Градът Ефес има много важно място в Новия Завет. Там Павел създаде много силна църква, към която е отправено едно от важните послания на Апостола (Деян. 19, Послание към Ефесяните). Ефес е градът на Прискила и Акила и на превъзходния проповедник Аполос (Деян. 18:24-26). В Ефес Павел за първи път се сблъска с гнева на езическите идоли и техните поклонници (Деян. 19:24-41). Ефеската църква е тази, за която Павел милее толкова много и специално иска да се сбогува с ефеските презвитери преди да тръгне на своето последно пътешествие към своята физическа смърт и духовна слава (Деян. 20:16-38).
Но Ефес е заемал централно място и в езическия свят. Той е бил един от най-големите градове в Мала Азия по онова време. Бил е административен център на римската провинция Азия (не цяла съвременна Азия, а обособена територия от полуострова, който днес наричаме Мала Азия). Имал е удобно пристанище, което е спомагало за търговията, а близо до града е имало сребърни мини, от чието сребро са изработвани украшенията за храма на Артемида. И, разбира се, градът е бил смятан за пазител на този прочут храм на Артемида, едно от Седемте чудеса на древността, построен през 550 пр. Хр. от лидийския цар Крез, изгорен през 356 пр. Хр. от един луд на име Херострат и построен наново; разположен върху площ от 6000 кв.м. и украсен с едни от най-красивите произведения на изкуството в древността. Градът се е гордеел изключително много с този храм. На сребърните монети, сечени от градските управители, Ефес носи името ?Роб, който мете Храма на Великата Девица.?
Артемида е била вечната девица, покровителка на дивата природа и на плодородието на дивия свят, недокоснат от човека. Въпреки че е изобразявана с ловен лък в ръце, тя по-често е наричана ?Господарка на зверовете.? Горите са нейното царство, горските гъсталаци са нейния дворец, а горските животни са нейните поданици. Девицата е била последователна защитничка на природата ? тя ревниво е защитавала дивата гора от посегателствата на човека и не се е колебаела да убие всеки смъртен, който се осмели да навлезе в нейните предели. Култът към Артемида е бил едно дълбоко посвещение към хаоса на дивото и враждебност към подредеността на човешката цивилизация. Плодородието трябва да остане в дивия свят, а човешката цивилизация трябва да остане безплодна и в застой: това е основното вярване на поклонниците на Артемида.
Затова и свещеничеството на Артемида е било съставено от кастрирани мъже. Само такива непълноценни мъже са можели да принасят жертви и да служат на Девицата, която предпочита дивия хаос пред цивилизацията. Пълноценните мъже са носители на побеждаващата човешка цивилизация, на тържеството на човешкото подредено общество над света на хаоса и безредието, носители на растежа и господството на човека над природата. За култа към Артемида идеалното общество е общество на девици и евнуси ? стагниращо, умиращо общество под властта на настъпващата дива природа.
Култът към Артемида е известен с още едно нещо ? вечният мораториум върху смъртното наказание. Богинята ревниво е убивала всеки, който се осмели да пристъпи в дивите гори, но щедро е раздавала милост на онези, които с действията си са унищожавали човешкото общество. Още от древни времена жреците на Артемида са продавали на убийци, дошли в града от различни части на древния свят, сребърни амулети против преследване от властите или от роднини на жертвите. По-късно, когато Ефес става първият азиатски град, провинция на Рим, римските власти превръщат в държавен закон религиозната практика на храма на Артемида. Всеки престъпник от коя да е част на империята, осъден на смърт за някакво престъпление, е можел да намери убежище в града срещу закупуване на съответния амулет от жреците в храма. (Забележително изключение е ?престъплението? на отказ от поклонение пред статуята на Цезаря, което прави християните единствените жертви на смъртното наказание.) Религията, която издига в култ безплодието и импотентността, задължително носи в себе си незаконна милост към престъпниците и наказания срещу производителните и почтени членове на обществото.
Вярата в Бога на Библията представя открито предизвикателство срещу този култ. Бог забранява на евнусите да бъдат пълноценна част от Неговото общество (Вт. 23:1). Пълноценните мъже са ориентирани към бъдещето и към растежа на цивилизацията; те имат сериозен стимул за покоряване на дивата природа и за победа на подредеността над хаоса. Евнусите са безразлични към бъдещето и към оцеляването на цивилизацията.
Също, библейското учение изисква смъртно наказание за онези членове на обществото, които са нарушили основните правила за оцеляване на обществото. Милостта, макар и основен принцип в Библията, не е върховен принцип ? тя трябва да бъде подчинена на Божия закон. Библията разграничава между законна и незаконна милост. Законна милост е тази, която Бог е позволил на човека да упражнява. Незаконна милост е тази, която Бог запазва само за Себе Си. Когато едно общество започне да показва незаконна милост към престъпниците, това е ясно свидетелство, че се е превърнало в безплодно, импотентно общество, общество на евнуси, а не на пълноценни мъже.
Безплодието на съвременната цивилизация
Храмът на Артемида е бил централната сграда в обществото на древния Ефес. В съвременната цивлизация, обожествената институция на държавата е централната сграда на обществото. Ръководителите на обществения живот в Ефес са били жреците на Артемида ? кастрирани, непълноценни мъже, неспособни да имат потомство и следователно безразлични към бъдещето и оцеляването на цивилизацията. Ръководителите на обществения живот днес са жреците на Държавата ? държавните чиновници. Макар и сексуално способни, те са евнуси ? кастрирани, непълноценни мъже. Тяхната кастрация, обаче, е икономическа, психологическа и социална. Те не са способни да създадат нищо ново; не са способни да увеличават подредеността в обществото, нито да разширяват господството на човешката цивилизация над дивата природа. Също както култа към Артемида, култът към Държавата не може да произведе проспериращо общество ? всяко бюрократично общество си остава стагниращо и загниващо. Скопците не могат да създават побеждаваща цивилизация. Икономическите и социални скопци ? чиновниците ? също не могат да създадат побеждаваща цивилизация. Единственото което могат, както тяхната първоучителка Артемида, е да убиват всеки, който се опита да разшири границите на цивилизацията; но този път ?убийството? е чрез конфискационни данъци и лицензионни режими.
Не е чудно, че важно изискване на съвременните държавни чиновници е премахването на смъртното наказание за престъпниците. В това те само следват своите духовни събратя в древния Ефес. Скопците мразят прозводителните и почтени членове на обществото. Затова отхвърлят изискванията на библейския закон и показват незаконна милост към престъпниците ? милост, която само Бог има право да показва, но не и хората. Така обществото, създадено от съвременните икономически и социални евнуси ? чиновниците ? награждава престъпниците и довежда повече хаос върху съвременния свят. Съвременното общество се е подчинило на властта на кастрираните мъже. То е обречено да изпадне в безплодие и смърт.
Когато готските орди пристигат пред стените на Ефес през 262 от Хр., в града почти няма истински мъже, които да го защитават. Градът и великият Храм са разрушени. Съвременната цивилизация, управлявана от скопци, няма да избегне тази участ. . . .