Това е част от книга на Джон Уайт.Човек със автентича съдба и призив повлиял на големи групи от хора със практичната си вяра и железните си убеждения.Именно простотата и практичноста на Джон го правят близък и разбираем за читателя.Той засяга въпроси за които други мълчат.Пише от дългогодишния си опит във пътя на вярата и професионалния си опит като лекар-психиатър в родната си Англия.Бил е на много места по света носейки вярата си в Христос.Участник в международно християнско студенстко движение в латинска америка. Преподавател в университета в Манитоба,Канада.
Автор на много книги и романи той се прибира при Създателя си на 11 май 2002г след дълго боледуване.
Вяра
Вярата е ядрото на практичното християнство.Вашият живот като християнин е започнал от момента ,в който сте започнали да вярвате.От този момент скритият ви живот се разраства с всеки изминал ден и ще продължава да расте съобразно вярата ви която в случая се явява канал на Божията способност до вас.Няма друг аспект от новия ни живот който да е по важен за нас на земята.
Въпреки това малко са може би аспектите придизвикващи такова голямо объркване във нас като въпроса за вярата.Исусовите ученици молеха : Господи умножи ни вярата-наложи се Той да им обяснява,че дори за най ?трудните моменти е нужна вяра с размер на синапово зърно.Но защо толкова много се проваляха щом не беше нужно толкова много?
За да отговорим на този и други въпроси трябва да сме наясно какво всъщност представлява вярата.
Реакция на бащината инициатива
Вяра ?това е човешкия отговор на Бащината инициатива и зов.Първата ви проява на вяра е положителната реакция на действието на Святия Дух,когато Той всади в сърцето Ви истината за Христос.Когато светлината на Създателя ви огрее,естеството ви реагира подчинявайки волята си на Божията воля.Така се извършва и естествения процес на предаване на живота ви на новия ви баща с очакване на смисъла който той би му дал.Реагирали сте в рамките на Божието предузнание но в никой случай не вие сте предизвикали вяра във себе си.Всичко е било задвижено и изпълнено от Бога.
Един пример e Мария майката на Исус.Небесния пратеник и казва за отговорноста отредена и от Бога и реакцията и е израз на вътрешната подготовка на Духа и нейната праведност.Отговора е :Нека ми бъде както си казал.Това е реакция на вяра подтикната от вътрешното и отношение към Божиите думи.Тази вяра беше реакция на Божието слово към нея.Същата вяра промени по късно и човешката история.
Съзнаването ,че вярата е реакция на Божието действие,снема от плещите ни отговорноста за инициативата и ни прави способни на констуктивно поведение.Не е необходимо да се взирате в себе си с измъчващия въпрос : колко вяра имам или колко голяма е тя.
Необходимо в случея става друго : какво ми казва Бог? Към какво ме подтиква?Какво трябва да направя?Когато Исус хвалеше голямата вяра на съвременници,забележете-не говореше за мистични вътрешни убеждения на тези хора,а най-често посочваше конкретното действие на личноста с което тя беше реагирала на Божиите думи.Пример е римския стотник(капитан) и жената искаща да докосне единствено дрехата му.И двата случая показват не мистични убеждения а практични действия.Обикновенно реакцията на Божия повик е някакво действие от наша страна.
Когато разберем това,ще можем да схванем и защо големината на вярата е от второстепенна важност.Думите на Исус за вяра като синапово зърно добиват реалистично значение.
Колко вяра е необходимо да има човек който не умее да плува ,за да скочи във вода по- дълбока от ръста му?Точно толкова колкото да се отблъсне от ръба на басейна и да падне вътре.
Делата изискват решения.Виждам,че вратата на асансьора се отваря и решавам де се кача.От опит знам,че ще стигна до петнадесетия етаж,ако натисна съответното копче,затова решавам отново да го натисна.Вярата е нашето решение да отговорим на Божия призив.Решението може да се прояви във вътрешно действие или може да бъде нещо което означаваме като вътрешно действие ,напр - доверчивото ни предаване в ръката на Бога.С времето това решение прераства във вътрешно убеждение,благодарение на което винаги сме готови да реагираме положително на Бащиния зов.
Когато бях млад и още по ? упорито се занимавъх с научната страна на вярата,т.е. с издирването на исторически доказателства,обичах да казвам,че вярата е решение или позиция ,която се опира на доказателства.Това,което тогава съм твърдял е вярно.Но кръгозорът ми е бил твърде ограничен.Не съм разбирал,че докато ученият търси доказателства,за нас християните целият живот с всичко което ни се случва е едно единствено доказателство,че Бог говори,разкрива се,постоянно оживява речта си (постоянно говори,като Бог не може да спре да върши нещо и говори постоянно това което е в него ?неговите думи,които като чуем оживяват за нас)в паметта ни.Затова днес предпочитам да кажа,че вярата ни е реакция на неговата инициатива.
До сега разбрахме,че Бог е начинателя на вярата.Той е инициатора да реагираме.Когато отговарям се включва още един елемент,защото устновявам връзка с Бога.Вярата(положителната ми реакция),прави тази връзка възможна.Той говори,аз отговарям и така постепенно Го опознавам.Колкото по-добре Го опознавам, толкова по-лесно става да му се подчинявам.
Всичко дотук противоречи на мнението,че вяратоа е чувсво.Тя може да е придружена от чувства.Ако вкарам ескимос в асансьора и му кажа,че натискайки определено копче ще се издигне на високо,той може да изпита всичко друго ,но не и вътрешна сигурност.Но когато извърши процедурата няколко пъти,ще се появи и чувството на сигурност.Но чувството му няма нищо общо с това,дали ще стигне до етажа или не.Независимо с какви чувства ще натисне копчето,треперейки пред неизвестноста или сигурен във това,което върши ?резултатът е един и същ.
Има още нещо което можем да кажем за вярата.Досега стана дума какво тя означава за вярващия.Преди да размислим как можем да се научим да реагираме положително на Божиите повели(т.е. как вярата ни може да расте),трябва да знаем нещо за смисъла,целта и сферата на влияние на вярата.
Невидимото на което се надяваме
Вярата е моста над пропастта между нас и невидимото,на което се надяваме.
Евреи 11:1 е често погрешно схващано място от писанието.?А вярата е даване на твърда увереност в онези неща,за които се надяваме,убеждения за неща,които не се виждат?.
На пръв поглед може би изглежда,че думите са в противоречие с това което казах досега,а именно,че вярата не е чувство.Не е ли тя ?увереност?,не е ли ?убеждение?? Някои библейски учители приемат тези думи буквално и ги използват като кратко определение на понятието ?вяра?,като подчертоват,че вярата е състояние на вътрешна сигурност или твърдо вътрешно убеждение.При такова тълкуване,контекстът изибщо не се взема под внимание.За да разберем какво иска да каже авторът,трябва да знаем върху кои думи от изреченисто пада ударение.
След като прочетете главата докрай сами ще имате възможност да прецените дали становището ми и правилно или не.Позволете ми сега да определя думите,които спред мен носят основното съдържание на изречението.
?А вярата е даване на твърда увереност в онези неща,за които се надяваме,убеждения за неща,които не се виждат?.
Този стих говори за дела на вяра.Вярата е средството,инструментът,чрез който християните извършват дела ,излизащи извън простронствено ?времените измерения;чрез които предизвикват събития,които иначе биха останали само излъгани надежди.
Вярата на Мария направи възможно изпълнението на обещанията,които евреите очакваха от векове.Нейната вяра беше средство,чрез което Вечният и Невидим стана смъртен човек от плът и кръв.Вярата на едно селско момиче осъществи идването на Исус от едно измерение извън времето и пространството в нашия човешки свят.
Значи вашата вяра прескача пропаста между чавешкото ви естество и вечноста валидни тук на земята.Това е смисълът и целта на вярата,затова ни е дадена.Вие сте мост за вечния Бог на мястото,където Ви е поставил.Силата на вечноста може да стане действена чрез Вас и да засегне хората около Вас.Единственното,което се изисква от Вас е да бъдете послушни на Бога.
Тъй като вярата е решаващия фактор,трябва още веднъж да се върна на нея.Въпреки че Божието всемогъщество се проявава чрез нас ,щом действуваме по волята Му,вярата не може да се опреличи с електроцентрала ,която според настроението си можем да включваме и изключваме.Вярата и послушанието са толкова тясно свързани,че практически се препокриват.Невъзможно е да се разделят едно от друго.Бог ни подарява вяра,за да бъдем Негови представители.В действителност вярата ни е само брънка от дългата верига едно с друго свързани обстоятелства,чрез които Бог извършва волята Си.Вярата беше само един фактор в редицата от събития,които доведоха до изпълнение плана на Бога за въплътяването на Неговия Син.И така ние не сме магьосници ,а нещо много по важно ? съработници на Бога,преследващи вечни цели.
Да умножаваме вярата
Досега ставаше въпрос за значението на големината на нашата вяра.За да разберем по-добре какво е вярата и какво можем да постигнем чрез нея,макар и да сме слаби хора,е време да поговорим за това как най-добре можем да умножаваме вярата си.
Но ако разбираме вярата като нашия отговор на Божия глас как ще обясним с думи растящата вяра ?ние или слушаме Бога,или не го слушаме.Въпреки това новият завет прави разлика между голяма и малка вяра.Споменава се и за твърда вяра.Какво означават тези изрази?
Силна вяра е тази,която продължава да следва Божия глас и тогава,когато не получава никакво външно насърчение.Един сравнително слаб пример може да бъде нашето куче ,което поставяме пред вратата,когато отиваме на покупки и когато се върнем го намираме на същото място да ни чака.Силна вяра е откъзът на вярващото общество да престане да се надява за идването на Исус,въпреки че обещанието е дадено преди почти две хиляди години.
В мислите си търся илюстрации на тази твърда вяра в нашето съвремие,но не мога да намеря.Съпруга,която е напусната от мъжа си ,но въпреки това не иска да се откаже от вярата си в неговото завръщане.?Той каза,че ще се върне и аз знам,че ще удържи на думата си?,децата които вярват на приказката за Дядо Мраз,въпреки че всички приятелчета им се подиграват за това,отиването към избирателната урна с пълното съзнание за тоталната злоупотреба с избирателното право-всичко това е пример само на слабост,вместо на сила.Те не са нищо повече от една трогателна самозащита срещу ужасната нараняваща истина,а това няма нищо общо с вярата.
Това за което говоря е вярата на Авраам ? старият Авраам,който вече не беше в състояние да създава потомство,но пристъпваше към олтара,на който положи вързания си син и извади ножа,за да го жерва според заповедта на Бога,знаейки добре,че обещанието за този именно син,въпреки всичко ще се изпълни,колкото и безумна да изглеждаше сегашнага заповед на Бога.Говоря за това,което се струва на наблюдателя напълно безмислено,но всъщност е един грандиозен риск,в основата на който лежат ясното разбиране за липсата на всякакъв смисъл и от друга страна-дълбоко скритата реалност.Говоря за Павел и Сила,които в полунощ пееха в затвора,за сигурноста на Павел в един разрушен от буря кораб,че всички пътници ще достигнат брега.Тези събития са пример не само на едно упорито придържане към някакви принципи,а към Божиите думи.Примери за връзка,която не би могла да баде разкъсана от никакви лоши стекли се обстоятелства.Способността да се постоянства в послушението,независимо,че явно всичко отива към провал-това е силна вяра.Да развиваме и укрепваме тази способност,означава да умножаваме вярата.
С други думи: вярата ни може да се нарече голяма,когато сме послушни на Бога в най-тежките моменти,когото Той изисква от нас нещо,което ни причинява голяма болка или изглежда абсолютно безумно.
Може да съм оставил във вас впечатлението,че силна вяра е тъждествена със силна воля.Наистина в това твърдение има нещо вярно.Вярата изисква решителност и поведение,което е свързано с волята.Но вярата не е само силна воля и силната воля не е вяра.Вярата е свързана с лично отношение. Тя е вяра в някого.Ако държа на нещо ,което изглежда безсмислено,това е не само тренировка в самодисциплина.В действителност,в случая самодисциплината играе незначителна роля.Аз държа на нещо защото знам кой го е казал.Дори и неправилно да съм изтълкувал думите Му аз знам,че няма да разочарова доверието ми и няма да ми откаже помоща си.Знам,че това е Бог и че той ме обича.
Когато се съмняваме в Бога,ние се съмнявяме или в силата,или в любовта му.Съмняваме се или в това,че не може да ни помогне,или че иска.Първото е абсурдно,второто-немислимо.Въпреки това ние се съмняваме и в двете.
Как можем да променим това? Как можем да умножаваме вярата си?
В инструкциите(библията) има някои напътствия,свързани са растежа на вярата.Можем да укрепим вярата си ,като си спомним за най-тежките си изпитания като християни.Можем да умножим вярата си,когато по-добре опознаем бащините си думи.И накрая,за усилване на вярата ни може да допринесе отхвърлянето на излишния психологичен баласт.
Припомняне на тежките времена
Правило ли ви е впечатление,че хората които са преживели тежки времена непекъснато в разговорите си се връщат към тях?
Правят го с известна гордост.Ще установите,че тези хора са укрепнали в тези тежки дни и че споменът за тях обновява устойчивоста им.
Който никога не е размислял за това,може би смята,че хубавите и добри спомени могат да укрепват вярата.Аз например дълго време смятах,че един драматичен и учудващ отговар на молба може страшно да стимулира вярата ми.Но не е така.
Жена ми и аз сме преживели много чудеса.Можем да напишем цяла книга.Но нямаме време за това.Такава книга може да е от полза само на търговията с книжарски материали и на спестовните ни книжки.Може би такава да усили вярата на един или друг.Но те имат цялата библия,която отразява много по значими чудеса.В действителност,чудесата за които говоря,ни най малко не са укрепили вярата ни.Срамуваме се да го признаем,на чудото от вчера,днес само помага да вярваме малко по-лесно.
Първият съвет,който авторът на Евреи предлага на читателите си си във връзка с растежа на тяхната вяра,е призивът да си спомнят усилните времена,които са преживели(Евр.10:32-35)
В съвременния превод текстът звучи така: спомнете си за времето,непосредствено след,като научихте веста за Исус която ви и спаси.Тогава бе нужно да участвате в мъченическата борба.Припомнте си тежеста на хулите и мъченията постигнали мнозина от вас и други как тайно се числяха към мъчениците.Но помня как страдахте със затворените и радоста с която се оставяхте да бъдете лишени от имотите си.Понеже разбирахте,че чрез Христос притежавате по доброто,непреходното с вечна стойност.Пазете доверието си.Само тогава с подобаващото величие ще се осъществят надеждите ви.
Бихме могли да упрекнем автора,че е трябвало да постъпи по-разумно,като не напомня на и без това обезсърчените християни за тези тежки времена.Защото от контекстът става ясно,че тези,за които е било написано това изглежда са възнамерявали да се откажат от вярата си в Хрисотс.Въпреки това,пратеникът им напомня за издържаните тежки времена на изпитания.
Защо го прави?
Мисля,че тежките времена могат да се отразят по два начина на християнина.Или го съсипват,или го укрепвят.Ако не е напълно съсипан(в този случай той прави всичко възможно да зарови тези спомени,колкото може по-дълбоко в съзнанието си),тогава неговият живот е бил обогатен,опита му е бил ползотворен и е извлякъл ценни поуки,съзнателноста му е нараснала.Явно юдеите,до които е писано писмото са имали подобни преживявания в трудности и страдания.Сега Бог е стоял пред тях по-велик от когато и да било.Мисленето им е било по реалистично и чувствата по-тренирани.Затова макар и свързвани с болка,спомените им за онези времена са били без цена.Като възкресява миналите спомени на братя и сестри,авторът се старае да разтърси и стопли сърцата им и да ги подтикне към ново себеотдаване.Това е било средство за обновяване на вярата им.
Тъй като сигурно сте още млад във вярата,мили читателю,може би още не сте страдали заради вярата си в Христос.Но ако отдавна вървите по този път,тогава погледнете назад!Какво се случи тогава? Какво почуствахте? Не се ли вълнувахте днес,когато се сещате за тези неща? Тези разстърсващи спомени не укрепват ли вярата Ви? Корените на вашата вяра не се ли спускат още по-надълбоко?
Спомнете си добре тежките времена във вашия живот на вяра.
Обещанията
?Доверието ви ще бъде богато възнаградено?- казва авторът на писмото до евреите.
Вярата расте,колкото повече християнинът се запознава със мислите и идеите на Баща си.
...вярването е от слушане,е то от истината в Бащините думи.Нека отидем още малко по далеч в писмото до евреите.В първия стих на дванадесета глава авторът рисува интересна картина : ?следователно и ние,като сме обиколини от такъв голям облак свидетели...с търпение нека тичаме на разкриващия се пред нас хоризонт.?
Какво казва тук пратеника? Кои са тези свидетели? Има две възможности ?или те да свидетелстват на нас,или да ни наблюдават и да свидетелстват за нас.?И тъй като сме наблюдавани от такова голямо множество мъже на вярата,стоящи на зрителската трибуна...?(съвр.превод)
Които ни наблюдават от зрителската трибуна? Ужасно!Как мога да се конкурирам с Авраам и Мойсей? Как ще се чувства един млад пианист,ако трябва да даде концерт в присъствието на Шопен и Рубенщайн?
За щастие от контекста разбираме,че такова тъкуване не е задължително.Основното което иска да постигне автора,като споменава за облака свидетели,е да ни убеди,че търпението във вярата се възнаграждава.В цялата 11 глава той ни разказва за мъже и жени,които при най-непосилни обстоятелства са се дъжали здраво за вярата си.След това прави извода,че именно чрез търпението си те ни дават свидетелство.И така, значи те не са зрители на трибуната,а така да се каже,стоят на старт да ни послужат да насърчение.
В това се състои една значителна истина за Святото Писание.То е Божии думи.Но е написано под формата на свидетелства на мъже и жени,които ни уверявят в любовта и верноста на Баща ни и ни разказват как той пази и подкрепя тези,които му имат доверие.В този смисъл единадесета глава може да се нарече микрокосмос на цялото свято писание.От писанието тези мъже и жени са свидетели за Бога на цялата вселена.Тяхното свидетелство трябва да е извор на вяра за нас - техните наследници.
Бог можеше и да не използва свидетели.Могъл е просто да хипнотизира хората и тогава да им диктува това което иска.Това е правил в изключително редки случаи.По принцип той ни разяснява съвършенените си идеи чрез опита на грешни хора.
Библията е лична вест на Създателя до всеки от нас.Ние трябва прилежно да я изучаваме,за да укрепваме вярата си.От друга страна Библията е лична и с това,че е пренесла през вековете до нас информацията на мъже и жени,които са изпитвали същите чувства и са страдали като нас самите.Като четем и се задълбочаваме в идеите съдържащи се в бащините думи,тези хора се събират около нас като облак от свидетели.Така се подкрепяме по пътя на вярата.
И така,за да растете във вярата трябва да четете божиите идеи от библията,да се занимавате с живота на хората на вяра.Обърнете внимание как нищо човешко не им е било чуждо и колко бавно се учеха.Съвременните биографии на изключителни християни могат понякога да ни подтискат,но библейските примери на Авраам или Давид ни разказват за бащиното търпение в обучението на слабите хора за да ги възпита като светли примери на вяра.
Дакато изучавате истината,с течение на времето с вас ще се случат и други неща.Понякога Божиите обещания ще се изпълняват в живота ви с голяма сила.Е това ще бъде за вас голяма сила и помощ в тежките времена да стоите твърди за вярата си.Писанисто ще ви покаже пречките за вашата вяра.Колкото повече опознавате бащините идеи толкова те ще отстраняват от пътя ви проблеми,с които се тормозите отдавна.Идеите на Христос ще бъдат за вас храната,чрез която вярата ви ще расте и силата която осмисля живота ви.
Наблюдавайки живота на Исус,послушанието му,силата,ще откриете,че същата сила е на ваше разположение.Неговата издръжливост на всяка опозиция не само ще ви амбицира,но ще разберете,че той иска да сподели с вас своята сила и търпение,така че неговото да стане и ваше.Спомнете си примера с младия нервен пиянист,който трябваше да покаже способностите си пред велики майстори на това изкуство.Как ще се почувства този същия пиянист,ако Рубинщайн дойдеше преди концерта при него,хванеше го за ръката и му кажеше:?млади приятелю знам как се чувствате,защото и аз често съм треперел пред критичната публика.Въпреки всичко,изпълнете намерението си.Положили сте толкова големи усилия.Уверен съм че ще се справите.?Този млад пиянист ще седне с въодушевление пред своя инструмент,топлите думи на виртуоза ще му дадат крила да надмине самия себе си и да постигне неочаквано голям успех.
Точно в това състояние сте и вие.Мойсей ви хваща за ръка и Исус Навин и Раав и хиляди други непознати,които през земния си живот често стъпваха в ада,но от опит познаха,че Бог е верен.Всички те искат да ви разкажат историята си.
Отхвърлете ненужния товар!
Пътят на вярата представлява борба,надбягване,в което не можете да си позволите да мъкнете със себе си излишен багаж.Неизповяданият грях и безполезните цели,които си поставяме,само отслабват вярата ни.
Християнинът може да има само един приоритет.Това Исус поясни на учениците си,когато ги предупреди съвсем сериозно:?не можете да сте слуги на парите и на мен едновременно?(Мат. 6:24)Никой слуга стремящ се в две различни посоки не може да притежава жива вяра.
Точно в този пункт много християни се провалят.Парите,удоволствията,кариерата и престижа са много привлекателни.Така много хора затварят очите си пред факта,че за човешката природа е невъзможно да преследва в живота си повече от една главна цел.Попитайте тези християни,коя е целта ,на която държат повече от останалите.Те ще отговорят,че главната им цел е да направят това или онова ?за слава на Бога? или ?заради Христос?.Но погледнете в живота им,ще бъдете поразени - когато говорите с тях,ще установите отблъскваща липса на въодушевление от величието на Бога.И едва ли ще откриете нещо подобно но жива вяра.
Повечето от колегите ми,християни са на първо място лекари и едва на второ ? християни.Това те биха признали,може би неохотно и биха ме обвинили в критикарство.Въпреки това констатацията ми е правилна.Не става въпрос само за християните лекари,това е в сила и при съдии,учители,търговци и всички други християни,дори метачите на улици.Почистването на улицата едва ли може да е най-висшата цел в живота им,но заплатата ? да.
Споменатото изкушение може да се крие във всяка професия и е присъщо на всяка възраст.Никой човек не може да слугува на двама Господари...или ще намрази единия,а ще обикне другия,или към единия ще се привърже,а другия ще презира?.(Мат. 6:24)
Щом започна да гледам на себе си като на психиатър,който освен това е и християнин,положението ми вече не е за завиждане.Ако обратно,живея със съзнанието,че съм християнин и работя като психиатър,тогава съм свободен да служа на Христос и в професиятата си мога да постигна много по-добри резултати.Това разграничение не е подробност а лежи в основата на вярата.То е свързано с цели и с верноста ни.С целта на нашия живот и с Господаря,с въпроса - свобода или робство.Човек трябва да е честен със самия себе си,за да може да участва в тази борба.Който живее раздвоен не е способен на ясно решение и няма да достигне до целта.
Излишният багаж не винаги е кариерата.Това може да бъде почти всичко ? голямо или малко,важно или назначително.Вие християнската майка,какво сте вие? Една последователка на Христос или майка,която е и християнка? Когато сатана ви нашепва:?Не трябва да приемаш становищито на библията буквално,за да не причиниш на детето си проблеми?,какво ще направите тогава?
Христос изисква от нас безкомпромисна вярност.Само когото сме готови на това,само когото премахнем от пътя си всички конкуриращи цели и ангажименти,ще можем да бъдем мъже и жени на вярата!
Изпитани чрез огън
До сега говорихме,какво ние можем да направим,за да умножаваме вярата си.До известна степен игнорирахме това което Бог прави в случая и как можем да се кооперираме с Него.Защото умножаването на нашата вяра е много повече Негова,отколкото наша цел.Той е започнал активно да работи за изпълнението и дълго преди да станем християни и то по начин,който едва ли бихме избрали за себе си.
Така както златото се пречиства чрез огъня,така в живота ни нечистотиите постепенно излизат на повърхноста в пламъците на очистването и под тях се появява истинската скъпоценна вяра.1Петр.1:7
Сушата кара корените на дърветата да се спускат по-надълбоко към по-богатата почва.Така и във времена ,когато като че ли преминаваме през духовна пустиня,вярата вдълбава корените си по-надълбоко в нашата същност,която се храни от Бога.Затова дори и във време на суша,ние ще цъвтим като като дърво,посадено край извори.
Огънят и сушата са елементи от възпитателния процес,на който ни подлага Бог.Той ни възпитава,култивира и вае в нас ? които сме неговите бегачи в състезанието на вярата,неговите бойци в борбата на вярата.Възпитанието включва корекции, а те причиняват болка.Вярата ни расте или отслабва в зависимост от това дали реагираме на на Божията намеса.
Откакто започнах да пиша тази глава,непрекъснато си спомням една част от писмото до евреите гл.10:32 до 12:13.
Противях се на изкушението да осветлявям отделни ценности,за да не отклоня читателя от цялата красота и величие на това безценно богатство.Откъсът завършва с обяснения за вярата,при което авторът привежда като пример семейния живот гл.12:5-11.
Вярата расте с болезнено култивиране,което ръководи Бащата.В почти всички книги за възпитанието на децата,на християни или не,се допуска фундаментална грешка,на която доколкото ми е известно никои не е обърнал внимание.Независимо от това,към каква теория се придържат авторите,всички се хващат в един и същ капан.Те приемат факта че между действията на родителите(техните молитви,границите,които поставят на децата си и разбирането което проявяват)и това какво става в крайна сметка от децата им,съществува директна и абсолютна зависимост.
Интересно е,че тази безумна идея има толкова много привърженици,макар животът всекидневно да ни демонстрира нещо съвсем друго.Ако разсъждаваме така,ние сме детерминисти,които отричат свободната воля на човека.Жертва сме на промиване на мозъка,при което ни е било втълпено,че всички влияния имат някъде и някак си своя причина.Прекланяме се на Аристотел и неговото учение. Мисленето ни е парализирано от хипнозата и славното опростяване на причинно-следствените връзки.То смалява вселената до нещо което ограниченият ни мозък не може да побере.Станали сме толкова самонадеяни,че смятаме,че сме в състояние да направим всичко и да обясним всичко.
Има причини,има и следствия ! Разбира се ! Но зад тях стои един човешки дух,една личност.Детето не е програмиран компютър.?Естествено не е? - се афектират сега някои от моите протиници.?Това ние никога не сме твърдели.Самата мисъл за това е наказуема?.Но те постъпват така като,че ли е така. Различните деца реагират на едни и същи дисциплинарни ?причини? с различни ?следствия?.Резултата от състезанието не зависи от бързината на родителите,борбата не се разрешава според сособностите на родителите.Детето е,което избира.То или се кооперира с възпитателя или саботира възпитателните му мерки.Най-добрите родители на света понякога имат ужасни деца,докато други,които най-малко се интересуват от възпитанието на децата си,могат да имат добри деца.Това все още продължава да се случва.
Авторът на писмото до евреите знае това.Именно за това говори той на юдеите,които се колебаят между вяра и неверие.Посочва и,че могат да изберат какво да правят с Божието възпитание.Бог не е някакъв небесен програмист.
Но преди да направят избора си,те трябва да са наясно по някои въпроси.1-възпитанието е израз на родителска обич.Да бъдеш ненаказван,значи ,че си любимеца а не обичано дете.?Когато Той те удари,това е доказателство,че си негово дете? Евр12:6съвр.пр.
По-нататък автора казва на читателите си,че суровото възпитание е свързано с болка.То не трябва да се приема като наказание.За съжаление от някои преводи на Библията се разбира точно товаНаказанието е отмъщение,приравнявяща справедливост.Дисциплината,напротив е целенасочено възпитание.Критиката от страна на треныора,напрегнатите часове на на допълнителни тренировки,потта,умората,болкитефизически или душевнипринадлежат на ежедневието на атлета.Нима тренировката на християнина,упражненията му във вярата би трябвало да бъдат по-малко напрегнати ?
Но решаващия въпрос е как ххристиянина реагира на това сурово възпитание ?Само от това зависи дали вярата му ще расте или ще гасне.
Когато преди много години трансплатацията на кожа бе много по трудна за хирурга,отколкото днес,пациентите често се подлагаха на много болезнени операции.Много хирурзи бяха на мнение,че упойката може да постави под въпрос резултата от работата им.При автомобилна катастрофа една жена получи наранявания на лицето,които съсипаха красотата и.Беше поставена пред избора или да продължи да живее с това ужасно лице или да се подложи на страшните болки.Тя избра болките.
Не бяха обаче болките които и върнаха красотата,а умението на хирурга и нейното търпение.Ако беше мръднала главата си когато лекарят работеше със скалпела и иглата върху нейното лице,същата операция,която целеше да върне красотата и,можеше да я направи изрод.
?Никое наказание не се вижда на времето му да е за радост,а е тежко;но после принася мирен плод на тези , които са се обучавали чрез него.?Евр.12:11
На тези които са се обучавали чрез него...Това е отправният пункт.Чрез различни ?операции? красотата на Божия образ може да бъде възстановена във вашия живот.Божията добрина и умение са на ваше разположение.Всичко е готово за операция.Как ще реагирате ? Ще се дърпате и въртите ли ? Или ще стоите кротко и ще благодарите на Бога ? Не за болките а за корекцията,свързана с тях.
Бог не ме променя чрез чудеса.Никаква магическа формула няма за една нощ да отнеме проблемите ми.Може да имате моментни проблясъци и чудесни опитности но основното преобразяване се извършва бавно и често е свързано с болка.Във всички случаи болката се облекчава от пълното доверие у възпитателя и разбирането на това,което се случва с нас.
Големият ни син се роди инвалид в Боливия.През първата си година бе прикован с шини.Това изглеждаше жестоко,но не му причиняваше болка.Когато навъши една година,вече нямаше нужда от шини и можеше свободно да ходи.Не можехме да предотвратим падане и нараняване.При първото падане,той разцепи брадата си чак до устата.
Живеехме далеч от цивилизацията.Нямах никакви хирургически инструменти ? само една пинцета за вежди,игли и конци,които се намират във всяко домакинство.Не разполагах с някаква упойка.
Здрави ръце притискаха малкото тяло,докато аз причинявах на ужасения си син непоносими болки.Да кажа,че сърцето ми се късаше звучи сантиментално,но неговите болки бяха и мои.Защо не можех да му кажа по някакъв начин,че всичко ще се оправи и да го утеша ? Защо освен големите болки,които му причинявах , трябваше да го измъчвам и с този ужасен страх ? Не мога да опиша страданието си,когато хващах нежната кожа с пинцетата и нанасях един след друг бодове с иглата.
Но научих две неща.Първо,че Бог не е садист.Той не изпитва удоволствие от нашите болки.Щом аз слабият човек,изпитвах такива мъчения,когато трябваше да причинявам болка на сина си,колко повече се мъчи небесният ни Баща,когато ние страдаме.
Научих още,че страхът увеличава болката,докато чрез доверие и разбиране тя може да бъде облекчена.Не можех да обясня на сина си какво правя.Но Бог може да ни обясни действията си и обикновено го прави.В ситуации на стрес и мъка научих как нуждата може да се превърне в радост,веднага щом разбирах какво наистина се е случило с мен, или просто прекратявах съпротивата и се отдавах на пълно доверие.Чрез това доверие аз ставах сътрудник на Бога в операциите , чрез които Той се стараеше да възстанови в мен Своя образ,които същевременно задълбочиха вярата ми.
Като ученик имах отличен учител по пиано.По време на упражненията понякога той ме караше да изсвиря нещо за което в момента не съм в настроение.След това сядаше и слушаше несъвършеното ми свирене много внимателно.Когато свършех,той учудено поклащаше глава и после с минути не казваше нищо.След това вземаше лист и надраскваше върху него няколко ноти,слагаше го пред мен и казваше?Сега опитай това?.
Тези парчета винаги ми бяха трудни и аз се отчайвах.?Опитай първо съвсем бавно - ме насърчаваше той.?И когато започне да идва от самосебе си,свири по-бързо.?
Постепенно с тези упражнения аз развих една учудваща техника.Омразните упражнения ми дадоха музикална свобода.С времето започна да ми доставя голямо удоволствие да разработвам упражненията,предложени от учителя.
?Считайте го за голяма радост братя мои когато падате в разни изпитни , като знаете че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост.?
В този смисъл ние се радваме в скърбите.Не защото ни се виждат приятни , но защото Бог използва скръбта дори в случаите когато тя е резултат от грях,за да усъвършенства вярата ни, и да я направи силна и устойчива.И така,възможно е не само вярата ни да расте непрестанно ? съответно на реакцията ни към скърбите (възпитателните методи),но и да познаем от опит , че мъченията и пречистването през огън,могат да се превърнат в радост.
Затова сред нужди и скърби бъдете благодарни на Бога.Кажете Му че Му се доверявате.Хвалете Го за това , което може да извърши и което върши.Тогава товарът ще се смъкне от плещите ви.На мястото на депресията ще нахлуят радост и благодарност.
Джон Уайт(1924-2002)