През XX век съвременната история на българската протестантска Библия продължава в четири хронологически периода: Премодернизъм (1900-1914 г.), Модернизъм (1914-1944 г.), Комунизъм (1944-1989 г.) и Посткомунизъм (1989-до наши дни).
Първият период се характеризира с многократни публикации на българската протестантска Библия с минимални поправки. Евангелието от Марко е отпечатано в началото на XX век от Scripture Gift Mission с цветни илюстрации. Американското библейско общество отпечатва Новия Завет в Ню-Йорк (1906 г.). Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва Новия Завет, с паралелен английски и български текст в Берлин (1909 г.), Евангелието от Лука в Лондон (1912 г.), отделни издания на Новия Завет и на цялата Библия в Цариград (1912 г.). Периодът приключва с издание на Псалмите в Лондон (1913 г.).
Периодът на модернизма започва след Първата световна война с излизането на специалното издание на Библията през 1918 г. То е ревизия на изданието от 1912 г. (публикувано от Американското библейско общество в Ню Йорк). Следва ревизирано издание на четирите Евангелия, което е започнато 1913 г. от Р. Томас, T. Найденов, Дж.У. Бауърд (A.B.C.F.M), М.Т. Добровски и Дж. Дж. Сечанов (A.M.E.M) и съхранявано по време на войната. То е отпечатано в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско Общество през 1921 г. Пълният ревизиран Нов Завет е отпечатан по-късно през същата година отново в София в 20000 екземпляра.
През 1922 г. топографско издание на Българската библия е отпечатана от Британското и чуждестранно библейско общество в печатницата на Кх. Матеосян в Цариград. През 1923 г. в София второ издание на ревизията от 1921 г. е отпечатано в 10000 тираж. Същата годината цялата Библия, включвайки ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Старият Завет със старата българска ортография, са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. През 1924 г. ревизираните издания на Псалмите и Притчите са публикувани в два отделни тома в София, всяко от по 10000 екземпляра. Ревизирано издание на цялата Българска библия следва през същата година.
През 1925-1926 г. в Ню-Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871 г.) са отпечатани от Ню-Йоркското библейско общество. Издание на ревизирания Нов Завет през 1933 г. и цялата Библия през 1940 г. от Британското и чуждестранно библейско общество са последвани от Евангелието на Йоан и излизат през 1944 г. отпечатани от Американското библейско общество. Изданието от 1940 г. съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези два екземпляра са възприети от българската протестантска църква в нейното съществуване през 45-те години на комунизма.
Режимът в България (1944-1989 г.) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Протестантски Библии се печатат само извън България и се внасят тайно. Между много известните и неизвестни, пълни и частични издания са Женевското издание на българската Библия от Обединено библейско общество (1951 г.), Ню Йоркско издание на българската Библия от американското библейско общество (1951 г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню- Йоркско издание на българския Нов Завет (1967 г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).
С падането на Берлинската стена през 1989 г. различни организации се опитват да осигурят нов български превод на Библията. През 1993 г. издателство Верен отпечатва протестантския Нов Завет През 1995 г. пълен нов православен превод е публикуван, последван от три нови протестантски ревизирани издания от българската Библия в периода на 2000-2001 г. на издателска къща Верен, Нов Човек и Библейска лига, наред с няколко опита за нов превод.
Повече от 100 години минават, откакто Библията е преведена на български от протестанти. Тя е преследвана от православните гърци, фашисткия режим и комунистическите атеисти с една цел ? да реформират българското национално съзнание и да манипулират българската нация с религиозен, военен и идеологически контрол. Едно е ясно от изминалия век, през който Библията присъства по Българските земи ? ?Божието Слово не може да бъдат оковано във вериги? (2 Тимотей 2:9). Режимите и преследванията, както и хората, които ги причиняваха, станаха в миналото, но българската Библия продължава да променя хора и съдби. През изминалите 14 години на реформи, България преминава сурова политическа, икономична, и обществена криза. Въпреки всичко, в началото на XXI столетие, думите от Вечната Книга са отново светлина на надежда и духовна подкрепа за българския народ. Защото това не е краят на историята за българската Библия. Това е само нейното начало ...