Да се пише история е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация. То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях. Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат История. Историята на Българската Библия е един от тези разкази.
Балканският полуостров през IX век се характеризира със силни опити за християнско мисионерство между славянските народи. По време на този процес, в ранните 881-882 г., братята Кирил и Методий създават азбучна структура с 38 символа, които съставят Глаголицата. Това е азбучната система, използвана при превеждането на Библията за славянските племена, някои от които са част от Първото българско царство. През 855 г. Климент, ученик на Кирил и Методий, прибавя нови символи и сформира азбучната система, позната като Кирилица. Тя съдържа 44 знака и съответства по-добре на славянския език от гръцката и латинската.1
През 863 г. делото на Солунските братя е използвана от българския цар Борис (царувал през 852-893 г.) в покръстването на българите. Кирил и Методий превеждат Библията и църковнослужебни книги на славянски език. Само по себе си, използването на новосъздадената азбука, с която се превежда Библията на славянски в българската църковна литургика, е революционно и обуславя по-нататъшното отделяне от гръцката православна църква.2 Първата библейска книга, преведена с новата азбука, е Евангелието от Йоан.3 Евангелията, Деяния на Апостолите и Псалмите са преведени преди 863 г. След смъртта на Кирил през 869 г., Методий продължава превода на цялата Библия, който е завършен в 885 г.4 Старият Завет е преведен от Септуагинтата като изключва Първа и Втора Макавеи. Езикът на превода е наречието на онези славянски племена, които тогава населяват земите около Солун.
По време на царуването на Симеон (893-927 г.), презвитер Григорий се заема с нов превод на Библията или по-скоро възстановяване на стария превод. Славянският превод е пренесен в Русия и използван от Руската православна църква за Остромировото евангелие от 1056 г.5 През XIV, патриарх Евтимий прави нова ревизия на славянския превод на Библията.
Преводите на Кирило-Методиевите ученици от времето на ?Златния век? на старобългарската литература най-ярко отразяват адаптацията на византийския религиозен и книжовен модел в славянска среда. В старобългарското книжовното наследство от Х-ХI в., освен преводите на библейски и литургични текстове, преобладават тълкувания на раннохристиянските богослови, произведения на църковните отци от IV-V в., преводни византийски хроники и летописни бележки. Така се превеждат или се компилират съчиненията на Йоан Златоуст, Василий Велики, Кирил Александрийски, Григорий Богослов и др., запазени в Симеоновите сборници - Изборника от 1073 г., Златоуста, Златоструя; хрониките на Йоан Малала и Георги Амартол.
Изобретяването и бързото разпространение на печатарската преса от Гутенберг дава благоприятна възможност за отпечатване на славянската литература. Среднобългарските Евангелия са отпечатани в Търговище през 1512 г. на славянски и по-късно издадени в Белград и Брашов. Псалтирът (Псалмите) е отпечатан на Славянски през 1669 г. като работата е компилирана от Яков Трайков, родом от София и Кара Трифун от Скопие.6
Български Новoзаветен ръкопис от 1779 г. е запазен в Неамитския манастир (Молдова) е описан от А. И. Яцимирски през 1895 г. Текстът е с 150 двуколонни страници, с 35 коли и почерк, подобен на Неамитските ръкописи от XVIII век. Преводът е на съвременния, популярен български език, сходен с печатните славянски преводи, и включва Българо-славянския речник.7
През XIX век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език. Паралелно с това звуковото произношение се променя драстично и като следствие буквите от славянската азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на славянската Библия е вече ограничено в духовен и литературен контекст и тя загубва възможността да служи на българския народ.
Докато България навлиза в период на всенародно Възраждане, българската Православна църква продължава да си служи със славянския или гръцки превод на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чиито език е преминал през продължителна промяна по времето на Турско робство. Въпреки че през 863 г. Християнството става официална религия за страната, до XIX век Библия на български език няма - факт, който ще промени мирогледа на Българското Възраждане.
Две други събития извън България спомагат за превеждането на Библията на български. Първото е сформирането на Британското и Чуждестранно библейско общество (BFBS) в следствие на евангелското съживление през XVIII век. Регистрацията е направена на 7 март 1804 г. в Лондон. Девет години по-късно, на 12 януари 1813 г. в Санкт-Петербург е регистрирано дъщерното сдружение Руско библейско общество (RBS) с личното одобрение на цар Александър и принц Голицин за негов председател.8 Инициатори на проекта били мисионерите Патерсон и Пинкертон. Първоначално, организацията била наречена ?Санкт-Петербургско библейско общество? и по-късно на 28 септември 1814 г. преименувана на ?Руско библейско общество?.9 В управата на сдружението участвали сановниците от най-висок ранг на Руската православна църква.10 Тази организация се счита за първата такава, която търси начин да преведе Библията на Български език.
Паралелно, през 1810 г. в Бостън, щата Масачузетс, се сформира Американският Борд (American Board of Commissioners for Foreign Missions - ABCFM) от група студенти в новооткритата Конгрешанска богословска семинария ?Андовер?, водени от Самуел Дж. Милс. Американският Борд е първата чуждестранна мисионерска организация в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.
През 1806 г. в България бившият епископ от Враца, Софроний, публикува книга с заглавие ?Кириакодромион? (Неделнично поучение) съдържаща неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга. В превода на гръцкия ?Кириакодромион? (1803г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на ?прост български? език.11 Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това време и ясно показва съществени различия между Църковно-Славянския, използван в църковните служби, и говоримия Български език. Това доказва неспособността на българския народ да разбере превода на църковно-славянската Библия и нуждата на български превод.
Подобен опит прави Вук Караджик през 1821 г. като издава ?Приложение? (Додатак) на своя Полиглотски Речник. Публикацията включва молитвата на Исус от Евангелието от Лука на български език.12
Според У. Кантон, Руското библейско общество съобщава за печатно издание на Новия Завет на български език още през 1815 г.13 Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път като такъв е представен от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У.Х. Пинкертон едва през август 1815 г.14 Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език.15 През периода 1819-1920 г. Пинкертон пътува през Южна Европа, работейки над гръцкия и турски преводи на Библията.16 Търновският митрополит му препоръчва да се обърне към Архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български.17
От Пини (руският консул в Букурещ), Пинкертон научава, че Теодосий вече е започнал работа по превода на Новия Завет.18 Очевидно, Теодосий работи над него от 1819 г.19 Пинкертон докладва в 1821 г., че след едногодишен труд преводът на Евангелието от Матей е готов за ревизиране, което трае допълнителни шест месеца.20 През февруари 1822г. 5000 екземпляра са одобрени за печат в Санкт-Петербург.21
За съжаление този опит да се преведе Библията на съвременен български език се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от славянската версия. Някои места в текста остават фактически идентични със славянския източник и съмненията в прецизността на превода възникват дори преди неговото отпечатване. Като резултат Петерсон предлага да се издадат само 2000 бройки вместо планираните 5000.22
В края на октомври 1822 г. Теодосий пристига в Санкт-Петербург от Херменщат, съпровождан от двама дякона, за да наблюдават процеса на печатане. Той настоява славянският текст да бъде включен и отпечатан паралелно с българския. На 19 ноември 1823 г. 2000 екземпляра от Евангелието от Матей23 излизат от печат в Санкт-Петербург.24 То съдържа и две страници идентификация на българите, написани от Хендерсон.25 Целият проект струва на Британското и чуждестранно библейско общество над 10000 руски рубли.26
Съществуването на превода е обявено за първи път през 1826 г. от Петър Кeпeн, руски учен от Санкт-Петербург. Той разказва, че по време на посещението си в Трансилвания през 1822 г. научава за български превод.27 В същата година, базирайки се на доклада на Руското библейско общество, Сарафик оповестява публикацията на български Нов Завет.28 Той обаче е въведен в очевидно заблуждение от немско списание,29 което пише за отпечатването на български Нов Завет през 1828 г., който през 1834 г.30 е унищожено в Санкт-Петербург. Теориите за мистичното изчезване на това издание варират от пожар до наводнението на Катерининия канал.31 В последствие, няколко екземпляра биват съхранени в руските културни кръгове, а други по-късно са разпространени от Бенджамин Баркър по време на неговото пътуване из България.32
Кларк от друга страна заключава, че пълно издание от 1828г. (или 1829г.) на Теодосиевия превод никога не е съществувал след като няма запазен или намерен нито един екземпляр.33 През 1902г. директора на Одеската библиотека Попруженко повдига въпроса за ?хипотетичното? Лондонско издание от 1828г., което никога не е виждал лично.34 През 1903г., Яцимирски открива част от Теодосиевия превод съдържащи страниците 27-96 с текст от Матей 10:2-28:20.
Следва продължение ...
1 Milcho Lalkov, Rulers of Bulgaria (Sofia: Kibea Publishing Co., 1995), 21. Dony K. Donev, Eastern Pneumatology (Cleveland: Church of God Theological Seminary, 1999), 5-6.
2 Warren H. Carroll, The Building of Christendom (n/a: Christendom College Press, 1987), 359,371,385.
3 http://www.makedonija.info/saints.html
4 Carroll, 385. http://www.gospelcom.net/chi/GLIMPSEF/Glimpses/glmps058.shtml
5 First published by Vostkov, Ostrmirovo Evangelie 1056-57. It is the oldest Cyrillic MSS.
6 Marin Drinov. ?Iakov Traikov, a native of Sofia and Kara Trifun of Scopie,? Iubileen sbornik na Slavyanska Beseda 1880-95 (Sofia, 1895).
7 A.I. Yatsimirski ?Slavyanskiya rukopisi nyametskago monastirya v Rumynii,? DRMAD, II (1898), 17, 21. Yatsimirski published Matthhew 4:12-17; 12:1-8; 21:12-17 and 26:1-5 in ?Malkie teksti I zametki po starinnoi slavyanskoi I ruskoi literature,? IzRYS, IV (1899), 447-51. and Acts 1:1-11; 1 John 4:7-17 and 1 Cor. 14:6-12. Ibid, V (1900), 1246-50.
8 BFBS, 9th Report (1813), 367ff.
9 I.A. Christovich, Istoriya perevoda biblii na ruskii yazuik (2nd ed.: St. Petersburg, 1899), 18.
10 Clarke, J. F. The Pen and the Sword: Studies in Bulgarian History (New York: Columbia University Press, 1988), 286.
11 See Clarke?s ?The First Bulgarian Book,? Harvard Library Notes, III, 7 (March, 1940), 295-302.
12 Clarke, J. F. The Pen and the Sword, 292. Clarke, Bible Societies, American Missionaries and the National Renaissance of Bulgaria (Cambridge: Harvard University Press, 1937), 70.
13 History of the British Foreign Bible Society (London, 1904), I, 223.
14 Letter to London, St. Petersburg, August 11, 1815. BFBS, 12th Report [1816, app., 75].
15 Roumiana Radkova, Neofit Rilski and the New Bulgarian Upbringing (Sofia: Narodna Prosveta, 1957), 95.
16 Letter written during the trip are in the British and Foreign Bible Society London Archives, ?Agents Book? No. 2; some were published in the British and Foreign Bible Society, Sixteen Report (1820), 1-42 and some Russian Bible Society publications.
17 Pinkerton to J. Owen (secretary of the British and Foreign Bible Society), October 27, 1819): British and Foreign Bible Society, Sixteenth Report (1820), 25.
18 SPb, February 7, 1820. British and Foreign Bible Society, Sixteenth Report (1820), 41.
19 Radkova, 95.
20 Pinkerton to J. Owen (March 6, 1821): British and Foreign Bible Society, Eighteenth Report (1822), 29.
21 Pinkerton (February 20, 1822): British and Foreign Bible Society, Eighteenth Report (1822), 45.
22 Kherson, July 4, 1821: British and Foreign Bible Society, ?Agents Book? No. 4.
23 See Elias Riggs, The Bible in Bulgarian (December 1, 1871) in Missionary Herald LXVIII (1872) 76 and Weiner, 37.
24 The exact bibliography in Bulgarian reads: Ot Matfeia sviatago blagovestvovanie / (prevel Teodosii Bistritski).
25 T.H. Darlow and H.F. Moule, Historical Catalogue of the Printed Editions of the Holy Scriptures in the BFBS Library II (London, 1911).
26 October 4 ? November 24, 1823: British and Foreign Bible Society, ?Correspondence Book? No. 9
27 Keppen, Bibliographical Lists, No. 40 (April 12, 1826), 598-600.
28 P.J. Sarafik, Goschihte der slavischen Spache und Literatur nach allen Mundarten (Budapest, 1826), 226.
29 ?Reise der englischen Missionare Leeves von Konstantinopel uber Adrianopol nach Ternovo in Bulgarien,? Das Ausland, I, No. 275 (October 1, 1828), 1097-1099.
30 Letter to Vuk, May 4, 1834, in Lj. Stojanovic, ed., Vukova prepiska (Belgrade, 1909), IV, 679.
31 Central National Historical Archive of USSR in Leningrad (ed.n. St. Petersburg), f. 808, op. 1, ed. hr. 155. Also Radkova, 100-104 and Paterson, Book for Every Land: Reminiscences of Labor and Adventure in the Work fo the Bible Circulation in the North of Europe and Russia (London, 1858), 366, 386-392.
32 R. Clogg, ?Benjamin Barker?s Journal of a Tour in Thrace (1823),? Historical Journal of the University of Birmingam, vol. 12 (1971) 2:247-60.
33 Clarke, Bible Societies, 106.
34 M. G. Popruzhenko, ?Essays On the History of Bulgarian National Renaissance. I. The New Testament Translation in Bulgarian,? ZhMNP, November 1902, 3-20.