По-голяма радост няма за мене от това,
да слушам, че моите чада ходят в истината.
(3Ин. 1:4)
Ходенето с Бог е неразделно свързано с ходенето в (разпознаването на) истината. Заблудата е нещо, което неизменно възпрепятства вярата и живота в Духа и отдалечава човек от Бога. При положение, че главното свойство на заблудата е, че тя е неуловима за този, който е заблуден, как да я разпознаваме и какво да правим, за да се предпазим от нея и да не изпаднем в положението на заблудения?
ЗАБЛУДАТА: НАГЛАСИ VS ИНТЕЛЕКТ
Според Библията основният фактор за заблуда е не интелигентността, а нагласите ? отношението на сърцето. Човек може да е ?глупав?, но ако не е ?нечист? (т.е. ако е с чисто сърце), няма да се заблуди:
И там ще има друм и път,
Който ще се нарече път на светостта;
Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях;
Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него. Ис. 35:8
Чистите по сърце, а не интелигентните в ума, са тези, които ?ще видят Бога? (Бог е истина)
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Мт. 5:8
Податливостта на заблуда е въпрос на праведност, не на интелигентност. Праведните и чистите ще разбират и ще вижат ясно; грешните и нечистите ? не.
Праведният води ближния си,
А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение. Пр. 12:26
Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване,
Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
Пътят на нечестивите е като тъмнина;
Не знаят от що се спъват. Пр. 4:18,19
Измама има в сърцето на ония, които планират зло Пр. 12:20
Праведността, както и греха, са във сърцето. Ако в сърцето на човек има тъмнина (неправедност, грях), той няма да може да разбира, ще се заблуждава, ще се чуди защо се случва това и онова и защо не става другото. Това е така, защото тъмнината заслепява, заблуждава; тя не може да схване, разбере, светлината:
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. И-н 1:5
А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. 1Ин. 2:11
Безумният човек е не човек, който е глупав (неспособност на ума), а човек, който притежава определена вътрешна нагласа. Безумието хваща корен в сърцето, не в ума:
Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Пс 53:1
Библията говори за множество нагласи, които предразполагат към заблуда. Гордостта, нагласата към пренебрегване на изобличение, самонадеяността, страстите и увлеченията, силното желание за нещо са някои от факторите за податливост на измама.
Гордостта на сърцето ти те е измамила? (Ер. 49:16)
Който пренебрегва мъмренето, заблуждава се. (Пр. 10:17)
(Нечестивият) ще умре от своето отказване от поука;
И от голямото си безумие ще се заблуди. Пр. 5:23
Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава. 1Кор. 8:2 (т.е. заблуждава се, че е познал)
Сърцето, в което се вихрят страсти и желания, прави ума неспособен да се учи и да разпознава истината:
? женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. 2Тим. 3:6,7
? стария човек ? тлее по измамителните страсти; ? новия е създаден по образа на Бога в ? истината (Еф. 4:22)
Именно поради това мястото, където заблудата намира почва и прием, е в сърцето, не в ума. Сърцето, не ума предразполагат човек да приеме една заблуда или да не я приеме. Човек се мами поради нагласите си. Човек се мами, защото е вътрешно настроен да бъде измамен при всяко положение.
Блажен оня човек, ? в чийто дух няма измама. Пс. 32:2
Измама има в сърцето на ония, които планират зло Пр. 12:20
Сърцето е измамливо повече от всичко Ер. 17:9
Разумният човек е човек, за който ?учението е лесно? ? той е ?умен?. Разумността обаче според Библията също е нагласа, не способност на ума. Тя например се противопоставя на присмивателството, което определено е състояние на духа или отношение на сърцето:
Присмивателят търси мъдрост и не я намира,
А за разумният учението е лесно. Пр. 14:6
Когато безумието хване корен в сърцето, то предопределя предразположението на ума към заблуда:
? от голямото си безумие ще се заблуди. Пр. 5:23
Ето защо състоянието на сърцето е най-важното нещо, което Бог адресира по отношение на способността на човека да разпознава истината и да не се лъже. Умението да разбираме или не се дължи на фактори в сърцето, не в ума. Затова именно състоянието на сърцето е това, с което Бог суверенно борави когато цели да накаже някого или благослови някого (направи някого способен да приеме благословение).
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди;
Той на където иска го обръща. Пр. 21:1
Направи да затлъстее сърцето на тия люде,
И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им,
Да не би да ? разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
Ис. 6:10
Непрестанно ? ви споменавам в молитвите си ? дано Бог ? да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство? Еф. 1:16 (Ис. 25:7; 2Кор. 3:14)
НАГЛАСИ: МЕКО VS ТВЪРДО СЪРЦЕ
Нагласите или състоянието на сърцето са факторът, който определя ограниченията на интелекта - способността на човека за разбиране, разпознаване на истината и учене. Новият завет, обещан от Бога, беше основан на факта, че Той ще вложи ?меко? сърце в хората си, което ще им позволи да следват Духа и повеленията Му, без да се заблуждават, за разлика от ?каменното? сърце, което им е пречило да правят това:
Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. Ез. 36:26,27
Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърце.
? Още рекох: Ти ще Ме назовеш: - Отец мой,
И няма да се отвърнеш от да Ме следваш. Ер 3:17-19
И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което,
Когато се отклонявате на дясно
И когато се отклонявате на ляво,
Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него. Ис. 30:21
Мекото, смирено и търсещо Бога сърце се свързва в Библията с ?отворени очи и уши? ? т.е. очи, които като видят, разбират, и уши, които като чуят, разбират. Обратно, гордото, упорито, предадено на страсти (похоти) и ?затлъстяло? сърце се свързва със ?затворени очи и уши?, които чуват и виждат, но пропускат това, което са чули и видяли - не разбират.
И рече: Иди кажи на тия люде:
С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете,
И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
Направи да затлъстее сърцето на тия люде,
И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им,
Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си,
И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят. Ис. 6:9,10
Упоритото сърце не разбира, защото желанията му (похотите му) го заслепяват ? т.е. ограничават интелектуалния му капацитет в рамките, определени от желанията на сърцето. Интелектът, способносите на ума обслужват нагласите. Човек разбира това, което на практика търси; което иска или е настроен да разбере. Колкото повече иска или не иска нещо, толкова по-криво и трудно ще разбира:
Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. ? и желаете ? похотите на баща си. ? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (И-н 8:43-47)
Исус свързва неспособността на юдеите да разберат пророчествата за него (?несмислеността? им) и да го разпознаят като възкръсналия Месия с ?мудността? на сърцето им (вътрешната им нагласа)
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Лк. 24:25
Павел свързва неспособността на християните да разбират (станали са ?тъпи?) с факта, че чувствата им са незрели:
Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Евр. 5:11-14
Кое е това сърце, което е ?меко?, със зрели чувства и има ?отворени очи и уши? и позволява на ума да се учи и да разпознава истината от лъжата?
МЕКО СЪРЦЕ
Новият завет, обещан от Бога, беше основан на смяната на сърцето на хората Му от твърдо в меко. Какво е това ?меко? сърце? Павел говори за закоравеното (каменно) сърце, което помрачава разума, като за сърце, което е безчувствено, а за сърцето на зрелия християнин като сърце, което е с обучени чувства:
помрачени в разума, и странни [чужди] на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. (Еф. 4:18,19)
пълнолетните ? са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Евр. 5:14
? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". Рим. 11:7,8
Точно както закоравеното сърце ?помрачава разума?, така мекото сърце го просветляна. Ето кък страхът от Бога (меко сърце) се оказва началото на мъдростта (ум и проницателност).
Страх от Господа е начало на мъдростта;
Но безумните презират мъдростта и поуката. Пр. 1:7
Когато Исус описва как различните видове сърце (почва) приемат Словото, той споменава твърдото сърце, което не разбира словото, като утъпканата, твърда почва (пътят и канарата), а мекото ? като плодоносна почва (обработена, мека, разорана):
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя?.
А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Мт. 13:23,19
Сърцето отново е сравнено с почва в Еремия:
Защото така казва Господ
На Юдовите и ерусалимските мъже:
Разорете целините си,
И не сейте между тръни.
Обрежете се на Господа.
И отнемете краекожието на сърцата си Ер. 4:3,4
Камъкът и утъпканият път от притчата на Исус са чувствителни към семето толкова, колкото целините на Еремия са чувствителни към ръката на орача, държаща ралото. Обрязването е болезнен ритуал; ето защо необрязаното, твърдо сърце е преобраз за сърцето, което не е изпитало болка. То не се поддава на ?разораване? ? ако сърцето е неподатливо, нечувствително към болката (острието на ралото при оран; острието на меча на Словото, ?разделящ духа от душата? Евр 4:12), то не може да бъде податливо на семето. Безумният човек се описва като нечувствителен, а разумния като чувствителен. Безумният не усеща болката дори от сто бича, за да ?чуе? и разбере, докато за вниманието на разумния е достатъчна болката от една изобличителна дума:
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния,
Нежели сто бича на безумния. Пр. 17:10
Коравото сърце на безумния се описва като сърце, което упорито се съпротивява и не се съкрушава от болката от тези ?сто бича?:
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито,
Пак безумието му няма да се отдели от него. Пр. 27:22
Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече?
Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;
От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място.
Ис. 1:5,6
А, от моя страна, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове,
И оскъдност от хляб по всичките ви места;
Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ. Ам. 4:6
Мекото сърце, което разбира Словото, се описва като сърце, което се съкрушава от болката и се обръща към Бога, за да вика към него за спасение, вместо да бяга от нея, щом я усети:
Обърнете се при изобличението ми.
Ето, аз ще излея духа си на вас,
Ще ви направя да разберете словата ми. Пр. 1:23
И Господ ще удари Египет,
А като удари ще изцели;
Защото те ще се обърнат към Господа,
И Той ще бъде молен от тях и ще ги изцели. Ис. 19:22
Защото така каза Господ Иеова, Светият Израилев:
Чрез обръщане и почиване ще се избавите,
В безмълвие и упование ще бъде силата ви;
Но вие не искахте това;
А рекохте: Не, но ще побегнем с коне;
Затова ще бягате;
И: Ще яздим на бързи животни;
Затова, и ония, които ви гонят, ще бъдат бързи. Ис. 30:15;16
Съкрушеното и смирено сърце е сърцето, което ?трепери? от Словото, т.е. е чувствително към Словото (вкл. изобличението) на Бог:
Но пак, на този ще погледна,
На оня, който е сиромах и съкрушен духом,
И който трепери от словото Ми. Ис. 66:2
Твърдото сърце е изпълнено със страсти и силни желания (амбиции), а мекото ? с обратното, с кротост. Новият човек, който е създаден в истината, се различава от стария по това, че не ?тлее? ? не се вълнува от страсти, а е изпълнен с мир. ?Духа на неговия ум? ? т.е. нагласата му, се е променила така, че вече да не се ?тресе? от силни желания:
да съблечете ? стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. Еф. 4:22-24
Кротките ?ще наследят земята?, а ?тлеещите по страстите си? ще бъдат наказани. Мекото сърце е чувствително, твърдото ? нечувствително. Мекото сърце лесно се съкрушава, твърдото е упорито. Който има нагласата да е нечувствителен (?корав?, ?силен?, ?мъж?, ?недосегаем?, ?независим?, ?непобедим?, горд, самонадеян и др.), амбициозен или упорит, е податлив на измами. Човек, който има нагласата да е кротък по сърце, чувствителен и се съкрушава лесно пред Бога и истината, има шанс да чуе и разбере истината. Силата и растежът в Духа се отключват чрез мъдростта на сърцето, не чрез мъдростта на интелекта. Интелектът се облагородява, просветлява и развива, когато е налице смирено сърце, а закърнява, затъпява и се развращава, когато има твърдо сърце. Обещанието за победа в Библията е именно за мъдрите по сърце (сърце, което ?трепери? пред Словото и Бог), не просто за осведомените по ум:
? Безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце. Пр 11:29
Християнинът може да се преобразява в Божия образ и да опита от божията слава само когато гледа Бог с ?открито лице? ? без заблуди по отношение на себе си, с меко сърце:
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен. 2Кор. 3:18
Това, което Исус всъщност ни насърчи да научим от него, беше мекото сърце:
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Мт. 11:29
Именно в тази разлика между мекото и твърдото сърце, между старите и новите нагласи, се крие силата на Евангелието и новия живот. ?Когато съм слаб, тогава съм силен?? 2 Кор 12:10 Светът поставя тайната на личностния растеж главно и почти единствено върху развитието на човешкия интелект; Бог открива тази тайна най-напред в ?обработването?, разораването на почвата на човешкото сърце. Така той освобождава ума, който е в плен на старите нагласи, като създава нови нагласи в сърцето на тези, които го търсят.
ЗАБЛУДАТА КАТО ВЪПРОС НА ИЗБОР
Там, където има смирение и покаяние, няма заблуда. Проумяването на истината във всяка област, в която е имало заблуда или неяснота, изисква покаяние.
? с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи)... 2Тим. 2:25,26
Отварянето на очите за истината изисква покаяние, защото няма ?невинно заблудени? Това е така, защото заблудата, както закоравяването на сърцето, е въпрос на избор, не на стечение на обстоятелствата или случайност:
? и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. 2Сол. 2:10
Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш, аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете. Вт. 30:17,18
Закоравяването на сърцето и заблудата са неща, които зависят от нас; именно за това Павел ни увещава да внимаваме за тях, а Бог ни призовава да не ги допускаме:
Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден ? да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Евр. 3:12,13
Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението,
Както в деня на изкушението в пустинята ?
Затова, възнегодувах против това поколение.
И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си,
Те не са познали Моите пътища. Евр. 3:8-10
ЗАБЛУДАТА КАТО НАКАЗАНИЕ
Заблудата е избор ? човек не се заблуждава просто така; той избира да бъде заблуден. Само че това не става без участието на Бог. Бог е този, който предава едно упорито, закоравено сърце, на заблудата, която е избрало. Изпадането в заблуда и неспособността за разбиране е само по себе си наказание; то е съд от Бог върху тези, които избират заблудата вместо истината и се закоравяват:
И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. 2Сол. 2:11,12
? За да пресее народите в ситото на погублението;
И в челюстите на племената ще има юзда,
Която ще ги накара да се заблуждават. Ис. 30:28
Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота ? И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум.
Рим. 1:24,28
А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци... 2Лет. 18:21,22
Стойте смаяни и почудете се,
Заслепете себе си и ослепейте ?.
Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън,
И затвори очите ви: пророците,
И помрачи първенците ви: гледачите.
И всяко пророческо видение стана за вас
Като думите на запечатано писмо,
Което дават на някого, който е грамотен,
И казват: Я прочети това;
А той казва: Не мога, защото е запечатано. Ис. 29:9-11
Желанието на Бог е всички да познаят истината и никой да не се заблуждава:
[Бог] иска ? всичките човеци ? да достигнат до познание на истината. 1Тим. 2:4
Въпреки това Той избира малцина за това, на което е поканил всички:
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани. Мт. 22:14
Едни Бог избира да направи способни да разберат, други ? не:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха]. Мк. 4:11,12
Божието призвание почива на Неговото желание; божият избор почива на отклика на нашето сърце. Сърцето, което откликне на божията покана за познаване на истината и избере да я обича ? т.е. ?се обърне? към Бог, ще получи божия избор. Сърцето, което не пожелае това, ще бъде предадено на заблуда като наказание.
Обърнете се при изобличението ми.
Ето, аз ще излея духа си на вас,
Ще ви направя да разберете словата ми. Пр. 1:23
? и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. 2Сол. 2:10-12
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. ... И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината. И-н 1:5; 3:19
Когато светлината на Словото освети живота на човек (вярващ или не), той или избира болезненото смирение и съкрушаване пред истината, или избира да избяга от него ? да се закорави и да остане в тъмнина. За съкрушения има прошка и облекло на святост, за закоравения ? заблуда и съд. Тези, които облечат подходящото облекло, са приети на сватбата; тези, които не го направят, са изгонени, въпреки че са били поканени. (Мт 22:8-13)
? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". Рим. 11:7,8
Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога. Й-н 3:20-21
Всеки, който продължително избира заблудата, ще получи следващо, по-голямо наказание от заблуждението, от което няма да има отърваване:
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си,
Внезапно ще се съкруши и то без поправление. Пр. 29:1
Всеки, който образува изваяни идоли ? измаменото му сърце го заблуди,
Та не може да отърве душата си нито да рече:
Това нещо в десницата ми не е ли лъжа? Ис. 44:9,20
ЗАБЛУДАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ
Твърде дълго църквата е живяла с измислицата за ?свободната воля?. Според нея грешниците избират дявола въз основа на свободната си воля, а праведните избират Бога пак въз основа на свободната си воля.
За грешниците Библията обаче казва, първо, че те не са свободни, че да могат да избират свободно, и, второ, че това, което избират, го избират, защото са заблудени, а не защото знаят какво правят.
Библията ясно казва, че грешникът или заблуденият ?християнин? всъщност НЕ ЗНАЕ къде отива:
? Който ходи в тъмнината не знае къде отива. И-н 12:35
А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. 1Ин. 2:11
Скотски човек не знае това,
Нито го разбира безумен,
Че нечестивите изникват като тревата,
И всички, които вършат беззаконие, цъфтят,
Само за да се изтребят вечно. Пс. 92:6
Пътят на нечестивите е като тъмнина;
Не знаят от що се спъват. Пр. 4:19
Библията също ясто казва, че всеки, който върши грях, е роб, а не свободен:
? Всеки, който върши грях, е роб на греха. ? Защото, от каквото е победен някой, от него бива и поробен. И-н 8:34; 2 Пет 2:19
Робът на греха е роб на заблудата. Той тръгва към заблудата; той не знае, че тръгва към ада. Ако хората наистина бяха видяли ада, те нямаше лесно да го изберат. Никой не иска ада; някои обаче искат заблудите на ада, защото те са в крак със страстите им. Заблудата на ада действа сред тези, които са избрали нея; те обаче не са избрали ада; те не са упражнили свободна воля, защото не са имали вярна информация относно това, какво избират. Библията ковори за тях като ?блъскани и завличани? от измами:
? за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани ? чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости Еф. 4:14
Човекът, който е блъскан, завличан и мамен, не е свободен; някой друг, а не той, със собствената си ?свободна воля? определя посоката му. Такива хора са ?пияни? (не на себе си), ?живи хванати в примка? (пленени) и ?не виждат? (слепци):
? и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля. 2Тим. 2:26
? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". Рим. 11:7,8
Кой слепец е способен да избира сам пътя си? ВСЕКИ СЛЕПЕЦ Е ВОДЕН ОТ НЯКОЙ; някой е научил слепеца именно на пътя, избран от този някой, а не от слепеца. Единствено Бог може да ?привлече? грешника към себе си ? отново не е грешникът, който сам, ?свободно? избира Бога. Единствено Бог може да ?даде дух на покаяние? на този грешник, който не избира ?свободно? да се покае. Нито покаянието, нито спасението, нито ада са продукт на ?свободен избор? ? към едните те тласка, оплита и мами сатана, към другите те привлича и води Бог.
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил. И-н 6:44
Заблудата е сравнена с покривало, което стои върху ума на хората, докато те не се обърнат към Бог; докато те не ?обикнат светлината?.
Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. 2Кор. 4:3,4
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. 2Кор. 3:14
Когато човек се обърне към Бог, Бог сваля покривалото и ?отваря очите и ушите? им за истината ? ?отваря ума им? и ги прави способни да разберат. Едва със свалено покривало те са способни да виждат ясно къде отиват. Едва със свалено покривало човек е свободен.
? но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода. 2Кор. 3:16,17
? с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят. 2Тим. 2:25
Гордото човешко сърце е ?измамливо повече от всичко? и е неспособно да разбира истината. Сърцето с отворени за истината уши е съкрушеното, меко сърце. Едва след преобразяване на сърцето (нагласите) човек е способен да се спаси или да продължи в Бога ако след като първоначално е приел Христа, отново се е закоравил. Работата с нагласи е ежедневната работа на духовния човек, наречена в Библията ?назидание? ? лично и на ?братята?.
ВОЙНАТА СЪС ЗАБЛУДАТА КАТО ВОЙНА В ДУХА
Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. ? Еф. 6:11
Войната на духовния човек, на християнина е война срещу ?хитрости? - срещу заблуди. Заблудата, както вече видяхме, е първо на ниво нагласи ? т.е. тя е нещо духовно. Затова и Павел нарича войната срещу нея ?духовна? и продължава в Ефесяни, казвайки ?ЗАЩОТО?
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Еф. 6:12
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. 2Кор. 10:5,6
Ето защо заблудата не може да бъде преодоляна с обикновени интелектуални усилия или добри намерения, а единствено с духовни средства ? нашите духовни оръжия, оръжията на светлината. Оръжията на Духа действат на ниво нагласи ? там, където действа и заблудата. Оръжието на ?светлината? и на ?правдата? са плодовете на духа (божият характер, нагласите) и дарбите на духа (способностите на Духа в нас):
Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден нека ходим благопристойно (плод), не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти (плодове). Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта (плод). Рим. 13:12-14
? с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост (плодове), със Светия Дух (дарба), с нелицемерна любов (плод), с говорене истината, с Божия сила (дарби), чрез оръжията на правдата (плод) в дясната ръка и в лявата. 2Кор. 6:6,7
Оръжията на Духа са плодовете и дарбите на Духа, ходещи ръка за ръка, заедно. От една страна, дарбите на Духа без плодовете на Духа (любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание Гал. 5:22,23) не ни дават никакво предимство.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание (дарба), и ако имам пълна вяра (дарба), тъй щото и планини да премествам, а любов (плод) нямам, нищо не съм. 1Кор. 13:2
Дарбите (способности) без праведния характер (нагласи), идващ от плодовете на Духа, не ни предпазват от заблуда и от голяма изненада един ден:
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме (дарба), не в Твоето ли име бесове изгонвахме (дарба), и не в Твоето ли име направихме много велики дела (дарба)? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. Мт. 7:22,23
От друга страна, без дарбите на Духа, (вярата, молитвата в Духа, благовестването и т.н.) а само с неговите плодове, ние все още не сме облечени в цялото ?божие всеоръжие?, така че със сигурност да надвием заблудата (хитростите). А единственият начин да устоим, е след като надвием:
Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. ? Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата (плод) за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието (дарба) на мира. А освен всичко това, вземете вярата (дарба) за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа (дарби), който е Божието слово; молещи се в Духа (дарба) на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това (дарба) с неуморно постоянство и моление за всичките светии? Еф. 6:11-18
Войната в духа се състои в употребяване на всички духовни оръжия ? дарбите и плодовете на духа, т.е. и способностите, и нагласите, изработени в живота ни от Духа и посветени на Него, срещу заблудите на Дявола. Ето как Павел и Петър ни насърчават да използуваме някои от плодовете на Духа, за да надвием заблудата сред другите хора, а Йоан ? за да я навдием в личен план:
? с кротост (плод) да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи) 2Тим. 2:25, 26
Подобно и вие, жени, покорявайте се (плод) на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото (дарба), да се придобият без словото, чрез обходата (плод) на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота (плод). 1Пет. 3:1,2
Имайте чиста съвест (плод), така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода (плод). 1Пет. 3:16
Който люби (плод) брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън. А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. 1Ин. 2:10,11
Възлюбени, да любим (плод) един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. 1Ин. 4:7,8
А ето как Библията ни насърчава да използуваме някои от дарбите на Духа срещу заблудата ? в личен план (назидание за себе си ? работа на ниво нагласи за себе си) и за ?отрезвяване?, работа на ниво нагласи за другите:
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува (дарба) в нашите неизговорими стенания? Рим. 8:26
Който говори на непознат език (дарба), назидава себе си; а който пророкува (дарба), назидава църквата. 1Кор. 14:4
Но ако всички пророкуват (дарба), и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. 1Кор. 14:24,25
А те, като гледаха дързостта (дарба) на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. Д.А. 4:13
Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела (дарба), които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. Лк. 10:13
?непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си (дарба), дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете? Еф. 1:16,17
Дарбите и плодовете на Духа в живота на християнина действат като оръжия в личен и обществен план, като преобразяват коравите сърца в меки ? в съкрушени сърца с отворени очи и уши. Оръжията на Духа са единствените, които действат на ниво нагласи ? там, където хваща корен заблудата. Нагласите говорят на нагласи; интелектът говори на интелект. Нашата война срещу заблудата е духовна ? нагласи срещу нагласи; срещу ?хитростите на дявола?. Войната, и в личен, и в обществен план, не се състои в това да се премахнат лъжите, да се пречи да се говорят лъжи, или да се забранят лъжите, а в това, изговорените лъжи да не могат да намират почва в човешкото сърце; да се възрастят, и в нас, и в другите, сърца, които не вярват на лъжите. Лъжите, както всяко дело на дявола, възрастяват Духа в нас във войната ни срещу тях. Наградата на Христос е за тези, които ?са победили дявола?, не тези, които никога не са влизали в конфликт с него; за тези, които са ?устояли срещу хитростите на дявола?, не за тези, които дори не ги познават. Война срещу измамните нагласи може да води само такова сърце, което само е излязло от заблудите на тези нагласи и е влязло в ?славната свобода на Божиите чада?, живеейки в ?плодът на светлината?; сърце, което има какво по-различно да каже на останалите сърца и на себе си.
- КРАЙ -