децата нещо не искат да плащат за икономическата и политическата извратеност на своите родители. И напускат България със скорост 100 хиляди души на година.
Едно цяло поколение е прекарало своята младост като твърдолинейни егоисти. Те искат да продължат да бъдат такива и на старини. Но няма да могат. Бог винаги нанася Своето осъждение върху всяко непокорно поколение. Нашите родители ще трябва на стари години да понесат икономическото осъждение за своя егоизъм и морална извратеност. Бог не е за подиграване.