?Политиката отваря врати пред икономиката.?
С това преломно, историческо, великолепно и конгресно изявление Огнян Герджиков, председател на Народното Събрание, спечели аплодисментите на публиката в Шоуто на Слави.
Герджиков ни обясни как политиката я върши тази работа. Отишъл той във Венесуела и Мексико, помотал се насам-натам под палмите и по плажовете, и като се върнал в България, донесъл договори за бизнес за 25 милиона лева. Разбирате, нали, като представител на седем и половина милиона българи, Огнян Герджиков донесе на всеки българин по 3 лева и 33 стотинки брутен приход чак от Мексико. От тях чистата печалба вероятно е към 1 лев. Като си платим данъците към държавата, ще ни останат към 40 стотинки.
И публиката на Слави се скъса да ръкопляска. Три лева не са малко приходи, още повече, че идват чак от Мексико.
Тази седмица Милен Керемидчиев ни даде друг пример на тези велики икономически напъни на политиката. От две седмици ни обяснява как Министерството на икономиката работи по въпроса за установяване на контакти на български фирми с американски фирми, които били спечелили търгове за Ирак. Цял интернет сайт е посветен на един формуляр, който фирмите трябва да попълнят, за да кандидатствуват за такива контакти ? трябва да се заявиш годишния си оборот за няколко години назад, дали можеш да получаваш кредити и т.н.
Е, във фирмата, в която работя ? малка, но успешна фирма в областта на високите технологии ? попълнихме формуляра. И какво получихме? Няколко странички с интернет адреси на седем-осем американски фирми. Аз вече ги имах, защото се бях поровил в интернет по този въпрос. Даже имах и повече. Същата работа можеше да свърши и някой тинейджър с компютърни умения, ако просто му бях платил интернет или игри в някой клуб за 20 лева. Какво ти, моят деветгодишен син би свършил повече работа на домашния ни компютър.
Накратко, Милен Керемидчиев, заместник-министър на икономиката, отваря вратите за икономиката като интернет-сърфист. Много скъпо платен интернет-сърфист. Бих казал, най-скъпо платеният интернет-сърфист в света.
Истинската икономика
Ясно е, че и Герджиков, и Керемидчиев се изложиха като кифладжии, и вече нищо не може да се направи за това. Но поне можем да им помогнем с малко информация, та вече да внимават и да не стават смешни.
Да вземем за пример някой дребен търговски представител на някоя дистрибуторска фирма за потребителски стоки. Това са онези трудолюбиви момчета с микробуси или автомобили-комби, които всеки ден докарват до кварталния магазин хляб, макарони, майонеза, сапуни, вестници и разни други дребни, но полезни неща. Фирмите, които те представляват, имат персонал около 100-120 човека; толкова работници има една такава средна по големина дистрибуторска фирма. Та тези скромни трудолюбиви момчета правят приход от по 300-350 лева (3 лева на човек от фирмата) от най-много пет посещения на клиенти. На ден правят поне 25 посещения по норматив. Накратко, без дори да излизат от някой голям квартал, за един ден тези момчета носят пет пъти по-голям приход от разходката на Огнян Герджиков в Мексико.
Както видяхме по-горе, работата на Министерството на икономиката спокойно можеше да се свърши от няколко интернет-сърфистчета на тинейджърска възраст, без въобще да имат дипломи за икономисти.
А пък за парите, които Герджиков е изхарчил за екскурзия до Мексико, десет представители на големи частни фирми могат да обиколят света и да донесат десет пъти по 25 милиона лева. При това без да са на издръжка на данъкоплатците.
Политиката затваря вратите на икономиката
Могат . . . ако нямаше политици. Парите за бизнес-пътувания на тези частни фирми са изядени от Герджиков и неговата политическа и чиновническа пасмина. Вместо да развиват бизнес-контакти с партньори по света, българските предприемачи са принудени да плащат над 60% от своите печалби на държавата, и повече от половината им време минава да се занимават с налудничави данъчни и юридически пречки от страна на държавните чиновници.
На това Герджиков му казва ?отваряне на врати за икономиката.?
Интересно, онези, които наистина правят икономика, казват обратното.
Можем да напомним на Герджиков стойностите на последния държавен бюджет, който Народното Събрание прие под неговото председателство. В Бюджет 2003 Герджиков и компания обещаха тържествено да отнемат от българския народ 13 милиарда лева. Да го кажем както си е, 13 милиарда лева затворени врати. Затворени работни места за 13 милиарда лева (държавните чиновници не са работни места). Пропуснати ползи за икономиката за 13 милиарда лева. 13 милиарда лева, които можеха да отидат за модернизации, повишаване на производителността и конкурентноспособността, откриване на нови производства, създаване на нови бизнес контакти, преки инвестиции. Всичко това в истинската икономика ? частния бизнес.
Ако не можете да си представите какво са 13 милиарда лева, това са около 1700 лева от човек за една година. Включително от новородените и грохналите старци.
В замяна на тези 1700 лева на човек Герджиков ни ?отвори врати? за 3 лева и 33 стотинки. За нас, които сме негови работодатели. Само че, ако аз се разходя за 1700 лева служебни разноски чак до Мексико и донеса от там 3 лева на моя работодател, той определено ще ме уволни.
Май е време да уволним Герджиков. Всъщност, май е време да уволним цялата политика и да заживеем само на икономика.