Глава 4
Как работи въглеродния часовник? Е ли е той достоверен? Какво реално показва датирането с въглерод-14? Какво знаем за другите методи за датиране? Има ли доказателство, че Земята е млада?
Хората, които се интересуват от въглеродния метод за датиране (С-14) обикновено искат да научат за методите, чрез които се получават милиони и милиарди години периоди на датиране на времето, въглеродния метод обаче дава само хиляди години. Хората искат да разберат как тези милиони и милиарди години могат да бъдат ?натъпкани? в библейското описание на историята.
Ясно е, че такива огромни периоди от време не могат да удовлетворят Библията и по този начин се прави компромис с това, което Библията казва и за божествеността на Бог, произхода на греха, смъртта и страданието ? причината поради която Исус дойде на света.
Християните, по определение взимат изявленията на Исус Христос за истина. Той каза, ?Обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена? (Евангелие от Марк 10:6). Това е смислено само ако линията на времето започва със седмицата на сътворението преди хиляди години. И изобщо не е смислено ако човека се е появил в края на милиарди и милиони години.
Сега ние ще се занимаем с въглеродния метод а после и с другите методи.
Как работи въглеродният часовник?
Въглеродът има уникални характеристики които са съществени за живота на Земята. Познат като черната субстанция в овъгленото дърво, диамантите, графита за моливи, въглерода съществува в няколко форми, или изотопи. Една рядка форма има атоми които са 14 пъти по тежки от водородния атом: въглерод-14, 14С или радиовъглерод.
Въглерод 14 се получава, когато космическите лъчи удряйки атомните ядра на елементите от горните слоеве на атмосферата изместват от тях неутрони. Тези изместени неутрони движейки се бързо удрят обикновения азот (14N) в по долните слоеве, превръщайки го в 14С. За разлика от обикновения 12С , 14С е нестабилен и бавно се разпада, превръщайки се обратно в азот (N) и освобождавайки енергия. Тази нестабилност го преви радиоактивен.
Обикновеният въглерод (12С) се съдържа във въглеродния диоксид (СО2) във въздуха, който се адсорбира от растенията, който стават храна за животните. По този начин кост, или листо на дърво, или дори парче от дървена мебелировка съдържа въглерод. Когато 14С се образува, както и обикновения въглерод 12С, така и той влиза в съединение с кислорода и се образува въглероден диоксид (14СО2), който също през хранителната верига влиза в клетките на растенията и животните.
Ние можем да вземем проба от въздуха, да преброим колко 12С атома има на всеки 14С атом и да изчислим съотношението 14С/12С. Понеже 14С и 12С са добре смесени ние очакваме, че това съотношение ще е същото ако вземем проба от листо на дърво или от част от вашето тяло.
В живите същества, въпреки, че 14С постоянно се превръща в азот (N), те продължават да обменят въглерод с заобикалящата ги среда и сместа остава почти същата както в атмосферата. Обаче откакто животното или растението умре, 14С атомите, които се разпадат, вече не се заменят от нови така,че количеството на 14С в това някога живяло същество намалява с течение на времето. С други думи 14С/12С съотношението намалява. Така, че ние имаме ?часовник? ,който започва да тик-така от момента, в който нещо умре.
Очевидно този метод работи само за неща, които някога са живели. Той не може да се използва за датиране на вулканични скали например.
Скоростта на датиране с 14С е такава, че половината от началното количество 14С ще се превърне обратно в азот (14N) за 5730 години (плюс минус 40 години). Това е времето за полуразпад. Така, че за два полуразпада или 11460 години, ще остане само ¼ . Така, че ако в проба имаме съотношение 14С/12С=¼ от съотношението 14С/12С в сега живеещите организми, то тя има теоретична възраст от 11460 години. Всичко на възраст над 50000 години теоретично би трябвало да не съдържа 14С в количества които могат да бъдат измерени. Ето защо въглеродният метод не може да даде милиони години. Всъщност наличието на 14С е добро доказателство, че ?нещото? не е на милиони години.
Нещата обаче не са толкова прости. Първо растенията не се ?отнасят добре? към въглеродния диоксид (СО2) ,който съдържа 14С. По този начин те приемат по-малко от очакваното количество 14С и при анализ излиза, че са по-стари отколкото са в действителност. В допълнение за различните видове растения този процес на отхвърляне е различен. За това трябва да се въведе корекция (днес стабилният 13С се измерва като индикация за нивото на отхвърляне на 14С).
Второ съотношението 14С/12С в атмосферата не е било постоянно ? например било е по-високо преди индустриалната ера когато масовото изгаряне на изкопаеми горива е освободило големи количества въглероден диоксид (СО2), с намалено съдържание на 14С. Това прави съществата умрели по това време по-стари при датиране с метода. После е имало повишаване на 14СО2 с настъпването на ерата на атмосферните тестове на атомно оръжие през петдесетте (Радиацията от ядрените опити като космичните лъчи превръща 14С в 12С). Това прави нещата от това време по-млади при датиране отколкото са в действителност.
Измерването на 14С в исторически датирани обекти (пр. на семена намерени в исторически датирани гробници) позволява нивото на 14С в атмосферата по това време да бъде определено, и така е възможно калибриране на ?часовника?. Следователно въглеродният метод приложен към неща от исторически датирани времена може да е полезен. Обаче дори с такава историческа калибровка, археолозите не считат датите получени с метода като абсолютни поради честите аномалии . Те разчитат повече на методи на датиране, които се опират на исторически източници.
Извън исторически датираните времена калибровка на метода е невъзможна.(Дендрохронологията или датиране чрез броене на кръговете на дърветата, се използва в опит да се калибрира датиране с въглеродния метод на проби по-стари от исторически датирани периоди, но това зависи от разположението на тези образци във времето, използвайки 14С датиране и използвайки линейно екстраполиране назад. След това се прави сравняване на образците за да се калибрира 14С метода- това е процес на затворен кръг, който не дава независимо калибриране на датирането с 14С).
Други фактори влияещи на 14С датирането.
Количеството на космичните лъчи проникващи през земната атмосфера определят количеството на 14С получен чрез тях и следователно оказват влияние и на резултатите от датирането. Количеството на космичните лъчи достигащи Земята зависи от слънчевата активност, и от минаването на Земята през магнитните облаци в космоса тъй като Земята заедно със слънчевата система се движи около центъра на галактиката .
Силата на земното магнитно поле влияе върху количеството космични лъчи преминаващи през атмосферата. По-силното земно магнитно поле отклонява повече космични лъчи от Земята. Като цяло енергията на земното магнитно поле намаля. (K.L. McDonald and R.H.Gunst, ?An Analysis of the Earth?s Magnetic Field from 1835 to 1965 ? ESSA Technical Report IER 46-IES, U.S. Government Printing Office, Washington D.C., p. 14, 1965.), така че сега се има повече 14С отколкото в миналото. Това прави старите неща по-стари отколкото са в действителност.
Също така Библеският потоп значително би разстроил баланса на 14С. Потопа е погребал огромно количество въглерод, който се е превърнал на нефт, въглища и др., понижавайки общото количество 12С в биосферата (включително атмосферата ? растенията отново израснали след потопа са адсорбирали СО2 , който не е сменен от разпада на погребаната растителност). Като цяло 14С пропорционално е намалял по това време , но никакъв земен процес не е изработвал 12С докато в същото време 14С постоянно се е получавал в атмосферата и то със скорост която не зависи от съдържанието на въглерод(защото се получава от азот). Следователно съотношението 14С/12С в животните,растенията и атмосферата сега е по-голямо от преди потопа.
Докато за този ефект (в допълнение към ефекта от магнитното поле дискутиран по-горе) не бъде въведена корекция, въглеродният метод при датиране на вкаменелости формирани по времето на потопа ще дава възрасти много по-големи от реалните.
Изследователите креационисти предлагат дати от 35000-45000 години да се поправят до библейската дата за потопа.(B.J.Taylor, ?Carbon Dioxide in the Antediluvian Atmosphere? Creation Research Society Quarterly, 30(4):193-197,1994). Такова ре-калибриране се оправдава при редицата аномалии с 14С метода например изследванията на R.H.Brown ?Correlation of 14С Age with Real Time? . Мускус от мускул на труп на вол е датиран по 14С на 24000 години докато космите на същия на 17000 години чрез коригиране на датите се е получила разлика в рамките на продължителността на живота на вол.При друг случаи( ?sloth cave dung?) тор в пещера на ленивец се е оказало при датирането на слоевете,че ленивеца е дефектирал по 2 топчета на година а след корекцията се получил далеч по-вероятния резултат 1.4 на ден.
Също така вулканите изригват СО2 изпразнен от 14С и доколкото потопа е бил съпътстван от много вулканизъм то вкаменелостите от ранния след-потопен период биха дали при датиране по-големи възрасти отколкото имат в действителност.
В заключение 14С методът за датиране коригиран за ефекта от потопа може да даде полезни резултати но трябва да се прилага внимателно. Той не дава дати от милиони години и когато е коригиран правилно добре се вписва в библейския потоп.
Други радиометрични методи за датиране.
Днес има редица други радиометрични методи за датиране на скали даващи им милиони и милиарди години възраст. Тези техники за разлика от въглеродния метод използват най-вече отношенията на концентрациите на главния и дъщерните продукти в периода на полуразпада. Например калий-40 се разпада на аргон-40; уран-238 се разпада до олово-206 през други елементи като радиум; уран 235 се разпада до олово-207; рубидий-87 до стронциум-87 и т.н. Тези способи се прилагат за датиране на вулканични скали и се приема, че дават времето от кристализирането (солидитификация).
Изотопните концентрации могат да бъдат измерени много точно но изотопните концентрации не са дати. За да се извлекът епохи от тези измервания е необходимо да се направят недоказани допускания като:
1. Началните условия са известни (например, че не е имало дъщерен изотоп в началото или пък знаем колко е било неговото количество).
2. Скоростите на полуразпад са били винаги постоянни.
3. Системите са били изолирани така че никакви дъщерни или основни изотопи не са били отнемани или прибавяни.
Има еталони в изотопните данни.
Има много доказателства за това, че радиоизотопните методи за датиране не са непогрешими, и че измерват милиони години. Има много модели за обяснение . Например има тенденция по-долните слоеве скала да са по стари. Креационистите са съгласни, че по дълбоките скали са по-стари но не с милиони години. Геологът Джон Вудморапе в своята остра критика на радиоактивното датиране (J. Woodmorappe The Mythology of Modern Dating Methods, Institute for Creation Research , San Diego, CA, 1999), посочва ,че има други дълго-периодни тенденции в скалите, които нямат нищо общо с радиоактивното датиране. ?????
?Лоши? дати.
Има дати, които се различават от очакваните, изследователите с готовност измислят оправдания за тяхното отхвърляне. Всеобщото прилагане на такива последващи аргументи показва,че радиометричното датиране има сериозни проблеми.Woodmorrape цитира стотици примери на подобни оправдания за ?лошите? дати.
Например изследователите са приложили аргументиране в последствие за датирането на Australopithecus ramidus (G. WoldeGabriel et ai., ?Ecological and Temporal Placement of Early Pliocene Hominids at Aramis,Ethiopia, ?Nature, 371:330-333,1994). Повечето проби базалт в близост пласта съдържащ вкаменелостта дават резултат 23 Ма (Mega annum-милиона години) по аргон-аргон метода. Авторите решават,че е прекалено стар съгласно техните вярвания за мястото на вкаменелостта в еволюционната теория. Така, че те прегледали някои други по-късно изкарани парчета от базалта и избрали 17 от 23 проби за да получат максимално приемливата възраст от 4.4 Ма. Другите 9 проби пак дали далеч по-стари дати но авторите решили, че те са замърсени и ги изоставили. Ето как работи радиометричния метод. Той е много повлиян от съществуващата днес представа за съществуващ от милиони години свят.
Подобна е и историята на датирането на черепната кост от примат позната като KNM-ER 1470.(M. Lubenow, The Pigs Took it All, Creation 17(3):36-38, 1995. M. Lubenow, Bones of Contention, Baker Books, Grand Rapids,MI,pp.247-266,1993.). Това е започнало с първоначалните 212 до 230 Ма ,което според вкаменелостите се е счело извън от периода(нямало е хора по това време) . Много опити са направени да се датират вулканичните скали в района. През годините се е достигнало до датата 2,9 Ма поради споразумение между няколко различни издателски групи (независимо от това че групите допускат отделяне на пробите на ?добри? и ?лоши? точно като при Австралопитека).
Обаче измислената еволюционна теория за човека не може да се съгласи с толкова стара кост като 1470. Изследването на вкаменелост на прасе в Африка се убедило повечето антрополози, че костта 1470 е далеч по-млада. След като това е било широко прието по-нататъчните изследвания на скалите довели възрастта по радиометричния способ до 1,9 Ма ? и пак няколко изследователски групи потвърдили това . Такава е играта с датирането.
Навеждаме ли ние на мисълта, че еволюционистите са се споразумели да нагаждат датите както желаят? Не, не като цяло. Просто всички изследвания трябва да са в съгласие с преобладаващия образец. Образецът,или общоприетата система, или произлизането на човека от прости молекули в продължение на цяла вечност от време е така здраво укрепена ,че не се поставя въобще под въпрос тя се приема за факт. Така, че всяко изследване трябва да се вписва в този факт. За съжаление изследователите ,които са по общо мнение ?обективни (безпристрастни) учени ? в очите на обществото селектират данните за да получат такива, които да се вписват в общоприетата система.
Ние трябва да имаме в предвид ,че миналото не е възможно да се изследва чрез нормалния процес на експерименталната наука, която представлява повторяеми в настоящето експерименти. Учените не могат да правят експерименти със събития ,които са се случили в миналото. Учените не измерват възрастта на скалите , те измерват изотопните концентрации и те могат да бъдат измерени изключително точно. Обаче ?възрастта? се изчислява чрез допускания относно миналото, които не могат да бъдат доказани.
Да си спомним как Бог смъмри Йов ?Къде беше ти когато Аз поставях основите на Земята??(Йов 38:4)
Тези, които изследват незаписаната история събират информация от настоящето и конструират история за миналото. Степента на доказаност е по-малка отколкото при емпиричните науки като физика, химия, молекулярна биология и др.
Уилям експерт по съдбата на радиоактивните елементи в заобикалящата ги среда е идентифицирал 17 дефекта в изотопното датиране в три от дълбоко уважаваните трудове определящи живота на Земята на 4,6 милиарда години. (A.R.Williams, Long-age Izotope dating Short of Credibility, CEN Technical Journal, 6(1):2-5,1992. Джон Уудморапе е публикувал язвителна критика на тези методи. Той разкрива стотици митове създадени около тези способи на датиране. Той показва че малкото ?добри? дати оставащи след селектирането на ?лошите? може лесно да се обоснове като случайно съвпадение.
Каква дата искате?
Формулярите издавани от радиоизотопните лаборатории съпътстващи дадена проба подадена за изследване обикновено съдържат въпроса колко се очаква да е възрастта на пробата.Защо? Ако способите бяха абсолютно обективни и надеждни такава информация нямаше да е нужна. Вероятно лабораториите знаят ,че аномалиите са нещо обичайно и те искат да знаят дали получената дата е добра или не.
Тестване на радиометричните способи.
Ако радиометричните способи бяха наистина обективни средства за определяне на възрастта на скали,те щяха да работят и в случаите когато ние знаем възрастта. Още повече различните способи щяха да дават сходни резултати .
Методите трябва да работят надеждно за проби с известна възраст.
Има много примери при които методите за датиране дават дати ,които са грешни за скали с известна възраст. Един пример е К-Аr датирането на пет исторически андезитни потока лава от планината Нгуарухое в Нова Зеландия. Въпреки ,че един поток лава се е появил през 1949 г. три през 1954 г. и един през 1975 г. данните от метода дават възраст в диапазона 0.27 ? 3.5 Ма.(A.A.Snelling The Cause of Anomalous Potassium-Argon ?Ages? for Recent Andesite Flows at Mt. Nguaruhoe, New Zealand, and the Implications for Potassium-argon ?Dating?, Proc. 4th ICC,pp.503-525,1998.)
Пак чрез разсъждения в последствие , се спори, че ?допълнително? аргон от магмата (разтопената скала) е задържана в скалата при нейната солидификация . Светската научна литература изброява много примери на прибавяне на аргон водещи до определянето на възрасти на скали от датиран период да показват милиони и милиони години. Този аргон в допълнение изглежда идва от горните слоеве на мантията под земната кора. Това е в съгласие с тезата за младия свят ? аргонът е имал прекалено малко време да излезе.(виж 520 страница на предния научен труд). Ако допълнителният аргон води до преувеличени дати за скали от позната възраст защо да вярваме на метода за скали от непозната възраст?
Други способи като използването на изохрони ( Изохронният способ включва събиране на няколко скални проби от скалата която ще се датира. Концентрацията на родителския изотоп като рубидиум-87 се изобразява графично в съотношение с дъщерния изотоп като стронциум-87 за всички проби. Прекарва се права линия през тези точки представящи съотношението родителски-дъщерен изотоп .Така се изчислява възрастта и ако е приемлива и ако линията е правилна то получената дата е ?добра? дата) прави различни допускания за началните условия , но има растящо признаване че такива ?напълно надеждни? методи могат също да дават лоши дати.Така, че възрастта отново зависи от това какво вярва изследователя за дадената проба предварително.
Геологът доктор Стив Аустин изследва базалт от геологическия пласт на басейна на Големия Каньон и от лавата, която се е разливала по ръба на каньона. По еволюционно изчисление пласта от ръба трябва да е милиард години по-млад от този от дъното на каньона. Лабораториите анализирали изотопите. Рубидиум-стронций изохронният метод дал резултата, че по-младият поток лава е 270 Ма по-стар от базалта под Големия Каньон ? невъзможно.
Различните методи трябва да дават сходни резултати.
Ако методите за датиране са обективни и надеждни средства за определяне на възрастта то те трябва да дават сходни резултати. Ако химик определи съдържанието на захарта в кръвта то всички валидни методи ще дадат същият отговор(в рамките на допустимата грешка). При радиоизотопното датиране обаче различните методи дават и силно различаващи се резултати.
В труда на Аустин различните способи дават и различни резултати при определяне на възрастта на скалите от Големия Каньон. (S.A.Austin,editor, Grand Canyon: Monument to Catastrophe , Institute for Creation Research, Santee, CA, pp.120-131,1994). Отново всички източници на ?лоши? дати могат да бъдат предложени но това са предположения след измерването. Способи, които дават резултати които се анулират само защото те не се съгласяват с това, което ние вече вярваме, че трябва да бъде резултата не заслужават да се считат за обективни.
В Австралия, някои дървета намерени в ?Tertiary? базалта са били буквално погребани от лавата, която е формирала базалта както може да бъде видяно от овъгляването. Дървото е било датирано с С-14 метода на около 45000 г. но базалта е бил датиран на 45 милиона години с калий-аргон метода!(A.A.Snelling, Radiometric Dating in Conflict, Creation, 20(1):24-27,1998.
Изотопните съотношения на урановите кристали от ?Koongara? ураново находище в северната територия на Австралия дава по олово-олово метода възраст 841 Ма, плюс-минус 140 Ма(A.A.Snelling, The Failure of U-Th-Pb ?Dating? at Koongara, Austalia, CEN Technical Journal, 9(1):71-92,1995). Това контрастира с възрастта от 1550-1650 Ма базирана на други изотопни съотношения (R. Maas, Nd-Sr Isotope Constraints on the Age and Origin of Unconformity-type Uranium Deposits in the Alligator Rivers Uranium field ,Northern Territory, Australia, Economic Geologi,84:64-90,1989), и възрасти от 275,61,0,0 и 0 Ма от 232Th/208Pb метода в пет проби. Последните данни са важни защото Th (90 от Менделеев) датите са по-надеждни понеже този елемент е по-малко мобилен от минералите на урана които са родителски изотопи на оловните изотопи в олово-олово системата (Pb-Pb).(Виж забележката за U-Th-Pb метода).Нулевите дати в този случай са в съгласие с Библията.
Повече доказателства понякога е грешка- С-14 във вкаменелости, които са считани за на милиони години.
Датирането по С-14 в много случаи сериозно обърква еволюционистите , чрез даване на възрасти много по-млади от тези, които се очаква по еволюционния модел. Образец по-стар от 50000г. теоретично трябва да има неизмеримо малко количество С-14.
Лабораториите, измерващи С-14 биха искали органичен източник несъдържащ С-14 за да го използват като образец с които да проверят експериментално дали при лабораторните процедури не се прибавя С-14. Въглищата са очевидния кандидат защото и най-младите въглища се предполага, че са на милиони години а повечето от тях се предполага, че са на десетки или хиляди милиона години. Толкова стари въглища трябва да са лишени от С-14. Но не са . Няма намерено въглищно находище без С-14 в него.
Вкаменелост на дърво намерено в скала датирана на 250 Ма съдържа С-14 (A.A.Snelling ,Stumping Old-age Dogma, Creation, 20(4): 48-50,1998. Напоследък дървена вкаменелост намерена в скала класифицирана на 230 Ма дава 33720 г. възраст по С-14 метода плюс-минус 430г.
Неразрешима за еволюционистите мистерия е съдържанието на С-14 във въглищата (D.C.Lowe Problems Associated with the Use of Coal as a Source of C-14 Free Background Material, Radiocarbon, 31:117-120,1989) но е в пълно съгласие с креационистите.
Много физични доказателства опровергават ?милиардите години?.
От методите използвани при определяне възрастта на Земята , 90% посочват възраст далеч по-малка от милиардите години възприети от еволюционистите. Ето някои от тях.
. Доказателствата за бързо формиране на геоложките пластове, както при Библейския потоп. Някой от доказателствата са : липсата на ерозия между скалните слоеве които по общоприетото мнение са разделени с много милиони; липсата на нарушения в скалния слой от биологична активност (червеи, корени и др.) ; липсата на почвени слоеве ; многослойните вкаменелости (които пресичат няколко скални слоя вертикално ? те не биха могли да стоят вертикално епохи от време докато бавно се погребват) ; тънки слоеве огъната скала без счупвания и напуквания което показва, че скалата е била мека когато се е огъвала ; и др. (J. Morris The Young Earth Master Books Green Forest AR 1994).
. Червени кръвни клетки и хемоглобин от невкаменени! кости от динозаври са открити. Но те не могат да съществуват повече от няколко хиляди години със сигурност не 65 милиона години откакто е живял последният динозавър според еволюционистите.(C. Wieland Sensational Dinosaur Blood Report, Creation 19(4): 42-43,1997, based on M. Schweitzer and T.Staedter ,The Real Jurassic Park, Earth ,pp. 55-57, June 1997).
. Земното магнитно поле отслабва толкова бързо, че изглежда на по-малко от 10000г. Бързата промяна по време на потопа и неустановеността след това биха причинили енергията на полето да намалява дори и по-бързо.( 29. D,R, Humphreys, Reversals of the Earth's Magnetic Field During the Genesis Flood, Proc, First ICC, Pittsburgh, PA, 2:113-126, 1986. J.D. Sarfati, The Earth's Magnetic Field: Evidence That the Earth Is Young, Creation, 20(2):15-19,1998.
. Радиоактивният разпад освобождава хелий в атмосферата но наличният не е много. Общото количество в атмосферата е 1/2000 от това, което би бил ако вселената е наистина на милиарди години .Този хелий се отделя от скалите. Това става сравнително бързо но все още значително количество хелий се съдържа в някои скали поради това, че е нямал време да излезе ? със сигурност не милиони години.( 30. L Vardiman, The Age offfw Earth's Atmosphere: A Study of the Helium Flax Institute for Creation Research. San Diego, CA, 1990. J.D. Sarfati, Blowing Old-Belief Away: Helium Gives Evidence That the Earth is Young, Creation, 20(3):19-21, 1998,
. Свръхнова е експлозия на масивна звезда и е толкова ярка, че за кратко осветява останалата част от галактиката. Oстатъците от суперновата (SRNs) трябва да се разширяват стотици и хиляди години според физичните изчисления. Няма открити още разширени в стадий 3 (широко ) SNRs но има няколко в стадий 1 в нашата галактика (Млечния Път) или в неговите сателитни галактики (Магеланови Облаци). Това е точно каквото бихме очаквали за млади галактики , които не са съществували толкова, че да има широко разпростиране на SNRs.( 31, K., Davies, Distribution of Supernova Remnants in the Galaxy, Proc. Third ICC, R.E. editor, pp. 175-184, 1994).
. Луната бавно се оттегля от Земята с 4 сантиметра на година и тази скорост би трябвало да е по-голяма в миналото. Но дори и луната да е била в контакт със Земята при започването на това отдалечаване то биха и били нужни само 1.37 милиарда години да достигне сегашното си положение спрямо нея. Това дава максимална възраст на луната много по-малка от даваната от еволюционистите 4.6 милиарда години . много по-малка е и от възрастта получена от датирането на лунните скални образци.( 32. D. DeYoung, The Earth-Moon System, Proc. Second ICC, R.E. Walsh and C.L. Brooks, editors, 2:79-84, 1990. J.D. Sarfati, The Moon: The Light That Rules the Night, Creation, 20 (4):36-39, 1998)
. Солта влиза в морската вода много по-бързо отколкото излиза. Морската вода не е толкова солена колкото би била за тези милиарди години. Дори щедро да приемаме допусканията на еволюционистите морето не е на повече от 62 Ма далеч по-младо от милиардите години вярвани от еволюционистите.И пак това е не истинската а е максималната възраст. S.A. Austin and D.R. Humphreys, The Sea's Missing Salt: A Dilemma for Proc. Second 1CC 2:17-33, 1990. J.D. Sartaii, Salty Seas: Evidence for a Young Earth, Creation,21(1):16-17,1999.
Dr. Russell Humphreys дава други процеси несъвместими с милиардите години в брошурата : Russell Humphreys, Evidence for a Young World, Answers in Genesis* 1999).
Креационистите не могат да докажат възрастта на Земята използвайки някой научен метод повече отколкото еволюционистите могат. Те разбират ,че цялата наука е експериментална (емпирична) защото ние не разполагаме с всички данни особено когато се касае за миналото . Това е истина за много от аргументите на еволюционистите и креационистите ? еволюционистите трябва да изоставят много от доказателствата си за еволюцията както и креационистите . Атеистът еволюционист W.B.Provine отбелязва : ?Повечето от това, което съм научил в полето на еволюционната биология в училище (1964-68) е или грешно или значително се е променило?. 35. A review of Teaching about Evolution and the Nature of Science, National Academy Science USA, 1998, by Dr Will B. Provine, online at http://fp.bio.utk.edu/darwin/NAS_guidebook/provine_1.html, February 18 1999.
Креационистите разбират ограниченията на методите за датиране по-добре от еволюционистите , които претендират, че могат да изследват процеси от настоящето за да докажат, че Земята е милиарди години стара. Всъщност всички методи на датиране дори и тези, които говорят за млада земя се облягат на недоказани предположения.
Креационистите в основата си датират Земята исторически използвайки хронологията на Библията. Това е защото те вярват, че тя е вярно свидетелство на очевидци на световната история , което носи в себе си свидетелството, че е слово от Бога и поради това напълно достоверно и безгрешно.
Тогава какво означават радиометричните дати?
Какво означават радиометричните данни за милиони и милиони години ако те не са верни? За да се отговори на този въпрос е необходимо по-задълбочено да се изследват експерименталните резултати от различните методи на датиране , интерпретациите направени на основата на тези резултати и допусканията предшестващи тези интерпретации(тълкуването на резултатите).
Изохронният метод на датиране беше считан за надежден поради това, че по общо мнение покрива предположенията за началните условия и затворените системи.
Геологът A.A.Snelling работил върху датирането на урановите отлагания в Koongara в северна Австралия основно използвайки (U-Th-Pb) метода. Той открил, че дори и силно изложените на влианието на външната среда проби от почвата които със сигурност не са затворени системи дават несъмнено ясни изохронни линии с възраст до 1,445 Ма.
Такива ?фалшиви изохрони? са толкова често срещани, че цяла терминология се е появила да ги опише напр. ; видим изохрон, изохрон мантия, псевдоизохрон, втори изохрон, наследен изохрон, смесена линия липсващ изохрон др. Ценг пише:
Някои от основните допускания на конвенционалния Rb-Sr (рубидии-стронции) изохронен метод трябва да се модифицира и наблюдавания изохрон със сигурност не определя валидна възраст за геоложката система дори ако в най-голяма степен линията на съотношението 87Sr/86Sr е правилна. Y.F. Zheng, Influence of the Nature of Initial Rb-Sr System on Isochron Validity, Chemical /, 80:1-16, p, 14, 1989,
Сигурно е , че има и други фактори освен възрастта който са причина за правите линии получени при графическото изобразяване на изотопните съотношения. И отново единствения начин да знаем дали изохрона е ?добър? е да сравним резултата с това, което вече е прието, че трябва да бъде.
Друг популярен сега метод е урано-оловен хармоничен метод. Той успешно комбинира двете серии на разпад на оловото и урана на една диаграма . Резултатите, които лежат на една хармонична права имат една и съща възраст и се наричат съгласувани. Но линиите на циркония например, изцяло са извън хармоничната линия и са не хармонични Множество модели и предположения са съставени за обяснението на това явление. E. Jagerand J.C. Hunziker, editors, Lectures in Isotope Geology, U-Th-Pb Dating of Minerals, by D.Gebauer and M. Grunenfelder, Springer Verlag, New York, pp. 105-131, 1979). Но такива упражнения по ораторство не могат да се считат като обективно научно доказателство за доказване на теорията за ?старата земя?. И отново статиите се оценяват според това дали удачно се вписват във възприетата еволюционна система.
Андрю Снелинг предполага,че сортирането на елементите в разтопено състояние в земната мантия биха били солиден фактор в обяснението на съотношенията на изотопните концентрации интерпретирани като възрасти.
Преди много време през 1966г. Нобеловата награда бе връчена на Мелвин Кук ? професор по металургия в университета Ута, посочил доказателство, че оловните изотопни съотношения например , могат да бъдат променени от важни фактори различни от радиоактивния разпад. M.A. Cook, Prehistory and Eanh Models, Max Parrish, London, 1966). Кук отбелязал, че в руда от мината Катанга имало наличие на олово-208 ? стабилен изотоп, но не и ториум-232 като източник на олово-208. Ториумът има голям период на полуразпад(разпада се бавно) и не се отделя лесно от скалата, така че ако олово-208 идва от разпада на ториума то би трябвало да има наличие на ториум. Концентрациите на олово-206, 207 и 208 предполагат, че олово-208 се е получило при присъединяване на неутрони и превръщане на олово-206 и олово-207 в олово -208. Когато изотопните концентрации се регулират за такъв вид превръщане то изчисляваните възрасти се намалят с около 600 Ма до настоящето. Други рудни проби изглежда довели до подобни резултати. Кук установил, че тогавашното разбиране на ядрената физика изглежда не допуска такива превръщания при нормални условия , но той представя доказателства, че това се е случило и даже дава предположения как точно се е осъществило.
Аномалии при дълбоко-скалните кристали.
Физикът Др. Робърт Джентри посочва, че количеството на хелия и оловото в кристала цирконий извличан при дълбоки сондажи не е в съгласие с еволюционната възраст от 1,500 Ма за гранитните скали ,в които те са намерени. R.V. Gentry, Creation's Tiny Mystery, Earth. Science Associates, Knoxville, TN, 1986). Количеството на оловото може да е в съгласие със скоростите на разпад преди милиони години но за това време то би се разсеяло от кристала.
В допълнение количеството хелий в циркония е в съгласие с теорията за младата земя (хелият се отделя при полуразпада на елементите).
Резултатите с оловото и хелия предполагат, че скоростите на разпад може да са били много по-високи в близкото минало. Humphreys предполага, че това би могло да се е случило през седмицата на сътворението и по време на всемирния потоп. Това може да направи нещата да изглеждат много по-стари отколкото са когато сегашни скорости на разпад се прилагат за датиране на миналото. Каквото е причинило такива повишени нива на разпад може да е и причина за превръщанията на оловото отбелязани от Кук(по-горе).
Радио сфери, радиохало.
Разпадането на радиоактивните частици в твърдата скала довежда до поява на сферични зони на поразяване на заобикалящата ги кристална структура. Частица от радиоактивен елемент като уран-238 например, ще остави сфера с различно оцветяване за всеки различен радиус характерен за съответния елемент получен във веригата на разпада на уран-238 до олово-206.(Само тези които излъчват алфа частици или хелиеви ядра). Сечението им видяно през микроскоп
е като концентрични кръгове наричани радиохало. Др. Джентри е изследвал тези радиохала за много години и е публикувал резултатите си в водещи научни списания (Gentry, Creation?s Tiny Mystery).
Някои от междинните продукти на разпада като изотопите на полония имат много къси периоди на полуразпад (т.е. те се разпадат много бързо) . Например 218Po има период на полуразпад само 3 минути. Куриозно но сфери от разпада на този изотоп често се съдържат в кристалите и то без да са обвити с халото на родителския изотоп на урана . Сега, полоният е трябвало да влезе в скалата преди тя да кристализира(solidifies) но неможе да е получен от ураниевата частица в твърдата скала защото тогава би имало ураново хало около него.(или полониума е бил създаден първоначално(primordial) или е имало революционни промени в скоростите на разпада в миналото).
Джентри е положил всички усилия да за открито разискване на своята работа.(K.P.Wise Radiohalos in diamonds, CEN Technical Journal, 12(3):285-90,1998). Имало е много опити защото радиохалата говорят за условия в миналото по време на сътворението и след това може би дори и по време на потопа, което не се вписва в представата на съвремието ,която се базира на радиометричния способ. Процесите довели до образуване на радиохалото са ключове за разбиране на радиометричното датиране.(Интернационална група от учени креационисти активно представят убеждението си за радиометричния способ за датиране. Известни са като RATE (Radioisotopes and the Age of the Earth)- радиоизотопите и възрастта на Земята) и обединяват усилията на различни физици и геолози за многостранно разрешаване на проблема . Интересни неща могат да се очакват от тази група).
Заключение:
Има много доказателства за това, че радиометричният метод не е обективно доказателство за възрастта на Земята , както много считат, и за това, че светът е на само няколко хиляди години. Ние нямаме всички отговори но ние имаме вярното свидетелство на Божието Слово за истинската история на света.
http://www.answersingenesis.org/