Наместване на фокуса
?и какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Негова сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му, и Го постави да бъде глава над всичко за църквата (ekklhsia - екклесия), която е Негово тяло, пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всичко. Ефесяни 1:19‑23
Екклесия е думата използвана за църква в Писанието. Значението на тази гръцка дума е хора, който са призвани извън т.е. хора призвани извън този свят в служба на Бога. Исус в Матей 16:18 казва: "Пък аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят". За съжаление в българския текст не може да се види играта на думи, която Исус използва тук. Виждаме, че Той се обръща към Петър (petros 'петрос' - малко камъче), казвайки му че на тази канара (petra 'петра' - голяма скала) ще съгради църквата Си. Исус тук не идентифицира Петър с канарата, а точно обратното, Той ги противопоставя. И не на последно място е често пропускания акцент - църквата е Негова и този, който ще я съгради е пак Господ. Искам да отбележа, че този пропуск е характерен не толкова за поучението, колкото за практическото му приложение в реалния живот на християните. Павел говори за църквата в 1 Тимотей 3:15, че "Божия дом е църквата на живия Бог, стълбът и основата на истината". Църквата е единственото място където се пази и изучава Божието Слово, водещо ни до пълното познание на Бога. В Матей 18:20 Исус казва:
Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
т.е. необходимото и достатъчно условие Исус да е сред нас, това е двама или трима да са се събрали в Неговото име. Тук Господ казва 'където', от което следва че не е от значение къде и на какво място трябва да се случва това. Всеизвестен факт е че за около 300 години ранната църква не имала специални сгради построени за провеждането на събранията си. Не от тук обаче трябва да започнем, а да слезем до самия корен на проблема.
Падналия човек живее в един фрагментиран свят, където всичко е разпокъсано на малки парченца нямащи връзка по между си. Според тази философия нещо се случва в този свят просто ей така - голям взрив, първичен бульон и изведнъж съвършеното животно човека се появява на бял свят. Тази фрагментарност се вижда навсякъде - в науката, образованието, политиката, бизнеса и за голямо съжаление и в стълбът и основата на истината - църквата. Това което се забелязва в съвременната църква днес е една смес от истина и лъжа. Всички добре знаем кой е баща на лъжата - дявола (Йоан 8:44). Нека сега да видим отношението на Бог към такъв род примеси.
Затова бъдете много твърди, да пазите и да вършите всичко, което е написано в книгата на Мойсеевия закон, да не се отклонявате от него ни надясно ни наляво, за да не се смесите с тези народи, тези, които останаха между вас, и да не споменавате името на боговете им, и да на заклевате никого в тях, и да не им служите, и да не им се покланяте? Защото, ако някога се върнете назад и се привържете към остатъка на тези народи, тези, които останаха между вас, и се сродите, и се смесите с тях и те с вас, знайте със сигурност, че Господ, вашият Бог, няма да продължи да изгонва тези народи от пред вас; и те ще ви бъдат клопка и примка, и бич в ребрата ви, и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал. Исус Навиев 23:6‑13
В Стария Завет Бог бе заповядал на евреите да не се смесват с чуждите народи. Нещо повече, ако Божия народ допуснеше това, Господ не отиваше при него като при едно непослушно дете за да го отърве от неприятностите, в които се е забъркало, което много християни правят за съжаление, но Той бе заявил, че тези народи няма да бъдат вече изгонени, а ще служат за "клопка и примка, и бич в ребрата ви, и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал". Тоест, както се казва "ще сърбат попарата, която са си надробили". Всички вероятно си мислят, че въпреки положените от Бог принципи в Словото, въпреки водителството от Святия Дух и упътването ни от Него на всяка една истина (Йоан 16:13), въпреки предупрежденията, когато се отклоним от пътя, Бог едва ли не ще падне на колене да ни моли да не продължаваме напред в погрешната посока, понеже този път води към погибел. Обаче, и в Словото, и в историята такова нещо никъде не се е случило, точно обратното, Бог оставяше народите сред тях да им бъдат като капан, докато непокорните Божии чада изчезнат от земята. Също така Бог угоди на евреите в пустинята и им даде месо, но какъв е коментара в Псалм 106:15, че това донесе мършавост на душите им. Виждаме този принцип и в Новия Завет.
?защото не приеха любовта на истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение в неправдата. 2 Солунци 2:10‑12
Този принцип е много прост. Ако ние не приемем да обичаме истината, истинското познание за Истинския Бог, за да бъдем спасени, тогава същия Бог ще изпрати заблуда върху нас, за да бъдем осъдени всички. Думата в оригиналния текст използвана за заблуда е planh (плане), която означава още и блуждаене наоколо, скитане, странстване, отклонение. С други думи ние ставаме като едни слепци, които безцелно бродят из своя си мрак. И нека припомня, че тук не става въпрос за пълно заменяне на истината с лъжа, а за смес между двете, което според мен е по-опасната комбинация.
Как можем да се предпазим от всичко това? Можем да отговорим бързо и просто: Да познаваме Своя Бог. И наистина много християни го казват, но за тях не е ясно какъв смисъл влагат в това желание и какво всъщност означава да познаваш Бога. Знаем, че всичко в Библията започва от Битие, от сътворението. Мъдро ще е ако и ние започнем от там!
По какъв начин Бог се откри на човека тогава? След своето сътворение Адам имаше цялостната картина, пълният образ за Божието творение, в противен случай Бог не би поверил на него отговорността да наименува всички животни (Битие 2:19-20) т.е. Адам не бе един глупаво, необразовано, с полу-развит мозък и интелект човекоподобно същество. Малко по-късно, след човешкото непослушание, Бог веднага обеща изходен път, спасение в Битие 3:15. В този стих виждаме Божият план за спасението на човечеството, но естествено без неговите детайли, които по-късно поколение след поколение Бог разкриваше, които ние всички видяхме изпълнени от жертвената смърт на Исус Христос. Още в самото началото човека имаше цялата картина. Когато например на един ученик или студент му бъде обяснена цялата картина т.е. целта на неговото образование, какъв е крайният продукт, по нататъшното му обучение е като да подреждаш пъзел гледайки малката картинка, на това което трябва да се получи.
По същия начин стои и въпросът с църквата. За да функционира, да расте и да се развива по правилният начин, първо трябва да е ясно очертана целта, идеята, смисълът на съществуването на църквата. Нека тогава да разгледаме някои основни въпроси. Защо Исус каза, че това е Неговата църква и че Той ще е Този, който ще я изгради? Каква е ролята на църквата? Павел в посланията си заявява:
и като ни съвъзкреси, ни сложи да седим заедно с Него в небесни места в Христос Исус; за да показва през идните векове изобилните богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус. Ефесяни 2:6-7
Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя Римляни 8:29
така че многообразната премъдрост на Бога да стане позната на небесните началства и власти сега чрез църквата, според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ? чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии, какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на Този, Който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила - на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всичките поколения от векове и за векове. Амин. Ефесяни 3:10‑21
От цитираното до тук можем да направим извода, че ние, които съставляваме Неговата църква сме поставени да седим в небесни места т.е. ние имаме една нова позиция на свободни от примките на греха, а не на роби. Исус Христос иска да показва "изобилните богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас". Неговата цел е всеки един от нас (църквата) да бъде съобразен според образа на Сина. Също така църквата е тази, чрез която да стане позната многообразната Божия благодат на всички. Бог не иска Неговата църква, респективно всеки истински християнин да тъне в посредственост и да се задоволява с моментното си духовно състояние и зрялост. Нещо повече, Господ иска ние да впрегнем създадените ни от него мозъци, така че стоейки в Неговата любов, което е условието, да разберем всички, което ще рече да изследваме, да изучаваме, какво е "широчината и дължината, височината и дълбочината". Като крайната цел е да познаем Христовата любов, за която се казва, че превъзхожда всяко знание. Едно от най-важните поръчения към учениците Си Исус отправи в самия край на своето служение. И обикновено, това което един учител казва в момента на раздялата е всичко, което е говорил събрано в една или две думи. Последното поръчение на Господ бе:
Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на света. Матей 28:18-20Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. Марк 16:15-18Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово име на всички народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе. Лука 24:46‑49
Нека обобщим това поръчение към 12-те ученика:
Това, което Исус обеща, че ще придружава повярвалите в следствие на изпълнението на поръчението Му бе:
Необходимото, но не достатъчно условие всичко това да се случва беше следното:
Казано накратко, църквата трябва първо да бъде добре екипирана със Словото, съответно с познание за Бога и да направи всички народи ученици, последователи на Христос. За тази цел им бе необходима и силата на Святият Дух, която бе изляна върху тях на Петдесятница в Ерусалим. От Деяния на апостолите и от ранноцърковните исторически документи знаем, че точно това направиха учениците на Исус, като тяхното дело бе следвано от знамения и чудеса, които много съвременни християни днес търсят като спасителен остров, на който да излязат сред обгръщащата ги отвсякъде пустота.
Вероятно може да се чудите и питате: "Защо никъде до сега не става въпрос за домашните църкви?". Отговора е прост. Липсва ни общ план, стереометричен, перспективен поглед върху нещата. Първо трябва да имаме цялата картина на църквата, за да можем след това да дадем и отговор на основния въпрос. Но нека а продължим.
Един много интересен пасаж относно една от най-важните задачи на църквата - ученичеството, това е 2 Тимотей 2:1-2:
И така, ти, дете мое, заяквай в благодатта, която е в Христос Исус. И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които да са способни да научат и други.
Както споменах по-горе, църквата трябва да е добре екипирана за да изпълни поръчението на Исус. Павел съветва тук Тимотей, че това което е чул от него при много свидетели да предаде т.е. да обучи други такива, които са способни да научат и други. С други думи, всички ние като части на Христовото Тяло църквата имаме отговорността да бъдем христови ученици (Йоан 15:8). Веднага идва логичният въпрос: има ли днес такова ученичество и такива ученици. Да, проповядва се за това, има книги за това, но къде е се пропуква къщата. Точно така, в приложението на това учение. Какво днес е масовото разбиране на ученик в общия случай? Това е служител, желателно е да ходил в библейско училище и занимаващ се със служение имащо отношение към задължително присъстващия пред всички така апетитен амвон. В библията има един принцип относно ученичеството, а той е, че за да бъде възможно то е необходимо да има учител и ученик - Мойсей и Исус Навин, Илия и Елисей, Елисей и Гиезий, Исус и дванадесетте ученика, Варнава и Павел, Павел и Тимотей, Павел и Сила. Моят въпрос е: "Къде е днес това ученичество?". Отговора, за съжаление е: няма такова или го има, но в много оскъдно количество. Всеки разумен християнин би трябвало да си зададе и следващия логичен въпрос: "Защо го няма?". За да отговорим необходимо е да помислим върху това, как това ученичество в ранната църква е функционирало, какви са били неговите цели. Как е функционирала ранната църква. Нека видим следите пасажи:
Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, ВСЕКИ ОТ ВАС ИМА псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкувание. ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ? за да се поучават всички и всички да се насърчават 1 Коринтяни 14:26,31
И нека внимаваме ЕДИН ЗА ДРУГ, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а ДА СЕ УВЕЩАВАМЕ ЕДИН ДРУГ, и толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава. Евреи 10:24‑25
И така, нека търсим това, което служи за мир и ЗА ВЗАИМНО ИЗГРАЖДАНЕ. Римляни 14:19
Затова се НАСЪРЧАВАЙТЕ ПОМЕЖДУ си и СЕ ИЗГРАЖДАЙТЕ ЕДИН ДРУГ, както и правите.1 Солунци 5:11
Но СЕ УВЕЩАВАЙТЕ ЕДИН ДРУГ всеки ден, докато е още "днес", за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай. Евреи 3:13‑14
Тук ясно се вижда атмосферата, много проповядвания днес, но неприложен принцип "един на друг, един друг". Нека повдигна още един въпрос, на който трябва всеки сам честно и искрено да си отговори. Днес, в съвременната църква срещат ли се такива взаимоотношения, съществува ли практическата възможност за такова едно взаимно изграждане, има ли днес в съвременната църква възможност всеки да каже това което мисли и има в сърцето си (псалм, поучение, откровение, език, тълкувание)? Лично моят отговор е, без да ангажирам никого с него е: НЕ!
Много християни днес с години ходят на църква, търкат столовете и пейките, стават когато трябва, сядат когато трябва, но продължават да бъдат измъчвани от един въпрос. Въпрос, на който по-голямата част от тях никога не намират отговор. А той е: "Каква част от Тялото Христово съм аз?". Тревожено е, защо днес църквата е водена от 10-20% активни служители, докато другите 80-90% са пасивните миряни, клатещи одобрително или неодобрително глава, ставащи или сядащи след призива на пастора?. Каква е тази система? Църквата днес се превърнала от организъм в организация, занимаваща се предимно с административни функции, строителни проекти. Много съвременни проповедници заявяват от амвона, че църквата е изгубила първата си любов, което поражда малко носталгия, която вече се е изпарила след приключването на събранието или малко след това. В съвременната църква ясно се вижда един дуализъм т.е. проведени множество конференции, изговорени хиляди проповеди, написани огромен брой книги, но всичко това го няма като приложение. Според мен проблема е този, че ние сме се отделили от чистотата и простотата, която дължим на Христос (2 Коринтяни 11:3). Наистина сме оставили първата си любов, към която трябва да се върнем незабавно!
И така, защо няма ученичество и защо го няма този вид взаимоотношения, а в ранната църква ги имаше и двете? Защо църквата днес е организация, а не организъм - Христовото Тяло (1 Коринтяни 12:13,27)? В ранната църква имаше възможност всеки участник да се включи в изграждането на тялото. В съвременната църква това е невъзможно. Взаимоотношенията бяха характерната й черта. Днес това е само едно добро амвонно пожелание, поемащо си въздух през 15-те или 20-те минути, ако въобще има такива, в кафенето след "служба". Какво да правим тогава? Нека да се върнем към добре познатите ни простички апостолски предания (завещаните учения), които не са тежки (1 Йоан 5:3), към Словото. Отговора е там!
Интересно е да се отбележи оценката на Апостол Павел към тогавашната църква:
Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят. Римляни 1:8
Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е дадена в Христос Исус; че в Него се обогатихте във всичко - във всяко слово и всяко познание, като се утвърди у вас Христовото свидетелство, така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос. 1 Коринтяни 1:4‑7
?така че станахте пример на всички вярващи в Македония и Ахая. Защото от вас се прогласи Господното слово не само в Македония и Ахая, но за вашата вяра в Бога се разчу навсякъде, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. 1 Солунци 1:7‑8
Причината поради която Павел можеше да каже тези думи бе, че църквата знаеше основната цел, имаше цялата картина и за да постигне тази цел тя имаше необходимото въоръжение - Божието всеоръжие, Святият Дух, Който я водеше на всяка една истина. Църквата бе силна, можем да я оприличим на река, която за да се влее в морето (нейната цел), издълбава сама своето речно корито и никой не може да я спре по пътя й. С други думи когато за нас целта е ясно очертана, когато имаме цялата картина, естествено без всички детайли в самото начало, използвайки Божиите принципи и водителство ние тръгваме за осъществяването на тази цел. Ако Исус не стои на финала и не ни чака, едва ли нашето бягане (2 Тимотей 4:7-8) щеше да има смисъл, едва ли ние бихме били мотивирани за това "състезание". Тук не става въпрос за: "целта оправдава средствата", това е едно нечестиво и извратено изявление. Нашите средства са в наличност: Неговото Слово, Неговият Дух. Това, което обаче съвременната църква прави е да използва средства, тип примеси от истина и лъжа. Тя днес строи човешко "речно корито", поставя свои релси, по които трябва да се движи. Така реката - църквата, вместо да тече в своето си естествено корито, тя се опитва да се побере в човешко изграденото такова.
Църквата е наречена от Павел Божи дом, Божие семейство (Ефесяни 2:19). Не е случайно, че апостола прави паралел между църквата и домът, църквата и семейството. Домът е естественото място, където израства и живее едно семейство. Те са винаги заедно, в двора, на масата. Семейната атмосфера е тази, в която всичко става спонтанно и непринудено. И сега вече идва въпросът: "Как ранната църква имаше тези взаимоотношения, тази спонтанност?". Тя просто имаше тази семейна среда, този уют и непринуденост, характерни за домашната атмосфера. Това беше естествената среда, където ранната църква израстваше в познание и сила, за която днес всички ние мечтаем. Да, събираха се и в храма в Ерусалим, но в 70 г.сл.Хр. той бе разрушен и до началото на 4-ти век такава специална сграда за събранията на църквата нямаше. Някои ще кажат: "да ама във всеки град имаше една църква". Разбира се, че имаше една църква, а не позорното разделение днес на деноминации, църквата на този или на онзи. Това, че е имало една църква не означава, че са се събирали в някаква специална сграда. Павел пише посланията си например към църквата в Коринт или към тази в Ефес. Когато Господ говори към църквите в Откровение, Той се обръща към църквата в Ефес, Пергам, Тиатир и т.н. Виждаме че имаше една църква. От следния пасаж:
Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерма, Патрова, Ермия, и братята, които са с тях. Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всичките светии, които са с тях. Римляни 16:14‑15
можем да направим предположението, че израза "които са с тях" вероятно означава един от домовете, в които се е събирала църквата в Рим. В Римляни 16:4 и 1 Коринтяни 16:19 се споменавана за домашната църква на Акила и Прискила. Пак в Римляни 16:23 се казва, че Гай е гостоприемник както на Павел, така и на цялата църква в Коринт, от което следва, че църквата там се е събирала в дома на Гай. В Колосяни 4:15 става дума за Нимфана и църквата събираща се в домът й. В Деяния 28:23,30-31 четем, че Павел е поучавал в домашни условия. Ето още няколко пасажа:
Виждаме, че в Словото няма изречение като: "църквата трябва да се събира в домовете", но от друга страна виждаме много текстове говорещи, че ранните християни са се събирали в домовете и никъде от друга страна не виждаме доказателство, че ранните братя са търсили спонсори за построяването на специални сгради за събранията, както и никъде не се споменава за такава сгради, в които да се е помещавала църквата в съответния град. Също така и историята не ни дава доказателства за наличието на такива сгради до началото на 4-ти век, както вече споменах. Всъщност въпроса не опира до това къде ще се събира църквата, а каква е нейната цел, а тя е израстване в познание за Бога, отразяване на Неговата Слава, взаимно назидание и увещание, ученичество. И имайки тази цел, ранната църква се е събирала по най-естествения начин благоприятстващ постигането й. Като наличието на няколко събрания в един град, не е препятствало църквата там да бъде една, за което ще стане въпрос по долу.
Някои защитници на съвременната амвон-пейки форма, имащи лични интереси в нея, вероятно ще кажат, че събранието в домовете е отживяло и безполезно, ранната църква се събираше в домовете защото бе гонена. През 1-ви, 2-ри и 3-ти век е имало само няколко големи гонения на църквата, като през другото време тя не е била притеснявана, така че да се изтъква този довод е несериозно. Някои пък може да заявят, че ранната църква се е събирала в катакомбите. Да, събирала се е, но само за да спасят живота си по време на ужасните гонения. Ами какво да кажем за факта, че катакомби имаше само в Рим, следователно идва и логичният въпрос: "Къде са се събирали тогава християните в Ефес, Коринт, Пергам и т.н.?".
Отново ще заявя най-отговорно, че ключът не е във формата и техниките. Такова едно разсъждение е резултат от фрагментарната философия на днешния ден, философия на падналия човек, тръгваща не от цялото към детайлите, а обратно, от детайлите към цялото. От тук мога да заключа, че "определение" за домашна църква няма, това е просто Неговата църква тръгнала по трънливия път, за да изпълни Христовото поръчение, знаеща крайната цел, гледаща към финала, където я очаква Нейният Спасител, екипирана с Божието всеоръжие.
Какво да правим, ако решим
Как е функционирала ранната църква? Какво би били практическото приложение и проекция на завещаните учения от апостолите в съвременния свят? Как би трябвало да функционира съвременната църква?
Обикновено, както видяхме, ранната църква се е събирала по домовете, но това не означава, че при определени случай тя не се събираше цялата на по-големи места. Например, преди разрушаването на храма църквата в Ерусалим се събираше там (Деяния 2:46; 5:12), докато редовните събрания имаше и по домовете (Деяния 5:42). Такава бе ситуацията в Ерусалим. От историческите източници знаем, че ранните християни често са се събирали извън градовете, на тайни места, за да не бъдат открити. Това, което искам да кажа, е че поради целта на църквата, домашната обстановка е естествената и необходимата среда, която не може да се получи в големите зали или на големи места. Но при определени ситуации, общите събрания са единствения изход (Деяния 19:9-10). Или с други думи не едно, две събрания в зала всяка седмица и тук там домашни групи, а едно, две събрания по домовете през седмицата и едно или две общи събрания на един или два месеца.
Тук искам обаче, да се разгранича от идеята, която носи днес понятието "домашни групи". Дебело искам да подчертая, че домашните групи съществуващи днес, не са нищо повече от умаления вариант на големите събрания, много добре познати от всички. Събрания, в които един човек, най-често пастора, проповядва в продължение на 45-60 минути, не само няма възможност да се изслушат всички участници (средно 50-70, а за по големите църкви 200-300 души за България), но и често от разпоредителите или пастора им е забранявано да се обаждат. Прекъсването по време на "служба" не е желателно, докато четейки евангелията и разглеждайки проповедите на Исус виждаме нещо съвсем различно. Искам да цитирам нещо, което прочетох в една разработка относно църковния растеж преди 1989г, в една от големите български протестантски деноминации:
Богослужението - основна форма на служението
?Общата продължителност на богослуженията е в зависимост от ситуацията с приблизително следния ред:
Изброения ред, може без никакъв проблем да се приложи и за днешната (2002г.) ситуация в църквата. Всеки един християнин посещавал или посещаващ някоя от българските регистрирани църкви ще се съгласи с мен. И така, какво мога да кажа за този, странен за ранната църква "ред" на провеждане на събранието? Само едно, за съжаление! Моите съболезнования! Интересно, какво ли правят миряните през другото време когато не са на богослужение, където единствено служат? В каква жалка картинка се е превърнало съвременното църковно събрание, наречено богослужение в сравнение с това през първите три века. Ако съвременните християни одобряват повече това, което се случва в църквите днес е все едно да предпочете за обяд оглозган кокал. Но каква е действителността? Оглозгания кокал е единственото блюдо в менюто на съвременната църква и нейната система, дори бих казал "специалитета на заведението". В противовес на това, в домашните събрания на ранната църква, трапезата играеше основна роля (Юда 1:12), около която всички сядаха и общуваха. Робовладелско-бюрократичната система в която се е превърнала църквата според моя приятел Божидар Маринов (виж т-ка 5 от неговата статия), с което съм напълно съгласен, е превърнала живият организъм - църквата в една мъртва организация. Подредените пейки и столове заедно с неотменно присъстващия амвон, са заменили спонтанността, непринудеността и уюта на истинското събрание на Божието семейство. Водителството от Бога на цялото събрание се е изродило в ръководството на един човек - пастора, който нарича Божията църква "моята църква", а от другата страна "неговата църква" търси своя Саул, този когото в едни ситуации ще възхвалява, а в други ще критикува и оплюва. От една страна имаме герой (кумир), а от друга страна имаме верен фен клуб. Къде ли е Бог в цялата тази работа?!?
Колко много днес църквата прилича на света! Както в управлението на една държава като България има хора, които не се интересуват от народа и гледат как да го ограбят и да живеят в охолство на техен гръб, така и в църквата има така наречения "клир" (висше духовенство), който е привилегирован както "духовно", така и финансово. Наскоро четох "свидетелството" на един пастор, как едно семейство от Америка когато било в тях му предложило да му дадат солидна сума USD за да си закупи собствен апартамент. А какво да кажат тези "миряни", у които никога няма да отседне американско семейство, но за сметка на това ще чуят "свидетелството" на своя "духовен" пастор, който е уповавал на Бога за това снабдяване.
В църквата ясно са се оформили две класи, духовенство (клир) и миряни, едните активни служители, другите пасивни наблюдатели. Двете образуващи една идеална симбиоза, неспособни да съществуват едната без другата. В атмосферата на голямата зала, където в продължение на два часа кроткият мирянин гледа в поска на амвона, слушайки поредното многословно поучение, умело крие своя грях и проблем, нещо което в една домашна обстановка е почти невъзможно. Нека да видим какво казва Исус, не за разделението, а за единството:
?да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. Йоан 17:21
Няма и капка съмнение, че Нашият Господ отхвърля всяко разделение, на каквато и да било основа. Едно събрание в дома благоприятства изграждането на истински приятелства, премахването на разделението клир-миряни. В едно такова събрание всеки може да сподели сърцето си, може свободно да прекъсва с въпроси, на каквито между другото Самият Исус отговаряше, а не отхвърляше. Критерия за добро събрание не е качеството на проповедта, понеже такава няма, а отвореното събрание основано на взаимоотношения водено от Духа, всеки споделящ сърцето си или своите размисли върху словото, като в крайна сметка се вижда многообразието на Божията благодат, а не субективното мнение на човека застанал зад бента наречен амвон.
Знаем, че днешните времена се разл