През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна.1 Посланията са преведени в периода май-септември с.г., но на 15 септември 1936 г.2 Архиепископът на Търново Иларион нарежда да се прекрати работата по превода.3 Цариградската патриаршия издава указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години.
През това време, Баркър снабдява издателството на А. Дамян със славянски шрифт за печатане от Лайпциг.4 Вероятно шрифтът е взет от Бреткоф и Хертел от Таучниц и е използван на печатарската преса, която американките мисионери доставят в Цариград.5 Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите се издават периодично през 1838 г. и 1839 г. и многократно преиздавани след това.6
В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет.7 По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Елиас Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод.8 Ригс, от своя страна, използва помощта на живеещия по-това време в Смирна Константин Фотинов.9
След приключване на ревизирането през май 1939 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат.10 На 7 октомври 1838 г. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит.
През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна.11 На заглавната страница пише: ?Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П.П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.?
На 13 август, 1840 г., Неофитовият ученик Илия Василев му изпраща разпечатка с информация, че преводът е излязъл от печат.12 Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия13 и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово.14 През 1841 г. представител на Американския борд е съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица.15 На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра,16 а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.17
Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от ?протестантския? Нов Завет.18 Българското население почти навсякъде бойкотира кампанията отказвайки да предаде Новият Завет.19 Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик.20
Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити.21
Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно. Второ издание, почти идентично с първото от 1840 г.22, излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра. Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са продадени на панаира в Узунджово.
Четвъртото издание на българския Нов Завет е публикувано през 1857 г. в Букурещ за първи път с различен шрифт, но е дефектно и поръчката е отменена.23 През 1859 още две издания са публикувани. Едното е отпечатано в Букурещ, а другото в Лондон като на заглавната страница е погрешно изписано ?трето издание? вместо четвърто.24 През 1866 г. ново ?джобно? издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград. Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.25
Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г.26 Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковнославянски. Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г.27 заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов.28 Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език.29
Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. (не 1844 г., както често се споменава)30 и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society.31 Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източният (търновски) диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.32
Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г. като през последната година д-р Ригс му помага.33 Издание на Псалмите преведено от Фотинов е публикувано в Смирна през 1855 г.34 През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклисиаст и Петокнижието.35 Преводите на тези книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават със славянската версия, използвана от православната църква, което предоплага че са превеждани директно от еврейски.36
През този период Ригс заминава за Америка и остава там за около две години. След завръщането си заедно с Т. Баингтон обикалят България, изследвайки промените в българския език.37 Ригс се среща с Неофит Рилски, с когото обсъжда възможността за ревизирано издание на българския Нов Завет с цел премахване на македоно-сръбските диалектни елементи и форми.38 Това решение исторически променя българския език с избора на източнотракийската диалектна форма.
Очевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно.39 През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира само седмица след завръщането на Ригс в Цариград.40 Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. Ригс поканва българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца.
През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван. Изданието се появява по време на ?Българския Великден? (3 април, 1869 г.), с който Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена екзархия през 1870 г.41
През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет.42 Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г.43 и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет.
През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс.44 Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи като американски и английски мисионери спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена.45 Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.
В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело.46 След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.47
До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.48
През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване.49 През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.
След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г.50 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър51 или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на автора източници52). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници.53 Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.54
Поради големият интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания.55 През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената ?Библейска (издателска) къща?56 в Цариград са 6572 тома.57 След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници - Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници - Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома58 -1894-98 г.).59 Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.
1 Snegarov, 103.
2 Clarke, Bible Societies, 229.
3 Snegarov, 133.
4 Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 293.
5 December 28, 1836; February 4, 1837 (BSAR, A.B. 18).
6 Weiner. 37-38.
7 Shishmanov, Novi Studia, 98.
8 Weiner, 37. Also Riggs, The Bible in Bulgarian.
9 Shishmanov, K. Fotinov, 655
10 Snegorov, 198.
11 Weiner, 37-38. Also Riggs, The Bible in Bulgarian.
12 Shishmanov, 229.
13 S.C. November 30, 1841.
14 Shishamnov, Novi Studii, 442, n.2.
15 http://www.mtwbg.com/bgrmissions.htm
16 BFBS 39th Report (1843) lxxxiii.
17 BFBS 40th Report (1844) lxxxvii.
18 Shihmanov, 225, 239.
19 Radkova, 107.
20 Ibid, 233-34.
21 Naiden Gerov, Arhives, vol. 1 Sofia, 1911, 335 (delo No. 538)
22 There is an argument of the year of the second edition being 1843 instead 1850. Many Stoyanov, Bulgarian Awakening Publications, (Sofia: Bulgarian Academy of Science), 263-No. 5614. Also Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 294.
23 Darlow and Maule, 1903-11.
24 Letter from Nephit Rilski to Cvetan Nedyov, Materials on the History of the Bulgarian Awakening. SbNU, 1891 vol. VI, 461. The exact Bulgarian bibliography reads: Novyi Zavet na gospoda nashego Iisusa Khrista : verno i tochno preveden ot purvoobrazno-to. [3. izd.?] - TSarigrad : knigopech. na v. Makedoniia, 1872. and Novyi zavet na gospoda nashego Iisusa Khrista : verno i tochno preveden ot purvoobrazno-to. [Drugo 3. izd.] - TSarigrad : knigopech. na v. Makedoniia, 1872.
25 The editions were as follows: 1840, 1850, 1853, 1857, two in 1859, two in 1866 and two in 1867.Riggs, The Bible in Bulgarian and Clarke, Bible Societies, 308.
26 See Manyo Stoyanov, ?Beginning of Protestant Propaganda in Bulgaria? Bulgarian Academy of Science: Bulletin of the Institute of History, vol. 14-15 (1964), 46.
27 R. Thomson, ?Seventy-Fifth Anniversary of the American Mission at Constantinople,? Almanac of Missions (Amer4ican Board, 1915), 89.
28 J.F. Clarke, Bible Societies, 255.
29 Riggs, The Bible in Bulgarian.
30 Riggs, ?For the Celebration of the 50th,? 110.
31 Weiner, 39.
32 Riggs, The Bible in Bulgarian.
33 Weiner, 40.
34 Clarke, Bible Societies, 268.
35 Riggs, The Bible in Bulgarian.
36 PABCFM, 16 ? The Near East (1817-1919), Unit 5, 566, Vol. 6, 16.9-Mission to Turkey, 33-34; Letter from Dr. Ellias Riggs to ABS (May 1, 1880).
37 Ibid., Also Riggs, The Bible in Bulgarian.
38 J.F. Clarke, Bible Societies, 292.
39 Riggs, The Bible in Bulgarian.
40 Weiner, 40.
41 See Tochno Zechev, The Bulgarian Easter (Sofia: Anubis, 2000).
42 Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 295.
43 Riggs, The Bible in Bulgarian.
44 Riggs? Journal. Also, Stoyan Michailovski, Genadie: Holy History of the Old and New Testaments (Vienna, 1867).
45 Peter Mateev, Great Supporters of the Bulgaria People (Sofia, 1934), 23.
46 Riggs, Journal II, October, 1863-February 24, 1864.
47 Elias Riggs, Reminiscences for My Children, (1891) 18-25.
48 Letters of the American Bible Society and the American Track Society (New York), Constantinople (June 14, 1861; May 29-30, 1863 (H39)).
49 Clarke, Bible Societies, 302, 310.
50 Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 295. the exact Bulgarian bibliography reads: Bible. Bibliia, sirech, Sviashtenno-to Pisanie na Vetkhyi i Novyi Zavet : verno i tochno prevedeno ot purvoobrazno-to. TSarigrad : knigopech. na A. Kh. Boiadzhiiana, 1871.
51 Weiner, 41.
52 http://www.worldscriptures.org/pages/bulgarian.html
53 Ivan Zarev, History of the Evangelical Pentecostal Churches in Bulgaria (1920-1989) (Sofia: 1993), 16.
54 Riggs, The Bible in Bulgarian.
55 The available Bulgarian bibliographies point to Bibliia, sirech, Sviashtenno-to Pisanie na Vetkhyi i Novyi Zavet : verno i tochno prevedeno ot purvoobrazno-to. [2. izd.] - TSarigrad : knigopech. na A. Kh. Boiadzhiiana, 1871 and Bible Bibliia, sirech, Sviashtenno-to Pisanie na Vetkhyi i Novyi Zavet : verno i tochno prevedeno ot purvoobrazno-to. [3. izd.] - Tsarigrad : knigopech. na A. Kh. Boiadzhiiana, 1874.
56 Bible House (n.ed.)
57 ABCFM, 16.9 ? Mission to Turkey Vol. 6 Mission to Turkey; Letter from Dr. Elias Riggs to Rev. Dr. Lilman (May 1, 1880).
58 In this order Volume 1 (1894), Volume 2, (1897) and Volume 3 (1898).
59 Zarev, 16.