Смъртното наказание датира от началото на цивилизацията и е записано в книгите на Стария Завет. Според Библията негов автор е самият Бог, който дава конкретни функции на държавата като институция. Той упълномоща-ва владетелят (държавата) да насърчава доброто и да наказва злото. По този начин той защитава невинните и предпазва обществото от разпадане. В книгите на Новия Завет ( Римл. 13:4) е записано:
"...понеже владетелят е Божии служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото той не носи напразно меча, понеже е Божии служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло."
Един добър пример е законодателството на древния Израел, описани в Мойсеевото петокижие.Там се издава смъртна присъда за всяко престъпление което директно подкопава обществото.Това са престъпленияа срещу Бога, който е спасил евреите от робство( в това число са идолопоклноството и окултизма); престъпления срещу семейставата като институция (прелюбодейство и хулене на родителите); и престъпления спрямо човешкия живот.
Според Библията прилагането на смъртно наказание не е ограничено само до еврейската държава, но е универсална мярка за всяко едно съвременно общество.
В един от цитатите вече става ясно какви са аргументите на държавата (на Бог) относно наказнието. Това е на първо място защитаване на невинния и добър човек и на второ място дисциплина и ред в обществото, както и неговото запазване.
С течение на времето моралните абсолюти, единствено върху които може да се развива здравословно едно общество, са поставени под съмнение и в последствие много от тях отхвърлени.
В нашето съвременно общество нравствените категории са твърде размити и неясни. От гледна точка на действителността, в която живеем днес се налага преосмислянето на деянията, изизскващи смъртно наказание. Например против прелюбодейството в България няма закон, нито се счита за престъпление. Следователно ако се въведе смъртно наказание за прелюбодейство ще трябва да се избие половината народ. Но има престъпления, като педофилия, предумишлено убийство и тероризъм, които би трябвало да се наказват със смърт, тъй като те застрашават живота на други хора. А след реформирането на нашата страна, би било много добре ако и еретиците се наказваха. За съжаление обаче на мен товами се струва доста далеч.
Тези престъпления у нас не се наказват със смърт и затова е твърде вероятно престъпниците след години да излязат от затвора и да извършат нови злодеяния. Също така, бидейки затворени, те живеят на гърба на обществото, което не стига че страда заради тях, но и плаща за тяхната издръжка.
Тук възниква един въпрос: дали смъртното наказание третира симптома на проблема или премахва корена на проблема. Държавата е ограничена и не е в състояние да премахва мотивите за едно злодеяние или да изкорени злото от човешкото сърце, затова тя трябва да работи заедно с църквата и семейството като институции, защото те са упълномощени да възпитават, а държавата да защитава и възмездява за злото. Освен това няма доказателства, че доживотния или продължителния са затвор е успешна възпитателна мярка.
Моята теза е изградена върху Библията, която представя един по-висш авторитет и съветите, които дава са правилни и съответно полезни за цялото общество.
Смъртното наказание изисква едно много важно уточнение а именно че то се прилага на основата на принципа Lex Talionis.Това означава, че наказанието трябва да съответва на престъплението - то не трябва да е нито по-голямо, защото това е тирания , нито по-малко, защото би създало усещане за ненаказумост у престъпниците. За това само определен вид престъпления, при неоспорими доказателства, могат да бъдат наказвани със смърт.
Бог е най-висшата съдебна инстанция и той постановява в Библията смъртната присъда за конкретни престъпления. Държавата като институция и по-конкретно съдебната власт е упълномощена да издава и изпълнява смъртно наказание с цел предпазване на обществото от разложение. Когато тази институция откаже да накаже отделния престъпник, то тогава самия Бог се намесва и наказва обществото като цяло, заради неправдата. Не е необохимо задълбочено изследване за да се уверим, че нашето общество е в дълбока нравствена криза. То понася последствията от бягството от отговорност от страна на държавата да наказва справедливо престъпниците.