Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох! Стоплих се! Видях огъня! И останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли, казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог! Те не знаят, нито разсъждават. . . . (Исая 44:16-18).
Всяко идолопоклонство е ирационално. Идолопоклонникът не желае да разсъждава върху истинската същност на своя идол. Той знае, че слънцето е само едно безлично небесно тяло, но му се покланя като на личностен бог. Знае, че земята е само бездушни камъни и пръст, но я приема за своя ?майка.? Сече дърво, което използва за подпалки, за мебели, може би и за тоалетно гърне (в древността), и част от това същото дърво прави на идол и му се покланя като на бог. Минута преди това дървото е горяло в огъня, но сега той очаква от него да го спаси от огнената стихия или от други стихии. И когато се опиташ да му покажеш, че това е само парче дърво, той едва ли ще ти обърне внимание ? идолопколонникът прави рязка граница между рационализма и вярата. Има неща, за които само трябва да разсъждаваш, има други, в които само трябва да вярваш. Само християнството изисква едновременно вяра и познание. Нехристиянските религии са дуалистични ? те разделят света на два свята, свят на познанието и свят на сляпата вяра. Затова е безсмислено да показваш на идолопоклонника несмислието на неговото покление на парчето дърво ? неговото поклонение по презумпция изключва рационално мислене и поведение.
Демокрацията като идолопоклонство
Демокрацията е идолопоклонство. Основополагащата презумпция на демокрацията е, че много хора, събрани на едно място и в пълно съгласие, могат да решат какво е добро и да измислят правилни закони. Това е противно на християнското учение, което казва, че доброто идва само от Бога Създател и законите също идват само от Бога Създател. Демокрацията е учение, че източникът на доброто и на закона не е извън вселената ? както е християнският Бог ? а вътре във вселената. Този източник е човекът. Още по-точно, този източник е колективният човек ? много хора, събрани на едно място, гласуващи или обсъждащи закони. С други думи, за демокрацията истинският бог е колективният човек. Човекът е божествен, а когато съберем много хора на едно място и съчетаем техните мнения, това вече е събрание на боговете, и то по своето естество също е божествено. Демокрацията не премахва божествеността на властта; тя просто заменя истинския Бог с бога на колективното човечество.
Но да се вземат мненията на всички хора е практически невъзможно. Идеалът на пряката демокрация е действувал съвсем за кратко време, и то в страна с малко население (град-държава), ограничени избирателни права (без политически права за жените и имуществен ценз) и голям процент робско население (около три четвърти от цялото население). Това е древногръцкият град-държава Атина. Всички знаем какво става с Атина. Атиняните дотолкова се оплитат в партизански войни един с друг, че икономически и военно по-слабата Спарта ги разгромява в Пелопонеската война.
Та затова съвременните привърженици на демокрацията са принудени да използват един християнски принцип ? политическото представителство.
(Идеята за представителството е открадната от Библията. Няма нищо в нехристиянските религии, което да доведе до тази идея. Представителството предполага върховен, трансцендентен, космически Бог. Представителят е посредник между хората и този върховен Бог. Христос е посредник между Бога и човечеството. Той представлява Бога пред хората. Той също представлява пред Бога човечеството като цяло и специално изкупеното човечество. Бащата е посредник между Бога и своето семейство. Църковният ръководител е представител между Бога и църковното събрание. За да има представители, трябва да има върховен Бог. Когато едно общество отхвърля върховния Бог Създател, то или няма политическо представителство [представителство пред кого?] или има извратената имитация на библейското политическо представителство ? политически тираничен елит.)
В условията на демокрацията политическото ?представителство? действува така: чрез гласуване се определя група хора, които ще получат божествените права да определят чрез закони кое е добро и кое е лошо, как трябва да се награждава доброто и как трябва да се наказва лошото, и най-важното, как ще се разпределят ресурсите на обществото, за да стане обществото по-добро и по-справедливо. Накратко, чрез ритуала на политическото гласуване една група хора се превръща в колективен бог на обществото.
И тук се проявява ирационалността на идолопоклонството, наречено ?демокрация.? Всички в обществото свободно признават, че ?материалът,? от който е направен парламентът ? този колективен бог на обществото ? е ниско качествен материал, годен само за направата на ?гнусота,? ако използваме думите на Исая 44:19. Народните ?представители? са алчни, корумпирани, безсъвестни, егоистични, извратени и т.н. Медиите непрекъснато изнасят сведения за корупция на хората във властта. Но неизвестно защо, тези сведения за извратеността на законодателите не създават никакво съмнение в правилността и божествеността на приетите от тях закони. Идолопоклонникът вижда, че дървото е обикновен материал, който дори изгаря в огъня, но се покланя на идола, направен от същото това дърво. Религиозният вярващ в демокрацията вижда, че всички хора, включително закодонателите, са извратени и егоистични, но неизвестно защо очаква от тях, като се съберат на едно място, да измислят правилни и морални закони. Логичното мислене изисква, когато съберем на едно място група извратени и престъпни хора, те да измислят извратени и престъпни неща. Но логичното мислене не е присъщо на демократичната религия; то очаква същите тези престъпни и егоистични хора да измислят правилни закони. Това странно ли е? Не и ако разбираме добре ирационалната същност на всяко идолопоклонство, както е описана в Библията.
Промяната на Конституцията и демократичният ирационализъм
Този ирационализъм на демокрацията се проявява в различни форми, но през последната седмица най-ясно това се видя в дебатите относно промяната на Конституцията. Повечето хора не осъзнават скритите презумпции на идеологиите на отделните политически партии и сили. Но тези от нас, които ги познаваме и които не сме заслепени от идола на демокрацията, виждаме ясно налудничавостта на политическото поведение на партиите относно промените в Конституцията.
На първо място, разбира се, са социалистите. Социалистите по идеология са еволюционисти ? те вярват в постулатите на своя идеологически баща Хегел, че светът е в постоянно движение и промяна, и моралните стойности в света са също в постоянно движение и промяна. Историческите обстоятелства се променят, историческите епохи се променят, а заедно с историческите епохи се променят и моралните стандарти на човечеството. Няма постоянни, установени, непроменими морални стандарти; всички ценности са плод на съответната историческа епоха.
На основата на такава идеология социалистите въобще не трябва да вярват в Конституцията. Конституцията по определение предполага някакъв установен морален стандарт. А такъв според Хегел няма. Но чудо! Именно социалистите в България са тези, които се обявяват против всякакви промени в Конституцията. Как така? Нали няма установени морални стандарти? Нали всяка епоха има свои собствени морални ценности? Ами ако историческате епоха вече есе е променила и ако трябва да имаме нов морален стандарт? Ако моралните стойности вече са променени? Ако има нужда от това Конституция, за да отрази промяната в тези морални стойности? Какво стана с трите закона на диалектиката на Хегел? Ако историкът Първанов се е отрекъл от своя идеологически баща Хегел и е отхвърлил неговите диалектически закони, защо не сме чули да го казва открито? И ако смята, че моралните стойности трябва да останат непроменими, на каква философска основа твърди това?
Ами демократите? Те не са по-малко налудничави. Те вярват в демокрацията. Те вярват в гласа на мнозинството. Е добре, но тази Конституция е съставена от хора, които бяха избрани с гласовете на мнозинството от българите през 1990. Ако на СДС не им харесва Конституцията, това означава, че не са съгласни с мнозинството от българите. А самата идеология на СДС е, че гласът на мнозинството определя стандартите за добро и зло.
Или може би СДС искат да наложат своя собствен идеал за добро и зло? Това демократично ли е? Ако възгледите на една малка организирана политическа група, каквато е СДС, противоречат на възгледите на мнозинството от хората, тогава дали тази малка политическа група е ?демократична?? Нещо не е много логично в политическото поведение на СДС.
Накрая идва НДСВ. Те хвърлиха най-голямата бомба в дебатите относно промяната в Конституцията. Те смятат, че Конституцията трябва да позволява на Министерския съвет да прехвърля национален суверенитет към Европейския съюз. Нека да видим какво означава това на практика. Конституцията е върховният закон на територията на Република България. Това е по определение, политическо, правно и идеологическо. Но Европейският съюз не е под властта на този върховен закон. Та значи, Конституцията като върховен закон трябва да позволява на територията на България да действува друг закон, който не е под властта на Конституцията. Върховният закон трябва има клауза, с която да отрича своето положение на върховен закон. Ами тогава какъв върховен закон е той? Защо направо не премахнем Конституцията и да кажем, че има друг върховен закон, решенията на брюкселските бюрократи? Защо само да се залъгваме, че имаме Конституция? Но май аз съм единственият, който вижда тази политическа лудост.
Тези противоречия между поведението и идеологията на всяка политическа партия не са случайни. Те са плод на ирационалността на идолопоклонническата вяра в демокрацията. Всяка лъжлива религия унищожава разума и рационалното мислене. Демокрацията е лъжлива религия. Затова и следствията от нея са липса на разум и рационално мислене.
Заключение
Всяко идолопоклонство е ирационално. Идолопоклонникът вярва, че от същото парче дърво, което използва за огъня, може да направи бог, който да реши неговите проблеми. Очите му са заслепени за очевидната глупост на неговото поклонение.
Демокрацията е идолопоклонство. Тя вярва, че от несъвършения материал на извратеното човешко естество може да направи колективен бог на човечеството, ако само успее ефективно да организира и съчетае мненията и възгледите на всички хора. Демокрацията е откровено ирационална: тя вярва, че чрез определен ритуал ? демократичната процедура на гласуване ? може да направи несвятото свято, извратеното праведно и престъпното почтено.
Тази ирационалност се проявява в политическите и обществени действия на поклонниците на идола на демокрацията. С устата си те говорят едни принципи, но в своята политическа дейност вършат точно противоположните неща. Това ясно се вижда през последната седмица в дебатите за промяна на Конституцията.
Единственото решение на политическите проблеми на обществото е отхвърлянето на лъжливата религия на демокрацията и приемане на истинната вяра в Бога Създател, описан в Библията и представен на човечеството в личността на Исус Христос. Идеята на демокрацията, че политическото съгласие на мнозинството от хората ще създаде добри закони, е лъжлива идея. Много егоистични хора, събрани на едно място, ще създадат много извратени закони и морален хаос. Само Божият закон, открит в Библията, може да даде здрави основи за изграждане на морално, справедливо и икономически преуспяващо общество. Всичко останало е ирационална илюзия.