След като представителите на Британското Библейско общество и Американския решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен,1 се налага да се търси алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон, Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че Търновският митрополит Иларион е в Цариград носейки със себе си български превод на Новия Завет от Букурещ.2
През декември 1825 г. Търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод.3 Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода си около 5000 пиастра. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра.4 След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля само за да предложи двама нови свещеници от епархията за нов превод.5 По същото време Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила.6
Повторно предложение за превод на Библията на български правят Бенджамин Баркър и Х.Д. Лийвс, които пътуват из България в периода 1823-26 г. в търсене на подходящ преводач на Новия Завет в Търново и Букурещ.7 В пътуване до Търново през ноември 1826г. Лийвс научава, че по подбуда на Одринския архиепископ двама свещеници от Селимния (днешен Сливен) са започнали превод на Новия Завет. Те успяват да преведат част от Евангелието от Матей, когато спират своята работа, разбирайки че Търновския архиепископ Иларион е започнал подобна дейност в Свищов.8
През 1827 г. Лийвс отпътува за Букурещ, където е убеден, че съществуват българи, способни да направят превода. Причината за това са два образеца, които той е получил лично.9 Въпреки съществуващите езикови и граматически трудности, той предлага поне едно евангелие да бъде преведено и отпечатано.10
Отделно от гореописаните,11 през 1828 г. Петър Сапунов и Отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български12 в Букурещката метрополска преса.13 При превода Серафим ползва гръцки и славянски, като в отделени случаи предпочита славянски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънските) и славянски Новозаветни текстове14 на източния български диалект,15 очевидно преди Теодосий Бистрички да започне своята работа през 1820 г. Преводът на Сапунов е отпечатан едва десет години след като в завършен поради финансови затруднения. Първоначалната идея е да се публикуват и разпространят четирите евангелия, като със събраните средства се отпечатат и останалите книги на Новия Завет.
След смъртта на Серафим през 1827 г. Сапунов започва отпечатването. През 1828 г. с известни закъснения са публикувани 1200 броя. Въпреки че целият Нов Завет е преведен, само четирите евангелия излизат и то на евтина хартия като Матей Бабунов е печатар, а Слав Къньов от Калофер е словослагателят. Деяния на Апостолите заедно с Откровение е трябвало да бъдат отпечатани малко по-късно, но това никога не се осъществява. Сапунов лично разпространява 400 екземпляра от отпечатаните в следващите шест години с единична цена десет пиастъра.16 Разпространението им е ограничено заради надписа на заглавната страница за ?идването на армията на могъщата империя на цяла Русия?.17
След като потвърждава, че преводът в действителност е завършен според изискванията на българския книжовен език, през 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество купуват останалите 800 екземпляра на Сапуновия превод за цена между шест и седем пиастра на бройка, вместо първоначалните десет.18 На следващата година Баркър получава две предложения за преиздавана на Сапуновия превод. Първото е от Даниел Темпъл от Малта, който по-късно се премества в Смирна, а второто от Джосая Брюър и неговия партньор С. Дамиян от Цариград.19 Брюър прави предложение да тиражира 5000 екземпляра за $4500 което Баркър приема като по-добра цена.
За съжаление Сапуновият превод съдържа голям брой езикови и граматически грешки и не е възприет добре от българското население.20 Докато Баркър предлага препечатване на Евангелията,21 българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов.22
В търсене на правилния преводач за българския Нов Завет през 1820-30 г. Х.Д. Лийвс също се свързва със Сапунов. Неговото мнение за работата на Сапунов спира мисионерите от тиражиране на превода.
През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит (Петров) Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион23 за напълно нов български превод на Новия Завет.24 Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград,25 но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и Марко са готови през ноември,26 а първите завършени чернови на синоптичните евангелия през декември 1835 г.27
На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов.28 В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит.29 Цената на пълния превод е 5000 турски гроша.30 Договорът, с дата 19 февруари 1836 г., е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г.31 Баркър моли Иларион лично да провери превода, но поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на ?съвестта? на Неофит.32
Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари 1836 г. и завършва на 11 април. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите и е готов да продължи с останалата част от превода.33 Той съобщава, че за сравнение е използвал новогръцки превод на Новия Завет, направен от Иларион и издаден 1828 г. Неофит целенасочено не включва бележките си по превода в текста. Неговото единствено изискване е да наблюдава процеса на отпечатване като планира пълния превод да е готов през септември 1836 г.
1 Tlvj, ?Historical view of the Slavic language in its various dialects, with special reference to theological literature,? Biblical Repository, 4 (Andover, 1834), 328-413, 417-532.
2 Constantinople, May 24 and December 10, 1825, British and Foreign Bible Society, ?Agents Book? No. 7.
3 Leeves, January 2, 1826: British and Foreign Bible Society, ?Agents Book? No. 7.
4 Leaves to Pinketrton, March 9; April 5, 1826 (BSAR, A.B. 10).
5 Leeves to Pinkerton, November 7, 1826: British and Foreign Bible Society, ?Agents Book? No. 10.
6 December 2, 1834. Vassil Aprilov, Annex, 17.
7 Clogg, 247-60.
8 To Pinkerton, January 18, 1827 in British and Foreign Bible Society, 23rd Report (1827), 478-485. Also similar but not precise in Leo Weiner, ?America?s Share in the Regeneration of Bulgaria (1840-1859): Modern Language Notes, vol. 13, (February, 1898):2:33-41.
9 To Pinkerton, February 22, April 27, 1827: British and Foreign Bible Society, ?Agents Book? No. 10.
10 Barker to Pinkerton, Smyrna, January 31, 1827 (BSAR, ABS).
11 Weiner, 36.
12 The exact bibliography in Bulgarian reads: Novyi Zavet, sirech, Chetyrite Evaggelii na chetyrite evaggelista : prevedeny ot ellinskiia na bolgarskiia iazyk / perevoditel Petar Sapunov Triavnenyn.
Bukuresht : Sviata mitropoliia, [1828]
13 Radkova, 100-104. Also Riggs, The Bible in Bulgarian and Elias Riggs, ?For the Celebration of the 50th Anniversary of the First Bulgarian Periodical,? Zornitza XIX:28 (July 9, 1894), 100. Also Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 292.
14 Opruzenko, M.G. ?Ocherki po istorii vozrozhdniya bolgarskavo naroda. I: Prevody novogo zaveta na bolgarskii yazyk I ih izdaniyq,? ZhMNP, Novemebr, 1902, 17-19 and Clarke, Bible Societies, 187.
15 S. Mladenov review of Pogorelov, Opis (ABSPh, XXXIX [1925], 123).
16 Blutte;s reply to Barker. Bucharest: January 31, 1833 (A. B. 18).
17 Reproduced in Harvard Library Notes, 3, 299.
18 Weiner, 36.
19 Also spelled A. Damianov, as on the front page of the first edition of the Bulgarian New Testament in 1840. The exact bibliography in Bulgarian reads: Novyi Zavet gospoda nashego Iisusa Khrista / sega novo prevedennyi ot slavenskago na bolgarskii iazyk ot Neofita ieromonakha P. P. Ryltsa i s prilezhaniem pregledan i odobren ot preosviashtenneishago i premudrago mitropolita Ternovskago G. G. Ilariona.
Smirna: tip. A. Damianova i sodruzhestva, 1840.
20 Hristo Kodov, ?Toward the History of Sapunov?s Translation of the Holy Gospel (tr.n. New Testament), Rodina (a.n. magazine), (1939) book II.
21 Smyrna, March 4, 1834 (A.B. 18).
22 May 21, (A.B. 18).
23 Perhaps Illarion of Cyprus.
24 Radkova, 100-104.
25 Ibid., 96.
26 Ivan Snegarov, Contribution to the Biography of Neofit Rilski (Sofia, 1951), 86-94.
27 Paisii, ?Kratki belezki vurhu zivotut i deyaniata na Daskal Neofit,? Zornitsa VI (1881), October 13, 1881.
28 Sengarov, 84.
29 Ibid., 97-98.
30 The original contract in Greek is published in SbNU (Sofia, 1891), vol. V, 639-40; 5,000 grosha equaled 4,500 piasters or approximately £45.
31 Clarke, Bible Societies, 228.
32 Snegarov, 100-101.
33 Clarke, Bible Societies, 228.