От няколко седмици насам медиите в България започнаха да повтарят усилено рефрена за необходимостта от действуваща съдебна система. Аз съм съгласен. Напълно съм съгласен, че здравето на едно общество се вижда от ефективността на неговата съдебна система ? наказването на престъпниците и решаването на споровете между хората.
Но не съм съгласен с методите, с които българските политици и журналисти искат да създадат действуваща съдебна система. Не защото се съмнявам в техните намерения ? те може да имат и най-добрите намерения. А защото знам, че на основата на съвременната официална религия на българското общество ? светския хуманизъм ? не е възможно да се създаде справедлива, действуваща съдебна система. Знам го много добре, защото съм вярващ в Библията християнин и Библията ми дава инструкциите за праведно поведение ? както лично, така и обществено; Библията също ми дава законите, които едно общество трябва да спазва, ако иска да преуспее. Тя също ми дава и познание за това какво ще стане, когато обществото отхвърли законите на Библията и започне да си създава свои собствени закони, противни на Божия Закон.
Нехристиянската система на правораздаване
Всяка нехристиянска религия е хуманистична, т.е. тя поставя човека в центъра на вселената и го прави източник на морала и обществените закони. Тя разглежда човека като автономен; а ако въобще допуска някакъв бог, то този бог трябва да служи за целите на човека, който всъщност е истинският бог.
Но тук има проблем: Хората са различни, имат различни искания, имат различни стандарти за добро и зло, и ? най-лошото от всичко ? хората са егоисти и ако нямат сериозна мотивация, отказват да служат на другите и предпочитат да ощетяват другите хора, за да облагодетелствуват себе си. Очевидно, когато религията на хуманизма, когато бъде доведена до крайност в обществото, води до разцепление и анархия. Религията на хуманизма е обществено самоубийство в оргия от хаос и разрушение.
За да прекрати това обществено самоубийство, хуманистът се нуждае от единство в обществото. Той трябва да институционализира обществото, като създаде йерархия и власт в него. Но тъй като човекът без Бога е по естество грешен и бунтовен, хората отказват да се подчинят доброволно на каква да е власт и йерархия. Цената за налагане на единство в обществото е насилието ? създаване на институция, която има право и единствен монопол върху насилието, държавата. Държавата като институция трябва да наложи със сила някакво единство върху хората, за да може да прекрати самоубийствената анархия. Но . . . тук отново има проблем: Кой управлява държавата? И още един въпрос е от съществено значение: Кой прави държавните закони? Отговор: Обикновени хора, които са успели да завземат политическата власт и да наложат монопол на насилието върху останалите хора. Но, както казахме по-горе, хората имат различни стандарти за добро и зло, и освен това са егоисти и предпочитат да служат на себе си, а не на другите, а това се отнася и за онези, които са успели да завземат държавната власт. Тоест, институцията, която е предназначена да създаде ред и да подтисне анархията на егоизма на хората, е ръководена от хора, които са изпълнени със същия егоизъм, който трябва да бъде подтискан. Водени от своя егоизъм и насърчавани от своето безнаказано положение на монопол върху насилието, те започват да използват този монопол за да конфискуват живота, свободата и собствеността на другите хора в своя полза. Няма бягство от това, тъй като естеството на човека след Падението на Адам е грешно и никакви държавни закони не могат да променят този факт. От анархията на егоизма на всички хора преминаваме към тиранията на егоизма на някои хора.
Светският хуманизъм желае да изгради общество без Бога, като основополагащата презумпция за изграждането на такова общество е, че човекът сам по себе си е добър. Реалността, обаче, е, че човекът е заветен наследник на Адам и Ева и поради това е грешен по своето естество. В резултат на това хуманистичното общество е разкъсвано между две напълно противоположни крайности, (1) индивидуализма, правото на всеки човек да бъде бог сам за себе си и сам да определя за себе си какво е добро и какво е зло, и (2) колективизма, необходимостта от силово налагане на единство за възпиране на самоубийствената анархия. И така, грешният егоистичен индивид винаги воюва против държавните законови ограничения, а грешната тиранична държава винаги воюва против свободата на индивида. Отделният човек се стреми да лиши държавата от ресурси, като тайно или явно бойкотира нейните наредби, а държавата се стреми да контролира хората, като налага многобройни ограничения върху живота, свободата и собствеността, и отнема ресурсите на хората, за да ги лиши от средства да й се противопоставят. Този конфликт между индивида и държавата е неизбежен за всяко нехристиянско общество.
В съвременните демокрации тази война се изразява съвсем ясно в законодателната дейност и особено в умножаването на законите и постановленията. Създадените от държавните институции човешки закони по определение трябва да са шизофренични ? те трябва да съчетават два напълно противоположни принципа, анархия и тирания. Когато някой нов закон засилва контрола на държавата върху живота на хората, той веднага трябва да бъде уравновесен с друг закон, постановление или наредба, който да подчертае правата на отделните хора; а след това е нужно и уравновесяване на тези права и т.н. Законите се умножават, докато законовата уредба на обществото стане напълно неразбираема дори за юристите, да не говорим за обикновените хора, но напълно удобна за престъпниците, за които е достатъчно познаване на законовите ?вратички,? които неизбежно присъствуват в такава сложна правна система.
Резултатите от такава правна система са, че обществото непрекъснато се люшка между периоди на тирания и анархичен хаос.
Повече от очевидно е, че никоя съдебна система, колкото и съвършена да е и дори да е съставена от морално идеални хора (а такива хора няма), не може да съществува и да бъде ефективна в условията на такава морална и юридическа шизофрения. Следователно, повече от очевидно е, че на основата на официалната религия на съвременното българско общество ? светския хуманизъм ? не е възможно да се създаде справедлива, действуваща съдебна система. Проблемът не е в недобрите закони, проблемът е в религията, която е в основата на тези закони.
Затова смятам, че обществото ни никога няма да успее да създаде действуваща съдебна система . . . освен ако бъдем свидетели на религиозно съживление и голяма част от избирателите отхвърлят светския хуманизъм като религия, приемат библейското християнство и изискат чрез своите политически представители налагането на библейския модел на законодателство, правораздаване и обществено устройство.
Обществената система на Библията
Библията отхвърля човека като източник на морала и обществените закони. Нещо повече, Библията започва с ясното предупреждение, че човекът е ограничено създание и затова не трябва да превръща себе си в бог, не трябва да прави сам себе си източник на стандарта за доброто и злото. Адам не трябваше да докосва дървото за познание на доброто и злото, тоест той трябваше да остави на Бога единственото право да определя етичните правила и законите, по които човекът да управлява Божията земя. Самото естество на изкушението на змията беше именно това: ?Ще станете като богове и ще отсъждате между добро и зло.? И така, в деня, в който Адам яде от дървото и така направи себе си стандарт за доброто и злото, той ясно видя своята голота. Нещата не са се променили до днес. Колкото повече едно общество настоява да създава свои собствени закони, противни на Божия закон, толкова повече то ясно вижда своята ?голота,? тоест своята неспособност да оцелее, и толкова повече се нуждае от смокинови листа, за да прикрие тази голота. Само връщането към Божия закон спасява хората и обществото от шизофренията на анархията и тиранията.
Човешките закони са хуманистични, тоест поставят за върховен източник на морала човека; те правят човека бог. Библейските закони са трансцендентни ? източникът на техния морал не е земен, не е ограничено създание като човека, а е самият Създател. И тъй като Бог е един, в Божиите закони няма противоречие. В библейската система на обществено устройство единството на обществото е основано върху единната етика на Божия закон. Тъй като тази етика не е човешка, а е божествена, тя не зависи от прищевките и капризите на отделните хора, нито от корупцията на тираничните управители. Накратко, на етичния плурализъм на езическото общество ? който създава анархия ? Библията противопоставя етичния авторитаризъм на Бога Създател; един Бог определя един морал и следователно една правна система, основана върху единни принципи. Човекът с неговия егоизъм вече не е законодател; той вече не е в състояние да създава анархия като индивид и тирания като владетел. Вече и като индивид, и като владетел той следва заповедите и работи за интересите на истинския Владетел на вселената.
Как в такава система може да се запази свободата на отделните хора? Чрез институционален плурализъм. Езическото общество, за да поддържа реда в едно лишено от единен морал общество, е принудено да създаде институционална тирания; една институция ? държавата ? слага ръка върху живота, свободата и собствеността на хората, за да ги възпре в техните самоубийствени егоистични инстинкти. Библейското общество, обратно, като има единна етична система, може да си позволи децентрализирането на обществената власт в много обществени институции. Основните три заветни институции са семейството, църквата и държавата, но голямо значение за тази децентрализация играе също свободният пазар, където ресурсите на обществото, вместо да бъдат централизирани в една тотална държава, са разпределени сред много участници и така никой човек или отделна институция не може да акумулира достатъчно ресурси, за да наложи тотален контрол върху цялото общество.
Библията е категорична, че само Исус Христос има абсолютна власт в обществото. Никой човек или земна институция не може да притежава абсолютна власт. Когато някой човек или институция се опита да придобие такава власт, те трябва да го направят чрез конфискуване на всички ресурси на всички други хора или институции в обществото, които биха могли да им се противопоставят. Именно това прави тоталната държава днес. Но проблемите, пред които ще се изправи този човек или институция, винаги са по-големи от възможностите на един човек или институция. Всеки кандидат за световен владетел ще се изправи пред необходимостта да примирява шизофренично двете враждебни крайности ? тиранията и анархията ? и в крайна сметка ще се провали.
Тъй като справедливостта не е основана върху прищевките на човека, а върху правилата на Бога Създател, правната система на едно такова общество не е шизофренична и следователно не се нуждае от сложни законови наредби, за да уравновесяват противоположни и враждебни принципи. Обратно на твърденията на противниците на библейския закон, правната система на Библията е сравнително проста, но за разлика от езическите правни системи е ефективна. Всеки може да разбира основните принципи на библейската справедливост и обществено устройство, защото всеки може да разбира изискванията на Бога Създател. (Обратното, опитайте се да създадете правна система, която да включва исканията, интересите и възгледите на всеки отделен човек в обществото, така че всеки да е доволен; няма да ви стигне цялата хартия на земята, за да напишете всички закони и уточнения и допълнения и изключения.) В древния Израел Божият закон трябваше да бъде четен на цялото общество веднъж на всеки седем години, за да може всеки да разбира правилата и да ги прилага и да ги спазва. Простата правна система също премахва необходимостта от професионална каста от съдии, адвокати и прокурори, специализирани в тълкуване на сложната система от закони и наредби. Затова библейската съдебна система не е бюрократична система с назначаване на съдиите отгоре надолу, а система от изборни апелативни съдилища, избирани от хората.
Такава съдебна система е описана в съвета, който Йотор даде на Мойсей (Изход 14:18-26). Мойсей се опитваше да създаде централизирана съдебна система, в която само той да е съдия и всички хора да представят делата си пред него. Тази съдебна система, както всяка централизирана съдебна система, скоро беше претрупана от дела и блокира (същото става и с българската съдебна система). Йотор представи пред Мойсей проект за ефективна съдебна система, в която основата е проповядването на Божия закон (Изх. 18:20), но институционално тя беше децентрализирана и съставена от непрофесионални, но морални и почтени съдии и прокурори.
Накратко, ефективната съдебна система има нужда от две неща ? Божия закон за общественото устройство и справедливостта, изявен в Библията, и изборна система на непрофесионални съдии и прокурори, основана върху моралните качества на хората, а не на дипломи от юридически факултети.
Историческият опит на Църквата
Много малко хора знаят истинската история на завладяването на Римската империя от Ранната Църква. Всъщност, много малко професионални историци знаят истинската история. Обикновено за дата на обръщането на Римската империя към Христос се смята 312, когато Константин вижда на фона на залязващото слънце кръст и думите, ?С този знак побеждавай!? На следващия ден, в битката при моста на Милвия, той побеждава своя езически съперник за властта, Максенций, и става император на Западната Империя. Той веднага отменя гоненията против християните, а по-късно, когато става император и на Изтока, Константин прави християнството официална религия на империята.
Истинската история е, че още два века преди Константин някои части на империята започват да се предават пред християнството. И причината за това е именно фактът, че Църквата започва да създава съдебна система, алтернативна на официалната държавна система! Църковните презвитери през 2 век вземат насериозно увещанието на Павел в 1 Коринтяни 6:1-6, че Църквата има хора, които са по-достойни от езическите съдии, за да съдят делата между хората. В края на първи век почти всички християни в империята, които са имали спорове един с друг, са довеждали тези спорове пред църковните съдии, а не пред гражданската съдебна власт. Към средата на втори век много езичници са започнали да изоставят гражданските съдилища и да се обръщат към църковните съдилища за справедливост. Имало е сериозна причина за това. Прехваленото ?частно римско право? се оказва пълен провал ? било е прекалено сложно, за да бъде разбирано от обикновените граждани. Нещо повече, гражданските съдии са били езичници, и следователно без никакви задръжки във вземането на подкупи и извращаване на правосъдието. Обратно на това, правораздаването на църковните съдилища е било основано на прост, разбираем закон, а църковните съдии са били неподкупни, още повече че не са имали официална монополна власт, която да ги прави недосегаеми. В крайна сметка в много провинции на империята гражданските съдилища се оказват празни, докато цялото население ? дори невярващите ? са се обръщали към Църквата за правосъдие и справедливост. В някои провинции на Империята ? най-забележително в Испания и Сирия ? местните управители, за да запазят авторитета на държавната власт, изискват от църковните съдии да носят задължителната съдебна тога, носена от гражданските съдии. Удивително, нали! Библейската справедливост и правораздаване са така успешни, дори в условията на гонения, че западащата Империя разчита на църковните съдилища за да запази своя авторитет.
Този опит показва ясно, че библейският закон е много по-успешен в практическата справедливост и правосъдието дори от най-уважаваната езическа система за правораздаване ? римското частно право. Разбира се, днес Църквата не може да постигне подобна победа, защото има сериозни разлики в теологията между съвременните християни и техните предшественици през първи и втори век. Днешната църква е диспенсационалистична, тоест вярва в неизбежното обществено поражение на Благовестието в историята и на земята и в неизбежната историческа победа на Антихриста. Ранната Църква е била постмилениална, тоест, вярвала е в историческата победа на Благовестието на Исус Христос. Освен това, днешната Църква отрича валидността на Божия Закон ? изявен в цялата Библията, включително и в Мойсеевия закон и в неговите обществени и юридически постановления и закони. Ранната Църква е приемала Стария Завет за напълно валидно Божие откровение, съдържащо в себе си правилата за обществена праведност, които едно общество трябва да спазва, за да преуспява. За да имаме истинска победа, каквато са имали ранните християни, очевидно трябва да имаме религиозно съживление в църквите, което да възстанови историческия оптимизъм и вярата във валидността на Божия закон.
Заключение
Съвременната съдебна система е неефективна не защото няма добри законодателни механизми, а защото самата философия на българското законодателство е извратена ? тя е философията на светския хуманизъм, религията на човека, който прави себе си бог. Светският хуманизъм е по естество шизофреничен; той трябва да съчетава едновременно два напълно противоположни и враждебни един на друг принципа ? анархия и тирания. Това води до умножаване на законите, правилата и наредбите до такава степен, в която е невъзможно да има някакво ефективно правораздаване. В такива условия не може да съществува ефективна съдебна система.
Единствената разумна алтернатива на светския хуманизъм е библейското учение ? вярата в Бога Създател и приемането на Неговите закони за основополагащи за човешкото общество. Това е единствената възможност за възстановяване на справедливостта в обществото и за създаване на ефективна съдебна система. Това е също единствената възможност да се създаде единство в обществото и в същото време да се запази свободата на отделните хора; етичен авторитаризъм и институционален плурализъм е библейският принцип за обществено устройство; всички алтернативи неизбежно довеждат до обществен хаос и банкрут.
В историята Църквата вече е постигала успех с прилагането на библейската система на правораздаване, дори в условията на гонения. Два века преди Константин някои провинции на Римската империя се предават пред християнството, като приемат за официални църковните съдилища, за да спасят западащия авторитет на римската държавна власт. Това може да стане и днес, ако Църквата се отрече от лъжливото диспенсационалистично учение, което парализира християните и ги прави обществено безсилни.