До началото на миналия век училищата обикновенно са били във владение на църквата. Повечето от големите университети са били основани от църквата, но ние сме се отказали от отговорността си в областта на образованието и сме я предали на света. Да образоваш означава да просвещаваш. Църквата е била призована да бъде ?светлина на света?, което означава, че сме призовани да образоваме света според Божиите пътища. Църквата има призвание в областта на образуванието, което трябва да бъде въстановено. За това съществуват политически и законови пречки, но може ли нещо да попречи на Божията воля?
Вярвам ли в християнските училища? Напълно! Всъщност, ако не друго, не вярвам в държавните училища, които са отражение на провала на църквата. Казвам това като напълно зачитам правилното разделение между църква и държава. Обаче ? държавните училища? са в основата си религиозни по природа, тъй като поддържат религията на светския хуманизъм, независимо от това какво твърдят.
Разбирането за сътворението е основен въпрос в религията. Ако има Бог, който ни е направил, тогава Той има право да получава нашето поклонение и да определя начина ни на живот. Ако не вярваме, че сме били създадени, а сме произлезли от маймуните, то ние ще се покланяме на самите себе си. Това в основни линии представлява светския хуманизъм ? идолопоклонство на човека. Държавните училища, които преподават еволюцията, преподават религията на светския хуманизъм ? поклонение пред човека като бог.
Означава ли това, че ако пращаме децата си в държавни училища, съгрешаваме срещу тях? Ако говорим по принцип ? да, но в частност, може би не. Вдействителност, цялата църква се е провалила, защото сме се отказали от една от основните отговорности, дадени на църквата. Но в личен план, много от нас нямат друг избор освен да изпртят децата си в държавно училище и Господ учевидно има благодат за тях.
Някой даца биват пращани в държавните училища от Господа като истински мисионери. Там те са сол и светлина. Обаче ако изпращаме децата си в държавни училища само защото не можем да си позволим да ги изпратим в християнско училище, вярвам, че би било по добре да се откажем от всичкия лукс, а може би и от някои нужди, за да ги изпратим в християнско училище. Просто не можем да си позволим да не го направим.
Вярно е обаче, че някой родители дори и да пожертват всичко, пак няма да са в състояние да си позволят да изпратят децата си в християнско училище. В това се състои още един очевиден провал на църквата. Защо християнските училища не са достъпни, а защо не и безплатни за децата на вярващите?
Обикновенно за това има няколко причини. Една от най-разпространените причини се отнася до приоритетите на църквата. Ако парите, които църквата харчи за ненужни сгради или програми, които развива, за да привлече хора, когато няма помазание за това, бъдат похарчени, за да образова децата си, много църкви сега щяха да имат училище, на което и в света щяха да завидят.
Но основната причина, поради която християнските училища не са достъпни за повечето християнски деца или пък са толкова скъпи, е липсата на единство в църквата. Не всяка църква е призвана да създаде училище. Някой църкви, които са се опитали да създатдат свое собствено училище, са били унищожени от него, а много други са преживели разделения или други сериозни наранявания. Но ако църквите в един регион се обединят с цел да образоват децата си, те могат да осигурят училища, които ще надминат по качество което и да е държавно или частно училище. Ако църквите, които не са призвани да основат училище, биха дали своя дял на тези , които са призвани, всички ще се възползват от тази възможност да вършат това, което умеят най-добре.
Заради времето, в което живеем, и неизбежното и показателно нарастване на злото, църквата трябва да обърне внимание на този въпрос. Колкото по-дълго чакаме преди да го решим, толкова по-трудно ще бъде за нас и особенно за децата. В момента повечето държавни училища започват да губят контрол над ситуацията. Не само, че злото, което се преподава и толерира, нараства драматично, но много от държавните училища днес се превръщат във военна територия. Тази липса на авторитет и контрол е в резултат на техния отказ от най-висшия авторитет ? Бог.
Важно е също да не основаваме християнски училища с мисълта по този начин да избягаме от света. Не може да бъдем светлина на света, ако сме изолирани от него. Затова и много християнски лидери са против изграждането на християнски училища, но Божията заповед всъщност е точно обратното. Господ желае да изградим училища с такова качество, ред и мир, че езичниците да отъпчат пътека до вратите ни, за да образоваме децата им. Това може да стане едно от най-мощните евангелизаторски оръдия на църквата, а вероятно и най-големия и шанс да въздейства на следващото поколение.
Често домашното обучение е отговор за мнозина и то осигурява по-добро образувание от държавните и частните училища. То не само изгражда допълнителна спойка в семейството, но дава още по-голяма възможност да се обърне внимание на специфичните нужди и таланти на отделните деца.
Вече съществуват нови, лесни за приложение програми, които са създадени за домашни учители и постоянно биват усъвършенствани. С тяхна помощ движението за домашно обучение ще стане значителна сила в областта на образуванието.
Много хора, които обучават децата си в къщи, сформират също групи за подкрепа, които да осигурят извънучебни дейности. Това поражда такъв тип образование, който сякъш е взаимствал най-доброто от домашното и частното обучение.
Очевидно е, че голяма част от объркването и дезориентацията, която преживяват много тийнейджъри, е резултат от прекаленото им взаимодействие с други деца, което засилва натиска, оказван от връстниците. До ХХ век повечето деца са общували много повече с възрастни, отколкото с деца. Това се променило коренно със създаването на държавните училища. Сега училището оказва основното влияние върху повечето деца и те прекарват по-голяма част от времето си с други деца отколкото с възрастни. В резултат на това основните ценности на много от тях биват повлияни повече от другите деца, отколкото от техните родители.
Независимо как обучаваме децата си, не можем да продължаваме да оставяме света да моделира умовете им и после да очакваме от тях да са богобоязливи! ?Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир? Рим. 8:6
Ако искаме да бъдем ?светлина на света?, трябва да осигурим на света просвещение. За да изпълни призванието си, църквата трябва да се заеме с това да докаже любовта си към Господа като се ?грижи? за Неговите овце и то добре. Когато църквата заработи в единство, за да изпълни призванието си в образуванието, обновените умове на християнските деца и младежи ще удивят и просветят света със своята интелигентност.
Няма строителна програма или каквато и да била друга програма, която да ни възвърне толкова дивиденти, колкото ако инвестираме в децата си. Ако наистина обичаме Господа, ще се грижим правилно както за овцете Му, така и за агънцата Му.