Тези от нас, които не са натровени от официалната ?демократична?
пропаганда, вече разбраха най-важното ? хуманистичната антихристиянска форма на
обществено управление, наречена ?демокрация,? се провали в България.
Пловдивските бунтове разбиха мита за ?равноправието при демокрацията.? Вече е
очевидно, че такова равноправие няма. Има неравнопоставеност: една малцинствена
група използва своето политическо представителство, за да присвоява пари и
собственост от мнозинството, което не е организирано и няма политическо
представителство. Този факт вече е очевиден и никаква ?демократична? или
?европейска? пропаганда не може да го прикрие.
Преди няколко десетилетия великият британски историолог Арнълд Тойнби
заяви, че всяка цивилизация носи в себе си семената на своето самоунищожение.
Като убеден в непогрешимостта на Библията християнин аз знам, че всяка
нехристиянска цивилизация носи в себе си семената на своето самоунищожение.
Доколкото една цивилизация е основана на истините на Библията, тя е стабилна и
преуспяваща. Когато започне да се отклонява от тези истини, тя се разпада,
защото непокорството към Божиите закони носи унищожение и разпадане.
Съвременната демокрация съдържа в себе си две антибиблейски характеристики,
които ще я унищожат като цивилизация. Първо, тя е основана върху
върховенството на човека, а не на Бога на Библията. Второ, тя е основана
върху вярата в държавата като върховна институция в обществото.
Върховенството на човека е вярата на Просвещението.
Средновековната европейска цивилизация е била основана върху една
трансцендентна идея: Бог е цар над цялото създание и всеки човек, включително
владетелите, са подчинени на Бога. Просвещението отхвърля тази идея за
подчинеността на човека с отвращение и прогласява ?класическия? идеал на
хуманизма: ?Човекът е мерило за всички неща.? Бог вече не е господар, човекът е
господар. Претенциите на Исус Христос биват отхвърлени и заменени с претенциите
на автономния човек. Правата на Бога като владетел вече не са валидни; правата
на човека стават основен идеал на обществото.
Ако през
Средновековието и Реформацията човекът е бил Божие създание и е имал задължения
към своя Създател, сега той е продукт на случайната еволюция и има само права.
На основата на съвременното антихристиянско мислене няма никаква стабилна
основа за дефиниране на каквито и да е задължения. Случайната поява на
някакво животно, пък било то и разумно и способно да говори, не определя
никакви задължения. Затова пък хуманизмът, тоест идеята за човека като върховен
във вселената, съвсем точно дефинира правата на всеки човек ? право да яде, да
се облича, да задоволява всичките си нужди и т.н. С други думи, християнската
вяра гледа на човека като роден за да произвежда. Хуманизмът вижда човека като
консуматор.
Това е основата
на циганските бунтове в Пловдив. ?Държавата дължи храна на своя народ,? заяви
Тома Томов, цигански депутат в групата на БСП. (Интересно, в една държава само
от цигани, където никой не работи, откъде ли държавата ще вземе храна да дава
на ?своя народ??) С други думи, правата на всеки човек да консумира са свещени
и неприкосновени. Те са реални права. А задълженията му да произвежда са
само абстрактни и въображаеми. Хората дори нямат задължения да си намерят сами
работа; някой друг трябва да им я дава. В това отношение циганите в Столипиново
са напълно последователни с идеологията на хуманизма ? ?ние имаме права, но не
и задължения.? Затова обществото ще трябва да отстъпи пред техните искания ? та
нали цялото ни общество е основано именно на тази идеология.
И за да не бъда
обвинен в пристрастие против циганите, ще напомня, че за загиналите деца в
дискотека ?Индиго? бяха отправени обвинения срещу всички други ? собственикът
на дискотеката, полицаите, държавния строителен надзор и т.н. ? освен срещу
тези, които наистина са виновни ? самите деца, които са лишени от всякакво
чувство за отговорност, и родителите които са ги възпитали така и са оставили
10-годишни деца да се скитат посред нощ по улиците. Нямам никакви симпатии нито
към собствениците на дискотеки, нито към инфантилната българска полиция. Но
дискотека се прави, за да се печелят пари, а работа на полицията е да възпира
престъпленията. Нито предприемачът, нито полицията имат задължение да възпират
тълпи от идиотчета на пубертетска възраст, които са се втурнали презглава към
смъртта си. Но, разбира се, съвременното дете има права, но няма никакви
задължения. ?Те искаха само да потанцуват,? тоест, ?Те имат свещеното и
неприкосновено право да угаждат на страстите си, а някой друг има задължението
да се грижи за тяхната безопасност.? И ако християнското дете през миналите
векове е било възпитавано от ранна възраст да носи отговорността на възрастен
човек, ?демократичното? дете е възпитавано от ранна възраст да угажда на своите
желания и апетити, да изисква своите права; а обществото има задължението да
плаща цената за неговите апетити и желания.
Същият коментар
се отнася и за побоя над тинейджърите, разбили полицейския автомобил. Техните
права се оказват по-важни от правата на данъкоплатците, които са платили за
този автомобил.
Това
консуматорско мислене в обществото нямаше да има никакво значение, ако не беше
съчетано с една също толкова опасна характеристика на съвременната демокрация,
а именно, тоталната власт на държавата върху живота, свободата и
собствеността на хората. Нямаше да има никакво значение, ако някой не иска
да работи, а само да яде, ако моят живот, свобода и собственост бяха свещени и
под безусловната закрила на държавата. Тогава трудолюбивите щяха да стават
по-богати, а мързеливите по-бедни, и в крайна сметка населението на Столипиново
или трябва да измре, или да възприеме работната етика на заобикалящото
българско население. Но съвременната антихристиянска държава е възприела
етиката на насилственото преразпределение на благосъстоянието: тя взема
от работещите и дава на неработещите.
Тоталната власт
на държавата и способността и по правен път да отнема благосъстоянието от
производителните членове на обществото й дава възможността да акумулира в себе
си огромни средства. Тези средства са придобити по непочтен път ? не чрез
производителност и предприемачество, а чрез грубата сила на рекета, полицейски
и данъчен. Тези огромни непочтени средства привличат непочтените хора; в крайна
сметка, разходите са съвсем малки ? да основеш партия или да се издигнеш във
вече съществуваща партия, или пък да организираш политически натиск чрез някоя
група със специални интереси, например циганското малцинство ? а приходите са
огромни ? целият натрупан ресурс в държавния бюджет, плюс неограничената власт
да използваш физическата сила на държавата за да извличаш благосъстояние.
Така вниманието
на голяма част от хората се насочва от производство на благосъстояние към
преразпределяне на благосъстояние. Отново консуматорите стават повече от
производителите. Обществото умира.
Заключение
Бунтът в
Столипиново бележи началото на края на демокрацията в България. Ако в Западна
Европа този неестествен обществен строй устоя толкова дълго време, то е защото
Западна Европа имаше натрупани големи резерви на благосъстояние от своето
християнско минало. България няма тези резерви.
Бунтът в
Столипиново показа явно семената на самоунищожението в съвременното общество ?
хуманизмът и тоталната власт на държавата. Бягството от Бога на Библията
унищожава идеята за задълженията на човека и издига в култ правата на
човека. Хората се превръщат в консуматори, а не в производители. Тоталната
власт на държавата да преразпределя благосъстояние привлича тези консуматори и
им дава политическо превъзходство над почтените и производителни членове на
обществото. Няма да чакаме дълго, преди обществото да се разпадне под тежестта
на тези два проблема.
И хуманизмът, и
тоталната власт на държавата са отречени от библейското учение. Решението на
проблема е в цялостната промяна на мисленето на хората ? от хуманизъм към
християнство, от правата на човека към правата на Исус Христос като
Господар на света и задълженията на човека като Неговото създание.
Държавата трябва да остане ограничена и децентрализирана институция, която само
възпира престъпниците; животът, свободата и собствеността на почтените граждани
трябва да станат свещени, абсолютен приоритет пред въображаемите ?права?
на мързеливци и мошеници.
Със съдействието на Българска Християнска Интернет Библиотека