Учителите на вярата, със сигурност са осквернили правилното поучение за вярата, но всичко това се е случило заради светщината завладяла сърцата им. И аз, като селянин седми разряд, нека си кажа мнението, пък с риск да ви ядосам.
Евр.11:1 - "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, ? убеждения за неща, които не се виждат."
Неграмотниците на нашето савремие, така са измисли своите поучения, че клетите им последователи сляпо да ги следват. Стихът написан по горе, не предполага просто вяра в доброто бъдеще, но също и разумни решения предизвикани поради нашата вяра.
С други думи да си вярващ значи:
1.Да вярваш нещо толкова силно (много), че да направиш нещо по вапроса.
2.Да вярваш нещо толкова силно (много), че това да те промени.
Ако това е нашето разбиране и ние се съобразявме с него взимайки решения, които носят тази промяна, ние спокойно ще можем да кажем, че живеем във вяра. В противен случай, ние си измисляме свои собствени пътища, които доказват на самите нас, че сме в истината.
Прочетете Евр.11 глава и вижте, че всички герои на вярата, толкова силно (много) вярваха нещо, че това ги правеше смели да вземат дори и страшни решения за живота си. Това ги правеше способни да се противопоставят на светската ценностна система и да изберат Божиите пътища.
Когато Исус каза: "Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?"
Това можем спокойно да го изтълкуваме така: "Когато дойде Човешкият син, ще намере ли хора, които толкова силно вярват, че да правят нещо по въпроса, да са постоянни?"
В Евр.3:12-19 се казва: "Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност: докато се казва: ? "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението". Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат."
И тъй ние виждаме, че хората които извикаха Божието осъждение в живота си бяха хора, които не желаеха да се покорят на Бога.
Те си мисляха, че могат да стигнат до обещаната земя, ей така някак си със своя Египетски манталитет. Или казано с библейска терминология, без освещение.
Какво е освещението, ако не отделяне?
Отделяне от какво?
От греха и желанието за грях.
Израел си мислеше, че понеже са избавени от Бога, не могат да бъдат унищожени от Него, но Бог показа, че Той не се влияе от вярата на хората в Него, когато те са непокорни. Толкова пъти чувам хора да казват: "Аз вярвам, че Бог ще направи това или онова". Или: "Бог никога не би направил това или онова."
Но вярата на тези хора не е основана на това което Бог харесва и иска, а на това което човека иска, харесва или предпочита. Ако вие мислите че това е вяра, вие грешите. Истинаската вяра е подчинена на желанията на Бога.
Дори и да си най-големият оптимист, ако ти не се покоряваш на Бога, пътя който си поел, ще те отведе до място, което ще ти покаже, че грешиш. Дано не е твърде късно!
Авраам можеше силно да вярва, че Бог желае от него да се обреже, но въпреки това да си прави оглушки и просто да изповядва мъртвата си (без дела) вяра. Той можеше да каже: ?Бог ми каза да изгоня Агар и Исмаил, Бог ми каза, да го направя? и никога да не го прави.
Той можеше също да каже: ?Бог ми каза, че трябва да пренеса сина си Исак в жертва? но никога дори и пръста си да не мръдне за това.
Но Авраам се подчини на Бога и по този начин, той доказа, че това което Бог беше казал за него, преди да е извършил каквото и да е дело, не са празни думи:
Бит.15:6 - "И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда."
Не голите думи на Авраам, но неговото покорство, показа, колко той е вярващ.
Но как е днес???
Скъпи приятели запомнете, че неверието бърка в раните на Исус.
Ин.20:27 - ?Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук, и виж ръцете ми, и дай ръката си тури я в ребрата ми;и не бади невярващ, а вярващ?
И така е всеки път, когато ние деистваме в неверие...