"Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естествената употреба на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие." (Римляни 1:26-27)
В противовес на западналото римско езическо общество, Павел представи едно от най-видните обобщения на Божия план за спасение писани някога - Посланието към Римляните. Поставяйки основа за Благовестието (Римляни 1:16-17), Павел използва голяма част от първите три глави, за да убеди читателите си, че те "всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога" (Римляни 3:23). Като доказателство за повсеместната същност на греха, Павел представи списък със специфични грехове на езическия (Римляни 1:18-32) и на Юдейския лицемерен (Римляни 2:1-29) свят.
Един от специфичните грехове на езическия свят, посочен от Павел, беше отказа от правилно сексуално взаимоотношение между мъж и жена. Жените бяха започнали да желаят страстно други жени, а мъжете се "разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже (англ. превод - вършейки това, което е срамно - бел. ред.)" (Римляни 1:27). Контрастът в стих 26 е между "естествено" и "неестествено". Тези безнраствени хора "оставиха" естествената форма на сексуален акт между мъж и жена (Lenski, 1951, p. 113). Фактът, че това преобразуване включваше сексуален акт е ясно установена (вижте Bauer, 1979, p. 886; Cranfield, 1975, p. 125).
Дали Павел говори за хомосексуалността в тази глава като осъжда изцяло практикуването и, или я свързва с културата на първи век и смята, че тя може да бъде приета при така наречения тип "любящи хомосексуални взаимоотношения" които съществуват днес? Мнозина са избрали да приемат, че павел говори във връзка с културното състояние (условия), и спорят че той не е осъдил като цяло хомосексуалния грях.
Например Роуланд Краучер пише:
"Смята се, че хомосексуалните практики, за които се говори в Римляни 1:24-27 са били в следствие от идолопоклонство и са свързани с някои много сериозни престъпления, както е отбелязано в Римляни 1. Ако това се вземе в един по-голям контекст, би трябвало да е ясно, че такива действия значително се различават от любящите и отговорни лесбийски или гей взаимоотношения, които виждаме днес (през 2002 г.)"
Аргументът, който се представя от Краучер и останалите основно се базира на фразата "измениха на естествената употреба". Какво има предвид Библията, когато казва че практиките на това езическо общество са "противоестествени" и всичко ли което се прави "против естеството" е грешно? Библията осъжда ли всички дейности, които са "срещу естеството"? 1 Коринтяни 12:9-10,29-30 описва чудеса, които се извършват "противоестествено" (или неестествено - бел. ред). Павел също така описва Бог като действащ против природата (естеството), присаждайки клонка дива маслина в питомно дърво (вижте Davies, 1995, 324). Очевидно, Библията обявява някои неща за добри, дори те да са против естеството.
Но какъв вид естество се обсъжда тук? Естеството на езичниците ли обсъжда Павел, естеството на човека като цяло, естествения ред на нещата или някакво друго естество? Дейвийс твърди, че идеята на Павел за естеството касае само културната ситуация за момента (1995, p. 323). Босуел твърди, че естеството винаги включва владеене (1980, p. 108), което означава, че ако нещо е против естеството на някой, то е нещо, което той в нормалното си състояние не би правил. Така, юдеите не би трябвало да действат против естеството си, езичниците не би трябвало да действат против своето естество и Божията воля не би трябвало да действа против Неговото естество - като и трите естества са различни. Босуел и Дейвийс определено ограничават отсъждането си при стихове 26 и 27 към културата на първи век.
ДеЙанг, обаче, представя правилната преценка на текста. Той го свързва към модела на Сътворението, като се позовава на това, че хомосексуалните действия са срещу естествения модел установен от Бог, когато е създал мъжа и жената. (1988, pp. 429-441). Така, Кранфийлд казва, че такива действия са "противни на намерението на Създателя" (1975, p. 123). По тази причина, хомосексуалността, е срещу естествения ред в брака, не заради етническите и културни причини на юдеите или езичниците, но заради брачното легло, което трабва да бъде неосквернено при всички националности и култури.
Културно или универсално трябва да се разглежда Римляни 1:26-27?
Трябва да се има предвид факта, че Римляни поставя всички хора във всяка култура, раса и организация под грях. Никой няма да бъде оправдан чрез закон (3:20). Никой няма да получи прошка, ако не се покорява на Бог от сърцето си (2:29). Никой няма да постигне спасение ако, презира Божията благост (2:4). Никой няма да види Божието царство, ако е убиец (2:29). Нито някой ще наследи спасение, ако практикува хомосексуалност, независимо дали е езичник в Рим или банкер в Ню Йорк (1:26-27).
Стихове 29-32 от Римляни глава първа са просто продължение на списъка от грехове изброени в стих 24. Никой изучаващ не би спорил, че "нелюбящ", "непростителен", "немилостив" не са характеристики на културата, а също и че преминават във всяко земно време и култура. Въпреки това, някои се опитват да разделят хомосексуалността от този списък, и така я разделят от безвременните истини от списъка на Павел, преобразявайки я в лош културен навик. Това нарушава текста в Римляни.
Друго средство, използвано за защита на хомосексуализма, е оправданието за незнание. Те, разбира се, нямат предвид своето собствено незнание, но незнанието на апостол Павел. Счита се, че на Павел не му е било известно, че между хомосексуални двойки може да съществува истинска любов. Казват, че Павел не говори за гейовете, а по-скоро за хомосексуалния акт. (Boswell, 1980, p. 109). Затова типа хомосексуална "любов", която съществува днес е според общото мнение много по-голяма и благородна, от всичко, което Павел е виждал при Римляните и Гърците през живота си.
Ъклиджа силно се противопоставя на горното изявление. Той твърди, че Павел е бил един от най-образованите хора за времето си. Той е израсал в Тарс - третия по интелектуалност град в света (след Атина и Александрия). В Атина хората са прекарвали времето си само в това да казват и да слушат нови неща. Тарс е бил до голяма степен по същия начин. Павел е познавал стоическите поети, учил е гръцка литература и култура. Би било наивно да се мисли, че Павел не е познавал факта, че някои гърци одобряват хомосексуалността като най-висшата форма на любов. (1983, p. 354)
Всяко минало, настоящо или бъдещо общество иска да мисли, че е достигнало върха на някаква нова форма на мислене или действия. Обществата искат да претендират за право на изобретения в индустрията, гражданството, учението, и дори в сексуалността. Идеята, че Павел и неговите съвременници не са знаели нищо за "вълнуващата хомсексуална любов" по тяхното време, е високомерна и арогантна. Нека гласа на мъдростта да бъде чут високо през времето: "Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето." (Еклисиаст 1:9). Двадесет и първия век може да е века с най-много изобретения; време на прогрес, който света не е виждал, но трябва да бъде ясно, че това поколение не е измислило нова форма на вълнуваща хомосексуална любов, която е чиста и правилна в очите на Бога.
Има и друг аргумент, който се изважда в битката срещу идеята, че Римляни 1:26-27 описва всяка хомосексуална практика. Този аргумент, известен като "аргумента на злоупотребата", твърди че Бог не осъжда всяка хомосексуална практика, а само злоупотребата с нея. "Поддържащото "доказателство е това: Бог никога не осъжда храненето, но осъжда преяждането, което е злоупотреба с храненето. Бог също не осъжда хетеросексуалния полов акт, но злоупотребата с такъв акт е форма на разврат и прелюбодейство и е грях. По тази причина, някои твърдат, че Павел не осъжда хомосексуалната практика в Римляни 1, но само злоупотребата с нея.
Този аргумент е много слаб наистина. Ако разврата и прелюбодейството са злоупотреба със сексуалното взаимоотношение, по какъв начин те злоупотребяват него? Те са злоупотреба с взаимоотношението на брак, което е установено при първите мъж и жена. В Битие 2:24 е написано: ?Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.? Бог, в цялото Свято Писание, никога не е заявявал, че секса извън рамките на брака е приемлив. Сексът е позволен само и единствено в свято съпружество. Единственият вид свято съпружество, постановен от Бог, е между мъж и жена. Това се подтвърждава във всеки библейски текст който се занимава с специално с тази тема. Например 1 Коринтяни 7:2 казва: "Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж" Дори Исус, в Матей 5:32 и 19:1-9 определи брака между мъж и жена като единственото място, в което сексуалния акт е разрешен. Ако някой твърди, че хомосексуалната практика, описана в Римляни е злоупотреба с нещо, нека твърди, че тя е злоупотреба с установеното от Бог взаимоотношение е брака.
Хомосексуалността е била против волята на Бога от началото на Сътворението, когато Той е направил хората мъж и жена. Римляни 1:26-27 има отношение специално към хомосексуалността и я осъжда като практика, грешна за всяка култура, през всеки период от време. Никога няма да има ден, когато текста на Римляни 1:26-27 да бъде напълно изтълкуван извратено, за да позволява, какъвто и да било сексуален акт между лица от един и същи пол. Нито ще има ден, когато практикуващ хомосексуалист, който откаже да се покае, ще бъде спасен от греховете си. Бог желае всички мъже и жени навсякъде да бъдат спасени (2 Петрово 3:9), но Той изисква те да се покаят и да се обърнат от греховете си, "Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите." (Деяния 17:30-31)
Препратки
Bauer, Walter (1979), ?use,? A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature. Trans., rev., and ed. William F. Arndt, F. Wilbur Gingrich, and Frederick W. Danker (Chicago, IL: University of Chicago Press), second edition.
Boswell, John (1980), Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality: Gay People in Western Europe from the Beginning of the Christian Era to the Fourteenth Century (Chicago, IL: University of Chicago Press).
Cranfield, C. E. B. (1975), A Critical and Exegetical Commentary on the Epistle to the Romans (Edinburgh: Clark).
Croucher, Rowland (2002), ?Homosexuality: A Liberal Approach,? [On-line], URL: http://www.pastornet.net.au/jmm/aasi/aasi0669.htm.
Davies, Margaret (1995), ?New Testament Ethics and Ours: Homosexuality and Sexuality in Romans 1:26-27,? Biblical Interpretation, 3: 315-31.
Deyoung, James B. (1988), ?The Meaning of ?Nature? in Romans and Its Implications for Biblical Proscriptions of Homosexual Behavior,? Journal of the Evangelical Theological Society, 31: 429-41.
Lenski, R.C.H. (1951), The Interpretation of St. Paul?s Epistle to the Romans (Columbus, OH: Wartburg).
Ukleja, P. Michael (1983), ?The Bible and Homosexuality: Part 2, Homosexuality in the New Testament,? Bibliotheca Sacra, 140: 350-58.
Copyright © 2003 Apologetics Press, Inc. All rights reserved.
For catalog, samples, or further information, contact:
Apologetics Press
230 Landmark Drive
Montgomery, Alabama 36117
U.S.A.
Phone (334) 272-8558
http://www.ApologeticsPress.org/