За пореден път здравната система у нас се изтърбуши. И за пореден път виновник е посредника ? държавата. От едната страна са болниците, които имат болни за лекуване и им трябва лекарства, от друга страна са търговците на лекарства, по средата е държавата, която е определила много сложни процедури за това как болниците да си купуват лекарствата. Търговците дали лекарствата, болниците ги изконсумирали, а държавата, която вече е прибрала парите от данъците, забравила да плати на търговците, и за да замаже нещата, пробва успешната си тактика ? да настройва една група хора срещу друга група хора. Естествено, че търговците са в позицията на лошите, защото болните се нуждаят от лекарства, за да не умрат, а болниците са на всички ни, и на всеки може да се случи да е в положение на нуждаещ се, и да няма лекарства и т. н.... Пропагандата води до единствения извод: търговците просто не могат да спрат доставката на лекарства за болниците, защото това е недопустимо, нехуманно нещо, не отговаря на европейските ценности и стандарти.
А някак се изплъзва от вниманието на хората, че единственият проблем във отношенията болници ? дистрибутори на лекарства ? е посредникът в качеството на държавата. И за да илюстрирам това, нека да си представим, че има такова нещо като
НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА КАСА
Какво би станало с информационното обслужване на населението, ако на високопочитаемите държавни чиновници им хрумне да направят такава каса, която да се издържа от информационни осигуровки на населението? И без друго компютрите стават такава реална част от ежедневието ни, както печките, автомобилите и хладилниците. Все по-ясно става, че не всички могат да си купят компютри, докато на всички им се налага да имат компютърна грамотност. Поради това, както вече е станало при здравеопазването и образованието, държавата, понеже е социална, трябва да се погрижи, като разпредели пропорционално върху всички тежестта на информационното обслужване на населението.
Финансирането ще бъде просто ? какво по просто нещо от това да вземеш още малко данъци, когато имаш парламент, полиция, прокуратура и затвори? Просто към социалните данъци ? данък пенсия 33%, данък задължително доброволна пенсия 2%, данък здраве 6% и данък безработица 5% - ще се прибави и данък информационно обслужване 5%, и, естествено, данък задължителен доброволен интернет 3% (нали интернета в Европа всички го ползват?). Може да нямаш компютър, може да не знаеш какво е интернет, но някой ден може да ти потрябва, и затова трябва да си го плащаш.
Ще има лицензиране на всички дилъри на компютри, за да се знае, кой може да работи със Информационната каса и кой не. Ще има списък с безплатни компоненти, който ще се подновява всяка година, и около който ще се водят редовно чиновнически битки за рушвети ? чия техника и на какви цени да се предлага в търговската мрежа. Някои марки ще бъдат позволени, а други не, защото не влизат в Позитивния списък на компютърните компоненти. Ще има информационни пътеки, по които компютърните дилъри ще се лицензират и ще могат да вършат дейността си. Ще има комисия, която ще определя цената на услугите в IT бранша. Ще има райониране на дилърите в страната, и ако ти се наложи да бъдеш информационно обслужен извън населеното си място ще трябва да вземеш бележка от личния си дилър, за да не те карат да си плащаш.
А крайният резултат: един кошмарен ден за г-н Петър Петров.
Г-н Петров иска да си купи компютър. Синът му е вече на 6 години и иска да си играе вкъщи на любимите игри, брат му е в Германия, голяма част от приятелите му са в чужбина и трудно поддържа връзка с тях по обикновената поща, а не винаги има време за интернет зали, жена му се преквалифицира в средата на трудовия си стаж и учи за бизнес секретарка, въобще изведнъж всички вкъщи откриват, че спешно се нуждаят от един хубав компютър.
Да, но г-н Петров открива, че лицензираният дилър всъщност предлага само определени марки дъна, че мишката, която иска не е в позитивният списък от компоненти, че не може да закупи желаният софтуер, тъй като не е утвърден от Наредбата за софтуера на Република България. В крайна сметка се прибира вкъщи с компютър, който въобще не харесва. Е, поне му остана утешителната радост, че повечето от нещата на компютъра си ги има, защото в града вече е изчерпан лимита за дискове, процесори и монитори, но неговият дилър, понеже е голям връзкар, му е дал компютър само без монитор. Ако иска да ползва безплатно и монитор, ще трябва да почака до началото на другия месец.
Местният дилър също е с разбити нерви. Вместо да се занимава с продажби, той цял ден пише квитанции, бележки, протоколи и подобни документи до Районната информационна каса, в които обяснява защо е дал такива и такива компоненти на такива и такива клиенти. И междувременно се моли да му платят фактурите с продадената техника от предишния месец, да му признаят специалните оферти за социално слаби хора, и да не му пратят проверка за нелицензиран в РБългария софтуер или за контрабандни компоненти.
Поради крайно неясните и сложни административни процедури голяма част от дилърите ще отпаднат от информационната система, за сметка на това ще се появят опашки пред останалите компютърни фирми. Разбира се, ако искаш да си купиш нещо, което не влиза в твоята оферта, тогава ще трябва да се бръкнеш дълбоко в джоба и да се уговориш направо с дилъра, като се оглеждаш внимателно да не те види някой чиновник от Информационната каса.
Разбира се, някои дилъри ще продават фиктивно компютри на умрели или емигрирали хора, и ще си прибират хонорарите от Информационната каса. Потребители, на които са им искани пари извън регламента, ще пишат писма до Районните информационни каси, за да направят проверка на корумпираните дилъри. Една част от дилърите ще претърпят деформация на търговския си нюх и ще започнат да консултират клиентите си, че предлаганите от тях лицензирани оферти са най-доброто, и че клиентите нямат основания да се съмняват, че Комисията по утвърждаване на компютърните компоненти е взела погрешно решение относно някоя марка, или относно цените, на които тези компоненти да се предлагат в страната.
Цели лобита от потребители ще започнат да водят кампании за включване на Майкрософт Офис в безплатния списък на софтуера, или за включване на 19-инчовите LCD-та в безплатният списък на компоненти. Всяка година ще се актуализират горепосочените списъци, за да може наново да се събират подкупите от производителите на компоненти и на софтуер.
В парламента ще се задават актуални въпроси, защо е блокиран еди-какъв си резерв от Националната информационна каса, вместо да се купят компютри на сиропиталищата, а някой пореден министър на финансите ще обяснява, че не е редно да се похарчат с лека ръка събраните пари, и че те са необходими като резерв в бюджета и пр. и пр.
А най-отгоре на целия този хаос чиновниците в Националната информационна каса и офисите й по места ще се смеят до пръскане и ще вземат големи заплати и рушвети и ще правят кампании по телевизията и радиото от вида на ?вие имате право на компютър,? ?вашите права на информационно осигурен.?
Цените на компютрите и на софтуера вместо да падат във времето, ще се покачват във времето и то по непредвидимите правила на чиновническите решения, а информационното обслужване на населението ще върви все по-надолу и по-надолу.
Ще има единен национален доставчик на Интернет и Комисия, която ще одобрява кои сайтове да се виждат, и кои не. Ще ползваме челния опит на Китай в процедурата по правенето на интернета прозрачен и регламентиран за всички участници на пазара, за да не бъдат ощетявани потребителите на Интернет.
А когато Информационната реформа потръгне, тогава чиновниците могат да пристъпят и към изграждане на Национална хранителна каса, Национална транспортна каса и Национална Еди-каква-си каса и други такива каси.
Да живеят чиновниците и касите!
Заключение
На всеки му харесва да е свободен в решенията си за това какъв компютър, хладилник, печка, телевизор и пр. неща да си купи. Всеки обича да влезе в добре зареден магазин и да си хареса сам нещата, които да купи и да го обслужат приветливо. Един обича компютър с черна кутия, понеже му отивала на мебелите в хола, друг държи на техническите характеристики на кутията, и няма претенции към цвета. Хората сме различни и имаме различни вкусове.
Едни боледуват често от простудни заболявания, но сърдечната им дейност е превъзходна. Други имат ставни заболявания, но иначе са си добре. Трети като цяло са здрави хора, на които им се е случила катастрофа и се нуждаят от превръзка.
Защо сме склонни да правим със здравето си това, което дори и в кошмарите не си представяме, че може да стане с останалите ни потребности? Защо просто не изолираме посредника, който мъти водите, и пациенти и лекари да се договарят помежду си? Със сигурност ще ни излезе по-евтино и по-качествено.
Радослава Петкова