Не съм сигурен дали някой въобще си спомня за тази инициатива на СДС. Някъде по време на политическите вълнения в началото на 1997 ръководството на СДС реши, че трябва да подсигури приемствеността вътре в партията като привлече умни, способни млади хора, които да станат като някакъв вид ?младежки авангард? на вече застаряващата членска маса. ?Банка млади кадри,? беше името на тази инициатива. С една дума, СДС възнамеряваше да не допуска грешката на БСП, която, обърната прекалено много към миналото, остана партия на маса от бабички и малка клика от ?бизнесмени,? които са си изкарали парите от писане на доноси, но не и от бизнес.
В продължение на няколко месеца след началото на тази инициатива бяха проведени няколко мероприятия, някои местни, като ?записване на млади хора в банката млади кадри,? а други национални, като ?коктейл на премиера Иван Костов с абсолвенти от различни университети.? До края на 1997 вече не се чуваше нищо за инициативата, а две години по-късно дори активните членове на СДС вече не знаеха какво точно беше това и за какво беше.
Тази краткотрайност беше причина медиите да не обърнат много внимание на мълчанието относно прехвалената ?банка? на СДС. В крайна сметка, изхвърлили се хората, но после им дошъл умът в главата, какво толкова. Но аз смятам, че това събитие беше стратегическо и изводите от неговия провал са много стратегически за развитието на едно общество, особено в пост-комунистическа нация като нашата.
Накратко, аз смятам, че мога да задам един законен въпрос: ?Защо се провали СДС в съставянето на банка млади кадри?? А също смятам, че отговорът на този въпрос ще ми помогне да си направя сериозни изводи за природата на човека, а също и за устройството на обществото.
Запознат съм в подробности с тази инициатива, защото по онова време бях член на СДС. В организацията, в която членувах, ме попитаха дали не искам да ме запишат в ?банката млади кадри.? Тогава бях наистина млад ? на 27 години ? но с доста положителен опит в кариерата си, включително работа в международни компании. Попитах ги какво ще става с ?младите кадри.? Оказа се, че СДС иска младите кадри, за да ги постави на ?управленчески постове? в митниците, министерствата, социални грижи, общините и т.н., за да се учат да управляват и да станат бъдещите администратори на България.
Заявих, че това е най-лошата услуга, която могат да направят на тези млади хора. Държавната работа осакатява човека, тя не го учи. Човекът израства като добър управител и зрял настойник само в условия на несигурност, конкуренция, опасност от неуспех, и свобода на мисленето и действията. Нищо от тези неща не присъствува в държавната служба. Хората, които кандидатствуват за държавни постове, са психологически роби ? те не искат отговорността на свободата, искат да живеят сигурен живот без опасности. В едно библейско общество, където държавата не е такава раздута институция и няма сигурни държавни службички, библейският закон дава на такива хора възможност да продадат себе си в робство за цял живот (Изход 21:5-6; Второзаконие 15:16-17) ? така да се освободят от отговорността да се грижат сами за себе си, но в същото време и да нямат свободата да преуспяват според своите способности и амбиции.
В този смисъл поставянето на млади хора на държавна работа означава морално и умствено осакатяване на тези млади хора. Още на млади години да попаднеш в среда на сигурна редовна заплата, без ясни правила и стандарти за добра работа, каквито само частният бизнес може да установява, не те прави добър управител и настойник, а точно обратното ? прави те роб и негоден за полезна дейност. Дори тези хора да се издигнат до високи административни постове, те ще продължат да мислят и действуват като роби, а това ще бъде пагубно за обществото.
(Показателен е историческият пример на Римската империя след първи век от Хр. Още Юлий Цезар въвежда практиката да поставя на висши държавни длъжности свои либертини ? освободени роби. Преди това на такива длъжности са поставяни синове от висши патрициански родове, но Юлий Цезар правилно заключава, че младите патриции са повече предани на своите семейства, а не лично на императора. Към края на първи век от Хр. вече почти всички висши административни постове в империята са заети или от евнуси, или от бивши роби. Сто години по-късно процъфтяващата някога империя е в политически, икономически и социален банкрут. Това е следствието от административната власт в ръцете на роби, физически и психологически. Не е чудно, че всяка бюрократична държава стига до банкрут; България не е изключение.)
Попитаха ме как тогава СДС трябва да създаде свой политически и управленчески резерв. Казах им: ?Чрез частния бизнес. Дайте на работодателите свобода на действие като премахнете всякакво държавно регулиране на икономиката, включително свобода да наемат служители на всякакви условия, на които могат да се договорят. Оставете ги да им дават високите заплати без наказателни ?прогресивни? данъци върху високите доходи. След пет до десет години частните работодатели ще са произвели армия от обучени, производителни, зрели, способни да управляват млади хора, които ще са благодарни на СДС, че им е дал свобода за изява и преуспяване. Това е единственият път.?
Не ме разбраха. Дори не поискаха да ме разберат. Въпреки всички декларации на СДС против социализма и комунизма, мисленето на тази партия остава социалистическо ? държавата е върховна институция в обществото и само чрез държавата може да се постигне някаква позитивна обществена промяна.
Скоро след това напуснах СДС. Не желая да съм член на социалистическа партия.
Една древна ерес
Но проблемът в мисленето на членовете на СДС е много по-дълбок. В продължение на повече от век в Европа държавата като институция показва, че не само е неспособна да се справи с икономическите и обществените проблеми, но дори е причина за тези проблеми. Тогава защо СДС очаква да реши проблемите чрез държавните учреждения? Отговорът е, че в основата на идеологията на СДС стои една древна ерес, чието начало е още от времето на Адам и Ева ? материалистическият детерминизъм. Според тази ерес проблемът на човека не е етичен, а метафизичен. Не извратеното сърце на човека е виновно за всички лични и обществени кризи на човека, а неговата среда. Първата реакция на Адам и Ева беше да обвинят средата около себе си за своето непокорство. ?Жената, която Ти, Боже, си ми дал, ми даде да ям. Змията, която Ти, Боже, си създал, ме подлъга. Ти си виновен за всичко, защото Ти си създал такава лоша среда, в която е възможно да се греши. Ако не беше създал забраненото дърво, и ако не беше създал змията, нямаше да съгрешим. Накратко, ако искаш да сме идеални, създай идеална среда, в която всеки грях да е невъзможен. Но ако създаваш такава несъвършена среда, в която има несигурност, в която има възможност за грях, тогава именно Ти си виновен за нашия грях и нашето непокорство.?
В продължение на няколко хилядолетия хората оправдават своя грях с различни версии на тази ерес. Но не само това. Грешните хора не само пасивно оправдават своя грях като обвиняват несъвършената среда, но и активно се опитват да построят общество, в което няма несигурност, няма рискове, няма опасности от провал, няма възможност за грях и няма последствия от греха. Те вярват, че несъвършената среда е виновна за техния грях и техните проблеми; следователно вярват, че ако успеят да създадат съвършена среда, ще могат да решат всички проблеми на човека, без да е необходимо етично новорождение. Спасението на човека вече не е трансцендентно, етично; спасението става институционално. И тъй като най-могъщата човешка институция е държавата, падналият човек превръща държавата в Бог Спасител.
Най-очевиден съвременен представител на тази ерес е марксизмът. Марксистите открито прогласяват, че революционната промяна на държавните и обществените институции ще доведе до етична промяна в човека ? социалистическата революция ще може да създаде новия, ?социалистически човек,? който ще бъде свободен от злоба, егоизъм, ?частнособственически? страсти, и ще раздава себе си за другите, без да търси нищо в замяна. Само премахнете буржоазните институции, настояват социалистите, и ще видите каква морална промяна ще настъпи в човека.
Но не само марксистите са привърженици на тази ерес. Съвременната демокрация също е нейна разновидност. Човекът се спасява чрез демократичните институции на плурализма, всеобщото избирателно право и държавното регулиране на живота на хората, вярват демократите. Именно това е религиозната вяра на СДС. И именно това е причината за вярата на СДС, че поставянето на правилните хора в правилните институции ще доведе до спасение на обществото и прогрес.
Това е древната ерес, че причина за човешките проблеми е средата на човека. Тази ерес предполага, че промяната на институционалната среда ще донесе спасение за човека. И това беше идеологията в основата на ?банката млади кадри.? Тази древна ерес винаги се е проваляла в историята. И затова ?банката млади кадри? се провали. СДС отказа да види ясната истина на Библията: проблемът на човека е етичен ? човекът е под проклятие поради своето паднало, грешно естество. Човекът не се нуждае от институционална революция, а от морално новорождение.
Библейското учение
Библията казва, че идеалната среда за човека преди крайния съд е среда на изпитание ? човекът трябва да бъде изпитан за своята заветна вярност към Бога и Божието слово. Затова Бог постави в средата на градината двете дървета, и затова допусна змията в градината за да изпита човека. Рискът, несигурността и възможността за грешки и дори за грях не означават несъвършена среда. Човекът трябва да признава своите ограничения като създание, а също трябва да владее над своите страсти и да преодолява изкушенията и изпитанията на средата като се придържа към Божия закон. Основен фактор за човешкото поведение не е средата на човека, а неговата морална преданост ? или към Бога Създател, или към Сатана.
Бог направи човешката среда несъвършена ? ?тръни и бодили? ? едва след греха на човека. Когато човекът е вече извратен, запазването на съвършеното състояние на градината щеше да доведе само до увеличаване на неговия грях. Когато се намира в свят без проблеми и рискове, грешният човек използва своята сила и богатство за да строи оръжия, не къщи. В този смисъл проклятието върху земята е също благословение ? оскъдността на земята пречи на човека да се впусне докрай в самоубийствената оргия на своите страсти.
Следователно, създаването на съвършена институционална среда ще доведе до влошаване на моралното състояние на човека. Сигурната работа и заплата на ?младите кадри? ще ги направят мързеливи, неинициативни, а ако се издигнат до ръководни постове, ще станат тиранични. Създаването на ?социална държава,? която предпазва своите граждани от последствията от техния грях, ще направи хората мързеливи, неинициативни и егоистични. Пример: Евреите, които измряха в пустинята. Няколко столетия те бяха живели на сигурна работа и сигурна храна. Накрая, когато излязоха в пустинята, всеки проблем ги караше да се обръщат с копнеж към египетския лук и чесън, нищо че бяха съпроводени от бичовете на египетските надзиратели.
Бог определя в Библията институционална наредба, която най-точно съответствува на грешното естество на човека ? свободен пазар и частна собственост. Всеки човек трябва да е свободен, за да изработва своето спасение (или проклятие) със страх и трепет. Рисковете и несигурността на свободния пазар и частната собственост възпират падналото естество на човека ? човекът е длъжен да си сътрудничи с други хора и да служи на другите хора, ако иска да преодолее опасностите в един враждебен свят. Затова частният бизнес единствен е способен да произведе качествени хора, които да са добри настойници на собствеността и ресурсите. Нещо повече, затова частният бизнес единствен може да създаде добри обществени служители ? хора, които най-цялостно и последователно използват своите умения в полза на обществото.
Накратко, инициативата на СДС пренебрегна учението на Библията за истинската причина за проблемите на човека. И затова беше обречена на провал. Никой не може да върви против библейските закони и да успее. Дори да е спечелил 99.99% от гласовете на изборите.