Миналата седмица БНТ излъчи репортаж на Владо Береану, от който става ясно, че от известно време българските средношколски дипломи не съдържат поле за ?средна оценка от дипломата.? Такова поле съществува във всички западноевропейски и американски дипломи, за които аз знам; разликата е само в различните критерии, по които се определя тази оценка в различните учебни заведения.
Една майка се оплакваше, че нейната дъщеря не може да кандидатствува в европейски университет, защото няма такава ?средна оценка? в дипломата от средното образование. Когато отишла в Министерството на образованието да поиска официален документ за такава оценка, чиновниците й отговорили, ?И в България си има университети.?
Младо семейство, мои приятели, които скоро ще емигрират за Канада, дадоха дипломите си за превод и легализация. Жената има две висши образования с магистърска степен в дисциплина, която се смята за много перспективна отвъд океана. Документите били дадени за превод в лицензирана фирма. Накрая обаче чиновничката в министерството отказала да сложи печат под легализирания френски превод на дипломата. ?Не мога да сложа такъв печат,? обяснила тя. ?Но защо?? недоумявали моите приятели, ?нали дипломата е издадена от вашето министерство. Какъв е проблемът да сложите печат под един превод? Ако има печат под българския оригинал, защо да няма печат под превода, ако е направен от лицензирана фирма? Как ще удостоверим образованието си в чужбина??
Тук чиновничката изтървала нервите си и заявила злобно: ?Ами, останете си в България. Тук няма нужда да го удостоверявате.?
Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да откриеш какво всъщност става: Държавните чиновници, особено тези в образователното министерство, въртят бюрократични игрички, за да попречат на умните и кадърни млади българи да учат и да се реализират по света. Сигурно си има причини за това. Вероятно има тайни инструкции на правителството да се пречи на хората, които напускат страната. Емигрантите винаги са най-силното свидетелство за провала на правителствата. А може би чиновниците в образователното министерство правят това от чиста злоба; както е известно, на държавна заплата стоят само некадърниците и злобарите, които не ги бива за полезна работа. И в завистта си пречат на онези, които са полезни хора и могат да намерят реализация на по-добро място. Или от макиавелистична страст да контролират и да се гаврят с живота на хората.
Каквато и да е причината за това поведение на образователните чиновници, то няма да доведе до желания от тях резултат. Хората няма да престанат да търсят щастието си. Те просто ще престанат да ценят държавното образование.
Още в началото на 90-те беше станало ясно колко много българското държавно образование е далеч от реалния свят. Макар че митът за ?превъзходното родно образование? успя да оцелее цяло десетилетие след падането на комунизма, разумните хора още тогава виждаха колко безсмислено е българското училище. Цялото съдържание на преподаваните материали беше предназначено да създава ?социалистически хора,? а не свободни, предприемчиви граждани на едно свободно общество. Децата бяха учени не на собствено мнение и лично израстване, а на колективистичния дух на всеобщото равенство.
Освен това, структурата на българското държавно образование следва точно структурата на пруското държавно образование от времето на Бисмарк и кайзер Вилхелм в края на 19 и началото на 20 век. За това образование Хайнрих Ман пише в романа Учителят Унрат: ?И учителите, и учениците се чувствуват като чиновници, които не мислят за нищо друго, освен да напредват в службата и да се докарат добре пред началниците.? Целта на такова образование не е да се научи някакъв материал или да се усвоят умения, а да се премине определено количество материал за определено време. Научил-ненаучил, ученикът няма втори шанс да премине същия материал. Може след време да се окаже гений в съответната област, може да му е нужно просто повече индивидуално внимание, но бюрократично-феодалната структура на българското образование не допуска такова нещо като ?индивидуално внимание.? Нито дори такива средновековни отживелици като ?индивид? или ?личност.? Всички трябва да са изравнени, униформени, еднообразни.
В такава система Алберт Айнщайн е бил определен като ?безнадеждно изостанал? и е получавал двойки по физика.
Да добавим, учителите и образователните експерти в такава система нямат никаква система на награди и наказания за успехи или неуспехи. Те са там за заплатата. Може би някои от тях са имали някакви стремежи за нещо ново, оригинално, радикално, практически и пазарно ориентирано. Но системата е направена така, че винаги успешно се справя с такива отклонения от нормите.
Резултатът е, например, че електрониката и компютърните науки в българските университети или технически училища са две-три поколения назад от реалното състояние на пазара.
При всички тези негативи на българското държавно образование, онези кадърни, ориентирани към бъдещето хора, които наистина се стремят към някакво образование, са влизали в системата само заради едната диплома, която да покажат на работодатели или при кандидатствуване в западни университети. Сега обаче се оказва, че и дипломите са направени така, че да не се признават никъде по света.
Какво ще направят тези кадърни хора? Ще се откажат от своите стремежи за реализация? Едва ли.
По-скоро ще плюят на държавното образование и ще намерят алтернативни доставчици на образование и дипломи. Дипломи, които се признават навсякъде. А такива има в изобилие на пазара. На разстояние едно кликване с мишката в Интернет.