Една от моите постоянни фантазии беше да си представям как седя в кафене в Париж? Пиша с моя химикал (la plume de ma tante) в тетрадка (un cahier), докато пуша Gauloise. И не пиша нищо, свързано с икомика. Пиша роман или може би поезия или дори философски трактат. Но често си вдигам очите, за да гледам момичетата (les filles), които минават.
Вече не си фантазирам това. Все пак, хапвам от време на време на открито в ресторанта на улицата, водеша към Kennedy Center. Не се опитвам да пиша там. Вместо това, гледам преминаващите хора.
Не се съсредоточавам върху момичетата. Съсредоточавам се върху омъжените жени. Те не са обаятелни. Не са Мерилин Монро. Някои от тях са хубавички, но много от тях са просто обикновени. Тъй като те отиват в Kennedy Center, за да посетят пиеса, опера или концерт, може да се допусне, че те са над средностатистическото ниво по отношение на културата. В други отношения те са, както повечето хора, средностатистически.
Но за мъжа, чиято ръка тя държи, тя не е "средностатистическа". Тя е целия свят за него.
Книгата Битие казва: "И Господ Бог каза: 'Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник' " И тогава, "?Господ Бог направи жената?." Не се казва, че Той направи красива или остроумна жена, или въобще жена, с която да свържеш някакъв епитет. Той просто направи една жена.
Защо тази обикновена жена беше толкова важна за мъжа? По три причини:
Първо, тя е топло тяло в леглото. Нямам предвид секс. Той е важен. Но имам впредвид нещо, което е, ако е възможно, дори по-първично: човешки контакт.
Бебе, плачещо в люлката, не иска разговор или телефонно позвъняване. То иска да бъде държано в ръце и да бъде погалено . Възрастните също се нуждаят от такъв физически допир. Те се нуждаят да се прегръщат заедно за да имат топлина и спокойствие в този безразличен или студен свят. Обикновената жена и обикновеният мъж правят това един за друг.
Но разговорът също е важен. Тези двойки може би са си говорели един на друг в продължение на 30 или повече години.Ти може би си мислиш, че няма какво повече да си кажат. Но те все още могат да си говорят по начин, по който не могат да говорят на никого друг. Той може да й каже, че той е направил нещо хубаво, без да го е страх, че тя ще си помисли, че той се надува. Той може да разчита на нейния интерес и разбиране.
Първоначалната цел на разговора не е да осигури някаква информация. Целата на разговора е да каже: "Аз съм тук, и аз знам, че и ти си си тук."
Трето, жената запълва нуждата на мъжа да бъде нужен. Ако никой не се нуждае от тебе, какво добро си ти? Други хора ? служители, ученици, читатели ? може би ще кажат, че се нуждаят от теб. Но в това отношение ти си незаменим само понякога . За жената ти си незаменим винаги. Това ти дава себеуважението да посрещнеш света всеки ден.
Тогава тази "обикновена" жена ? една от 50-те милиона жени в Америка ? има голяма стойност за този мъж. И макар аз да пиша тези неща от мъжка гледна точка, не мисля, че такова отношение е едностранно. Напротив, аз съм сигурен, че то е взаимно.
Мога да те чуя как казваш: "От къде знаеш всичко това? Ти си само един икономист, практикуващ безрадостна наука . Ти не си Ann Landers." Това е вярно. Но аз и жена ми все още изкачваме този хълм към Kennedy Center заедно много пъти?
Забележки:
*Хърбърт Стейн почина през септември 1999. Той беше председател на Съвета на Икономическите съветници по времето на президентите Никсън и Форд.
** Копирано от "Reader's Digest", декември 1999, САЩ*** Original is from
Slate (Юни, 1997), © 1997 BY MICROSSOFT CORP., ONE MICROSOFT WAY, REDMOND, WASH. 98052