Господството се предава от семейство на семейство. Когато прекосяваме водите на кръщението ние не го правим сами. Нашите деца трябва да преминат с нас. Задачата за завладяване е твърде трудна за една личност, дори и за двама. Бог включва цялото семейство и водното кръщение на децата е една от първите стъпки за библейско господство. Защо? В Писанието, господството е представено като заветна задача. Всъщност подзаглавието на моята книга е "господство чрез завет". Използвайки структурата на Завета, тя разглежда 5-те изисквания:
Първо, господството трябва да отразява една трансцедентна цел; то трябва да е в името на Бога, не на човек и трябва да е за Негова слава. Второ, библейското господство може да се осъществи само чрез посредническата работа на Исус Христос: йерархия. Той е Този, който привежда света в покорство на Отец (1 Кор.15:24-28). Трето - господството е обещания резултат от етичното покорство (Исус Навин 1): етика. Четвърто - завладяването е започнало, когато вярващите и техните деца, които протвърждават завета чрез произнасянето на свещенна клетва. Пето. Господството е бива предавано на вярващите и техните деца чрез заветно осиновление: приемственост. Детското кръщение е знак, освен всичко друго, на родителите, че техните деца биват предадени на Бога, а след това им биват върнати обратно, за да бъдат обучени.Предаването на господството от поколение на поколение не става автоматично по кръвна линия. Ето защо, кръщаването на децата е изключително важно относно въпроса за господството.
В един смисъл ако нашите деца не биват включени, то ние сме силно ограничени в извършването на това, което Бог ни е призовал. Отношението ?ще се справя сам? произвежда резултат , който се изразява в това, че всяко поколение открива ?топлата вода? само за себе си. Мисля, че никой не би спорил по гореспоменатите точки. Но на едно по-теологично ниво ще има хора, които яростно ще се противопоставят на детското кръщение.
Така, че нека се концентрираме на един аспект от заветната теология. Нека се фокусираме върху библейската и теологичната основа за детското кръщение. Исус, ?Деяния на апостолите? и апостол Павел ни представят един обединен възглед.
Структурата на семейството в ?Деяния на апостолите?
В книгата ?Деяния на апостолите? имаме записано кръщение на едно цяло семейство. Всъшност, Лука ни казва, че първото действие на покорство, след обръщение към вярата, е нормално да бъде покоряването на цялото семейство на Евангелието, чрез Святото кръщение.Без да обяснява, Лука описва кръщението на цели семейства. Относно две от тези ситуации, употребеният език е директен и недвусмислен : ?И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.? Деяния 16: 14-15
Цялото семейство се кръсти въз основа на вярата на Лидия. Зебележете, че тя казва на Павел, след като бива кръстена :? Ако ме признавате за вярна?. Отговорността за апостолското слово идващо в дома е отговорност на родителите. В същата глава от Деяния прочитаме за едно друго драматично кръщение на цяло семейство. Павел и Сила се бяха озовали в затвора, заради изгонването на демони от едно малко момичнце, което беше въвлечено в окултистки бизнес. През същата вечер настана земетресение. Вратите на затвора се отвориха, а пазача им се паникьоса. Той си помисли, че всички затворници бяха избягали. Изходът му беше да се самоубие. Точно преди да падне върху меча си, обаче Павел го възпря. Човекат падна на колене и се проведе следния разговор : ?Господа, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.? Деяния 16 : 30-34.
От тези стихове става ясно, че семейството на филипянския пазач беше кръстено. Въз основа на неговата вяра и само на неговата вяра, цялото му семейство, включително робите и другите членове на семейството бяха изискани от Бога. Но някой би могъл да каже : ?Изразът , ?повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом?, не показва ли, че семейството беше на такава възраст, че можеше да упражнява вяра?? Определено, не. В оригиналния гръцки текст не се казва такова нещо. Думата? повярвал? в оригиналния текст е причастие в ед.ч. . Причастието в единствено число изисква подлог в единствено число. Кой е подлога в изречението? Пазачът от Филипи. В гръцкия текст става ясно да се разбере, че само пазача беше повярвал. Но употребения език, също така подсказва, че и останалата част от дома беше счетена за семейство ?от вярата?, дори когато се казва, че само главата на семейството беше повярвал. Как е възможно да има такъв вид кръщение? Лука не ни го обяснява. Като, че ли без никаква връзка, в средата на книгата, той записва кръщение на едно семейство и очаква неговите читатели да разберат защо семействата биват кръщавани. В случая с Лидия - тя е била главата на семейството, която е повярвала. В случая с пазача на затвора - това беше мъж. Независимо дали главата на семейството бе мъж или жена, принципът, който изглежда се следваше беше, че останалата част от семейството имаше право на кръщение въз основа на вярата на главата на семейството. Лука, обаче не прави никакъв опит да обясни подобен принцип. Той просто го приема за даденост. Тази концепция е толкова очевидна за него, че той не предлага никакво обяснение. Откъде е дошла тя?
Подновяване на Завета
Бог направи специално обещание на Авраам. Той му обеща, че Потомъкът (ед.ч.) щеше да произлезе от него (Гал.3 ). Това е Исус Христос. Потомъкът (ед.ч.) от своя страна щеше да произведе много народи и царе.
Авраам стана техен баща. ( Рим. 4:10). Когато Бог говори на Авраам относно Своето обещание Той го разшири значително. Бог казва на Авраам : ?И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.? Бит. 17:7
Петър се изправи на Петдесятница и каза : Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.? Деяния 2 : 39
За какво ?обещание? говореше Петър? Приликата между (почти идентичен език) Битие 17 и Деяния 2 свързва коментара на Петър с обещанието дадено на Авраам. И което е по-важно, той разширява обещанието до децата (?чадата?) на вярващите. Човек би очаквал това. Петър говори на евреи. В продължение на векове знакът на Завета е бил прилаган към децата на вярващите. Сега Петър го пренася към семействата на християните. Разширяването на Царството чрез семейните единици продължава в Новия Завет. Знакът на Завета в Стария завет е бил обрязването. Ако ти си бил евреин, то ти щеше да се чудиш относно мястото на твоите деца в Новия Завет. Петър изяснява, че заветния знак се променя на кръщение. Въпреки това нека не изпускаме от полезрение, защо децата на невярващи биват включвани в завета. Те са родени в грях (Псалм 51). Те не са морално добри, даже не са неутрални. Те отговарят пред Бог от момента на зачеването. Не съществува някакво магическа разделение , наречено ?възраст за носене на отговорност?. Библията не ни учи на подобно нещо. Доктрината за първоначания грях ни учи, че всички хора се раждат в греха поради греха на Адам. Августин е прав. Той твърди, че детското кръщение има отношение към първородния грях. Детето на вярващия се ражда в грях и може да се счита за изгубено до момента в който дойде до знака на изкуплението - кръщението. От вярващите родители се изисква да кръстят децата си, понеже това е Божие изискване. На тях им е казано от Петър и други пасажи от Писанието, че Бог изисква цели семейства, а не само негови отделни личности. Когато пристъпват към кръщелния купел те предават семейството си на Бога. Те позволяват на детето да бъде взето от техните ръце и да бъде кръстено в името на Триединния Бог. Стриктно погледнато това дете не е вече само тяхно. Родителите поставят началото на това, което трябва да правят през целия си живот. Те трябва да пуснат детето и да го предадат на Господа.
Исторически погледнато детето получава своето ?християнско? име при кръщението. То вече има своята фамилия, но става една нова личност. След това, детето бива отново предадено на родителите ?живо и заветно новородено. То всъщност е едно осиновено дете на Бога и по този начин трябва всички деца да бъдат осиновени. Човешката кръв не е основата на спасението, нито е основата на новото взаимоотношение, което едно кръстено дете поддържа със своите родители. Наистина цялото семейство се променя -от една единица съставена от отделни личности, които са обединени на само базата на естественото раждане, в семейство в най-пълния смисъл на думата. Те имат едно ново единство в Христос, което превъзхожда всичките им трудности.
По този начин книгата ?Деяния на апостолите? е недвусмислена относно това, кой е бил включен в Завета. Тя гради върху Старозаветната концепция за семейната стурктура ( една клетка) и го пренася в Новия.
Какво да кажем, обаче за Исус? Той защитаваше ли семейната стурктура?
Семейната структура на Голямото Поръчение
Исус също поучаваше, че света трябва да бъде християнизиран - семейство по семейство. Той каза : ?Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, ? Мат.28:19
Кръщението предхожда господството. Исус прави нещо повече отколкото да ни каже само ?какво?, но той отговаря и ?как?. Обърнете специално внимание а думите ?народи? и ?ги?. Личното местоимение ?ги? в оригиналния гръцки език се различава по род от предшестващата дума?народи?. В гръцката граматика би могло да има няколко обяснения. Най-често срещано е местоимението да се съгласува по род с предшестващата дума. Защо тук има разлика? ?Ги? се отнася до социална група в множествено число като противоположна на отделен индивид, но от друга страна тази дума трябва да описва единица по-малка от ?народи? за да отразява несъответсвието по род. Въз основа на модела в Деяния ?ги? се отнася до семейни единици. С други думи- ?народите? трябва да се кръщават семейство по семейство. Неумението да се вземат под внимание тези несъответствия може да доведе до две много сериозни евангелски грешки. Това се е случвало в миналото. Charlemagne например не е обърнал внимание на тази граматическа, но изключително важна точка и е кръщавал цели народи, като такива във вярата. Христос каза да отидем и да кръщаваме ?народите? и точно това е което Charlemagne е направил. Но този подход не може да бъде намерен в Библията. Книгата ? Деяния на апостолите? ни показва както кръщение на отделни личности, така и на цели семейства, но нямаме пример за кръщаване на цял ?народ?. Исторически погледнато движенията придържащи се към кръщаването само на възрастни са сгрешили като са се отклонили в другата посока. Докато Charlemagne е кръщавал цели народи, то те са го ограничили само до отделни личности. Те като, че ли напълно заличават факта, че Христос каза да се кръщават ?народите?. Още веднъж тяхната практика не съответства на методологията на Новозаветната църква. Апостолите кръщаваха ?семейства?, така, че къде е тази практика между онези, които се придържат към един изключително индивидуалистичен подход към евангелизма?
И двете позиции се провалят в това да изтълкуват правилно това, което казва Христос. Изглежда, че разпространението на Евангелието бива както на отделната личност, така и на цели семейства. Няколко наблюдения подвърждават ?семейната? интерпретация на Мат. 28:19. Най-напред- това е непосредствения контекст. Кръщелния израз ? ?В името на Отца, Сина и Святия Дух? описва една подобна единица с, която те биват обединени. Те биват кръщавани в ?името? (един) на Отца, Сина и Святия Дух (много). Троицата е подобна на семейството по това, че е и личностно и множествено. То е Небесното семейство. Основната единица в Създанието , семейството (не отделната личност), аналогично прилича на Троицата. Спомняте ли си, че Бог създаде мъжа и жената заедно, по своя Образ? (Бит.1:26). Семейството отразява Бог. Кръщението на семействата е следователно съвършенното дело на претворяване. Второ ? преброителната система на Стария и Новия Завет също трябва да се вземе под внимание. Народа на Израел беше преброен (Числа 3:15) и възстановен семейство по семейство . Моисей чу семействата на Израел да плачат ?всеки при входа на шатъра си? (англ. ?всеки мъж?).Така Израел беше преброен по семейства и главата, обикновено мъжа, представляваше семейството.
Очевидно е, че този начин на преброяване продължава и в Новия Завет. Обръщенците биват преброявани по семейства. Лука казва ?А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.? (Деяния 4:4)
Думата ?мъже? трябва да бъде преведена ?съпрузи?, защото гръцката дума (aner) обикновено бива превеждана по този начин. Родът отговаря на модела представен във Великата заповед. Личното местоимение ?ги? е в мъжки род. Изглежда, че ако Исус се говореше за Църквата като цяло, а не за отделните семейства в нея, той щеше да използва местоимение за женски род. Думите употребявани за Църквата са обикновено в женски род, защото Църквата е Божията Невяста.
Дали обаче, начина на преброяване означава, че само ?съпрузи? или ?мъже? са се обръщали към вярата. Не. Апостолите правеха преброяването по семейства. Мъжете са цитирани, защото те обикновено са били главите на семействата. Понякога, както в случая с Лидия, тя бива преброена като семесйтво. И в двата случая виждаме преброяването да става по семейства. Трето- да разгледаме общия контекст. Обществения мандат- да покори земята бе даден на едно семейство, а не на двойката мъж/жена, а още по-сигурно е, че тя не бе дадена на само на една отделна личност. Първото семейство трябваше да има деца, които да се присъединят към тях.(Битие 1:26-28). Променя ли се този модел на семейството? Не. Всеки път, когато се споменава дадено семейство в Новия Завет , то е една кръстена единица в Църквата. В ?Деяния на Апостолите? и в Посланията има записани 10 отделни случая на кръщение. В два от случаите на Евнуха и на Павел (Деяния 8:38 ; 9:18), нямаше семейства, които да бъдат кръстени.В случая на 3-те хиляди на Петдесятница, хората от Самария и учениците на Павел в Ефес, множествата бяха кръщавани на място, в момента в който изповядваха вярата си. От оставащите 5 случая, ясно е казано, че те бяха кръстени- семейството на Лидия от Тиатир, пазача на затвора от Филипи, Стефан, Крисп (Деяния 16:15, 32-33; 18:18; 1 Кор.1:16). Остващия пример с Корнелий, също подсказва че неговото семесйтво беше кръстено на момента. Във всеки един случай апостолите, без нито едно изключение кръщаваха повярвалите в момента на обръщението, а когато те имаха семейства, те също кръщаваха и семействата като такива.
Очевидно е, че Великото Поръчение е имало семейна структура. Народите е трябвало да бъдат обучени семейство по семейство. Институционалната Църка е силна само тогава, когато има в себе си семейни единици. Евангелизирането е най-ефективно, когато достига цялото семейство, не само родителите, както и не само децата. Така, че Лука споменава обръщането на цели семесйства поради един основен принцип. Той е бил поучаван през цялата Бибилия и Исус се позова на него във връзка с разширяването на Църквата. Кой е този принцип? Дали е този, че ?народите? ще бъдат кръщавани семейство по семейство?
Семейната структура в Посланията на Павел
Ако сме прави в тълкуването на Великото Поръчение , то би трябвало да очакваме да видим подобна концепция и в останалата част от Новия Завет. Можем да го видим в Посланията на Павел. Апостол Павел прилага семейната структура към някои необичайни ситуации в Коринтската църква.
Той казва: ?Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.? (1 Кор.7:14)
Този пасаж определя децата на вярващите като имащи уникално отношение спрямо Завета. Но трябва да внимаваме. Тук не се казва нищо директно за кръщението като такова, но подсказва идеята, че цялото семейство е област на спасение. Невярващия се ?освещава? чрез вярващия, и на вярващите децата са ?святи? поради взаимоотношението им с вярващите родители. Английските преводачи не успяват да предадат факта, че гръцката дума, която се употребява за ?осветен? и ?свят? е една и съща (hagiazo). Така, че вярващият създава една зона на освещение за тези около него. Тези, които вярват в детското кръщение обичат да използват този пасаж за да защитят, че детето е ?свято? в един заветен смисъл. А именно, че детето се ражда в грях. То не е естествено ?свято?, така, че то може да се счита за такова само след Ритуала на освещение, Водното кръщение.
Тези, които не вярват в детското кръщение са се противопоставяли на това тълкувание и посочват определени усложнения, които се появяват в следствие на това. Например, ако ?свят? осначава осветен чрез водно кръщение, тогава същата гръцка дума отнесена към невярващ , подсказва, че той също би трябвало да бъде кръстен. В случая с възрастните невярващи в дома, като робите, например, те също би трябвало да бъдат кръстени въз основата на вярващия, въпреки, че все още изповядват, че са невярващи.Създава се обаче един труден проблем. В този случай Църквата ще се състои от невярващи. И тези невярващи би трябвало незабавано да бъдат отлъчени. Отричане от Христос, не може да бъде позволявано. Църквата трябва да бъде общество от ?верни?. Така, че тези, които не вярват в детското кръщение обикновено не могат да бъдат убедени на базата на стиха от 1 Кор.7:14. Но, човек пак остава с някои трудни въпроса. В какъв смисъл невярващият се ?освещава? от вярващия? В какъв смисъл детето на един невярващ може да бъде ?свято?? Противниците на детското кръщение не са били в състояние да дадат подходящ отговор. Paul K. Jewett, професор по систематична теология във Fuller Theological seminary твърди, че ?освещавам? означава ?узаконявам?. С други думи взаимоотношението между вярващия и невярващия , дете и вярващ родител е ?узаконено? чрез вярващата семейна двойка или вярващ родител. Неговото доказателство е взето от Мишна.
Но това обяснение е далеч незадоволително за човек, посветен на Библията. Jewett не е способен да представи никакъв библейски текст и дори признава, че Мишна е писана след Библията.Тъй като няма материал на, който да се позовем остава само да посочим абсурдността на позицията на Jewett.
Според неговия възглед, Павел твърди, че невярващия и вярващия трябва да останат женени поради факта, че единия от тях е християнин и по този начин брака им е ?узаконен?. Това тълкувание намеква, че браковете нежду невярващите са незаконни! От тук нататък Jewett твърди, че децата биват ?узаконявани? чрез този брак. Разтрогването на брака би значело, че децата остават незаконно родени. Подобна екзекетика поставя под напрежение дори и най-стриктните възгледи относно развода и повторния брак. Но реалния проблем е, че няма библейско обяснение за подобен възглед.
Един друг очевиден проблем. Библейският текст не казва, че взаимоотношението между вярващия и невярващия, детето и родителя става законна. Казва се, че човека е осветен или направен ?свят?. Така въпреки, че стадартните про-кръщенски тълкувания са най-често неубедителни, екзегетиката на тези, които са против, среща още по-голям проблем.Тази дилема не е причина за приемане на детското кръщение, но тя показва цялостната неспособност на свръхиндивидуалистичната херменевтика да се справи със специалното естество на Завета.
Проблема за привържениците на детското кръщение, се състои в това, че което се казва за едната категория хора трябва да се каже и за другата. Ако детето бива кръщавано за да бъде ?свято?, следователно и невярващият трябва ли да се счита под знака на Завета, понеже текста казва, че той се ?освещава?? Ясно е, че имаме една и съща гръцка дума и на двете места.
Но дали този факт означава, че се предполага едно и също и в двете ситуации? То има същото название, но дали има същото значение? Ако последиците от освещението са различни за невярващия партньор и за детето на вярващия, то тогава ние би трябвало да имаме контекстуално доказателство.
Ние имаме такова доказателство във фразата ?инак чадата ви биха били нечисти?. Детето е ? чисто? и ?свято?, но невярващия е ?нечист?. Това обяснение може би изглежда още по-объркващо. Аз мисля, че то ни дава възможността да разгледаме други места в Бибилята, където някой бива счетен ?осветен?, но ?нечист?.
Проблема се отнася до това, че се използва една и съща дума, за да се обозначат два различни типа 'освещение". Проблема бива допълнително усложнен поради факта, че освещаването на дете го прави чисто, докато не се споменава нищо такова за невярващия възрастен.
Мисля, че ?чужденеца в земята? ще реши този проблем. ?Чужденеца в земята? беше някой който като цяло беше отделен (осветен) понеже живееше под Божия закон и Съботната празнична система.Той не беше в действително приел юдаизма. Библейската религия не е насилствена.Тя позволява неверие в национален и социален контекст. Човек не беше задължен да вярва.Той просто трябваше да желае да живее под Божия закон в един общ, имащ външно изражение смисъл. Този общ вид освещение бива пренесен в Новия Завет. Павел кава на Тимотей :? Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, понеже се освещава чрез Божието слово и молитва? (1 Тим. 4:4-5). Подобно на Стария Завет, освещението има едно по-общо приложение. В този смисъл невярващия, свързан с брак с вярващия е осветен, макар и нечист. Той живее в областта на вярата.Той е ?чужденеца? в дома на вярващия. Докато е в този контекст и живее според Божия закон, в един общ смисъл той участва частично в Божието благословение, допълнителната любов и загрижеността в сърцето на вярващия, бива излаган на влиянието на Божието Царство и т.н.
Детето на вярващия е много различна категория.То получава специален статут като бива обявено за ?свято?, английския текст казва ?чисто?. Така, че освещението за което се говори тук, не е общо, но специално и има само един начин едно дете да бъде назовано така.
Апостол Павел казва: ? Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух? (Тит 3:5). Новорождението, което споменава Павел е заветно, означава, че човек бива поставен във видимия Завет. Това не е новорождение, което систематичната теология нарича ?действителния призив? (the effectiual call). Детето може да бъде считано за чисто само въз основата на заветно действие. То не е чисто по рождение и не бива очистенo когато достигне някаква скалъпена ?възрастова отговорност?. По този начин имаме едно прекрасно библeйско предупреждение срещу предположението, че ?святостта? на детето е ритуалното очистване на кръщението (Евреи 9:10)
Павел защитава твърденията си, подобно на Лука. Областта на спасение бива установена, когато един възрастен се обърне към вярата. Неговото семейство бива изискано. Невярващия партньор получава специални придобиваки. А детето бива най-вече изисквано от Бога. С други думи ?обещанието? обхваща и тях.
Възражение: ?Децата не могат да упражняват вяра?.
Най- често се изказва възражение, че децата не могат да упражняват вяра. И ако те не могат да упражняват вяра, как могат да бъдат държани отговорни? Един ден учениците спираха децата да се доближат до Исус. Коментарите на Исус хвърлиха светлина :? Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.?
Лука 18: 15-17 Забележете, че в този стих се казва младенците (англ. ?бебетата?) бяха донасяни до Исус. Самите младенци, бяха пасивни. Когато бяха донасяни обаче, действието беше счетено за активно участие от тяхна страна. Така, че да бъдеш ?доведен? до Исус е същото и като да ?дойдеш?. Как е възможно това?
Спасението е суверенно действие на Бога. И родителя и детето биват ?довеждани? до Исус. Когато те биват доведени, това действие се счита за активно участие от тяхна страна. Децата бяха ?доведени?, но Библейски погледнато, те ?дойдоха? точно както един възрастен бива довеждан от Бога чрез действието на Суверенната му благодат.И децата и родителите трябва да бъдат доведени при Исус чрез Божията сила. Мога да го илюстрирам. На малките деца трябва да се упражнява натиск за да се покоряват на родителите си.Едно дете, което иска да изскочи на уличното движение му бива упражняван натиск за да остане в двора на къщата. Това ли е решението на детето? Всички ли го разпознават? Някой иска ли да каже :? Ние няма да зачетем това, което детето е решило да направи, защото то не е взело самостоятелно решение.??
Мисля, че отговорите на този въпрос са очевидни. Има определени обстоятелства при които един човек ?бива доведен? до решение и това решение бива разпознато от всички, дори и да няма устно посвещение!
От друга страна отношениета между детето и възрастния с Бога не са еднакви.Когато едно дете е доведено-?то е дошло?. Когато един възрастен идва, то той е ?доведен?!
Въпреки това, и двамата имат действително взаимоотношение с Исус, съобразно ситуацията : дно дете бива доведено, а един родител- идва. Исус не поставя изисквания спрямо децата.По същия начин е погрешно ние да поставяме еднакви изисквания относно вярата на двете категории. Едно дете изразява своята вяра чрез вярата на родителите.Един родител поема по-голяма отговорност и той изразява своята собствена вяра. И двата начина са напълно законни, защото и двата са заветни начини на изявяване на нечия вяра. И двамата са част от семейството, което бива изисквано от Бог!
Автор: Ray Sutton
Битие 1:26-28, Матей 28:18-20
Преведено от Free Books from ICE