Една от най-гротескните страни на социологията на съвременното американско протестанство е феноменът на християнския ционизъм. Макар да е свързан с теологията на диспенсационализма, християнският ционизъм е действително съвсем различен в теологическо отношение. Целта на тази статия е да се проучи това движение, и конкретно да се изтъкне неговата силно еретическа теоретична основа. За да облекчим дискусията, ще се занимаваме с изразените вярвания на един християнски ционист, Джери Фалуел. Завършваме с кратка бележка върху месианския юдаизъм.
Ционизъм
Ционизмът е политическо движение, изградено върху вярата, че еврейският народ заслужава по право да притежава земята на Палестина като своя собствена. През последната част на 19-ти век и първата част на 20-ти векове, ционизмът спечелва подкрепа в християнския Запад. Това се дължало на два фактора: влиянието, което еврейските пари можели да купят сред политиците, и емоционалната подкрепа, която историята на еврейските скърби могла да извлече от християнизираното обществено съзнание.
С тази подкрепа ционистките партизани успяли да хвърлят Палестина в безредици в края на четиридесетте години на двадесети век, и накрая да превземат земята. Резултатът бил лишаване от граждански права на хората, които исторически обитавали там. Мюсюлманските палестинци били официално лишени от граждански права, а палестинските евреи били практически лишени от избирателни права като резултат на това, че били заляти от по-големия брой европейски евреи, които имигрирали в новата Държава Израел.
Важно е да осъзнаем, че повечето консервативни евреи били анти-ционисти, вярващи, че Палестина не трябва да става еврейска земя докато не е направена такава от идването на Месията. (Този възглед бе драматизиран в скорошния заслужаващ си филм, Избраните). Голяма част от най-сериозните критики на политическото ционистко движение са дошли от анти-ционистки евреи, най-известният от които е Алфред М. Лилиентал.
От дясно изобилствуват недостоверни критики към ционизма. Нямам желание да бъда свързван с тях, и затова от началото искам да ги разкритикувам преди да се захвана с ереста на християнския ционизъм. Първо, чуваме от някои крайно десни източници, че е мит убиването на 6 000 000 евреи от националсоциалистите. Твърди се, че няма толкова евреи в Европа, че логически не би било възможно да се премахнат толкова много хора предвид времето и съоръженията, с които разполагали нацистите, и така нататък. Това може да е вярно; нямам никакъв начин да разбера това. Аргументът, обаче, изглежда е, че действително никакви евреи не били убити от нацистите, и това е глупост. Дори ако числото е 600 000, а не шест милиона, събитието е все още морален ужас от изненадваща величина. Дори ако само един човек е бил убит просто защото е евреин, това би бил морален ужас. А няма съмнение, че много, много евреи били убити.
Разбира се, една богохулна теология е била издигната върху това в някои еврейски кръгове, която е идеята, че нацистките гонения изпълняват пророчеството на Исая 53, и че евреите страдат за греховете на света. Като християни можем само да се отвращаваме от такава измислица, и трябва да я назоваваме с истинското й име: сатанинска лъжа. Все пак, не е необходимо да се отрича самото събитие, за да се спори срещу зла теологическа измислица, изградена върху събитието.
Може би по-често е твърдението, че повечето съвременни евреи не са въобще евреи: Те са хазари. Хазарският род изглежда стои зад евреите ашкенази от Източна Европа. Този вид твърдение, разбира се, може да бъде оспорвано. Истинският проблем в дискусията е идеята, че еврейството е кръвен или расов феномен. То не е.
Библейски казано, евреин е някой, който е в завет с народа на евреите чрез обрязване, за добро или за лошо. Когато на Авраам бе заповядано да се обреже, на него бе казано да обреже цялото си домочадие, включващо неговите 318 военни мъже и другите му домашни слуги (Бит. 14:14; 17:10-14). Компетентни учени предполагат, че домочадието на Шейх Авраам вероятно включвало поне 3000 души. Тези слуги се умножавали с минаването на годините, и Яков ги наследил всичките (Бит. 27:37). Макар само 70 души от чреслата на Яков да слезли в Египет, толкова много слуги отишли с тях, че на тях трябвало да бъде дадена цялата Гесенска земя, в която да живеят.
Всички тези хора били юдеи, но само малка част от тях действително имали някаква Авраамова кръв в себе си. По-късно виждаме много други хора да се присъединяват към евреите; дори, списъкът на Давидовите мъже включва много чужденци, от които Урия Хетеецът е най-познатия. Това демонстрира, че заветът, а не родовата принадлежност, са били винаги отличителния белег на евреина (както е също и при християнина). Генеалогичните записи били пазени за близкото семейство, разбира се, след като Месия трябвало да бъде от действителната кръв на Авраам, а по-късно от Давид; но това не може да се приложи за повече от само малка група от общия брой на хората.
Така, евреите са онези, които твърдят, че са евреи, които са в завет с евреите. Хазарите се обърнали към юдаизма в Средните векове, и са евреи, обратното при британско-израелската дясна глупост. (Разбира се, съвременните ционисти не разбират този религиозен принцип повече, отколкото техните британско-израелски критици. И двете групи мислят за всичко според кръв и раса.)
Затова, е неправилно да се критикува ционизма въз основа на това, че ?Евреите всъщност не пострадали през Втората световна война?, или ?Кой знае кои са истинските евреи?? Доста очевидно е, които са евреите, и те са, както винаги, сила която трябва да се отчита.
Третият поток на критицизъм срещу ционизма засяга правилността или неправилноста на неговата инвазия и завладяване на Палестина. Можем да слушаме аргументи, които казват, че евреите откраднали земята от нейните жители, че те преследвали палестинците, че те извършили ужаси по време на партизанската си кампания, и подобни. После ще слушаме аргументи, които казват, че евреите в Палестина били ощетявани от мюсюлманската власт, че палестинците днес са много по-добре под просветената еврейска власт, отколкото са били преди, че евреите облагородяват земята, а мюсюлманите не са правили това, и затова са изгубили правото на нея, и подобни.
Действително нито едно от тези неща не е наша пряка грижа като християни. Като християни трябва да гледаме на евреите и на мюсюлманите като групи, които са отхвърлили Христос като Месия, и които са се противопоставили на истинската вяра. Ако искат да се обърнат, ние се радваме. Ако искат да се избият помежду си, това е твърде лошо, но ще ги оставим да го направят ? не можем да направим нищо за това.
Но тогава стигаме до въпроса: Дали вярващите в Библията християни трябва да подкрепят една еврейска държава, по теологически причини? Такова е твърдението на Джери Фалуел, и на ереста на християнския ционизъм. Нека да се обърнем към тази доктрина.
Ортодоксалният диспенсационализъм срещу християнския ционизъм
През деветнадесети век, възниква особенно доктринално течение, познато като ?диспенсационализъм?. Неговите водещи светила били Дарби и Скофилд; а неговата Библия била Библията с препратки на Скофилд; и през последните години неговата главна щаб-квартира е била Даласката Теологическа семинария. Технически казано, диспенсационализмът учи, че Бог има два народа в историята на света: Израел и ?Църквата?. Понастоящем живеем в ?Епохата на Църквата?, и Божият народ днес са християните, Църквата. В нястоящето евреитеу са отстъпили врагове на Бога и на Христос, и са под Божието осъждение докато се покаят.
Някой ден (Винаги е скоро!), Христос ще се върне на земята невидимо и ще вземе всички християни от църквата (това се нарича ?Грабването? на светиите). В този момент, Бог ще се заеме отново с Израел. Това ще бъде седемгодишен период, наречен ?Голямата скръб?, и през този период отстъпническото юдейство ще образува съюз срещу Бога със Звяра, но Бог ще започне да обръща евреите, и в определеното време Звярът ще се обърне и ще започне да гони тези обърнати евреи. Точно когато нещата изглеждат безнадеждни, Христос ще се завърне и ще сложи началото на Милениума.
Още един момент за отбелязване: Няма абсолютно никакви белези, че Грабването на Църквата е близо. То ще дойде ?като нощен крадец?.
Сега, цялата тази схема, макар да е популярна през последните години, няма корени в християнското тълкувание на Писанията, и в настоящето се срива под тежестта на критиките от вярващите в Библията учени с по-исторически ортодоксални убеждения. По същото време, има няколко неща за отбелязване.
Първо, като учи, че няма никакви белези, които да предшествуват Грабването, диспенсационализмът ясно има предвид, че съвременната държава Израел няма нищо общо с Библейските пророчества. Ако Израел се разпадне утре, не би имало никакво значение. Съществуването на държавата Израел, макар да окуражава диспенсационалистите да вярват, че Грабването е близо, не е от никакво теологическо значение.
Второ, диспенсационализмът учи, че евреите днес, дори до периода на Голямата скръб, са отстъпници, и това със сигурност означава, че те са под гнева и съда на Бога. Християните трябва да им служат и да се опитват да ги обърнат, и да им покажат всяка любезност като ближни човешки същества; но християните трябва да разберат, че по време на Църковната епоха, евреите не са Божия народ. Вместо това, Църквата е днес Божия народ.
Трето, като учи, че Израел е ?отделен? по време на Църковната епоха, диспенсационализмът ясно има предвид, че обещанията, направени на Израел също са ?отделени? през този период. Обещанието за земята, и обещанието ?онези, които те благославят, ще благословя?, са били отделени, докато влезем в ?пророческото време?. Така евреите нямат право над земята по време на Църковната епоха, и също няма особено благословение за езичниците, които се отнасят към евреите със специално благоволение.
Четвърто, диспенсационалистическите теолози са най-стриктни по въпроса, че Църквата е ?новият народ?, съставен като едно тяло в Христос от евреи и езичници. По време на Църковната епоха, разграничението между тези две не трябва да се чувствува в Църквата. Така, диспенсационалистическата теология е, по подразбиране, противопоставена на типа позиция, изразявана в много ?Месиански еврейски? групи.
Това, което представям е стандартния, последователен диспенсационализъм. Доколкото засяга моята работа, диспенсационализмът е напълно погрешен в своя пророчески възглед, но е поне ортодоксален във възгледа си за спасението и благословението. Благословението идва при евреите, когато те се покаят и приемат Христос; до тогава, те са под Божието проклятие. Как би могло да бъде по друг начин? Всички благословения са в Христос. Това е учението на ортодоксалното християнство, и Дарби и ранните диспенсационалисти бяха ортодоксални християни по този въпрос, доколкото мога да кажа.
Джери Фалуел и християнския ционизъм
Моето описание на диспенсационализма може да изглежда малко странно, защото това не е учението на Хол Линдзи от съвременната Даласка теологическа семинария, или на другите съвременни диспенсационалисти. Наричам тези хора ?поп-диспита?, накратко. За разлика от диспенсационалистическата система, тези хора твърдят, че Бог сега има два народа на земята: Църквата и Израел. Последователната диспенсационалистическа система учи, че няма пророчества, чието изпълнение да се извършва през Църковната епоха, защото Църквата съществува извън пророческото време, но съвременните поп-диспита поучават, че възстановяването на нацията Израел през 1948 г. било изпълнение на пророчество.
Последователният диспенсационализъм учи, че Бог се занимава сега със Своя ?небесен? народ, и че през Църковната епоха, Бог е ?оставил? Своя отстъпил ?земен? народ (Израел). Поп-диспитата, напротив, твърдят, че макар да е отстъпил, Израел все още трябва да се счита като стоящ под Божието благословение. Те се придържат към еретичната идея, че юдеите не трябва да се покаят, за да придобият благословенията на Божия завет. Те държат небиблейската идея, че отстъпническото юдейство не е днес под Божието проклятие.
Добре познат защитник на тази незавидна позиция е Преп. Джери Фалуел. Съвременен ционист, Мерил Саймън, е разбрал този факт и е написал книга, "Джери Фалуел и евреите". Тази книга е серия от интервюта с Преп. Джери Фалуел, предназначени да го представят като приятел на ционизма, и да потушат подозренията, които либералните ционистки евреи естесвено изпитват, когато стане въпрос за предполагаем ортодоксален, фундаменталистки християнски проповедник.
Бих желал да цитирам някои цитати от тази книга, и да направя някои уместни коментари. Тази книга, обаче казва: ?Никоя част от тази книга не може да бъде публикувана по някакъв начин без писменото съгласие от издателите?, което твърде много пречи на моя стил. Ще трябва да ми вярвате, когато обобщавам коментарите на Фалуел. Можете винаги да отидете в местната ви библиотека и сами да сверите.
На страница 13, Фалуел е запитан дали счита разрушаването на Ерусалим през 70 г. от Хр. като белег за Божието отхвърляне на Израел. Фалуел отговаря като казва, че той със сигурност не вярва, че един ?отмъстителен? Бог е довел римската армия срещу Ерусалим, за да унищожи евреите. Фалуел по-скоро приписва събитието на анти-семитизма.
Нека сега да чуем какво казва Библията за това. Няма нужда да цитираме Левит 26 и Второзаконие 28 в тяхната цялост. Прочетете ги в свободното си време и си задайте този въпрос: Виждаме ли гневен, ?отмъстителен? Бог тук да заплашва да доведе ужаси върху Израел, ако те отстъпят? Също прочетете Псалм 69:21 и попитайте За кого се отнася това, и после продължете да четете до края на Псалма, помнейки, че Римляните обкръжиха Ерусалим по време на Пасхата. Забележете, че Псалм 69:25 говори за ?запустяването? на Ерусалим, и помислете за това във връзка с Исусовите обявяване на запустението на Ерусалим в Матей 23:38. Фалуел е напълно в разрез с Писанието относно това.
На страница 25 Фалуел казва, че според него антисемитизмът е вдъхновен изключително от Сатана като част от неговата опозиция към Бога. Срещу това, прочетете Йов глави 1 и 2. Тук разбираме, че на Сатана никога не се позволява да прави нещо без Божието разрешение. Нещо повече, откриваме от останалата част от Библията, че Бог често повдига врагове срещу Своя народ, като бичове, с които да ги накаже. Прочетете Книгата Съдии. Прочетете Царете и Летописите за Асирия и Вавилон. Прочетете Авакум. Това не е някакъв нищожен момент скрит в някакъв неясен пасаж. Вместо това, тази истина обхваща цялото Писание.
Вярно е, че анти-еврейските чувства не са част от християнското послание и християните трябва да са внимателни към евреите както са внимателни към останалите хора. Също е вярно, обаче, че Бог е Този, който подбужда вавилонците и асирийците. Докато евреите не се покаят и не се обърнат (както Римляни 11 обещава, че някой ден ще стане), те остават Божии врагове, и Той подбужда езичници срещу тях. Анти-еврейщината е била неотлъчна част от светския хуманизъм от времето на Фредерик II, през Ренесанса, дори до днес. Християнската църква защитавала евреите през Средните векове, и продължава да го прави.
На страница 55, Фалуел казва, че евреите и християните могат да се различават в отделни моменти, но имат общо наследство в Стария завет. Дали Фалуел би желал да каже същото на един мюсюлманин? Във всеки случай твърдението е неправилно. Юдаизмът гледа на Талмуда, не на Библията, като свой закон. Да се твърди, че християнинът може да се позовава върху Стария Завет като обща основа показва крайно непознаване на юдаизма, средновековен или съвременен. Юдаизмът никога не поглежда към Библията освен чрез Талмуда.
На страница 62 Фалуел казва, че бъдещето на държавата Израел е по-важно от всеки друг политически въпрос. Той казва, че евреите имат теологическо, историческо и законно право на Палестина. Той потвърждава своето лично посвещение към ционизма, и казва, че е научил ционизма от Стария Завет.
Библията ни учи, че когато Адам и Ева се разбунтуваха, те загубиха своето право над Градината, и Бог ги изгони. Бог използвува същия принцип с Израел, давайки им земя, но предупреждавайки ги отново и отново, че ако се разбунтуват, те ще бъдат изгонени. Не мога да разбера как Фалуел може да чете Старозаветното Писание и да не види това. Съвременните отстъпници евреи нямат абсолютно никакво теологическо, и по тази причина историческо и законно право на земята на Палестина.
Църквата през всички векове винаги е учела, че Новозаветният еквивалент на ?земята? е целия свят, в Христос, и окончателно Новата земя. На Божия народ, изповядващите Христос, е дадена цялата земя, първоначално, и те прогресивно я завладяват във времето. Дори ако диспенсационализмът беше правилен в своето твърдение, че някой ден земята на Палестина ще бъде върната на евреите, все още ще трябва да кажем, че първо те прябва да се обърнат към Христос!
На страница 68 Фалуел казва, че има едно нещо в съвременния Израел, което го притеснява. Това е, че християните нямат свободата да проповядват благовестието. С други думи, Фалуел е наясно, че християните са преследвани в Израел днес, но все още подкрепя Израел! Ако това не е предателство на вярата, какво е тогава?
Накрая, на страница 145, Фалуел е попитан относно аборта, след като съвременните евреи защитават аборта. Саймън го пита дали смъртното наказание трябва да се прилага срещу жена, която е имала аборт, и нейния лекар. Фалуел отговаря, че той никога не е помислял за това преди, и че счита, че всяко действие срещу жената би било погрешно.
Е, всичко е ясно. Г-н Сайман знае какви са истинските проблеми, а Преп. Фалуел е толкова объркан, оплетен и сляп, че не може да ги види. Очевидно, ако абортът е убийство, тогава трябва да изискваме смъртното наказание за него! Разбира се, Фалуел тук звучи точно както повечето от останалите от съвременното движение срещу абортите: Те никога дори не са помисляли относно някои от най-основните, елементарни въпроси, които са замесени. ?Абортът е убийство!? викат те. ?Възстановете смъртното наказание за убийство?, казва Моралното мнозинство (политическата група на Фалуел). Всеки с коефициент на интелигентност над 25 може да разбере изводите на тези две твърдения, но явно Фалуел никога преди не е мислил за това. Живеем в жалки времена, когато такъв новак е говорител на Новата християнска десница!
Християнският ционизъм е богохулство. Той е ерес. Християните по никакъв начин нямат теологически интерес в съвременната държава Израел. Това е воюваща с Бога, анти-християнска нация. Докато не се покае и не каже ?благословен е Този, който идва в Господното име?, тя ще продължи да бъде под гнева на Бога. Съвременната държава на Израел позволява гоненията на християните и на християнските мисионери. Трябва да се молим Бог да промени сърцата на евреите, като на всички останали езичници, за да приемат Христос. Но подкрепата на враговете на Евангелието не е белег на служител на благовестието, но на антихрист.
Бях твърде суров с Джери. Някой трябва да бъде. Този вид неща нямат извинение, и се нуждаят от покаяние. Преди няколко години писах статия в защита на Фалуел срещу някакъв либерален критик. Това, което казах тук не променя онова, което съм казал там, защото критикът на Фалуел не беше прав; но определено от тогава започнах да имам скептично мнение за Г-н Фалуел. Неговата тръба дава неясен звук. Той трябва да я изчисти.
Месиански юдаизъм
През последните години голям брой млади евреи се обърнаха към Исус Христос като свой Господ и Спасител. Много от тези млади хора образуваха ?Месиански синагоги?, и изразиха тук и там разнообразни теологии на ?Месиански юдаизъм?. За мнозина, Месиански юдаизъм е просто начин да се запазят някои еврейски културни традиции, след като са станали християни, и в това няма нищо лошо. Правилно е за християните от различните племена и езици да изразяват вярата в разнообразие от културни форми.
За съжаление, за някои, Месианският юдаизъм се вижда като алтернатива на историческото християнство. Това се дължи на влиянието на поп-диспенсационализма. В крайна сметка, ако Милениумът е само на една крачка, и еврейската култура ще стане империалистически триумфална през Милениума, тогава дори днес еврейските обичаи предвкусват в това първенство. Всъщност, някои месиански юдеи явно вярват, че те могат да претендират за неограничена финансова подкрепа от езически християни, въз основа на това първенство.
Повечето от това, което съм написал относно християнския ционизъм по-горе се отнася за тази група от месиански евреи. Бих желал, обаче, да призова за внимание към една друга страна на въпроса. Тези Месиански евреи вярват погрешно, че езическото Християнство (историческата църква) се отдалечила от Библейските форми в ранните дни на църквата. Те виждат като своя мисия възстановяването на тези обичаи, които вярват че са запазили.
Всъщност, това е напълно погрешно. Всеки, който е виждал представяне на ?Христос в пасхата? е учуден от броя на небиблейските обичаи, които са разглеждани и изложени (използвуването на яйца, хляб разчупен на три парчета и скрит в дрехите и пр.). Тези обичаи възникват след раждането на църквата, и въобще не съхраняват Старозаветния ритуал. Нещо повече, опитът да се постави християнска интерпретация на различните особености на тези ритуали е твърде погрешен и изкуствен. Колкото и умни да са такива представяния, те силно заблуждават.
Фактически, водещите особености на Храмовото и на Синагоговото поклонение бяха доведени право в църквата, тъй като тя ограби новите врагове на Бога: отстъпилото еврейство. Периодът на това ограбване беше от 30 до 70 г. от Хр. След като църквата бе завършила своята интеграция на останките от Стария Завет в своето ново, преобразено тяло, Бог напълно разруши останките на Стария Завет. Съвременните еврейски ритуали дължат много повече на расово/културно наследство от народите в Източна Европа, отколкото на Стария Завет.
Така, макар да няма нищо лошо обърналите се евреи да запазят културна приемственост с тяхното минало, няма основания за мнението, че пост-християнското еврейство е запазило музикалните и литургични форми на Библията. Тези форми са били запазени в църквата, и само в нея. Юдеите, които искат да възстановят своето наследство, биха постъпили добре ако изучават ранната църква, а не традициите на Източно Европейските общества.