Скъпи приятели, в това поучение искам да споделя, няколко причини, поради които единството в тялото на Христос е непостижимо. Първото нещо което трябва да споменем е, че единството помежду ни (хората), никога не е нещо към което трябва да се стремим на всяка цена. Защо казвам това? Защото на всяка цена, значи компромис. Не е ли така?
Как е постигнато единство днес в църквите? Чрез следване на Американската идея ?Да се съгласим в нашите несъгласия?
Звучи така успокояващо и даващо отговор на вечния въпрос - как да постигнем единство, като имаме токова различия.
Всички, които са постигнали единство благодарение на гореспоменатото правило, трябва да знаят, че нищо не са постигнали. Исус се моли ние да бъдем едно, както Той и Отец са едно.
Можете ли да си представите как Отец и Исус не са съгласни един с друг по даден въпорс, но разбира се те са достатъчно зрели, за да не се карат за своите различия. Това е абсурдно!!!
Единството постигнато, чрез гореспоменатата рецепта е отговор за религиозния човек, но не и за този, който познава Бога.
Никъде не ни е казано в Библията да вземем в предвид това, че ние не сме Исус и Отец и следователно да се задоволиме с нещо по-малко от примера демонстриран от Тях. Ние признаваме, че нямаме единството, заповядано от Бога, но това не е причина да престанем да се стремим към него, или да си изфабрикуваме някакво единство основано на компромиси само за да се чувстваме изпълнили заповедта му да сме единни.
Сега искам да предложа на вашето внимание поне седем неща пречещи на съвременния християнски свят да дойде до единството, което може да угоди на Бога.
1. Социални пречки
Погледнете, че дори и в църквите има място за класови разделения. Приятелите на богатите християни са други богати християни от местната църква.
Е, разбира се, че брат банкер няма да бъде първа дружка с брат метач на улиците,нали? А защо не? Е, не им подхожда. Не им подхожда според Божието слово ли?
Нека сега да помислим върху това.
Ако един ден синът ми стане директор на голяма, известна и много печеливша компания и уреди сетра си да бъде метачка и чистачка на тоалетните в компанията, това ще бъде проява на загриженост нали?
Абе...е...е, май не съвсем - казват някои. Както и да е.
Нека да кажем, че за моя 80 годишен рожден и двамата дойдат в къщи, за да ми го честитят и да си хапнат от вкусната тората на мама. Вие как мислите: Кого ще обичам повече? Моят син, понеже е директор или моята дъщеря-метачката. А мислите ли, че е възпитано директор от такава величина и метачка от такава величина да седят на една маса, да разговарят с родителите си и да се наслаждават на топлите семейни взаимоотношения?
Всеки, в чийто гръден кош тупти истинско бащино и майчино сърце ще признае, че няма по голяма радост от това да види собствените си деца да се обичат уважават почитат,б ез значение кой каква професия има.
И тъй, неможах да разбера, защо ако хората в църквата се имат за братя и сестри, се разделят на богати и бедни групи?
Истинският отговор е :
Защото тези братя и сестри, въобще не вярват, че са братя и сестри. Те само така си викат -"братя и сестри", но това не значи, че се приемат за такива.
В Коринтската църква имаше този проблем.
1 Кор.11:22:
?Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете?Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо??
Ако не преодолем тази бариера,- няма единство.
2. Духовници и невежи
Как си представяте съвместното съжителство на двама братя в един дом ако винаги единия е прав по всички въпроси, а другия е глупака, който все има нужда от умните съвети на по-умния си брат? Изглежда глупаво и невъзможно, но не е ли това положението в царквата сега?
Във всяка църква има по един умен брат, който не се измаря и нито за миг дори не допуща, че някой може да прояви по-вече мъдрост от него. За това винаги той налива акъл на другите, а неговият акъл никога не свършва. Той черпи мъдрост от Бога, а по-глупавите братчета от него.
Докато съществува това разделяне, никога няма да се изпълнят думите на Исус: ?Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.? Следователно никога няма да постигнем единство.
3. Етнически
Какво да кажа по този вапорс, като липсата на единство е толкова очевидна по този вапорс. Говоренето на друг език, различния цвят на кожата, различната култура, са нещата които християнския свят не може да победи.
Към тия, които считаме за по-горни нации, ние се отнасяме с уважение заради техния етнически произход, а към тези които считаме за по-долни нации изпитваме презрение, отново поради етническия им произход. Е,какво единство можем да постигнем тогава? Как да пишем сложни думи, като не познаваме простите буквички на азбуката с които се пишат и най-сложните изречения?
4. Доктринални
Водачите на нашето време са се предали и нямат никакво намерение да оеднаквяват доктрините си и по този начин да бъдат единни в учението относно Христос, второто пришествие и т.н. Те са му намерили колая: ?Братя,нека не говорим за доктрините, които ни различават, а за тези доктрини които вярваме еднакво.?
Това ми звучи ето така: ?Братя, нека не признаваме, че ние нямаме никакво доктринално единство, нека дори да не мислим за това! По добре, да мислим и говорим за единствените две доктрини с които сме съгласни. А именно:
- Бог е един
и
- Исус е Негов син
Ако говорим само за тези неща, единството между нас непременно ще се утвърждава.?
Разбира се че ще се утвърждава, даже аз бих казал, че различията по всички останали въпроси, въобще няма да се изявят.
Вижте ние можем никога да не говорим за това, че сме болни, но това няма да ни направи здрави, нали? Пасторските събирания, създали се през последните няколко години, не са нищо друго освен манифестация на едно фалшиво единство между църквите. Пасторите идват и споделят неща помежду си след, което си отиват и един другиго обсъждат изразявайки своите несъгласия относно доктрините, които еди кой си е споделил или вярва. Те са толкова единни, колкото Майкъл Джордан е едно от седемте джуджета на Снежанка.
Ние трябва да се стремим към единство в истината, а това може да значи и в доктрината.
5. Морални
Ето още едно място в което виждаме, че Божия народ ?говори на различни езици?. Всяка църква има различни разбирания за това кое е грях и кое не е, и това не е нещо, което обидинява църквите, но ги различава. Ако не ти харесват моралните стандарти в тази църква, какво чакаш, че не се преместиш в съседната?
Разбира се пасторите на тези две църкви за които говорим са ?единни?. Те ходаят на едни и същи пасторски събирания, където се демонстрира единство, но имат коренно различно разбиране за това, което е добро и зло. Ако единият те изключи от църквата си, то другия непременно ще те приеме, понеже ти си още една бройка в неговата църква. Какво значение има защо си изключен от другата църква. Нека не ставаме дребнави по този вапрос. В евангелските църкви вие ще видите хора, които имат различни стандарти в областа на морала по въпроси като:
Предбрачни взаимоотношения
Брак и развод
Възпитание на децата
Плащане или укриване на данъци
Гледане или негледане на телевизия
Даване или недаване на десятък
Пазене или непазене на ден и др.
Не мога да изброя всички морални различия, но на вас оставям да добавите в списъка всички неща, за които се сещате и виждате. При наличието на такива и толкова различия, за какво единство говориме?
6. Структурни
Една от причините да имаме толкова деноминации, е поради схващането на хората за структурата на църквата. Едни вярват едно, а други - друго. Без значение, обаче, кой какво вярва и какво прави, водачите се опитват да покажат, че дори и със структурните различия които имаме, ние пак можем да бъдем едно. Като паплач - да, но като тяло на Христос - не. И тези различия не могат да попречат на църквите да си мислят че са единни.
Например: Когато папа Йоан Павел втори беше в България, представителите на Евангелския алианс поднесоха подаръци на ?светия отец? и признаха, че независимо, че служим по различен начин, ние вярваме в един и същ Бог. Каква мерзост пред лицето на Бога са всички тези морафети и подаръци, които си поднасят ?светите отци?. Но духовно неграмотните овчици са щастливи че имат толкова гъвкави водачи. И тук църквата е решила да си затвори очите за истината (,ако въобще я знае). Всъщност, когато говоря за структурни различия, може би не използвам подходящи примери. Тъй като структурата на католическатацърква и тази на евангелската са еднакви. Не мислите ли?
Е?е, че католическата имала един папа, пак евангелските по един зад всеки амвон, не е причина да се караме и да рушим ?единството?, нали?
7. Взаимоотношения
Взаимоотношенията между вярващи, не могат да бъдат по-повърхностни от това което виждаме днес. Вярващите си казват: ?Здрасти!Как си??
Но пет пари не дават за твоето състояние. Те не искат отговор на този вапрос.
Една наша приятелка каза веднъж: ?Пита ме някой, как си и аз започвам да му казвам как сам, но той ме прекъсва и започва да говори за съвсем различни неща.?
И така, за да не изпадаме в такова объркаване като нашата приятелка, нека разбереме, че ?как си? е втаората чат от поздрава?здрасти?. Хей, да не вземеш да си помислиш, че някои наистина го интересува как си, когато те поздрави! Той така пита човека, ама не се интересува.
С такъв повърхностене интерес и с такива повърхностни взаимоотношениоя, наистина ли се движим към единство? Погледнете колко от хората в едно събрание не си говорят, поради това, че са сърдити. Но те взимат Господна вечеря, понеже тя показва, че всички ние съставляваме един хляб, ако и да сме много части. Този вид единство е пародия на единството!
И така скъпи братя нека да заключим тук: Това, че сме част от една деноминация, от една църква, от една домашна група, събираме се в една и съща зала, слушаме едни и същи поучения, имаме един и същ водач, участваме в едни и същи конференции, пускаме си парите в един и същ дискус, въобще не ни прави единни.
Защо е така, вие преценете от всичко написано до тук. Аз само ще дам моето мнение: Нямаме ли единство с Бога, никога няма да постигнем това единството, което Му угажда. Погледнете Вавилон! Хората говореха един език, имаха една цел, един дух ги водеше. Те бяха единни, но Бог се противопастави на това единство, понеже то не отдаваше слава на Бога, а градеше човешката слава.
Един приятел от САЩ ми каза, че един от начините по които пасторите задържат своите членоеве е като постоянно имат някакви проекти в които хората си влагат парите. Като например, построяването на нов ?храм?, където вярващите да се събират. Новия храм винаги трябва да е по голям и с повече екстри като: климатик, по-меки столоиве и т.н. Баптиска църква имала сграда за 150 човека(приблизително), но сега те решили да построят по-голяма. Е?е? Колко по голяма била новата сграда? Ами тъкмо за 180 човека. Добре де защо е необходимо да се правят тези фокуси? Ами, защото ако ти си част от тази църква и си дал толкова пари за построяването на ?нов молитвен дом? едва ли ще се преместиш в друга църква?Сега разбирате ли?
Единство ли е единството което имаме???
F.P.