ПРИКАЗКИ В СЕГАШНО ВРЕМЕ
Двамата братя
"Вие обаче сте избран род
царско свещенство
Свят народ, люде, които Бог придоби
За да възвестява превъзходствата на
Този, който призовава от тъмнината в
Своята чудесна светлина! "
I Петрово 2:9-11
Един баща имаше двама сина. Големият беше нагъл, горд и непокорен, а малкият - добър, незлоблив и много наивен.
Един ден бащата каза на малкия син:
- Сине, ще замина на дълъг път и, понеже брат ти е хитър и горд, реших да те направя настойник на моето богатство. Ето, давам ти къщата, градините и много пари. Поддържай къщата чиста, подредена, грижи се за градините и сей в тях само добри семена. А парите ми - тях управлявай разумно. Когато се върна нека ги намеря умножени.
- Добре тате - каза малкият син.
Бащата му даде пръстена и замина надалече.
На другия ден след заминаването големият брат каза:
- И ако това е баща, здраве му кажи. Остави всичко на тебе: да управляваш и къщата, и градините, и парите му, пък мене кучетата ме яли.
- Но ти си горд и непокорен! - отвърна малкият брат.
А големият рече:
- Ще се поправя, ще стана добър, кротък, смирен покорен - само ми дай настойничеството над градините .
Замисли се малкият брат, замисли се, пък се съгласи и даде на големия брат настойничеството над градините. А последният занемари голяма част от тях и вместо добри семена там поникнаха бурени и тръни, а където все пак той благоволи да обработва земята, пося мак, от който се добива опиум и спечели много от търговците на наркотици, но и много млади хора от селото погинаха от тях.
- Какво направи с градините на баща ми?! - попита веднъж малкият брат.
- Ти нямаш думата! - рече нагло големият. - Аз съм настойникът над градините.
- Но ти злоупотреби! - рече малкият брат. Ти нито стана добър, нито кротък, нито смирен, нито покорен!
- Я си затваряй устата, че ще ти пусна кръвчица! - му отвърна големият брат и малкият млъкна уплашен (защото големият беше побойник) и се прибра в стаята си.
Но, когато се спусна мрак посред нощ, големият брат, пиян, с трясък нахлу в стаята му.
- Дай пръстена на баща ми! - изкрещя той и измъкна своя нож.
- Но той е поверен на мен, аз съм настойникът. - рече малкият брат.
- Какъв настойник си ти когато градините са мои! - ухили се големият, а малкият брат проплака:
- Личи, че са твои - буренясали, с тръни и опиум.
- Да, но аз съм господар над тях и каквото аз реша това ще правя. Сега ще ми отстъпиш и къщата.
- Къщата ли?!
- И къщата, и пръстена, и парите. - рече големият брат.
- Но това не е честно - отвърна малкият. - Когато ти нямаше нищо, аз те разбрах и ти дадох градините, а ти сега искаш да ми вземеш всичко.
- Не! - каза големият брат. Ти ще си живееш в къщата, ще имаш собствена стая, в която да се молиш и да благодариш на баща ми за всичко, което ти е оставил.
- Но ти искаш всичко да бъде твое?
- Виж, това са подробности - рече големият брат. - Ти нали искаш да се грижиш за душите на хората, за какво ти е земно богатство?! Трябва да богатееш с небесно.
- Но баща ми остави къщата на мен! - рече малкият брат.
- И как ще докажеш това? - ухили се отново големият. - Аз ще платя на адвокатите, ако трябва ще махна съдии, ще сложа други, и ще спечеля делото. Затова дай пръстена докато не съм ти срязал ухото и не съм те пребил!
Страх завладя малкия брат и той даде пръстена на наглия, непокорен и хитър брат. А когато големият взе пръстена му кресна:
- От днес ще ползваш само една стая да благодариш на баща ми, ако поискаш позволително от мен за това. Позволителното ще ти бъде отнето ако благодариш на много висок глас или противоречиш на моите разбирания за управление. Ясен ли съм?
- Да. - проговори малкият брат с отпаднал глас, гледайки стъписан от страх, и сълзи на мъка започнаха да задавят гърлото му.
- Така те искам! - рече големият. - Ето че с теб намерихме общ език. Не беше трудно, нали?!?
И не след дълго в много от стаите се носеше поп фолк музика премесена с рапа на Мишо Шамара. Разцъфтяваше антикултурата и връзваше своите плодове. Децата от селото се учеха от нея, а малкият брат, скрит в своята стая, ежедневно благодареше на баща си за наследството и се молеше за своя брат.