Обикновено не гледам футболни мачове. Интригата на клубния футбол не ми е интересна. Виж, световни първенства не пропускам ? там като че ли нещата са по-ясни и по-интересни. Но след очевидната корупция на световното първенство във Франция през 1998 се отказах да гледам и световни първенства. Проявих само вял интерес към току-що завършилото световно първенство в Корея и Япония. Ако гледах някой мач, то беше или като си почивам с книга в ръка, или докато работя на компютъра. Обръщах внимание само на головете и на по-интересните положения. Финала между Германия и Бразилия проследих с умерен интерес. Исках Германия да победи, но не ме заболя твърде много от загубата на германците. Логиката възтържествува във футбола ? когато няма корупция, печели по-добрият отбор.
Но в никакъв случай не бях подготвен за последните кадри от първенството. През погледите на 70,000 зрители на стадиона и повече от един милиард пред телевизорите по света целият отбор на Бразилия, заедно с помощния състав и резервите, начело с треньора, коленичи в кръг и в петминутна молитва благодари на Всевишния Бог за подарената им победа. Не можах да повярвам! По-късно, когато започна церемонията за връчването на купата, половината бразилски отбор смени националните фланелки (жълти на цвят) с бели, на които ясно се виждаха надписи, Jesus loves you (Исус те обича) и I believe in Jesus (Вярвам в Исус). Останалите бразилски играчи, които все още бяха с жълтите фланелки, бяха написали с маркери по тях надписи, с които ясно показваха своята вяра. Накрая капитанът на отбора Кафу получи световната купа по футбол, облечен с фланелка, на която ясно се четеше изписано с маркер, 100% glory to Jesus, 100% faith in Jesus (100% слава на Исус, 100% вяра в Исус.)
Очевидно бразилският национален отбор превърна своята победа в своеобразна евангелизация. Ако бях знаел отначало за тази религиозна ревност, щях уверено да заложа при букмейкърите за победа на Бразилия ? и сега щях да съм спечелил 2.50 лева на всеки един лев, който съм заложил.
Разбира се, нашите така наречени ?спортни коментатори? не успяха да си обърнат езиците нито веднъж да кажат истината за религиозната ориентация на най-добрия футболен отбор на планетата. В България се смята за лош вкус да говориш открито за своята вяра. Някак си обществото е приело, че всеки, който открито изповядва вярата си, задължително е фанатик, тесногръд и социално негоден. По тези стандарти бразилските футболни звезди се оказват фанатици, тесногръди и социално негодни. Но няма начин един коментатор да каже това открито. Затова той предпочита да си мълчи и да не споменава за надписите по фланелките на бразилците. Така наречената ?свобода на словото? е всъщност атака срещу християнството. ?Обществените? медии са изпълнени с пристрастие срещу най-разпространената вяра в света.
Бразилските футболисти показаха явен пример на света за ?открита игра.? Те ясно заявиха, че играят като християни, без да се интересуват от религиозните чувства на будисти, мюсюлмани или атеисти. Христос не признава ?политическата коректност? на езическия свят. Христос също не признава ?обективността? на езическото мислене.
Досегашните християнски ?съживления? в света и в България не създадоха никакъв напредък за християнството. Те бяха съживления на личната вяра, но в никакъв случай не създадоха напредък за Благовестието във всяка област от живота. Нещо повече, много християни в България смятат, че Благовестието няма какво да каже за икономиката, политиката, образованието, науката и т.н. Срещал съм какви ли не примери за това. През 1997 християнски бизнесмен ми заяви, че няма такова нещо като ?библейска икономика.? Икономиката била една и съща, обективна, и не можела да се дели на ?библейска? и ?небиблейска.? През 1998 в християнски интернет форум християнски юрист (и религиозен ръководител в голяма деноминация), когато го предизвиках да говорим за библейския възглед за правото, обяви, че в Своето учение Христос ясно проповядвал римското частно право(?!). Обективността изисквала да признаем това. (Аз като тесногръд, лишен от обективност религиозник, смятам, че Исус проповядваше моралните и юридически принципи на Стария Завет.) Група християнски студенти през 1994 споделиха с мен, че са влезли в университета само за да да ?свидетелствуват за Христос,? не да получават шестици или да напредват в професията. Разбира се, причината е очевидна: Няма нищо конкретно християнско в напредъка в коя да е професия; професията е за да се издържаш, но с професия не можеш да свидетелствуваш за Христос (освен когато си ?служител? на заплата в църквата). През 1998 християнски издател, който е по образование атомен физик, беше изумен, че търся основополагащите принципи за науката в Библията. ?Ти нищо не разбираш,? каза ми той, ?има обективни принципи и закони, които не могат да бъдат извлечени от Библията, и са еднакви за всички, независимо дали си вярващ или невярващ.? И така нататък.
Всички тези хора страдат от една и съща болест. Те са убедени, че Библията се занимава само с личното спасение и семейството и църковния живот, но в никакъв случай не може да каже нещо за големия свят на ?обективността.? Целият обществен живот е някак си морално неутрален, неподвластен на библейските морални закони. Тези хора са много открити, когато започнат да евангелизират лично, но нямат какво да кажат, когато бъдат запитани за големите въпроси на обществения живот.
През последните 200 години християнството е повярвало на езическите лъжи за моралната неутралност и постепенно е отстъпило своите позиции от всички области на обществения живот. Ограничило се е до личния живот и личното спасение. Но нещата започват да се променят. Все повече хора открито заявяват своята вяра не просто като лична вяра, а като единствен стандарт за праведен обществени живот и прогрес. Йорг Хайдер открито заяви, че запазването на християнското наследство на Австрия е приоритет, ако страната му иска да запази своето икономическо развитие. Силвио Берлускони пък от позицията си на министър-председател показа, че като обществена теория и религия християнството очевидно превъзхожда исляма; иначе щяхме да виждаме поток от емигранти от християнска Европа към мюсюлманския свят. И Хайдер, и Берлускони предизвикаха вълна от възмущение заради тези изказвания сред антихристиянските бюрократи в Брюксел. В Съединените Щати двама кандидат-президенти ? Хауърд Филипс и Пат Бюкенън ? се състезаваха за президентския пост от конкретно християнски позиции, основани върху Библията и библейския закон. През последните 50 години множество християнски философи и икономисти отхвърлиха лъжата за моралната неутралност и започнаха да създават цялостно християнска обществена теория ? Корнилиъс Ван Тил и Грег Бансен във философията, Р.Дж. Ръшдуни в политиката, правото и образованието, Хенри Морис и Върн Пойтрес в природно-математическите науки, Гари Норт, Джордж Грант и Гари Демар в икономиката, обществения живот и социалната дейност и т.н. Няколко водещи италиански икономисти от Северна Италия отхвърлиха традиционните ?неутрални? принципи на икономическата наука и започнаха да съставят учебници по икономика, основани върху библейските принципи и ученията на късносхоластическите испански учени от 17 век. Спортни отбори ? като бразилският национален отбор по футбол ? използват своите успехи като открито свидетелство за Христос. В Съединените Щати и други англоговорящи страни успех печели най-разпространеното християнско движение от втората половина на 20 век ? домашното училище. Общественото мнение по света вече е така обърнато в полза на християнството, че държавата Израел се въздържа от атака срещу християнска църква, в която имаше палестински терористи, въпреки своята традиционна враждебност към християнството. (Държавата Израел е една от малкото страни в света, в които проповядването на християнството е забранено с държавен закон. Другите такива страни са Северна Корея, Саудитска Арабия, Бруней, Судан, Мали и Мавритания. Китай и Куба премахнаха законите против християнството през 1993.)
Накратко, християнството е в настъпление. Християнството излиза от клетката на езическите лъжи и започва открито да заявява царските права на Исус Христос във всяка област от живота. Все повече християни започват да играят ?открита игра?: ?Ние сме християни, вярваме в Библията, основаваме всички свои възгледи и цялата своя практика на Библията и не ни интересуват вашите лъжи относно ?обективността? и моралната неутралност. Нашата вяра вече не е само личен въпрос. Ние вече не сме тръгнали да печелим души; ние започваме кръстоносен поход за завладяване на земята, земните ресурси и земните институции за Христос.?
С изключение, разбира се, на България. Тук църквите продължават да са в плен на диспенсационализма ? лъжливо учение, което проповядва историческото поражение на християнството и властта на Антихриста, и ограничава Благовестието до личния живот, семейството и църквата.
Време е това да се промени. Време е за ?открита игра,? по примера на бразилския национален отбор. Време е християните да отхвърлят осакатената религия, която се представя за християнство в България, и да намерят в Библията принципите на цялостното Благовестие на Исус Христос ? от личния живот до държавното управление и международните отношения. Всеки отказ от цялостното Благовестие е предателство срещу законния владетел на земята, Исус Христос. Във всяка правна система предателството се наказва. Със смърт. В този случай, с вечна смърт.