Тя го попитала как може да се поправят нещата. Отговорът на пастора бил: "Когато аз станах пастор, заварих тези хора така. Затова аз ги приемам такива каквито са."
За да разберете по точно за какво говоря аз ще ви кажа, че става дума за хора, които живеят с чужди жени и мъже, а не със своите си.
И тъй отговора на пастора означавал, че той няма намерение да променя нещата, понеже така е заварил тези хора.
Какво ще кажете за това: Отивате някъде да пастирувате, но предишния пастор е правил всевъзможни компромиси и по този начин е довел църквата в състояние, в което жива да я оплачеш. Мислите ли, че е нормално да изискате от ходещите (живеещите) в грехове хора да се покаят или просто трябва да приемете техния статут и да си гледате работата?
Не знам какво вие бихте направили, но нека погледнем какво направи един Божии мъжл 1 Лет. 29:1-11:
"1 Езекия беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.
2 Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.
3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и ги поправи.
4 И доведе свещениците и левитите и ги събра на източния площад и им каза:
5 Слушайте ме, левити! Осветете се сега и осветете и дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от святото място.
6 Защото бащите ни са постъпили невярно, вършили са зло пред ГОСПОДА, нашия Бог, и са Го оставили; и са отвърнали лицата си от ГОСПОДНОТО обиталище, обърнали са му гръб;
7 и са затворили вратите на предверната зала, и са изгасили светилниците, не са кадили тамян на Израилевия Бог и не са принасяли всеизгаряния в светилището.
8 Затова гневът на ГОСПОДА беше върху Юда и Ерусалим и Той ги предаде на ужас, удивление и подсвиркване, както виждате с очите си.
9 И ето, поради това бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен.
10 И сега имам на сърце да направим завет с ГОСПОДА, Израилевия Бог, за да се отвърне от нас яростният Му гняв.
11 И сега, синове мои, не бъдете небрежни, защото вас е избрал ГОСПОД да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да Му кадите."
Какво направи Езекия?
Той осъзна нуждата от коренна промяна и за това се захвана с нея час по-скоро. Една от причините църквите да са толкова боси във всяко отношение днес е, че те не осъзнават нуждата от коренна промяна.
Новоизлюпилите се пасторчета правещи се на много ревностни казват; "Ей, каквото било - било. От сега нататък, ще бъде по друг начин вече". Така, но "каквото било", може да са неща с които е абсолютно невъзможно да продължиш нататък. Представете си, че реша да си купя къща. Намирам една къщурка, която е готова да падне при първия по силен ветрец и я купувам. Тогава гордо заявявам на приятели и душмани: "Ей, каквото било - било с тази къща. От сега нататък ще видите какво ще направя от нея." Всичките ми приятели и врагове остават с впечетлението, че аз ще съборя тази развалина и на нейно място ще издигна хубава, нова къща. Е, така мислят здраво мислещите хора, но не е задължително аз да съм от тях. Тъй като нямам нито търпение нито желание да събарям къщата, понеже това е свързано с изхвърлянето на много боклук, аз решавам че ще вдигна втори етаж на къщата. Само за два месеца, втория етаж е готов. "Да се пукат душманите, и да се радват приятелите" - мисля си аз. Обаче три дни след като къщата е готова, тя се събаря. Бре, ами сега!!! Каква грешка сам допуснал??? Грешката, която сам допуснал е че съм строил, без да взема в предвид настоящата къща и нейните основи. Вторият етаж, много добре показва моята предприемчивост и инициативност, но първия етаж показва моята глупост.
Така е и с някои духовници днес. Те не са взискателни към себе си нито към другите. Езекия можеше да си каже: "Ей, татко направи един куп глупости и грехове, но от сега ние няма да ги правим по-вече. Това не означава обаче, че ще променяме някои от ужасните неща, които баща ми е родил и установил."
Не! Езикия знаеше, че новите (правилните) неща започват с отказване от старите. Ако не отхвърлиш (не се проитивопоставиш на) старите, не можеш да се сдобиеш с нови.
Но днес хората си позволяват да глупеят повече от всякога. Те демонстрират своята ревност, чрез вършене на нови нещица, но не искат да се откажат от старите погрешни дела. И когато постъпват така, те те карат да поставиш под съмнение тяхата искренност и посвещение.
Ако се присъедините към събранието на вярващи, където някои от хората живеят на семейни начала без да са в брак угоден на Бога и никой не им държи сметка за това. И ако те го правят в продължение на 10 години. Ще си кажете ли: "Аз като дойдох, така ги заварих така, че аз приемам, всичко за ОК."
Или ето един друг пример друг пример:
Един брат е ограбил друг брат преди време, но все още не му се е издължил и не му е върнал това което е замъкнал. Новият пастор казва:
- Ей, каквото било - било, отсега нататък вече няма да позволя да се ограбвате.
- Ами какво ще правим с тези хора, чийто отношения все още не са поправени???
- Това е история. Нека не гледаме назад, а смело и като най-големите глупаци се взираме напред, без да осъзнаваме, че задните неща (в миналото)ни дърпат назад.
Когато историците-атеисти говорят за нещо случило се отдавна те казват: "278 години преди новата ера? или ?139 години след новата ера?. Малко по-вярващите историци казват: ?78 години преди Христа? или ?114 години след Христа?. А най-накрая съвсем вярващите казват: "Преди идването на новия пастор" или "След идването на новия пастор". В колко църкви има това отношение на ?преди? и след??!!!
F.P.