На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той и какво да отговоря на изобличителя си. Ав. 2:1
Наскоро прекарвах време с Господа и Божия Дух се занимаваше с мен, изобличавайки ме за дадено нещо и предизвиквайки ме от Словото. Скоро след това фокуса на Неговото изобличение се промени и Той започна да ми говори отново за България и Неговият народ, Църквата. Не за дадена локална църква, но за Църквата - Неговата невяста, омитите в кръвта, изпълнени с Духа, ходещи в послушност заветни люде на Бог. Вярам, че е важно да дефинираме коя е истинската църква, не само поради факта, че живеем в страна, пропита с религиозните концепции на Православната църква, но и поради това, че вече има изобилие и всякакви вариации на групи и течения, статистически попадащи в групата на протестантството. В по-тесен план, това слово е адресирано към вярващите от Петдесятно-Харизматична принадлежност, които познават кръщението в Святия Дух и ревнуват в сърцата си да видят съживление, жетва и реформация в България.
Ясно е, че сама по себе си, принадлежноста към дадена група или църква, не би могла да бъде гарант за духовност, или иначе казано единство с Христос. Света се е нагледал на себеправедни личности и групи, които проповядват едно, а вършат друго. Време е да разберем, че живото единство с Христос и оттам преобразяването на характера и живота ни са това, което ще ни прави наистина различни и желателни за следване и подражание. Индоктриниране, натрапване на религиозни традиции, стил на служение и церемониализъм, или иначе казано, псевдо-християнство, което само има вид на благочестие, но е отречено от силата му, ще продължава да губи позиции в сърцата на множествата.
След 13 години транзиция от тоталитаризъм към демокрация и всички
съпътстващи този процес промени и трудности, Тялото Христово пристига постепенно до състояние и момент, който може да бъде оприличен на долината на Йосафат, наречена от пророк Иоил долината на решението (Иоил 3:14). На еврейски тази долина е наречена долината на ?каруц?. Думата означава решение, присъда, отсъждане, издаване на декрет, придвижване. Името Иосафат означава Иехова отсъди. Пророк Иоил говори за множества, които ще дойдат в долината на решението, или отсъждането.
Нека станат народите и дойдат в Иосафатовата долина;
Защото там ще седна да съдя всичките околни народи.
Пускайте сърпа в жетвата, защото е узряла;
Дойдете, тъпчете, защото линът е пълен и каците се преливат;
Понеже нечестието им е голямо. И-л 3:12-13
Амониците и моавците илязоха срещу Юда и царят им Иосафат (2 Лет. 20:1)
По брой те явно се превъзхождали армията на Йосафат многократно, тъй като при вестта за тази агресия Иосафат е уплашен. Това значи, че в естественото той не е имал много на което да разчита. Царят свиква стареите, хората и свещенниците за време на пост, молитва и тъсрене на Бога. Народа идва в еднинство, обединени от каузата за тяхното оцеляване, призоваващи своя заветен Бог.
Поврат настъпва, когато напред пристъпва Яазиил. Името му означава ?виждащ пророк на Бога?. Яазиил проговаря с авторитет всред събранието и дава словото на Господа. Бог напомня на своите хора, че боят не е техен, но е на Господа. Армиите на Юда биват инструктирани да се позиционират по даден начин и да се приготвят за това, което Бог има да извърши. Останалото можете да прочетете в Библията.
Забележете следното: каузата на Божият народ претърпя промяна.
Първоначално те се събират в едниство основано на страх и инстинкт за самосъхранение. Когато обаче пророците проговарят, нещо се превключва в духа и сърцата на царя и хората и те биват променени. От уплашена група, драпаща за оцеляване, те се превръщат в стратегически партньори на Бог, позиционирани и в края на краищата победители и с много плячка в ръце.
Каква промяна само!
Когато пророците проговорят, духа на хората се променя и те разбират, че има кауза по-велика от тяхното собствено оцеляване, а именно каузата на Бога, граденето на Неговото Царство (Мат. 6:33 и Мат.28:18-20).
Гласът на пророци стига на дъблоки места в духът и сърцето на хората, отвъд логическото мислене, отвъд обстоятелства и факти. Когато Бог, който е пророчески Бог, говори на своите заветни люде, Той говори директно на нашия дух, подминаващ бариерите на естественото. Така Святия Дух отключва съдба, дарби, призви, видения и живот в нас. Църква и хора, които не ходят в пророческото измерение би трябвало да го желаят ревностно (1Кор.14:1) , а не да критикуват тези, които го разбират и се
движат в Него. Сам цар Иосафат ни назидава и до ден днешен от страниците на Божието Слово:
И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а
когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех. 2 Лет. 20:20
Днес църквата в България е в долината на решение. Ще слуша ли гласа на страха, мнителността и критицизма или ще се вслуша в това, което Отец говори на народа си чрез пророческото си слово?
Пророческото слово изважда наяве намеренията на сърцата
Миналата година Святия Дух ни даде слово за това, че ако СЕГА
лидерството и Тялото Христово проходят в единство в името на жетвата и предприемем стъпки за евангелизирането на България, Бог ще отвори нови врати за благовестието и до 2010 година Той ще ни даде 1,000,000 новородени (сайта на това пророчество). Това слово не дойде от логическо мислене или калкулации. Това е предзвикателството на Отец към нас, неговите заветни партньори на земята.
Господа не каза, че това ЩЕ стане. Той каза, че АКО лидерството и църквата откликнат, това ще стане. Би трябвало да е лесно за повечето хора да видят условния характер на това обещание. Обещание, което в своята условност по нищо не се различава от това, което четем например в книгата 2 Летописи 7:13-14
Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им. 2Лет. 7:13-14
Забелете думата тогава. Излиза така, че много от тези братя и сестри, които имат време да висят с часове пред компютъра и да пишат жлъчни и злобни изявление по мой адрес или във връзка с Манфеста, който представя видението за 1,000,000 до 2010 година, нямат обаче време да се запознаят основен Библейски постулат ? условният характер на Божиите обещания.
Нека да чуем какво имат да кажат Моисей и пророците относно условността на Божиите обещания:
Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.Вт. 28:1
Ако слушате драговолно ще ядете благото на земята;
Но ако откажете и се разбунтувате ще бъдете изпоядени от нож,
защото устата Господни изговориха това.Ис. 1:20
Противно на много популярни учения днес, този принцип не се променя и в Новят Завет.
Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Рим. 8:13
Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Рим. 10:9
Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си. Евр. 3:6
Ако трябва да бъда честен, аз наистина бях изумен да посетя един от популярните български християнски сайтове преди време и да прочета някои от коментарите и разсъжденията на хората въвлечени в тези активности. Често казано, злобата и гнусотиите, изписани по адрес на Манифеста и служението ми, ме шокираха. Знаех, че това слово ще ядоса някои хора и може би предизвика други, но не предполагах, че има хора, които считат себе си за вярващи, са способни да таят толкова много жлъч, омраза, завист и огорчение.
За години светски хора, в светски медии са писали всякакви обиди и
клевети по адрес мой, църквата ни и служението ни. Взе ни малко време, но позволихме на Господа да ни научи как да прощаваме и да не ходим в обида, нараняване, гняв и омраза. Аз знам как да прощавам и да ходя в любов. От друга страна, буквално стотици пастори и редови християни са говорили с мен през последните години, търсейки прошка за нещата, които са вярвали и говорили по мой адрес. Вярвам, че за последните години съм успял да предам на голям брой хора в България моята любов и подкрепа за Тялото Христово.
Това е важно да се подчертае, понеже когато се влезе в някакъв вид полемика, мотивитацията на дебатиращите често пъти и вкоренена в дълбоки лични рани и обиди. Това обаче не е случая тук.
Чул съм много обиди и клевети от невярващи. Забелязал съм през годините, че най-гласовитите между тях са неудачниците с големи амбиции. Научил съм се как да им прощавам и да ги подминавам, следвайки Господа.
Не съм предполагал обаче, че може да има хора, които се наричат вярващи, които без да ме познават лично и на които всъщност нищо не съм направил, могат да имат толкова омраза и жлъч към мен и служението ми. Не че предателство или нараняване от братя е нещо ново за мен като преживяване. Това, което ме шокира е, че обикновенно такава омраза от едни хора към други се наслагва, когато един е направил нещо много лошо на друг. В случая обаче аз дори не се познавам лично с хора, които твърдят, че са толкова вещи в познаването на служението и това, което поучавам.
Явно, сега, след публикуването на Манифеста и словото на Господа за достигането на 1,000,000 до 2010-та, всичката натрупана злоба сега е избуяла. И може би това е и част от това, което пророческото словото на Господа има за цел да извърши ? да се изяви състоянието на сърцата на тези, които се наричат вярващи, а всъщност с делата си се класифицират по-скоро в графа ?по-стария брат?, който беше пълен с гняв, огорчение и завист, когато нещата не вървяха по неговия план и начин.
Битката за сърцето на това поколение
Това, което ме накара да отделя време и да напиша тази статия, не е че някой си огорчен християнин е развързал на воля публицистичния си плам и хулейки, вярва, че върши нещо за Бога. Значимото е, че тук явно има битка за сърцата и умовете на много християни, особенно по-младите.
Значимото е, че може би без да разбират какво точно вършат, тази
огорчени гласове се навдигнат в Интернет с лозунга ?Ще поживеем и ще видим?, прокарвайки тезата, че едва ли не всички тези, които застанат зад Манифиеста са пошли далавераджии, които мамят простоумните миряни.
Значимото, и това на което лидерствто в България трябва да обърне
внимание, не са нападките и злобата на малка групичка интернетаджии, а агресивното нахлуване на духа на бунт и дисреспект към всеки, който дръзне да е лидер в това поколоение. Под прикритието на фалшиво смирение, ренегатите пращат послание на християните в България,че всички лидери са компрометирани, лъжци и далавераджии. Те не предлагат друга насока, лидерство или път на развитие, освен това да купуваме книгите, които те издават. Така, без стратегия, целенасочино евангелизиране и ученичество, само четейки техните книжки, един ден ще се събудим в една магически трансформирана нация с перфектна църква, лидерство и християните в контрол на бизнеса, политиката и образованието. Какъв абсурд!
В същото време обаче хората четящи тези писания не мислят за тези неща.
Това обаче което става е, че този ренегатски дух подава сигнали на разочарованието в сърцата на един не малък брой християни. Разочарование от начина по-който тръгнахме като новото поколение в началото на 90-те, с много надежди и песни за превземане на земята, а завършихме едно десетилетие като маргинализирана във и от обществото група, която системата успя да дресира по свой вкус. Точно така - лъвът от Юдовото племе, който се навдигна в нас в началото на 90-те, беше ударен с нож в гърба от установената църква, сложен в клетката на предразсъдъци и дресиран в послушност от камшика на журналисти, свещенници и депутати,
все бивши ?шестаци?.
Младите хора, които напълниха тогава църквите, готови да направят какво ли не за каузата, вече не са толкова млади. Вместо това сега те са семейни, с деца, жилищни проблеми и уморени от това да вярват и да са пионери в една враждебна за Евагелието култура. Тук именно идва и този дух на критицизъм и разочарование и търси своята почва. Прокарват се и идеите за ?домашни църкви?, които не приемат презвитерството като валидно Новозаветно откровение за устройството и воденето на локална църква. Хората явно са уморени от игрите на църквата, неделното християнство и бездействието.
В началото на 90-те не беше странно нещо да видим по 20-30 нови хора да дойдат на църква и да откликнат на призив за примемане на Христос за Спасител. Днес това са далечни спомени за повечето от нас и непозното преживяване за по-новите във вярата.
Да, църквата днес наистина се намира в едно плато, една долина, в която мнозита трябва да направят решение ? ще слушат ли гласът на огорчението и разочарованието или ще се вслушат в гласа на лидерството, което Бог е дал на това поколение.
Искам да призова още веднъж лидерите в България ? нека погребем миналото, да се научим от грешките и да застанем заедно за обещанието на Отец: най-малко 1,000,000 новородени християни в България до 2010 година. Някои от промените, които лидерството ще трябва спешно да направи в начина на служение:
* Транзицията в клетъчна църква: вярващите са уморени само да
слушат проповеди и да ходят на конференции. Време е да бъдат обучени и активирани в служение, за да може всеки един да сложи ръце на ралото и да започне да печели ученици. Клетъчната църква е истинският Новозаветен мях, осигуряващ семейна атмосфера в църквата и активно служение чрез дарбите, които Бог и дал на всеки.
* Приключване с фрази и церемониалност: Младите хора днес искат
реални хора зад амвона, лидери, които могат да им дадат отговори за
живота и видение за бъдещето.
* Единство между лидерство: Борбите и състезанието между служения деградират съзнанието на вярващите както нищо друго. Когато всеки един запретне ръкави за делото на благовестието и видим неспасените като наша цел, тогава църквите ще спрат да се сравняват една с друга и да се състезават. Това разочарова хората както нищо друго.
Има и други неща, които биха могли да се кажат, но това не е времето и мястото. Искам и да ви насърча и в това, че вече за втори път през последните 5 месеца се провежда среща на национално ниво между лидери от различни служения и деноминации, които са готови заедно да поведат църквата на Господа във втората вълна на съживление, която ще се разбие и в нашите брегове в близко бъдеще.
Видението за 1,000,000 до 2010 не е мираж и утопично предричане на
някакво бъдеще събитие, което ще стани със или без наше участие.
Напротив, то е зов за събуждане и единство в Тялото Христово. Моята молитва е за хилядите християни, които се намират в долината на Йосафат, колебаещи се между мненията на този и онзи. Йосафат избра да послуша пророческия глас на Святия Дух и поведе хората в победоносните стратегии на Бога. Кой глас ще послушаш ти?
В една демократична страна всеки е свободен да даде глас на своите убежедения. Хората избрали да впрягат енергията си в писане на реакционно настроени статии, имат правото да пряват това. Кой глас обаче ще послушаш лично ти, е изцяло твоя отговорност. Всеки глас не е глас на мъдрост и истина, само защото си е проправил място в пространството.
Лично аз като човек и като лидер, църква Прелом, мрежата от църкви, за които се грижа в България и нарастващ брой лидери в България, сме решени да дадем най-доброто от себе си за осъществяването на това видение. Де факто, не знам какво по-библейско може да има от едно такова видение за достигането на нацията ни, за изграждането на най-малко 1,000,000 ученици да 2010 година.
Нека Святия Божи Дух да говори сега на своите хора в България и им даде мъдрост да отворят сърцата се за Неговото дело и движение на земята!
Ваш за Царството,
Георги П. Бакалов