Павел обяснява на коринтяните, че му е дадена сфера на власт, която той не би си позволил да надскочи (2 Кор. 10:13-14):
13. А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14. Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
Онези, които разбират духовната власт, много ясно ще чувстват областта, която им е била определена, защото отиването отвъд нея означава бедствие.
Сферата на власт, дадена на гражданските власти, е различна от тази, определена за църквата. Всеки път, когато църквата се опитва да постигне своите цели като използва властта, определена за гражданските власти, или всеки опит на гражданските власти да постигнат целите си като използват църквата, е завършвал с отчайващи резултати. Сферата на власт на гражданските власти е областта на закона, а сферата на власт, определена за църквата, е областта на духа. Границите на нашата сфера на власт могат лесно да бъдат познати като "плода на Духа".
Както Исус каза в Мат. 12:28 :
"Но ако Аз чрез Божият Дух изгонвам бесове, то Божието царство е дошло върху вас". Ако се опитаме да изгоним тези демони чрез някакъв друг дух, можем да бъдем сигурни, че царството на тъмнината ще дойде върху нас и ние в най-добрия случай ще си идем ранени и голи.
Господ Исус никога не се опита да използва, гражданските власти, за да изпълни целите на Отец; нито го правиха апостолите или другите лидери в ранната църква. Те разбираха, че ако направят това, щеше да означава да слязат от високата позиция, която им беше дадена. Те оставиха Цезаря да притежава това, което беше негово, и предадоха себе си на нещата, които бяха на Бога.
Църквата е призована да говори пророчески на правителствата и пророческото помазание е основа за нашето обещано въздействие над правителствата. Пророческата власт е моралната власт и сила на истината, ясно изявена и установена чрез праведен живот. Абортите и убийствата на деца беше основен проблем на Римската империя от първи век, но писателите на Новия Завет дори не споменават за това. Те мълчаха не защото бяха невежи относно проблема и несъмнено не защото мислеха, че това беше приемливо, но защото не желаеха да прахосват своето време, вършеейки клоните -- те поставиха брадвата си при корена на дървото -- грях и отчуждение от Бога. Когато хората са примирени с Него, тогава ще се разреши проблема с всяко едно зло.
Джонатан Едуардс, чрез когото бе възпламенено първото велико пробуждане, изнесе една помазана проповед: "Грешници в ръцете на един разгневен Бог", която свърши повече работа за морала на тази страна отколкото всички закони в книгите по това време. Протестите и демонстрациите могат да имат място в демократичното общество, но църквата има много по-високо призвание. Властта на църквата не е основана върху силата на демокрацията, а върху демонстрацията на сила.
Лев Толстой,вероятно най- големият романист, който някога е живял, веднъж казал: "Пророчеството е като запалена искра в суха гора. Веднъж възпламенена, тя ще гори и гори, докато цялата гора, сено и стърнище бъдат погълнати".
Той ни дава като пример историята за робството. То било приемливо като институция до момента, в който било ясно разбрано под помазанието, че това е грях. От този миг искрата се разпространила мълниеносно в сухата гора -- и само за няколко години светът пламнал от тази истина и робството, в своите последни и най-уродливи форми, било бързо премахнато от земята.
Една от най-великите прояви на пророческа сила в църковната история дойде чрез Мартин Лутер. Той бил монах, но когато заковал своите 95 тезиса на вратата на мъничката църква, в неизвестния малък град Витенберг, Германия, целият свят се променил! Той не само промени света на своето поколение, той постави началото на промени, които въздействаха дълбоко на всяко поколение от там насам. Никога не е имало император, цар или даже династия, които така да са повлияли но този свят както този монах.
Мартин Лутер е дълбоко свидетелство, че дори най-смиреният човек, който е въоръжен с Божията истина и отказва да направи компромис със своите убеждения, е по мощен от армии. Силата на Лутеровото пророческо стоене е ненадмината от първи век, когато Павел и Сила накараха най-силните управници на най-мощната империя, която някога може да съществува, да треперят от страх, заявявайки уплашено: "Тези, които изопачиха света, дойдоха и тук!" (Деян. 17:6).
Ако наистина разберем силата, която ни е била поверена, никой пастир на стадо няма да се унижи толкова ниско, че да стане президент, още по-малко пък сенатор или депутат, освен ако това не е ярем, поставен специално от Господа.
Един от най-големите капани, поставян за хора с духовна власт, е изкушението да използват своето влияние в областта на светската, гражданската власт. Възможно е да използваме влиянието си да правим добро там, но доброто е най-лошият враг на най-доброто. Това е същата съблазън, която започна в Градината -- привлекателността на положителните черти на Дървото на Познаването на доброто и злото. Ако ядем от това дърво, ние може да бъдем способни да вършим много "добро", но накрая ние и доброто, което сме правили, ще загинем.
Някой са били призвани да служат в политическата власт, но е признак на заблуда, ако го наричаме "високо призвание". То в действителност е много ниско призвание, ако се сравни с позицията на духовната власт. Когато наистина видим Кой е Исус, и кои ни е призовал да бъдем, ние ще имаме силата на Илия, който можеше да стои пред царя и да заяви: "Както Богът на Израел живее, пред Когото аз стоя...." (3 Царе 17:1). Чрез това Илия казваше на Ахав: "Аз не стоя тук пред тебе. Ти си просто цар, просто човек. Аз не живея своя живот за пред хора; аз живея живота си пред живия Бог." Когато църквата се научи също така да живее пред Бога вместо пред хората, ще й бъде поверена подобна сила.
Защо ни е да искаме да видим цар или президент, или някой друг човек, ако нямаме Божествена заповед? Ние можем директно да отидем при Царя на вселената по всяко време, когато искаме, с дързост. Защо трябва да прахосваме време, опитвайки се да прокараме закони чрез странния хаос на нашите законодателни власти? Ако ние сме видели Царя в Неговата слава, как можем дори да бъдем вдъхновени от президенти или царе?
Всеки път, когато имаме правилните цели, но се опитваме да ги постигнем с погрешни средства, ние се отклоняваме от мъдростта, която е отгоре, и тогава хората виждат една природа в нас, напълно противоположна на природата на Спасителя. Ревността е мъдростта на Юда Искариотски, който си мислеше, че може да принуди Господа да взема Своята власт и да обяви царството Си. Такава политическа манипулация идва от духа на злия, без значение мотивите на онези, които я използват. Божието царство няма да дойде по този начин.
Един от основните въпроси, пред които църквата е изправена сега, е да изберем дали искаме нашите политически цели да бъдат изпълнени или царството на Бога да дойде. Има много хора движещи се в църквата днес, които подтикват другите да действат преждевременно и да използват плътски оръжия за да атакуват духовни крепости. Те упражняват този натиск с довода, че света тъне в грях. Това е истина, но техните средства няма да допринесат с нищо за промяната. Методите им могат да доведат до много повече кръвопролитие, отколкото сега можем да схванем.
Всеки път когато духовни хора се опитват да установят власт или влияние в гражданската сфера на влас, без да са били призовани за такава позиция, те винаги стават крайни в своите убеждения, което неминуемо ще навреди на каузата им. Падащите в този капан обикновено са най-ревностните за Господа и за Неговите цели, но ревността без смирено покорство на Святия Дух почти винаги ще стане полезно оръжие на врага. Ако той намери такива, които не може да спре, тогава ще ги тласне твърде далече. Щом като е способен да тласне другите в област, където те не са били призвани, отвъд благодатта, която им е била дадена, врагът може да ги използва като ефективни оръжия в своята ръка.
Трябва да спрем да очакваме правителствата да вършат нашата работа. Господ чува молитвите ни и е много по-силен от президенти, парламенти, съдилища взети заедно!
Книгата на живота е Божията историческа книга. Тя е много по-различна от човешката история. В Божията история много велики герои са непознати за света мъже и жени, но тези молещи се светии имаха власт от Бога и постигнаха много повече за човешката раса и за човешкото състояние, отколкото някой президент, министър-председател или цар. Поради това Господ каза в Лука 10:18-20:
18. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Чудесно е да имаш власт над цялата сила на врага, но още по-чудесно е да се намериш в Божията историческа книга -- Книгата на Живота. Начинът, по който влизаме в Неговата Книга, е да живеем според властта й без да бъдем победени от изкушението да живеем според човешката власт. Какво ще ни ползва, ако всички хора ни познават, а не сме познати на Бога?
Много по-добре е да имаме влияние пред Бога, отколкото да имаме влияние пред всички хора. Нека отново чуем това предупреждение, което Исус ни даде:
"21. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:21-23).
Извадка от книгата на Рик Джойнър "Епичните битки на последните дни"