Да бъдеш себе си ? най-трудното нещо на света. И най-лесното? Да изкачиш върховете на своята личност ? там, където дишаш лесно, и да преминеш през низините й ? там, където не знаеш кой си, откъдето няма път към по-надолу. Дали можеш да бъдеш себе си, ако преследваш универсално зададени цели, които ти налагат един личностен шаблон, уподобяващ те на стотици други? Дали може потреблението да е мярка, с която да се мери стойността на личността ? точно като всяка стока? Къде остава уникалността, неповторимостта, на това, което не може да бъде масово, не елитарно?
Уникалното не може да се съревновава, именно защото е уникално. Ето защо то се изхвърля от системата, основана на съревнование ? образованието, основано на състезателност, подготвя за живот в условията на пазар, функциониращ въз основа на състезателност. Едно масово общество създава масови хора, които, уравнени, подравнени и стандартизирани, могат да бъдат мерени, оразмерявани и класирани в състезателното общество. Когато някой успее да излезе или не успее да влезе в оразмерителния шаблон, наричат го ?луд?; когато той ги убеди, че по-скоро те са лудите, наричат го ?велика личност? ? т.е. човек, който е отказал да бъде друго освен себе си ? уникален, оригинален и затова неповторим. Чудно, всичките ?велики личности? не се побират в стандарта и са ?странни?? Сигурно защото стандартът ни е за ?обикновени личности?? Когато се състезаваш, ти не можеш да цениш, нито да откриваш ? ти гледаш към целта си и не се ?разсейваш?; ти се стремиш; ти си ?амбициозен? ? съвременният култ. Амбицията ти е необходима, за да се докажеш ? защото не вярваш (че иначе, че всъщност имаш стойност). А за да се докажеш, трябва да си по-добър от някой друг, да си нещо ?повече? ? така твоята стойност не се гради въз основа на това, което си, а на това, в което някой друг не е успял? ?Аз съм пръв, аз съм втори, аз съм трети? принизяват до непроумителни низини невероятното и просто ?Аз съм!? Нищо чудно, че така появилата се вътре в теб празнота продължава да расте, вместо да се смалява, с всеки изминат ?тест? за амбициозност? Състезателността всеки път потъпква уникалното не само в теб, но и във всички околни.
Дали може личността да се продава? ?Необходимостта? от това, обосноваваща състезателния принцип, се оправдава благодарение на вярата в идеята за всевластието на пазара, или на потребителя, и убеждението за ограничеността на ресурсите. Идеята ?потребителят е всичко? е прозрачно абсурдна за всеки, който е осъзнал безсмислието на една друга подобна идея - че пролетариатът може да управлява. Потребителят управлява пазара едва дотолкова, доколкото пазарът не управлява потребителя. Идеята за ограничеността на ресурсите пък опровергава сама достоверността си ? потенциалът на земното творение за неограничено репродуциране на уникалност сам по себе си е перпетуум мобиле. От друга страна, възможно ли е творението да ражда уникалност и след това да я обрича на състезателност? Това чудовищно противоречие е в разрез с начина, по който природата функционира. Когато някъде в нея хармонията бъде нарушена, последствията за живота и планетата са явни. Пораженията от нарушаването на хармонията благодарение на състезателността са ясно изразени и в човешката душа ? душа с презряна, потъпкана и изгубена уникалност. Уникалността е нейната дълбока същност. Лишена от същността си, тя се чувства пуста, безсмислена и ненужна. (И не без основание!) В това си състояние тя се обръща срещу себе си ? самоубива и малкото й останала чувствителност и разум. Така тя става способна да се отдаде на самоунищожение (лудост, отчаяния, самоубийства) и жестокост (омраза и унищожение на другите). Така тя отмъщава навсякъде и по всякакъв начин на този, който я е поставил в това чудовищно противоречие ? ?животът?? Тя отмъщава за това, че се е родила.
Ограничеността на ресурсите е мит, който се пласира поради липсата на познание за вселената и начина, по който функционира. Границите не са в стила й ? балансът е. Ако някога открием границите на вселената, може и да се замислим за ограничения... Действитето на вселената и ресурсите, с които разполага, е велико? и може да бъде проумяно единствено от ?велика? (уникална) личност. Така че ако позволим на уникалното в нас да вирее, неограничените ресурси ще бъдат на практика открити. Всъщност, чакай: къде са тези неограничени ресурси ? в личността ми или във вселената?!?! ?Положил е и вечността в тяхното сърце?? (Еклисиаст 3:11)
Ако един отговор още не е намерен, това изобщо не значи, че той не съществува? Трябва да се научим да не формулираме живота в границите от намерените от нас отговори. И въобще вместо да го формулираме, трябва да се научим да го живеем. Именно Ние.
null