Всяка война, по дефиниция и резултат, е пълна с човешка трагедия. Тази война в Залива не е изключение. Тя е, и ще бъде, пълна с човешка болка и сърцераздерателно страдание. Войната е последното средство на човешкия диалог при разрешаване на различни начини за виждане на живота и собствения интерес. Най-доброто, за което можем да се надяваме от нея, е че ще бъдат изяснени някакви трансцедентни ценности чрез нея, които ще направят мира по-дълъг и по-смислен. Ако това не стане, ако това изясняване на ценностите не се извърши, войната е просто отприщен ад върху земята.
В тази война, казват някои, по много причини, най-важното нещо е премахването на Саддам Хюсеин. Други казват, че тя е за ограничаване на оръжията за масово разрушение. Други казват, че тя е категорична стъпка във войната срещу тероризма. Други казват, че тя е ?наистина? от алчност за бъдещи икономически привилегии или за защитаване на настоящите нефтени договори, включващи Съединените Щати, Франция и др. Старата лява коалиция казва, че тя е поради Американския империализъм и неговата свързаност с множество други фатални дефекти на Американската мечта. Аз казвам, че макар да докосва всички тези неща, в крайна сметка, войната е за нещо, което ги включва и ги надхвърля ? тя е за напредването на историята към големия дебат, който сме отлагали толкова време, за вреда на всички нас.
Дали от малодушие, глупост, ?духовна война?, или всичко заедно, съвременният свят е колективен стомах, пълен с цялостно разстройство, периодично избълващ, но все още неспособен да изхвърли целия смут и объркване в него. Отчаяно се нуждаем от освобождение и конвулсия, и дано от съвременния конфликт Бог ни даде по Своята милост този ?дар?. Трябва да поставим върху масата и да говорим за един куп основни неща, които до този момент са били като цяло контролирани и ?заобикаляни? от днешните власти и риториката, която гарантира объркване, защото угажда на медийни рейтинги и съвременния климат на политическа коректност.
Хванати в примките на политическата игра ляво-дясно, неосъзнаващи или нежелаещи да разкрием зад аргументите на хората техните основните виждания, или презумпции за естеството на живота и действителността, ние продължаваме да сме жертви на парад от посредственост, досадници и угаждащ на тълпата анализ. Аз си казвам, дано тази война да ни послужи като направи смъртните случаи от двете страни на бойното поле да носят истински смисъл. Нека да говорим. Ето само някои от важните въпроси, които трябва да поставим на национална и международна дискусия.
12 важни въпроса
1. Има ли живота морални и духовни абсолюти, и ако е така, какви са те? Посвещението към никакви абсолюти само по себе си абсолют ли е?
2. Какво означава думата ?свобода??
3. По какъв начин са ?равни? всички хора, и ако те са такива, дали това означава равни по ?права? и ?отговорности??
4. Имат ли нациите правото да се управляват сами, или целта, към която трябва да се стреми човечеството е ?единно международно правителство??
5. Са ли Обединените нации или Европейският съюз недекларирана, но очаквана крачка в посоката към ?един свят??
6. Бедните винаги ли са ?прави? и ?онеправдани? и в бедност, понеже са жертви на ?богатите?? Кое причинява бедността?
7. Защо американските университети и американските медии са изпълнени предимно от хора с ?политически леви? убеждения, както практически показват всички изследвания?
8. Е ли капитализмът сам по себе си дефектен и зъл?
9. Може ли расизмът да бъде насочен в двете посоки, и след като е зло нещо, как се разпознава, как да се покаем от него, и как той се изличава?
10. Как се създават работни места, и какво правим, за да стимулираме частните инвестиции да помагат в създаването им?
11. За американците, кога ще кажем ?достатъчно? на това, да сме световният бияч за цялото зло на планетата?
12. За американците, кога ще прозрем, че нашата културна инвазия на останалия свят, с придружаващата презумпция, че ?нашите пътища са най-добри за всички?, ще продължи да ни бичува докато е призната, преразгледана, и когато се покаем за нея?
Този списък е едно добро начало. Или, може би, вместо това публично ще си играем на игри, ще живеем в баналности, и ще вървим към по-големи войни? Това е... РАВНОСМЕТКАТА
Статия на Денис Пийкок от неговия бюлетин "Равносметката"