Възкресението на Христос е крайъгълния камък на християнската вяра. В 1 Послание към Коринтяните 15:14 ап. Павел казва:
Въпреки че не е основана на виждане, християнската вяра не е сляпа вяра. Не е суеверие. Тя е логична вяра, основана на факти и разумни доводи. Бог в своята милост и промисъл ни е оставил четирите евангелия. И ако си направим труда да сглобим фактите, които те ни съобщават, Исус отново "ще ни се яви" като възкръснал и прославен Господ. Това "видение" ще дойде от страниците на Новия Завет. И онези, които Го приемат в сърцата си, ще бъдат наистина блажени.
Неопровержимото доказателство за Христовото възкресение се гради върху две главни предпоставки. Първата е, че гробницата в която беше положено мъртвото тяло на Исус се беше оказала празна. Въпреки че беше затворена от всякъде, трупът на Исус беше изчезнал от нея.
Втората предпоставка е, че плащаниците в които беше увито мъртвото тяло на Исус също се бяха оказали празни, т.е. те си бяха останали непокътнати в гробницата. Трупът беше изчезнал, но това, в което той беше увит - неговата "опаковка" си беше на мястото.
Първата предпоставка доказва, че Исус е напуснал гробницата, а втората, че Той го е направил без външна намеса, защото ако някой го беше отнесъл, той щеше да го вземе така както е увит - заедно с неговия саван.
Единственото обяснение, което може да се даде на тези два парадоксални факта - празния гроб и празния саван, е че по някакъв начин тялото на Исус е придобило ново естество - естество, за което материята и пространството са престанали да бъдат препятствия. С други думи Исус е възкръснал с едно променено, прославено, небесно тяло.
Празната гробница и празните плащаници са две мълчаливи и в същото време неоспорими свидетелства за Христовото възкресение. Съчетани в едно, те образуват доказателство, което не може да бъде оборено.
Гробницата в която е бил положен Исус след разпятието му е принадлежала на един богат човек от Ариматея на име Йосиф. Той бил влиятелен човек, член на синедриона, най-висшия управителен орган на юдейския народ. Йосиф не бил съгласен с решението на мнозинството Исус да бъде предаден на смърт (Лука 23:50-52).
Йосифовата гробница била изсечена в една скала с цел по-голяма сигурност и защита срещу евентуално бъдещо оскверняване или ограбване на неговите тленни останки. Тя нямала прозорци. Имала само един изход и това бил нейния вход. Той имал такъв механизъм на заключване, който не предполагал отключване, а само еднократно заключване. Ролята на ключалка играела самата врата. Тя представлявала огромен кръгъл камък - плосък и заоблен като воденично колело. Тежащата няколко тона, кръгла врата била поставена в наклонен улей по такъв начин, че като се отмести подпората й, тя да се освободи, под силата на собствената си тежест да се изтърколи по канала и да затвори завинаги отвора на гробницата. Механизмът на затваряне бил такъв, че се заключвал без особени усилия - само като се дръпне подпората на кръглата врата. Но е било невъзможно сам човек да върне огромната кръгла скална врата в изходното й положение (Матей 27:57-60).
59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си."
Начинът на заключване на гробницата оправдава притесненията на жените, които отиват да го помажат своя Учител в първия ден на новата седмица. По пътя те си задават въпроса (Марко 16:3):
Поради изричното настояване на главните свещеници и фарисеите входът на гробницата бил не само заключен с този огромен камък, но също така запечатан с глинен печат, белязан със знака на римския управител и охраняван от римска стража (Матей 27:62-66).
Римската стража се е състояла от четири до шестнадесет изключително добре обучени и дисциплинирани професионални войници. Ако един от войниците е заспял на поста си, те всички са били убивани. Пазач, който допуснел затворник да избяга, подлежал на същото наказание на което бил осъден поверения му затворник. Затова римските стражари били много внимателни и си отваряли очите на четири.
Според евангелския разказ след погребването си, тялото на Исус било така залостено, запечатано и охранявано, че никой по никакъв начин не би могъл да има достъп до него.
Кои биха били евентуалните похитители на Исусовото тяло?
Когато видя отваления камък, Мария първоначално си помисли, че противниците на Исус тайно са отмъкнали тялото Му и са го занесли някъде другаде. Когато видя отваления камък, тя изтича до къщата в която бяха Петър и Йоан и им каза (Йоан 20:2):
Както видяхме преди малко обаче, враговете на Исус бяха заинтересовани тялото Му да си остане там където е. Затова се бяха погрижили гробът да бъде запечатан и пазен здраво. Те определено не бяха отговорни за Исусовото изчезване от гроба. Иначе, ако те го бяха откраднали, още при първото свидетелство за възкресението Му, щяха да покажат мъртвия труп и на християнството щеше да се сложи точка.
Войниците също нямаха никакъв интерес да крадат Исусовото тяло - това би означавало да действат срещу самите себе си.
Какво да кажем за учениците и приятелите на Исус? Те също нямаха намерение да крадат тялото. Основно поради три причини.
Първо, те бяха подтиснати и уплашени за собствения си живот и едва ли биха искали да си имат проблеми с властите. Дори бяха заключили вратата на стаята в която се бяха събрали в деня на Възкресението поради страха от юдеите (Йоан 20:19).
Второ, учениците все още не бяха разбрали думите на Исус нито за Неговата смърт, нито за Неговото възкресение (Йоан 20:9).
Когато отиваха към гроба, жените близки на Исус не идваха за да посрещнат своя възкръснал Спасител, а носеха благовонни масла за да помажат допълнително мъртвото му тяло (Марко 16:1).
Трето, за апостолите историята с Исус беше приключила. Те нито вярваха, нито очакваха, че Исус ще възкръсне (Марко 16:9-14). За тях първоначално възкресението на техния Учител беше една огромна изненада. Думите на жените за тях бяха "празни приказки" (Лука 24:9-12). Те бяха по-изненадани от възкресението дори от своите врагове. Главните фарисеи и свещениците поне допускаха, че нещо необичайно може да се случи - както личи от запечатването на гроба и поставянето на стражата.
И така, когато от кръга на вероятните похитители изключим враговете на Исус, стражарите и учениците му, не остава никой който да е правил опит да отнесе тялото.
Ако никой човек не беше отговорен за изчезването на Исусовото тяло, тогава кой беше отвалил камъка от гробната врата? В неговото евангелие, 28 глава, стихове 2-4, евангелист Матей ни дава отговора - това беше един Божий ангел.
Входът на гробницата беше отворен с Божията свръхестествена намеса. Това, което е най-изумителното в цялата история обаче е, че след като гробницата беше отворена, никой не излезе отвътре! Ангелът не отвали камъка за да може Исус да излезе от гроба, а за да могат хората да влязат вътре и да видят, че Него Го няма. Исус беше напуснал гробницата преди тя да бъде отворена! Отваляването на камъка стана не по време на самото възкресение, а след като то вече беше се случило.
Гробът беше останал празен свръхестествено и това беше чудо!
Тялото на Исус беше изчезнало не само от гроба, но и от плащаниците. Него Го нямаше, а те бяха на мястото си.
Какво представляваха плащаниците?
Според тогавашните обичаи, след ритуално измиване, тялото на мъртвия е било обвивано и стягано с ленти от ленено платно, напоени със смес от течни и прахообразни ароматни вещества. Тези погребални одежди са образували нещо като гипсова обвивка, която много трудно е можело да бъде свалена. След смъртта Му, тялото на Исус е било обвито именно в такъв саван (Йоан 19:38-40).
Когато чуха от стражарите за техния провал в изпълнението на служебния им дълг, за ангела и за празния гроб, главните свещеници и старейшините подкупиха стражарите да излъжат, че учениците били откраднали тялото докато те са спяли (Матей 28:11-15).
Тази набързо скалъпена лъжа обаче звучи напълно неправдоподобно, защото отместването на огромния скален блок със сигурност би ги събудило. А и остава въпроса, как са разбрали кой е откраднал тялото, след като са спяли? Тяхната лъжа обаче е напълно разобличена от наличието на празния саван.
Кой крадец, ако отиде да краде мъртвец, първо ще го разповие от плащаниците, после ще ги подреди по същия начин по който са били докато тялото е било увито в тях, и след това ще взема само голото мъртво тяло? Това първо би отнело твърде много време; второ, би причинило една ужасна миризма на разлагаща се плът; и трето, практически е невъзможно втвърдения от ароматни вещества ленен калъп да бъде развален и след това оставен в предишното му положение.
Ако допуснем (въпреки че това е невъзможно), че някой е дошъл и откраднал тялото на Исус, то той със сигурност щеше да го вземе така, както е било увито. Плащаниците обаче не само бяха на мястото си. Запазили формата и положението си върху каменната плоча, те са изглеждали така, като че ли тялото на Исус е било измъкнато от тях без те да бъдат разповивани - нещо, което по човешки е напълно невъзможно (Йоан 20:3-5).
Когато надниква в гроба и вижда в полумрака плащаниците на мястото си, първоначално Йоан може би си е помислил, че тялото на Исус си е на мястото и жените просто не са го видели. След малко обаче, дотърчава и Петър и заедно с него Йоан влиза навътре до самия каменен плот върху който е било поставено тялото. Това, което вижда го поразява (Йоан 20:6-8).
Плащаниците си бяха на мястото, а Исус го нямаше. Единственото обяснение, което може да се даде за този факт, е че Исусовото тяло по някакъв неизвестен за човечеството начин е добил способността и силата да преминава през материята. Явно, при възкресението Исус се е преобразил в своето прославено, небесно тяло и просто е станал от каменния плот върху който е бил положен. Преминал е през плащаниците, а те са си останали непокътнати и правилно нагънати - подобно на износена какавида.
Господ, подобно на промяната която е претърпял на планината на преображението, просто е разменил погребалните си одежди с одеждите на славата. Не е имало нужда да бъде разповиван като възкресения от него Лазар (Йоан 11:44). Не е имало нужда да отваля камъка от гробната врата, за да излезе от гробницата. Той най-вероятно просто е минал през него, като в същия момент е станал невидим за войниците които са го пазили.
И парадоксалното е, че именно войниците, поставени на стража от неговите врагове са продължили да пазят веществените доказателства за възкресението Му - празния гроб и празния саван.
Празната гробница е доказателство, че по някакъв начин Исус я е напуснал. Останалите в нея подредени плащаници са доказателство, че той не е бил изнесен от там от човек. Единственото логично обяснение на тези два факта, (колкото и неправдоподобно да звучи то на нашите ограничени мозъци) е, че Бог свръхестествено е възкресил Исус от мъртвите. След това с прославеното си тяло Той е преминал през плащаниците и кръглата каменна врата, и е излязъл от гробницата.
Когато Йоан видя празния гроб и празния саван, той повярва във възкресението (Йоан 20:8).
А ти, ще повярваш ли? Отговорът на този въпрос е от изключителна важност. Той е съдбовен, защото според Библията неверието е осъдително, а вярата във Христовото възкресение спасителна. Тя може да ти донесе прощение на греховете, оправдание и един ден същото възкресение като Христовото.