Дейвид Чилтън, Дни на въздаяние.
?Блъф? е когато някой играч на покер с поведението си демонстрира, че има много добри карти, когато всъщност ги няма. Държи се изкуствено приповдигнато, а също залага големи суми с привидна увереност. Целта е да бъдат принудени противниците да се откажат от залагане, и така играта да бъде спечелена без сваляне на картите. Свалянето на картите е опасност за блъфиращия ? тя означава загуба на големите суми, които е заложил в блъфирането.
Когато добрият играч на покер разпознае белезите на блъфиране в своя противник, той трябва да направи един единствен смел ход ? да плати своя дял от залога, колкото и голям да е той, и да поиска сваляне на картите. Блъфьорите се страхуват от откритите карти. Обикновено след такъв смел ход те напускат играта.
Премилениалните християни в България, а и по целия свят, са блъфьори. От сто години те постоянно блъфират. Когато някой им заговори за обещанието на Библията за видима победа на Благовестието и Църквата в историята и на земята, те обикновено казват: ?Ами книгата Откровение? Тя определено доказва премилениалната есхатология.? Те се държат предизвикателно и уверено, пробутвайки твърдението, че книгата Откровение наистина защитава само и единствено премилениалната есхатология, и никаква друга.
Това е блъф. Премилениалистите не могат да извлекат никаква защита на своята позиция от Откровение. И те добре го знаят. В продължение на повече от сто години премилениализмът господствува в църквите по света, блъфирайки с въображаема подкрепа от книгата Откровение, но досега няма написан нито един истински, последователен, цялостен премилениален коментар на книгата Откровение. Доста странно, нали? Ако наистина книгата Откровение е силната карта на премилениализма, би трябвало да имаме поне някакъв цялостен коментар на тази книга. А имаме само откъслечни споменавания и футуристични митологии, подкрепени тук-там с някой отделен от контекста стих. И обикновено следват тълкувателния принцип на вестникарската екзегетика: ?Вижте заглавията във вестниците! Те със сигурност доказват, че ние сме прави относно Откровение!?
Начинът да се спре този блъф е да бъде платена цената, и да бъдат свалени картите. Дейвид Чилтън прави това през 1987. Той плаща цената, като отделя няколко години в изследвания на Библията, за да произведе единствения истински, подробен, стих по стих коментар на книгата Откровение. Нещо повече, той написва единствената книга върху Откровение, която вярно следва основополагащия принцип на библейското тълкуване: Библията тълкува сама себе си. По-ясните стихове на Библията тълкуват по-неясните, и буквалните книги на Библията тълкуват символичните. Всяка книга трябва да бъде разглеждана в нейния исторически контекст, но преди всичко в рамките на Божия заветен план за човечеството.
Това е Дни на въздаяние. Тази книга сваля картите на масата и ясно показва, че премилениалистите блъфират. Вече е очевидно, че Откровение не подкрепя премилениалната есхатология. Също се вижда, че всъщност Откровение е напълно постмилениална, исторически оптимистична книга, която показва края на стария завет и осъждението върху старата невяста Израел. Откровение не е книга за властта на Антихриста или могъществото на дявола, а за тържеството, в историята и на земята, на истинската невяста, Църквата, в историята. Откровение не е книга за края на физическата история, а за началото на историята на Църквата, която се издига като единствен земен представител на истинския Бог и на Неговия Христос.
Накратко, Дни на въздаяние е краят на премилениалния блъф. Като истински блъфьори, премилениалните теолози напуснаха теологичната игра. Вече 16 години няма отговор на Чилтън. Няма и да има.
Досега премилениалистите използваха като екзегетично оръжие книгата Откровение и вестникарските рубрики. Дейвид Чилтън им остави само вестникарските рубрики. Сега вече никой премилениалист, ако е интелектуално честен, не може да каже с чиста съвест, ?Ами Откровение?? Отговорът на оптимистичните християни ще бъде, ?Да, именно Откровение!?
С превода на тази книга от Радослава Петкова на български идва краят на премилениалния блъф и в България. Тази книга ще срине картонените крепости на митологията в българските църкви. Сега вече онези християни, на които им е омръзнало да бъдат ?трета класа? хора в обществото, които вярват в историческата победа на Благовестието на Исус Христос, ще могат уверено да заявят, ?Да, именно Откровение показва правилността на библейския оптимизъм за историята! Именно Откровение разбива пораженческата митология на премилениализма. Именно Откровение ни дава увереността, че в историята Църквата ще успее да постигне видима, институционална победа над враговете на Исус Христос, чрез действието на Святия Дух в разпространяването на Благовестието. Да, именно Откровение.?
Няколко думи за преводача:
В средата на декември 2002 Радослава ми писа, че започва превода на книгата на Дебра Бел, Пълно ръководство за домашно училище. След като ми го изпрати в средата на март, започна да превежда Дни на въздаяние на Чилтън. Получих този превод на 22 юли 2003. Двете книги заедно са около 1,200 страници. Радослава ги е превела за малко повече от седем месеца, или 31 седмици. Това прави около 40 страници на седмица, 6-7 страници на ден без неделите.
Не е нещо особено. Нормативът за превод е 8 страници на ден. Освен че . . . Радослава също се грижи за съпруг и две малки деца, едното на по-малко от три години, а другото на няколко месеца. И се подготвя да ги обучава у дома, а също активно подпомага с материали развитието на християнското домашно образование в България.
Аз познавам Радослава от 12 години. Тя винаги кипи от емоции. Емоциите просто извират от нея. Обикновено емоционалните хора са непостоянни в това, което вършат. Те бързо се палят по грандиозни проекти, и бързо се отказват от тях. Обикновено не умеят да полагат систематични усилия в повтарящи се всекидневни дейности, които изискват много търпение.
Но не е така с Радослава. Радослава работи като машина. По точно, като ядрен реактор. Нейните емоции са като ядрено гориво в реактора ? силно концентрирана енергия, впрегната във внимателно пресметнати всекидневни дози, за да бъде полезна с години. Дейността на Радослава през последните няколко години доказват изобилно това. Преди време тя си постави за цел да напише истинска дипломна работа при завършване на СУ, не просто стандартните студентски бутафории, и наистина го направи (?Калвинизмът и Новото време - Аспекти на взаимодействие?). И я защити пред враждебни изпитващи. По време на защитата беше бременна в деветия месец, с дете на две години. Онези жени, които някога са били бременни, знаят добре какво означава това. Аз само се догаждам.
Сега Радослава е започнала един голям проект. Тя иска да преведе и да направи достъпен за българските християни цял цикъл от книги, които дават изложение на есхатологията на историческия оптимизъм (постмилениализъм). Тя започна с Господството и общата благодат на Гари Норт. Книгата дава теологична обосновка на оптимистичния възглед за историята. След това дойде преводът на Той ще владее на Кенет Джентри. Сега единствената есхатология, която има последователна библейска защита на български език, е постмилениализмът. Сега имаме Дни на въздаяние и вече никой не може да използва книгата Откровение за да проповядва исторически песимизъм в името на Христос. Предстои Преди падането на Ерусалим на Джентри, която разбива премилениалния мит за късната дата на Откровение; Откровение е написано в средата на 60-те години на първи век, точно преди падането на Ерусалим. Цикълът ще завърши с една по-ранна книга на Дейвид Чилтън, Възстановеният рай, в която Чилтън дава живо и увлекателно описание на библейската теология за праведното господство.
Премилениализмът, тоест песимистичната есхатология, отдавна е обществено мъртъв в България. Евангелските църкви не са произвели нито едно полезно обществено действие през последните 100 години, нито пък са се опитали да покажат превъзходствата на Благовестието в обществената област. Сега, след преводите на Радослава, премилениализмът вече е и интелектуално мъртъв. Песимистите в църквите не могат да приведат в своя подкрепа даже брошурки, да не говорим за нещо, което да се равнява по сила на горните книги. Въпрос на време е той да стане и институционално мъртъв, тоест да остане любима митология само на изолирани култове, както е било в Ранната Църква. Това е неизбежният ход на историята. Истинското Благовестие, през колкото и трудности да премине, в крайна сметка ще надделее над всякакви песимистични лъжи.
Божидар Маринов
1 септември 2003