През 1993 Дейвид Уелс, професор по историческа и систематична теология в Теологичната семинария Гордън-Конуел в Саут Хамилтън, Масачузетс, написва книга, която можем да определим като най-сериозната критика на евангелското християнство през двадесети век. Заглавието на книгата е Никакво място за истината: Или, Какво стана с евангелската теология? (David Wells, No Place for Truth: Or Whatever Happened to Evangelical Theology?, Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans Publishing Company, 1993). Професор Уелс сравнява евангелското християнство днес с евангелското християнство в първите два века след Реформацията, и открива поразителна разлика:
Потокът на историческото здраво учение, който някога е напоявал евангелската душа, сега е преграден от светско мислене, което не винаги е осъзнавано като светско мислене поради привидната невинност, с която представя себе си. Определено признавам, че преди учението никога не е било непогрешимо, нито е било без петно или бръчка, но също съм далеч от убеждението, че изоставянето на теологичната основа от голяма част от евангелското християнство днес води до по-голяма вярност към Библията. Всъщност, точно обратното е вярно. Днес имаме по-малко вярност към Библията, по-малък интерес към истината, по-малко сериозност, по-малко задълбоченост и по-малки способности да говорим Божието Слово към нашето поколение по начин, който предлага алтернативи на преобладаващите мнения. Старото евангелско християнство е било движено от ревност за истината, и именно поради това то е можело да изразява себе си единствено с теологични понятия. Съвременното евангелско християнство не е движено от същата ревност за истината, и именно поради това то често е лишено от теологичен интерес.
Съвременното евангелско християнство, продължава Уелс, е основано върху субективизъм, емоционализъм, сензации и оттегляне от реалния живот. Това е съвсем противоположно на възгледа на августинския монах, който дава началото на евангелското християнство през 1517. Лутер, Калвин и другите реформатори са били загрижени за теологичната истина на християнството, и едва след това за емоциите, субективното откровение, дарбите на Духа и всичко друго. Съвременните евангелски християни, като изоставят тази загриженост, всъщност предават себе си в ръцете на враговете си. Изводът на професор Уелс е съвсем правилен: Бягството от теологичната строгост не е направило евангелските християни по-духовни; точно обратното, то ги е направило по-светски и безпомощни пред светската система.
Професор Уелс пише към християните в Запада. Неговата критика е напълно уместна, защото те са имали и все още имат на своя роден език огромното наследство както на Църквата като цяло, така и конкретно на протестанството през последните пет века. Трудовете на Лутер, на Калвин и на другите Реформатори, както и много от ранните протестантски изповеди и катехизиси, са били преведени на английски език още през 16-17 век. Някои от най-ценните християнски документи в историята на Църквата са именно на английски език ? Уестминстърските стандарти и Заветът на Шотландската Църква, трудовете на английските и американските пуритани. Съвременното теологично невежество на американските християни наистина остава без извинение, и книгата на Дейвид Уелс е сериозно предупреждение.
Не е така обаче в България. Малката евангелска общност в България никога не е имала трудовете на Реформацията на своя роден език. Хората, които в началото на 20 век са получили теологично образование в западни семинарии, не са се погрижили да осигурят на борещите за оцеляване църкви и деноминации в България необходимата интелектуална основа, върху която църквите да градят. Поради липсата на истинска теологична литература, в продължение на около век и половина евангелските християни в България наистина са имали извинение за своето теологично невежество относно евангелските истини.
Но вече го нямат. Стъпка по стъпка Реформацията става достъпна на български език. Ще отнеме още много години, ще отнеме още много усилия, но поне основата е положена. Фундаменталният труд на Реформацията, Институти на християнската религия на Жан Калвин, книгата, която упражнява най-голямо влияние върху формирането на водещите западни общества ? Англия, Холандия, Швейцария, Унгария и Америка ? бива превеждана на български език. Книга Трета, ??Начинът, по който получаваме Христовата благодат: Какви ползи има за нас от нея и какви са следствията от нея,? е завършена и е предоставена за безплатно ползване в Интернет.
Както вече казах на друго място, ако приемем, че Мартин Лутер е ?сърцето? на Реформацията, Жан Калвин е нейният ?ум.? Колкото немският монах е пламенен, емоционален, страстен в теологичната защита, толкова френският юрист е хладен, последователен, математически логичен и систематичен. При цялото многообразие на библиотеката, оставена ни от Лутер, не можем да намерим нито една негова книга, която да е ?отначало докрай? описание на християнството. С дължимото уважение към Бащата на Реформацията, можем да кажем, че Лутер пише теология ?на парче?; превъзходна теология, но не достатъчно систематична. Обратното, Жан Калвин още от самото начало на своята теологична кариера се захваща да напише труд, който е систематично обобщение на християнството ? достатъчно обширен, за да обхване всички възможни теми, и достатъчно разбираем (за разлика от Summa Theologiae на Тома Аквински), за да може всеки обикновен християнин да познава християнството в неговата пълнота, и когато се срещне със светски идеи, ереси и неправилни учения, да ги разпознава, изобличава и опровергава, за да остане Божията Църква чиста от всякакво теологично петно и бръчка. Този труд е Институти на християнската религия.
Книга Трета, ?Начинът, по който получаваме Христовата благодат: Какви ползи има за нас от нея и какви са следствията от нея? разглежда инструментите, чрез които Бог довежда до нас Своето спасение. Вярата, покаянието, християнският живот и носенето на кръста, оправданието, осиновлението, Божият безусловен избор ? нищо не е пропуснато от проницателния и систематичен ум на Калвин. Погрешните учения на римската църква за чистилището и индулгенциите получават своето дължимо опровержение, както и заблудата за заслугите на човешката свободна воля в спасението, която е обхванала съвременните евангелски църкви. Библейски стихове, примери и логика, примери от естеството, свидетелства на Бащите на Църквата ? нито едно от средствата за водене на християнски дебат не е оставено настрана. Истината трябва да бъде защитавана докрай, без значение каква е цената. Калвин знае, че когато библейската истина бъде оставена на второ място, тя изчезва и бива забравена, а след това изчезват вярата на Църквата и самата Църква. Един урок, който българските евангелски християни трябва добре да научат.
Приятно и благословено четене!
Жан Калвин, Институти на християнската религия, Книга Трета, ?Начинът, по който получаваме Христовата благодат: Какви ползи има за нас от нея и какви са следствията от нея?